> Архивите са живи / Библиотечка > Ако книжките можеха да говорят...

Ако книжките можеха да говорят...


6-09-2021, 01:37. : Svilena

Набрала съм инерция така, както със Зайката по нанадолнището на съседната улица. smileБях намислила да пиша за екскурзията на мама до СССР и да ви запозная с моята любима кукла Татяна (Нина), но това ще се случи в следващата статия. Сега ще ви пренеса в света на мамините книжки,които са били мои спътници в детството ми и ученическите ми години.Всички те са минали не през едно детство и училище, а през цели четири...Били са при мама, леля, сестра ми и накрая попаднаха при мен. Първата книжка е най-хубава и най-измъчена от немирни детски ръчички. Ако можеше да говори щеше много да разказва...

 Щеше да ви разкаже, че за първи път е разлистена от мама в гр. Омуртаг. Там баба и дядо са живели на квартира в дома на родителите на бъдещият ни втори космонавт Александър Александров (излетял в космоса на 7 юни 1988 г.). Къщата на баба и дядо(родната ми къща) в Попово е построена малко по-късно. Щеше още да ви разкаже как ни е омагьосала един по един...И накрая навярно би ви се оплакала, че й няма няколко страници и е надраскана от непослушните деца... 

 

Знаете ли...Мисля си, че е щастлива! Я си представете, че беше стояла нова и недокосната в някой ъгъл, щеше ли да е щастлива? Ето и една по-прилична страничка... blush

 Втората книжка съм я чела безброй пъти и всеки път сърцето ми се свиваше... 

 

Сестра ми си я е заплюла и я е надписала, но после ще-не ще ми я предаде.smileМисля, че и тя е от щастливите книжки, които си имат истории за разказване. Със следващата книжка тръгнах на училище. От първи клас бяхме неразделни... 

 

Най-отгоре са написани моите данни, но вече трудно се чете... Този речник ми служи вярно и може да ви разкаже как прилежно съм се учила да чета и пиша. winkПосле започнах да уча руски и си имах други мамини придружители... 

 

 

Тези словариwink пък биха могли да ви разкажат как ме мъчеха окончанията. smileТатко ми е разказвал(беше голям зевзек) как наслуки ги улучвал...laughingМалко по-късно започнах да уча френски. И тогава си имах мамини другарчета... 

 

Мама е била отличничка по френски, а аз явно не съм се метнала на нея. Ако можеха да говорят тези речници щяха да ви кажат, че другарката Грудева по френски език беше много печена, но аз много трудно си изкълчвах езика до френското"р". smileyОбожавам този език и покрай мама много обичам песните на Жо Дасен! heart_eyesВ училище си имах още щастливи книжки... 

 

 

 

 

 

 

 

 

Те със сигурност имат много да разказват... А с тази можем и да си попеем... 

Обичах да я разгръщам, но да си призная на повечето песни не им зная мелодиите.Обаче открих една, която съм сигурна че всички знаят! 

 А днес щастливи ли са книжките, а? Като ги гледам по витрините в празните книжарници, ми изглеждат тъжни и самотни... Лъскави, но тъжни... Моите може да не са толкова лъскави, но са щастливи и имат много да разказват... 

П. П Добавям от нета още три вълшебни мамини книжки, защото все още не съм ги открила в бащиния дом и мазето, а са ми много любими... heart_eyes

 

 И накрая Оля и Яло! С тях съм била безброй пъти... heart_eyes