Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Юни 2020 (1)
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
За приятелите
10-01-2009, 16:53 | Автор: dulgata | Категория: Архивите са живи / Видеоархив
Имаше такъв съветски филм  "Служили два товарища". От края на 60-те. С  покъртителната  роля на Висоцки,  изиграл бял офицер който се самоубива. А главните герои са двама бойни другари. Единия  духовен и отнесен в свои мисли. Другия, по-подготвен за живота и за сраженията, който настървено пази своя приятел от вражеските куршуми. Е, не успява да го опази, но ...
Нека този клип е поздрав за всички, които имат приятели и сами те са верни такива !
Като фон на откъса е една прекрасна песен на Любе по стихове на Николай Туроверов.

"Служили два товарища"  (клик на заглавието)
 
 
 
текст


Мой друг, мой конь

Уходили мы из Крыма
Среди дыма и огня.
Я с кормы всё время мимо
В своего стрелял коня.
А он плыл изнемогая
За высокою кормой,
Всё не веря, всё не зная,
Что прощается со мной.

Мой друг, мой конь.
Мой друг, мой конь.
Мой друг, мой конь.
Мой друг, мой конь.

Сколько раз одной могилы
Ожидали мы в бою!
Конь всё плыл, теряя силы,
Веря в преданность мою.
Мой денщик стрелял не мимо.
Покраснела чуть вода.
Уходящий берег к Крыму
Я запомню навсегда.

Мой друг, мой конь.
Мой друг, мой конь.
Мой друг, мой конь.
Мой друг, мой конь.


 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Ekaterina Matveevna (11 януари 2009 21:06)

Не знам какво да кажа...
dulgata, много ти благодаря за този спомен!
Това е една от най-ярките сцени от всички филми, които съм гледала... Подробностите от самия филм вече ми се губят, но мисля че всеки, който е гледал филма, никога не  може да забрави тази сцена. Това беше една от първите причини, които ме накараха  да се замисля върху невероятната сила, с която въздейства киното. Особено когато е в ръцете на такива талантливи хора. Между другото, предполагам, че и да не си гледал филма, сцената си е изключително впечатляваща...


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 23
Потребители: 0
Гости: 23

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?