Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Декември 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Декември 2017 (2)
Ноември 2017 (2)
Октомври 2017 (3)
Септември 2017 (4)
Май 2016 (1)
Април 2016 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Разходка по Витошка през 1988 г.
8-10-2017, 17:55 | Автор: yogimax | Категория: Архивите са живи / Видеоархив

Много приятен запис е запечатал живота в София през есента на 1988 г. През последната мирна, спокойна и благополучна есен за България. Преди да започне разграбването на всичко съградено. И преди младите хора да са напуснали прокудени родината си. Стана ми много едно такова носталгично. Точно такова спокойствие и канализираност на живота лъха от това видео. Съдейки по пожълтелите листа този запис е направен през октомври 1988 г. Златната за България Олимпиада в Сеул се провеждаше точно по същото време, през октомври и всеки ден имахме повод за национална гордост. Такива дънки, като на много от хората във видеото, имах и аз тогава. А музиката направо оформя очарованието на видеозаписа.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: kitten (10 октомври 2017 12:59)

Наистина много приятен запис!




--------------------
 
 
№2 от: dani (10 октомври 2017 19:58)

Няма телефони, няма рекламни надписи- от "кока кола" до "доктор Енчев",няма задръстване по пътя (едва ли е бил неделен ден), няма... няма...

Майсторът, с който работих това лято, веднъж ми каза (по повод плочките, дето трябваше да ги лепим на един обект): "Знаеш ли, едно време имаше само три цвята плочки: сини, бели и жълти." "Значи е било по-лошо от сега" - го подръчнах аз. "О, не, не, точно обратното, много добре си беше"

Беше.worried




--------------------
 
 
№3 от: freja (11 октомври 2017 02:24)

Омайващи безгрижни кадри. В стъклата се оглеждат сгради, толкова спретнато красиви. За разлика от днес - масова безразборна натруфеност, всеки апартамент със своя си шарения. А външните витрини по тротоарите на "Витошка" - отдавна исках пак да ги видя. Като малка много ме впечатляваха. Едно от няколкото неща, които изобщо помня от детските си посещения в София. И ето ги най-после отново. Благодаря, yogimax.

 

dani, не е бил неделен ден, защото магазините работят wink


 
 
№4 от: dani (11 октомври 2017 10:01)

В неделя не работеше нищо, верно беflushed




--------------------
 
 
№5 от: yogimax (11 октомври 2017 19:32)

А аз бях 7 клас по време на този запис. Няколко месеца преди това през юни 1988 бях на училищна екскурзия в София с класа. Двата руски класа 6а и 6б. Имам ярки спомени от нея, защото не мина без премеждия.
С автобус от Шумен пристигнахме вечерта в Сливница, където ни беше нощувката. Тогава се откриваше европейското първенство по футбол в Германия и гледахме мача на откриването ФРГ-Италия.
На другата сутрин ни заведоха в София и първата точка в програмата беше да се наредим на опашка пред мавзолея на Георги Димитров.
След това бяхме в природонаучния музей, а след него ни заведоха в катедралата "Александър Невски". Там някои съученици си купиха кръстчета, но учителките им се скараха и ги изтръгнаха от вратовете им, хвърляйки ги в кошчето. Трябваше да изсллушаме поредната порция морал.
Следобед ни пуснаха за 2 часа разходка около ЦУМа. Един съученик изяде 7 сладоледа през това кратко време. Беше сладолед "Ескимо". Аз влязох в ЦУМ и купих карти за игра и хилка за тенис на маса. Това бяха дефицитни стоки, затова веднага си купих, без да мисля колко пари ще отидат. Защото години преди това в Шумен въобще никъде не можеше да се намерят карти за игра. След покупките установих, че са ми останали само стотинки. Не си бях направил правилно сметката. Хилката струваше 4.90 лева, а картите 2.40 лева. А имахме още два дни екскурзия. Нямахме осигурена храна. Следващата нощ нощувахме на Рилския манастир. Вечерта ме забелязаха, че не се храня. Но аз казах, че сиренето в садвича ми се е развалило. Понечиха да ми дадат кренвирши, обаче аз ги отказах, казах, че не ям месо, което си и беше така. На следващата сутрин от фурната там си купих цял топъл хляб за 40 ст. Така възнамерявах да убия глада и смятах, че съм намерил решение. Стараех се да не казвам на никого, че съм останал без пари. Следобяд пристигнахме в Сандански. Там също ни пуснаха на разходка из центъра. Аз обаче вече имах само 37 ст. Тъкмо стигаха за сладолед, но не и за нормална вечеря. Един съученик забеляза неловката ситуация, в която бях изпаднал и гледам ми носи по едно време цяла пица. Купил я за мен. Останах очарован, но ми беше неловко, чувствах се гузен, че не съм си направил правилно сметката. Та такива спомени имам от онези години.




--------------------
 
 
№6 от: Зико (11 октомври 2017 19:36)

Страхотно!

Благодаря ти, yogimax. blush


 
 
№7 от: yogimax (11 октомври 2017 20:35)

Моля smile

Леко го допълних и коригирах, след като се прибрах вкъщи, защото го писах от таблета в метрото на връщане от работа в Хамбург и трябваше да слизам вече.



Интересното е, че на отиване в автобуса бях на седалки заедно с едно момче от другия клас, което беше отличник, лидер на класа си и много го уважавах. А и не само аз. Теодоси се казваше. Чувствах го като голяма чест да седя до него през целия път и да си говорим.

Сега той живее във Ванкувър.

По едно време толкова бяхме превърнали автобуса в хаос с тичане из автобуса и закачане, че ни се скараха, че смущаваме шофьора, много весело беше в автобуса. Най-хубавите години от детството на човек.

 




--------------------
 
 
№8 от: Чочко (5 ноември 2017 22:49)

Да, доброто старо време, когато всичко беше не толкова цветно, но пък много спокойно и безгрижно, винаги ще копнея по онези години, сякаш хората бяха доста по- задружни и отзивчиви и се живееше доста по-лесно от сега.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!