Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Февруари 2021 (6)
Януари 2021 (9)
Декември 2020 (6)
Ноември 2020 (5)
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
1988 г. Коледен концерт в Болоня с участието на детския хор на българското радио и ТВ
23-02-2021, 09:52 | Автор: yogimax | Категория: Архивите са живи / Видеоархив

Изненадваща случайна находка със запис, който не ми беше известен. Оказва се, че българският детски хор на радиото и телевизията е бил пуснат да участва в Коледен концерт, заедно с добре познатият ни детски хор "Антониано" от Болоня и с френски хор от Париж. И не само е бил пуснат, но и накрая изпява българска коледна песен и пее за Бог. И това по време на атеистичния период през 1988 г., когато през същата година по време на екскурзия в София учителките ни откъснаха купените от Александър Невски кръстчета и ги хвърлиха в коша за боклук...

Част 1:

Част 2 тук последната им песен е култовата "Над смълчаните полета":

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: kitten (23 февруари 2021 15:39)

Наистина много интересно, yogimax. А вашите учителки много са се престарали, не им прави чест. В София не съм чувствала такава атмосфера. Вярно, официално по радиото и телевизията нищо не се говореше за Великден и Коледа, което си беше безобразие. Но ние у дома винаги сме си празнували тези най-прекрасни празници. А аз съм кръстена още когато съм била на 5 месеца.




--------------------
 
 
№2 от: yogimax (23 февруари 2021 17:10)

Те хем ни заведоха в Александър Невски, пък после ни късат кръстчетата. Е аз не си купих де, не бях от потърпевшите.

Иначе 1986 г. ме бяха изпитали по родинознание и ме питаха да разкажа какви обичаи празнуваме вкъщи и аз си казах, че празнуваме Великден, боядисваме яйца и се чукаме. И беше прието от учителката съвсем нормално. Това не е било забранено. Всички деца от блока го празнувахме, излизахме с бореца и се чукахме. Не е било тайна.

Иначе Коледа не сме я празнували и не сме ходили в църква. Атеистично семейство бяхме в духа на времето. Само Великден заради козунаците и яйцата някак правеше изключение.

От София следващия ден ни водиха и в Рилския манастир, там спахме. Това е било реакция на една учителка. Явно.




--------------------
 
 
№3 от: Frangata (23 февруари 2021 22:07)

Цитат: yogimax
Те хем ни заведоха в Александър Невски, пък после ни късат кръстчетата.

"Александър Невски" се водеше "храм-паметник" - беше с някакъв по особен статут - нещо като музей - всички екскурзии минаваха през него. Тоест можеш да се дивиш на архитектурата, интериора и пр., но да си пионерче, тоест по подразбиране атеистче, и да пазаруваш от магазинчето на входа свещи, кръстове, кандила - не. Макар че през 1988 година това вече си е било престараване от страна на учителката.

innocent




--------------------
 
 
№4 от: Данчо (24 февруари 2021 20:10)


Моята класна, ни заведе в Ал. Невски и то през 1963г, когато времената бяха малко по-стегнати, следвоенни.
Бяхме в 5-ти клас.
След като ни обясни почти всичко, за строежа, за видовете мрамор и от кои части на света са донесени, за стенописите и за произхода и тежината на всяка от камбаните, си купихме, кой каквото искаше от павилиончето на храма, Най-често - кръстчета, разбира се. Никой нищо не ни е казал за тези кръстчета.
В класа, имахме двама, вярващи и всички ги знаеха. Не са се криeли изобщо.
Уточнявам - става въпрос за София, 125-то основно у-ще, което се намираше на ул. Аксаков и ул. Шишман. Сега е руско училище.



 

И, понеже kitten, е споменала за кръщението си. да кажа и аз, че съм кръстен.

Сравнително късно, през 1955г., когато съм на 3 години.


 
 
№5 от: kitten (26 февруари 2021 09:38)

Ами да, хората, които искаха, си кръщаваха децата. Друг е въпросът, че официално по радиото и телевизията не се говореше за Великден и Коледа, което беше безобразие. Но който искаше, си празнуваше. Както казах, аз имам чудесни детски спомени от празнуванията вкъщи на Великден и Коледа, винаги сме ги празнували. През 80-те години, в малките класове в училище, разказвах на другите деца какви коледни подаръци съм получила. Имаше и други, които празнуваха и получаваха коледни подаръци.




--------------------
 
 
№6 от: yogimax (27 февруари 2021 10:42)

Нашата рода не е празнувала Коледа никога. Не сме религиозни. Иначе ритуалите, които принадлежат на Коледа, бяха закачени за Нова година и тогава всеки си празнуваше и елхата, и дядо Мраз, и подаръците. Имаше и новогодишни базари, които бяха същото, каквото са сега коледните. Беше не по-малко уютно и красиво отколкото както ако е за Коледа.

И после не съм се кръстил, когато вече беше възможно, нито съм ходил в църква. Бог е навсякъде около нас, а също и в нас. Не е в една книга или в един определен тип сгради, на чийто ритуали подчинявайки се да постигнеш познанието. Това е много тесен мироглед, а и свещенослужителите там не дават личен пример и предпочитат да се крият в мерцедеси. Не мерси.




--------------------
 
 
№7 от: kitten (27 февруари 2021 15:23)

Е, yogimax, всеки си има мнение. Но християнството не е съвсем същото като църквата и затова не става дума за тесен мироглед. Християнството са идеите за доброта, любов, толерантност, чувствителност към другите, които ни е донесъл Иисус Христос. И човек може да ги чувства въре в църквата или извън нея. Не случайно и западноевропейският митрополит Антоний (който е и мой митрополит, защото отговаря и за Австрия) призова хората в пандемичните времена да се въздържат от ходене на църква, защото Бог чува молитвите на човека навсякъде. И аз се вслушах в призива му. А по въпроса за свещениците: има и добри, и лоши. И те са хора като всички останали, и затова и сред тях има и свестни, и такива, които мислят само за пари. Но не бива да се поставя етикет на всички и да се слагат всички в един кюп, защото не отговаря на истината. Например свещеникът, който ни венча с мъжа ми ( в същата църква, в която съм кръстена като бебе) е много свестен и благ човек. Та има всякакви хора навсякъде.




--------------------
 
 
№8 от: yogimax (27 февруари 2021 18:50)

Винаги съм се удивлявал как християнството смята човешките ценности за свой патент. Ами те са съществували у човечеството още преди това. В йога има основни принципи като яма и нияма. Те съдържат точно тези човешки ценности на ненасилие, честност, състрадание и са упоменати в написаните от философа Патанджали Йога-сутри. А той е живял 200 г. преди Христа.

Не съм последовател на йога нито на някаква източна или друга религия, нито съм атеист. Просто за мен духовността е отвъд всякаква религия. И само ако си извън която и да е религия отпадат ограниченията и рамките и можеш да осъзнаеш това, което си.

 




--------------------
 
 
№9 от: kitten (27 февруари 2021 18:59)

yogimax, и друг път съм забелязала, че налагаш своето мнение. А трябва да сме толерантни към мнението на другите. Аз приемам, че ти не си поддръжник на християнството и не се опитвам да те убеждавам в друго. А за мен е важна християнската вяра и очаквам другите да не се опитват да променят  позицията ми. За каква толерантност говорим иначе? Аз не съм казала, че изброените по-горе ценности са само в християнството. Но с християнството наистина доста се променят дотогавашните идеи от типа на "око за око, зъб за зъб" и се установяват ценностите на любов, доброта, търпимост и т.н. Така че, нека всеки остане на мнението си: аз не се опитвам да променям твоето и ти не се опитвай да променяш моето. Да не говорим, че темата съвсем се измести: ставаше дума за нашето детство и за това, че всеки е празнувал това, което е искал.




--------------------
 
 
№10 от: Sulio (Вчера, 00:58)

Това е дело на великия композитор Виктор Чучков, който скоро стана на 75 г. Честито ! Той имаше много тесни контакти с този хор и фестивала и той е уредил Детския хор на КТР да участва заедно с другите хорове в един, явно доста престижен концерт (Златната монета се излъчва за цял свят по принцип и покрай нея и хора е много известен).А иначе Детският радиохор си има в репертоара коледни песни , ама маскирани като "класическо наследство" преди 1989-та. А към класиката вече се причислява и "Над смълчаните полета...". ;-)


 
 
№11 от: kitten (Вчера, 12:19)

Да, Sulio, Златната монета беше страшно известна. А спомняте ли си, приятели, мишлето Джиджо, то беше неразделна част от концертите. Беше много сладко.




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 5
Потребители: 0
Гости: 5

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?