> Видеоархив / Трям! Преводи > Земляне - 1983, Трава У Дома

Земляне - 1983, Трава У Дома


29-03-2008, 20:14. : admin
Тревата там на двора
Нашия превод:
Владимир Кромбърг, Донка Чолакова и Екатерина Матвеевна

Земя в илюминатора,
Земя в илюминатора,
застинала във космоса Земя!
Тъй син тъжи за майка си,
тъй син тъжи за майка си -
тъгуваме за майката Земя!
Звездите все по-близо са,
звездите все по-близо са!
По-близки, но студени, чужди, зли!
В часа на затъмнението,
в часа на затъмнението
сънуваме познати светлини!

Припев:
Сънуваме не грохот в космодрома,
не тази вледенена синева!
Сънуваме тревата там на двора -
зелената, зелената трева!

Летим в далечни орбити, по неизвестни пътища
в прошит от метеорите простор.
Сред мъжество и рискове, космическата музика
изплува в деловия кръгозор.
И като сянка матова, Земя в илюминатора -
вечерната и утринна заря.
Тъй син тъжи за майка си, тъй син тъжи за майка си -
очаква ни прекрасната Земя...
Припев:..

Оригинала:
Трава у дома
Автор текста  - А. Поперечный
Музика: В. Мигуля
Земля в иллюминаторе,
земля в иллюминаторе
Земля в иллюминаторе видна...
Как сын грустит о матери, как сын грустит о матери
Грустим мы о земле - она одна
А  звезды тем не менее, а звезды тем не менее
Чуть ближе, но все также холодны
И, как в часы затмения, и, как в часы затмения
Ждем света и земные видим сны.
 
И снится нам не рокот космодрома
Не эта ледяная синева
А снится нам трава, трава у дома
Зеленая, зеленая трава.
 
А мы летим орбитами, путями неизбитыми
Прошит метеоритами простор.
Оправдан риск и мужество, космическая музыка
Вплывает в деловой наш разговор.
В какой-то дымке матовой земля в иллюминаторе
Вечерняя и ранняя заря
А сын грустит о матери, а сын грустит о матери.
Ждет сына мать, а сыновей - Земля.
 
И снится нам не рокот космодрома,
Не эта ледяная синева.
А снится нам трава, трава у дома,
Зеленая, зеленая трава.
* * *
Друг превод:
Тревата край домът ни
Превод от Найден Найденов (hixxtam).
(http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=6628)

Земята в илюминатора
Земята в илюминатора
Земята в илюминатора се вижда.
Както синът тъжи за майка си, както синът тъжи за майка си
тъжим ние за земята, а тя е сама.
А звездите все пак, а звездите все пак
са по-близко, но все така са студени.
Като часовници в затъмнение, като часовници в затъмнение,
чакаме светлина и земни сънища сънуваме.

И присънва се, не бученето на космодрума,
не и тази ледена синева, а сънуваме тревата,
тревата край дома ни, зелената, зелената трева.

А ние летим в орбита, по пътища неизвестни
в прошит с метеорити простор.
Оправдан риск и мъжество, космическата музика
изплува в делови разговор.
В някаква димка матова,
земята е в илюминатора
вечерна и ранна заря
А синът тъжи за майка си, а синът тъжи за майка си
Очаква майката син, синовете - Земята.

И присънва се, не бученето на космодрума
не и тази ледена синева, а сънуваме тревата,
тревата край дома ни зелена, зелената трева.