Предполагам, че това е една от най-любимите рубрики от нашето детство. В събота вечер можеше да стоим до късно и да гледаме криминалния филм и с нетърпение очаквахме да чуем мелодията, която възвестяваше поредната заплетена история. Тук в "Нашето Детство" има доста статии по темата, затова няма да пиша на дълго и на широко. Поздравявам Ви с оригиналната мелодията на Стелвио Чиприани.

Здравейте, мили другарчета!

Ако някой е имал (има) тази плоча, нека да се обади.

Представям на вашето внимание архивен 5-минутен запис от детски рожден ден, на който бях поканен преди почти 30 години. Рожденият ден беше у един приятел, сестра му имаше рожден ден на 4 септември 1988 г., записът е от тогава. Баща им имаше навика тайничко да включва голямото Хитачи, покрито с найлон, и да ни записва така, че да не разберем.

Върнах се в отпуска от странство и отидох снощи у баща им, казах му, че много искам да намерим запис от онези рождени дни, намерихме само тези 5 минути, може би има и още, но и така е по-добре, отколкото нищо...

Обичахте ли да слушате приказки на грамофонни плочи? Ако не сте, сега може да го направите.  

От този "конкурс" имам много хубави спомени. Обичах и обичам песни, които ме разсмиват. А всъщност да се правят такива е доста трудно! Преди време намерих из мрежата този албум, тип "най-хубавите", и искам да го споделя. Доколкото си спомням имаше и още доста много сатирични песни от "конкурса", които харесвах (а пък в плочата не всички са на ниво), но колкото-толкова! :). Песните ги пеят актьори, достатъчно познати на всички ни. Това е и едно от красотийте :)

Поздравявам всички привърженици на сайта и всички, които си спомнят рубриката СТУДИО "X"

Някъде в началото на 80-те години излезе песента "Цингарела" и веднага стана тотален хит. Аз си я записах в едно аудиостудио /тогава имаше такива/ на аудиокасета,която много обичам и пазя и до днес.  Сега много хора бъркат, че тази песен е на "Сребърни криле", но не  е така. А освен "Цингарела" тогава тотален хит стана и "Лоредана":

Очаквам Бат Митко да OOOOOзвучи фотосите:)))))!
 

Много странно - бях сигурен, че преди време съм публикувал тази песен тук. Но не я откривам при нас Това е една затрогваща история (вярно оригинала не е български) за момчето и неговото любимо... магаренце, спомените, носталгията, детството всъщност. Популярното изкуство така се прави, че дори и от такъв сюжет - момче и магаре   - може да "извади" нещо наистина хубаво! Е, далеч съм от мисълта, че песента е някакъв шедьовър - все пак това си е естрада.

Често е ставало дума за Сан Ремо и италианото тука. Всички знаем - нигде вече не се чува италиано, по радиото - единствено "Христо Ботев" пускат италиано в меломанската рубриката на Здравко Петров "Звезден Прах", но в това радио покрай Кристиян Бояджиев всичките са меломани, което е добре дошло за такива като мен J) Няма да разплитам зимния си чорап на спомените за старите и добре известни майстори и хитове. Факт е, че известни певци като Биаджо Антоначи, Джованоти, Дзукеро или Лигабуе никога няма да спечелят Сан Ремо, но май на тях не им пука много - много за това. Въпреки това ми се ще да споделя информацията от току - що приключилото 62-ро издание на фестивала, та даже и заради факта, че беше част от нашето детство - тогава. Плюс това знам, че тук, сред нас има доста зле прикрити фенове на хубавата италианска песен, па била тя и нова J))