Набрала съм инерция така, както със Зайката по нанадолнището на съседната улица.Бях намислила да пиша за екскурзията на мама до СССР и да ви запозная с моята любима кукла Татяна (Нина), но това ще се случи в следващата статия. Сега ще ви пренеса в света на мамините книжки, които са били мои спътници в детството ми и ученическите ми години. Всички те са минали не през едно детство и училище, а през цели четири... Били са при мама, леля, сестра ми и накрая попаднаха при мен. Първата книжка е най-хубава и най-измъчена от немирни детски ръчички.Тя е от 1954 година и ако можеше да говори щеше много да разказва...

Помните ли летата от детството? Освен игрите по прашните улици и помощта към семейството в полската работа задължително беше и летния списък с книги, който беше доста дълъг и аз никога не успявах изцяло да прочета книгите от него но поне се стараех. Освен книгите от домашната библиотека задължително ходех и в градската библиотека и от там вземах купчина книги.

В 1- 2 клас да си призная май само ги вземах, разглеждах им картинките и ги връщах, ако прочетях 1,2 беше постижение.

Първата сериозна книга която прочетох беше "Пипи дългото чорапче" - не беше моя , бях я взела от една приятелка. Като цяло мъчно четях, после с годините видях , че не толкова лошо, но тогава като видех дебела книга и ми беше доста тягосно. 

Сега разбира се с удоволствие бих си чела по цял ден увлекателни книжки, ех къде са онези безгрижни лета, с дебелата сянка, хубавите картинки и интересните истории от книжките.....

Реших да ви припомня заглавията на някои вълшебни книжки, доста от които са ми още на сърце:

Ето и втората част на „Приключенията на Лукчо“ — от Глава 17 до края. Приятно четене!

lukho-2.djvu [1,05 Mb] (сваляния: 260)

На днешния ден е роден италианският писател Джани Родари, автор на детска литература. Писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература — наградата „Андерсен“, наричана „малката Нобелова награда“, и така печели световна известност.

Добавям към колекцията му в тази библиотечка една от най-известните му книги — приказната повест „Приключенията на Лукчо“, издадена през далечната 1972 г., когато мнозина от вас още не са били родени :)

lukho-1.djvu [1,28 Mb] (сваляния: 435)

На днешния ден е роден българският писател, поет и преводач Ран Босилек (псевдоним на Генчо Станчев Негенцов, 26 септември 1879 — 8 октомври 1958). Той е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“с илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел.

Ето и първото издание на книгата от 1926 г. с илюстраци от Сирак Скитник.

nerodenamoma.djvu [965,29 Kb] (сваляния: 253)

Книга за децата - Лев Толстой. 1978. Изд. Отечество, София. Биб. Вълшебници. Разкази. ІІ изд. Превод: от рус. Йордан Ковачев (Лев Николаевич Толстой для детей). Художник: Теодора Стойчева.

Лев Николаевич Толстой (9 септември 1828 — 20 ноември 1910) е руски писател, автор главно на романи и разкази, в по-късната част от живота си — и на пиеси, есета и религиозни трактати. Трите му най-известни произведения, романите „Война и мир“, „Ана Каренина“ и „Възкресение“, са смятани за едни от най-значимите романи в историята и за връх на реалистичната литература. Самият Толстой е определян като най-великият романист в световната история.

kniga_za_decata-1chast.djvu [1,26 Mb] (сваляния: 249)

kniga_za_decata-2chast.djvu [1,05 Mb] (сваляния: 107)

Ето и петата, последна част от книгата:

Приказки на северните народи - част 5

Преводач: Ангел Каралийчев, Вела Каралийчева

Издател: Народна култура, 1956 г.

severnitenarodi400color5chast-posledna.djvu [1,12 Mb] (сваляния: 263)

Приятно четене!

Ето и четвъртата част:

Приказки на северните народи - част 4

Преводач: Ангел Каралийчев, Вела Каралийчева

Издател: Народна култура, 1956 г.

severnitenarodi400colo4chast.djvu [1,78 Mb] (сваляния: 160)

Ето и третата част:

Приказки на северните народи - част 3

Преводач: Ангел Каралийчев, Вела Каралийчева

Издател: Народна култура, 1956 г.

severnitenarodi400colo3chast.djvu [1,87 Mb] (сваляния: 130)