Честит 24 май, скъпи четящи другарчета! Поздравявам ви с това стихотворение от книгата „Детство мое“

Детство мое. Том 3. Стихотворения - сборник. 1977. Изд. Български художник, София. Биб. Златни страници. Детство мое (Стихотворения)

Никола Фурнаджиев
Кирил и Методий

Днес слънцето по-ярко се издига
Събуждаш се със радост и копнеж.
Днес празник е на българската книга,
която тъй обичаш и четеш.

Създадоха я Кирил и Методий.
Светилник бе ни тя през векове.
Към свободата някога ни води,
сега към нови истини зове.

А слънцето възлезе сред простора.
Градът ликува. Люляци цъфтят.
Ти тичаш на училището в двора,
другарите ти дето се тълпят.

Напред потегляй с тях под знамената!
Издигай я! Приятел й бъди!
Със книгата днес твоя е земята,
дори небето с чудните звезди.

Помните ли списанията от детството?
В началното училище беше "препоръчително" да се абонираме за едно българско и едно руско списание. "Веселье картинки", "Мурзилка", бяха едни от любимите ми руски, но за съжаление не съм запазила от тях. Затова пък имам няколко броя от още по-скъпото ми българско сп. "Славейче"(само едното с корица) и ценна колекция от малките книжки на "Библиотека Славейче". Скъпи спомени....

Тази книжка е доста стара, дори незнам дали е била моя или на сестра ми, но много я харесвам, особено първите пет приказки. Напомня ми много ранното ми детство, от което имам бегли спомени, но тези приказки особенно първата си я спомням ясно,може би понеже често съм я "чела" затова съм оставила и трайни следи с моливи върху нея

Е, представям ви любимият ми Сборник приказки:

Една книга, една повест посветена на Великата отечествена война, която често препрочитам с интерес   Не може и останалите деца да я нямате в библиотеката си, така че помествам тук само няколко странички.

Хайде френско говорящи деца да почетем малко избрани откъси от ПИФ. Вие ще четете, а ние останалите ще гледаме картинките. Днес на Бъдни вечер искам да ви представя моя любим комиксов герой Доктор Джустис. Както вече много пъти е ставало дума за това велико списание, продавано и у нас в България през онези години. За нас любими герои бяха и Рахан и Капитанът на апахите. Но в тази статия ще става дума за Бенджамин Джустис, лекар от Световната здравна организация, с черен пояс по карате и сериозни умения да се забърква в неприятности. Било в Арабския свят с ислямски терористи, с мафиоти и наркотрафиканти или с паравоенни формирования в Централна и Южна Америка. Но винаги оцеляващ, благодарение на перфектното владеене на бойните изкуства и на безпогрешното си чувство за справедливост. В края на всеки епизод наритва задниците на лошите и доброто побеждава!

     Каня всички другарчета да прочетем нещо интересно. Една любима книжка от детството, която обичах да препрочитам наред с Пипи дългото чорапче Историята на доктор Дулитъл (не глуповатия филм с Еди Мърфи). Едновременно приключенска, по детски наивна, забавна и смешна. Публикувам тук със съкращения някои от най-интересните глави и страници. И така: Приятно четене!

С голямо удоволствие споделям първата ми книжка и най- ранните ми спомени. Илюстрациите са на Румен Скорчев и за мен специално са вълшебни ;-).

автор Деян Енев

(Тази статия е само цитат от портал "Култура', където е публикувана.  Връзката е в края на цитата  -бел.ред.)

Деян Енев няма нужда от представяне за четящите хора в България. Това разказче е толкова "нашедетско", че направо завиждам, че не съм го написал аз. Благородно завиждам, разбира се.

 „Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него"

Мъдрост на племето Дакота

“Всички деца по света играят на индианци"
Фритьоф Шуон

Формален повод за този текст е отминалата преди няколко дни дата 30 март, когато се навършиха 101 години от смъртта на писателя Карл Май.

Но това е само формалният повод.

Защото все по-често си мисля за индианците.

Или, както ги наричат сега – коренните жители на Северна Америка.

За добро или за лошо, моето поколение дължи много на индианците.

Ние бяхме възпитани от индианците.

(...)

...