Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Ноември 2017 (1)
Октомври 2017 (3)
Септември 2017 (4)
Май 2016 (1)
Април 2016 (4)
Март 2016 (3)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Приказка за деца и възрастни
15-01-2009, 00:35 | Автор: dani | Категория: ЧРД / ЧИД :)
 Когато бях малък всичко наоколо принадлежеше на възрастните. Всичко, целият свят. Възрастните правеха тия прекрасни играчки, с които беше пълен детският магазин. Вкуснотийте в сладкарницата бяха дело на възрастните. Да идеш на море – това означаваше всъщност някой възрастен да те заведе там, да ти купи надуваем пояс, да лежи на пясъка до теб и да те "пуска" във водата. Възрастните правеха шейни и ски, а какво е зимната пързалка без шейни и ски? Макар че самите възрастни никак не обичат да се пързалят. Те и много-много не се къпят в морето, защото "ловят тен", излегнали се на плажната кърпа. Възрастните също не обичат кой знае колко пасти, тригуни, швепс и всичките други лакомства в сладкарниците. За играчките да не говорим... Толкова много неща имаха и можеха възрастните, толкова много хубави неща, а не знам защо не ги ценяха. Защо например възрастните не получават  подаръци от дядо Мраз? Защо възрастните не духат свещичките на тортата по случай рождения си ден и дори въобще нямат торта тогава? А също никак не се спират вечер, когато от сияещото зимно небе се сипят тия вълшебни снежинки-пухчета -  защо не спират да погледат снежинковия танц? Ей така, да повисиш половин час и повече дори, вперил поглед нагоре, да се опитваш да уловиш с поглед пътя на някоя снежинка, после на друга, а наоколо е такава приказна тишина... това е добре известно на всяко дете, а възрастните не се интересуват от тия неща. Или защо възрастните никога не се ровят в пясъка, никога не правят пясъчни тунели или пък да си търсят хубави камъчета, с които е пълен всеки пясъчен куп. Макар че именно благодарение на възрастните по тротоари и строителни площадки има пясъчни купове – за децата е непосилно да си ги доставят сами. Децата също не могат да правят филми или пък да построят кино и да има там всяка седмица поне по един "каубойски". А след филма какво удоволствие е да разказваш на останалите деца: "... и после лошите влязоха в къщата, но добрият като извади едни пищаци и бам-бам; и после оня му се хвърли на врата, а добрият: прас - и като го удари, и оня се пльосна на земята..."! А възрастните никога не си разказват филми... Нито пък могат възрастните да карат колело, а в едната ръка да държат сладолед във фунийка и да си ближат, и в същото време да си припяват някоя най-хубава песничка, която са чули току-що: на-на - нааа- на-на... А колелетата, сладоледите и хубавите песнички все възрастните ги правят. Но тогава защо.....

Защото са възрастни. Защото вече сме възрастни и добре знаем каква е разликата. Би било все пак хубаво  ние, възрастните, да направим нещо много хубаво и да му се радваме... е, почти колкото децата. А може би след време и точно толкова, колкото тях.

 Мисля, че направихме едно такова нещо. Две години вече, откакто го правим. Макар че да искаш да си отново дете, не значи, че вече си. Но в детските приказки (в които всичко – това всяко дете го вярва – е истина) се казва, че ако някой иска нещо от все сърце, накрая на приказката ще го получи. Приказката, наречена "Нашето детство", се разказва вече две години и всички положителни герои в нея (т.е. всички ние) много искат да станат отново деца. Което означава, че в края на приказката ще бъдем. Аз го вярвам.

Честит рожден ден!

Обичам ви:

Ваш Винаги Готов

Отряден Председател

Дани.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: donaddt (15 януари 2009 08:39)
След тези думи, най-добре е да помълча, hi

 
 
№2 от: mia.yaneva (15 януари 2009 14:38)

Поклон!

Бъди ни жив и здрав и ти отрядни председателю! Благодарим ти за началото и за ентусиазма и за това, че стоиш начело!

 
 
№3 от: Надя (16 януари 2009 15:57)
И ние те обичаме и сме винаги готови!! Приказката е приказка без край..

 
 
№4 от: dulgata (18 януари 2009 22:03)
Нямам по-подходящ отговор, ....
Цък!



За жените - гордейте се ! Само една жена може да изпее толкова "мъжкарска" песен "Да стана ... голям !" цък И за всички мъжки момичета, отново от нашето юношество ...
Моето мъжко момиче  цък

Дани, прости ми спама !

 
 
№5 от: dani (18 януари 2009 23:18)
Ами песничките от "Войната..." си ги имаме на сайта впрочем. Я да видя къдеее...
ето тук може да чуете как "мъжът има право на всичко" . Дългата обаче казва, че "една жена може да изпее толкова "мъжкарска" песен ". И със сигурност Дългата знае нещо за тая "жена". Не точно жена обаче, а момиченце- дребно като фъстък, както казваше някой някъде сиtongue2 . Ей, Дългата, ще ни откриеш ли кое е това "мъжко" момиченце ?



--------------------
 
 
№6 от: dulgata (1 февруари 2009 01:19)
Дани, тук всички сме от досетливите, така че отдавна не е тайна ... Но едно е сигурно "Жените НЕ СА непълноценни същества", дето казва Облака, дето го казал Ницше и т.н. Ще разкажа и повече за песничката и цялата случка около записа, знаеш, че готвим изненади - дай да не издаваме предварително

 
 
№7 от: катя милушева (21 януари 2010 22:56)
  Страхоооотно! uuux uuux Сега се сещам,защо баба казваше:
 Когато нямат акъл имат сили,а когато нямат сили имат акъл!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 9
Потребители: 0
Гости: 9

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!