> ЧРД / ЧИД :) > Приказка за деца и възрастни

Приказка за деца и възрастни


15-01-2009, 00:35. : dani
 Когато бях малък всичко наоколо принадлежеше на възрастните. Всичко, целият свят. Възрастните правеха тия прекрасни играчки, с които беше пълен детският магазин. Вкуснотийте в сладкарницата бяха дело на възрастните. Да идеш на море – това означаваше всъщност някой възрастен да те заведе там, да ти купи надуваем пояс, да лежи на пясъка до теб и да те "пуска" във водата. Възрастните правеха шейни и ски, а какво е зимната пързалка без шейни и ски? Макар че самите възрастни никак не обичат да се пързалят. Те и много-много не се къпят в морето, защото "ловят тен", излегнали се на плажната кърпа. Възрастните също не обичат кой знае колко пасти, тригуни, швепс и всичките други лакомства в сладкарниците. За играчките да не говорим... Толкова много неща имаха и можеха възрастните, толкова много хубави неща, а не знам защо не ги ценяха. Защо например възрастните не получават  подаръци от дядо Мраз? Защо възрастните не духат свещичките на тортата по случай рождения си ден и дори въобще нямат торта тогава? А също никак не се спират вечер, когато от сияещото зимно небе се сипят тия вълшебни снежинки-пухчета -  защо не спират да погледат снежинковия танц? Ей така, да повисиш половин час и повече дори, вперил поглед нагоре, да се опитваш да уловиш с поглед пътя на някоя снежинка, после на друга, а наоколо е такава приказна тишина... това е добре известно на всяко дете, а възрастните не се интересуват от тия неща. Или защо възрастните никога не се ровят в пясъка, никога не правят пясъчни тунели или пък да си търсят хубави камъчета, с които е пълен всеки пясъчен куп. Макар че именно благодарение на възрастните по тротоари и строителни площадки има пясъчни купове – за децата е непосилно да си ги доставят сами. Децата също не могат да правят филми или пък да построят кино и да има там всяка седмица поне по един "каубойски". А след филма какво удоволствие е да разказваш на останалите деца: "... и после лошите влязоха в къщата, но добрият като извади едни пищаци и бам-бам; и после оня му се хвърли на врата, а добрият: прас - и като го удари, и оня се пльосна на земята..."! А възрастните никога не си разказват филми... Нито пък могат възрастните да карат колело, а в едната ръка да държат сладолед във фунийка и да си ближат, и в същото време да си припяват някоя най-хубава песничка, която са чули току-що: на-на - нааа- на-на... А колелетата, сладоледите и хубавите песнички все възрастните ги правят. Но тогава защо.....

Защото са възрастни. Защото вече сме възрастни и добре знаем каква е разликата. Би било все пак хубаво  ние, възрастните, да направим нещо много хубаво и да му се радваме... е, почти колкото децата. А може би след време и точно толкова, колкото тях.

 Мисля, че направихме едно такова нещо. Две години вече, откакто го правим. Макар че да искаш да си отново дете, не значи, че вече си. Но в детските приказки (в които всичко – това всяко дете го вярва – е истина) се казва, че ако някой иска нещо от все сърце, накрая на приказката ще го получи. Приказката, наречена "Нашето детство", се разказва вече две години и всички положителни герои в нея (т.е. всички ние) много искат да станат отново деца. Което означава, че в края на приказката ще бъдем. Аз го вярвам.

Честит рожден ден!

Обичам ви:

Ваш Винаги Готов

Отряден Председател

Дани.