Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
 
 
Архиви
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
Април 2018 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Родителска среща
17-01-2007, 16:49 | Автор: admin | Категория: Училището
Едва ли имаше някой от нас, който да не потръпва от ужас при споменаването на тези две думички (мен и до днес ме побиват тръпки). Родителските срещи бяха регулярни "привиквания" на родителите от класния ръководител, на които се обсъждаха дейността на ученика в училище, неговите оценки (прочитаха ги пред всички), поведение, участие в дейностите на класа, събиране на пари за разни инициативи и прочее. Най-често те се провеждаха в петък, след последният час (което беше много подло, отчитайки това, че често ни проваляха съботата и неделята). Най-неприятните обаче бяха извънредните, особено ако повод за това беше някой "преслушал".
Родителските срещи бяха съпровождани от следните естествени детски прояви:
  • проява на разсеяност по отношение на такъв факт,
  • необясними разболявания на голяма част от класа,
  • опити за подслушвания на вратата по време на провеждането и
  • треперене вкъщи - на спокойствие
Да се скрие родителска среща не беше невъзможно, но беше много трудно. А пък и ефектът бе отрицателен - след това мама и татко се срещаха специално с класния, и ако е имало шанс той да е пропуснал нещо, то... За родителската среща трябваше да информираш, но учителите не се доверяваха само на това - повечето известяваха родителите лично или чрез друг родител.
Някои от нас избираха подхода "днес ми е много зле", но за съжаление това рядко минаваше. Ако имаш за какво да ти се карат, ще ти се карат!
За разлика от по-късни времена родителите (родителя) не можеха да не ходят на срещата. За това трябваше да има наистина някаква оправдателна причина и да изпратят някой роднина или познат да ги замести. Ние, естествено, предпочитахме заместниците. Баба ми ме е спасявала поне десет пъти. Да живеят бабите-спасителки! smile
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: denisovi4 (23 януари 2007 21:41)

Аз пък бях отличник и на родителските срещи само ме хвалеха. Въобще и поведението ми беше много добро, и отсъствия нямах. Дори за да не отсъствам от часовете, една зима ходих на училище със счупена ръка, макар че имах право на болнични. Майка ми дори не искаше да ходи на родителските, защото знаеше предварително какво ще каже класната за мен.


 
 
№2 от: сънчо (25 януари 2007 21:36)
Значи зубърче, а? Заради вас, зубрещите, си патехме и ние. Майка ми все ме караше да "взимам пример" от някой такъв като теб. Ловя се на бас, че нито си играл на фунийки, нито на футбол, нито си се къпал тайно от вашите в язовира и прочее.

 
 
№3 от: Тони (31 януари 2007 14:59)
Аз пък бях от златната среда. Имах повече шестици и петици, отколкото двойки и тройки. Не са ме хвалили на родителските срещи, но не са викали нашите специално.

 
 
№4 от: milenuil (2 февруари 2007 20:50)

 
 
№5 от: Djeneva (3 февруари 2007 16:40)


 
 
№6 от: vache (16 януари 2008 13:16)
Нас пък съобщенията за родителски срещи ни караха да ги пишем в бележниците и да се подписват родителите, че са ги видели. :)

 
 
№7 от: дидито (9 септември 2008 17:53)

xixi2


 
 
№8 от: gubislav (21 януари 2009 18:02)
Нашите пък не ходеха на родителска среща - беше ги срам от моите прояви. yeyeye
Скоро много се смях на майка ми, която ми каза, че ние сме си пишели домашните след училище в "занималня"..., а тогава нямаше такива неща. Кой знае какво съм лъгал женицата. И тя беше уверена, че съм нямал домашни, защото са писани в "занималнята", а тя беше футбол и тичане из гората. Аз до 8-ми клас учех на моето село и беше невероятен кеффффффф. hiphip

 
 
№9 от: chushka (30 април 2009 15:14)
Ей не ми напомняй това си беше великата инквизиция, още повече че баща ми имаше доста тежка ръка и  къде да я размахва.
Нас също ни караха да пишем в бележниците за родителски срещи, но имах един добър приятел много талантлив художник, който беше усъвършенствал подписа на майка ми и в комплект с втори бележник от време на време скривах някоя родителска среща.
Спомням си един път класната поръча баща ми да и се обади в къщи щом неможе да дойде родител на родителската.
Готово. Обаждам се аз , като предварително съм си подготвил сценарии , а и гласовете ни наистина много си приличат. Обаче тя не беше вчерашна и улови веднага измамата. Ей още ме боли като си спомня.

 
 
№10 от: ralitza_tzankova (13 декември 2009 16:16)
Аз също бях отличничка и не съм имала проблеми, но нашата класна беше решила, че сме невъзможен клас и искаше да присъстваме и ние на родителските срещи, родителите сядаха на чиновете, а ние седяме прави наказани до стената. После по коридорите родителите бързо и мълчаливо се измъкваха с децата си, да не би да си изпуснат нервите и да заиграят шамарите, още докато са в сградата на училището.

 
 
№11 от: рошав заек (13 декември 2009 17:58)

Аз бях отличничка и имах проблеми. Защото си бях хаймана с хаймана. Не се съсипвах от учене, просто имах добра памет. А иначе още от първи клас смело влязох в редиците на отявлените пакостници - та до единайсети. Това бягства от час, яростно неподчинение на даскалите, неспазване на наредби всякакви, тайно рисуване на неприлични картинки  в седми клас,"неприличен външен вид", по-късно в езиковата - бягства от "панса" (със скачане от втория етаж и ходене на стоп до София...), неспазване на униформа, висене със "съмнителни" компании - за нищо го нямах. И през цялото това време - петици и шестици...
Та затова родителските срещи за мен бяха пълен кошмар, особено в гимназията. Нашите... горките ! Тогава си мислех, че много се мъчат да ме стягат, години по-късно проумях, че са били рядко разбрани...




--------------------
 
 
№12 от: nchotorova (9 юли 2010 17:56)
На мен след всяка родителска ми се караха... Защо не ме хвалела другарката  и кога съм щяла да започна да уча и че най-вероятно са ме сбъркали в родилния дом и са дали на майка  ми друго бебе... И защо не съм внимавала в час и съм тичала по коридорите толкова бързо, че съм щяла да се пребия... Лошо ми ставаше от тия родителски срещи. Казвам ви - не искам да се връща това!

 
 
№13 от: alex66 (26 април 2011 15:48)
Родителска среща-не искам да си спомням.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!