Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Юни 2020 (1)
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Поклон, Апостоле!
19-02-2010, 11:58 | Автор: marulka | Категория: Училището

Поклон, Апостоле!

   На този ден винаги ни водеха от училище на паметника на Левски да поднесем цветя. Извививаха се огромни опашки, всеки искаше да изрази почитта си към Апостола. Изпитвах някакво невероятно страхопочитание към него, към подвига му. Спомням си, че четяхме "Апостолът в Премеждие" и "Левски" от "Епопея на Забравените" на Вазов, "Апостолът на Свободата" на Мерсия Макдермот и си представяхме как някой ден ако се наложи и ние бихме последвали примера му. Но за мен, в моето детско съзнание най-дълбок отпечтък са оставили петте строфи на Ботев, които описват ужаса и отчаянието на цял един народ в онзи студен февруарски ден преди 136 години. Поклон Апостоле!

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

web

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (19 февруари 2009 14:18)
Безмълвен поклон!



--------------------
 
 
№2 от: furious_kid (19 февруари 2009 14:37)
Още рано сутринта се поклонихме пред паметника. По-късно следобед ще оставя един букет от името на всички нас! Защото ако този герой не беше изживял така живота си и ние нямаше да сме същите!

 
 
№3 от: felice puba (19 февруари 2009 14:42)
Велик човек. Поклон и от мен.



--------------------
 
 
№4 от: Надя (19 февруари 2009 14:48)
     Ах, браво Марулка bravoo , аз цял ден се пипкам да пусна една статия по този повод, но не успях, дори така си мислех да я структурирам. Повода беше, че днес сутринта не чух нищо за Левски, сякаш е напълно забравен, а този ден преди беше тържествен и за мен много трогателен.
От името на децата тук - никой не е забравен, нищо не е забравено!

 
 
№5 от: zaharisa (19 февруари 2009 15:00)

Много точни са думите ти Furios и чудесна идея. Светла е паметта на Апостола и дано сме достойни да се наричаме негови сънародници. 


 
 
№6 от: regina (19 февруари 2009 15:57)
Още вчера бюст-паметника на Апостола в Морската градина беше отрупан с венци и цветя. Венците бяха от политически партии, но цветята - отделни карамфили, ги оставяха гражданите. Едно малко детенце с мама и татко също остави цвете, поучавано от родителите си.
...целувам твойта слава, свещенний подвиг твой!

 
 
№7 от: mia.yaneva (20 февруари 2009 23:46)
Браво, Марулка! bravoo bravoo bravoo Само като си помисля за Левски и като ви чета тук ми се насълзяват очите. Като винаги... И аз Наде, от 19.02. сутринта искам да пусна такава статия, точно започваща с това какво правехме на този ден в училище, а и след това, но не успях да я подготвя предварително, а този ден бях на път... а и още съм:) Но това няма значение, по-важното е, че на този ден всички сме мислили едно и също - да отдадем почит на Левски! Поклон!

 
 
№8 от: катя милушева (19 февруари 2010 12:23)

Поклон пред величието на Апостола!


 
 
№9 от: Anakin Skywalker (19 февруари 2010 13:28)
Поклон и от мен!
Тук му е мястото да кажа още нещо:

ИНТЕРЕСИТЕ РАЖДАТ ХИТРЕЦИ - ИДЕИТЕ ГЕРОИ!



--------------------
 
 
№10 от: Елчето76 (19 февруари 2010 14:06)
Нека се поклоним пред делото на този велик Българин!

 
 
№11 от: razkazwacha (19 февруари 2010 14:22)
Единствената икона пред олтара на България...



--------------------
 
 
№12 от: tania (19 февруари 2010 14:25)

  България има един велик човек, един герой, и неговото име остана непреходно и незаличимо през годините! Поклон!


 
 
№13 от: ваняя (19 февруари 2010 15:49)
Най-истинския и най-великия. ВЕЧНИЯ. Поклон!

 
 
№14 от: Ina_68 (19 февруари 2010 15:49)
Една от най-великите причини да се чувствам горда е именно Васил Левски! Подвигът и Вярата на този Човек са несъизмерими с нищо в наши дни. Поклон!!!
furious_kid благодаря ти много за прекрасната идея с букета...дори не подозираш какво означава това, за нас, които сме далеч от Родината...



--------------------
 
 
№15 от: admin (19 февруари 2010 17:02)
За Левски думите никога не стигат. Поклон!



--------------------
 
 
№16 от: furious_kid (19 февруари 2010 17:47)
Ina, аз това го писах миналата година... Сега, обаче, пак отивам на зарята.
С цветя от нас, разбира се!

 
 
№17 от: Зико (19 февруари 2010 18:43)
Поклон!

Надявам се, че почива в мир, а не се върти в гроба. what

 
 
№18 от: anni (19 февруари 2010 19:12)
Поклон пред паметта на Апостола!



--------------------
 
 
№19 от: tkpopov (19 февруари 2010 19:48)

из "Немили-Недраги"

XI

Едничкият фотографически портрет, който имаме от Васил Левски, по злочестие, не дава ни най-малка идея за един человек, надарен с такава силна воля и характер. Изкуството не е могло да представи изразителното му лице, осветлено от величието на една идея, която го вдъхновяваше и гореше.

Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав! Той беше като Тотя войвода голям песнопоец; и не един път букаците на Стара планина са еквали от гласа му1. Когато посещаваше Букурещ, той заедно с известията за устрояване комитетите донасяше Каравелову в дар шарени, криви, читашки чибучки. Това щастливо настроение беше нужно негли да крепи бодростта му сред всегдашната борба с апатията и подозрителността на роба.

Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезваше от лицето, погледът му добиваше сериозно изражение, гласът му беше глас, който налага, който заповядва; словото му, просто и безизкуствено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения, повдигнати въпроси, разбудени жажди. Известността му бързо порасна, влезна в хижата, развълнува градовете, изпълни планините. Словото му будеше человеците, името му будеше населенията. Една нощ той в Пазарджик говори: резултат беше записванието на един милион гроша самоволни пожертвувания! Той често беше груб, не гъделичкаше никого, защото проповядваше една длъжност, а не едно учение. Недостатъкът на знанията му се изкупуваше с напредничавостта на понятията му. Огорчен еднаж от дивотията и суеверието на някои селяни, той им каза гневно:

- Вие ще станете хора само когато проядете месо в сряда и в петък!

Попитаха го един път селяните от Софийско, дето той устройваше трескаво комитети:

- Бай Василе! Когато се освободи България, кого ще си турим цар?

- Ако се бием с турците само за цар, то сме глупци. И сега си имаме султан. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство - отговори Левски навъсено.

- Ами ти каква служба ще вземеш тогава?... Зер, пада ти се най-първа служба.

- Никаква. Ще ида у други поробени народи, да правя това, което правя тук сега.

И той говореше искрено.

Дяконът беше безстрашлив, до явно рискуване живота си. Всекичасните опасности, в които няколко години се намираше, бяха му станали като свой елемент, в който се чувствуваше по-бодър и черпеше нова самоувереност, както един генерал, привикнал да слуша безсилните пищения на куршумите край ухото му. В Сопот, в стаята на учителя, имаше комитетско тайно събрание. Ненадейно се озова един гост, познат като турски шпионин, и сяда. Всичките мълчат, но гостът не си отива. Левски кипи, става и залепя плесница на това досадително лице, като му изрева:

- Навън! Подлец!

- Как? С кое право удряш? - попита зашеметеният господин.

- Навън! Иди ни предай на турците. Аз съм Левски!

Цялото събрание потрепера от ужас при тия думи.

- Не се бойте! - каза той спокойно, когато гостът се излезе: - Аз съм уверен, че тоя мазник нищо не ще смее да направи.

И продължиха разискванията си.

Никой не дойде да ги безпокои.

Всички жители от същото село помнят каква невероятна дързост и риск показа. Палтото му падна в ръцете на полицията и в пазвата се намериха няколко бунтовнически прокламации, печати от восък, преправяни тескерета, отрова и портофелчето му. Властта го търсеше под камък, жандарите сновяха въоръжени из улиците. А Левски, предрешен като селянин, с една лисича кожа, провисната въз лявото око, зяпаше простодушно пред самата полиция и питаше минувачите: "Дека стои хекимина?"

Левски обладаваше по нещичко от ентусиазма на Каблешкова, от твърдостта на Бенковски и от силата на Караджата. Но той имаше и друго, което отсъствуваше у тях: непобедимо търпение и постоянство. Първите бяха като внезапни метеори в мърчината на нашето небе, които блеснаха, смутиха душите и изгаснаха. Би казал человек, че тия хора дойдоха само да турят по едно голямо име в историята и да си отидат. Попрището на Левски беше по-дълго и по-плодотворно. Своеволието на съдбата иск , щото един прост турски кятипин, едно полуграмотно дяконче да покаже на света какво може да извърши ентусиазмът на една велика идея, каквато беше идеята, що създаде тоя грамаден лик пред нас. Защото, каквото и да казват някои скептици, Левски е изражение на една сила, излязла из цели векове страдания, из цял океан унижения. Седем години той обикаля България, посети стотина села и градове, устрои им комитети, учи, насърчав , плаши богаташите, наддумв учените, сърди турците, постоян до невъзможност, упорит до безумство; властите се умориха да го преследват - той се не умори да им се изпречва; противостоя на препятствията, убеди неверующите, разпали заспалите. Само против измяната остана безсилен; един поп, поп Кръстьо от Ловеч, го издаде коварно. Паднал веднъж в ръцете на тираните, той, наранен с два куршума, както казват, изял отрова, за да остане верен на клетвата си; но като ядът не подействувал, той си блъснал главата о тъмничния зид в София, но тя излязла по-твърда от камъка и той полумъртъв бе провесен на въжето.

Такъв беше човекът, познат под имената Дяконът, Васил Левски, Апостолът, който беше пратен от съдбата начело на цял рой проповедници и мъченици на свободата да разклати масите, да предизвика събитията, да създаде бъдещето!...

Един мъничък Хус, който не стана гигант, защото нямаше простор къде да се развърти; и който в Юдея би бил разпнат, в средните векове би бил жив изгорен, както в деветнайсетия биде обесен... Три мъчила, три символа: разпятие, Торквемадов огън, бесило - три смърти, които вековете измислиха, да наказват безчестните и безсмъртните...

Иван Вазов                   

В едно свое писмо Ботев казва следующето за Левски, с когото намира подслон в една ветрена мелница накрай Букурещ: "Приятелят ми Левски е нечут характер. Когато ний се намираме в най-критическо положение, той и тогава си е тъй весел, както и кога се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!"




--------------------
 
 
№20 от: mimihadji (19 февруари 2010 21:37)
Над тефтерчето на Левски

"НАРОДЕ????"

стр. 115

...А страничката, види се, е мокра...

  Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.

  Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

  Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?

  Той - чистият, с безсълзните очи?

  Чия ли кал - ако е кал? - сребриста

  светлее в жълтеникаво клише?

  Чия ли кръв е капнала на листа?

  Чия ли мръсна болка свети чиста

по пътя му към святото въже?

  Какво е питал с този вик, раздърпан

  в шест букви с питанки накрая? И плачът

  пелин ли жъне с четирите си сърпа,

  които карат всеки да изтръпне?

  Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!

  Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето

  въже от Къкрина до София виси!

  Какъв народ бе племето, което

  тъй не успя от двайсет заптиета

  единствения - него - да спаси?

  Къде се беше изпокрил? Къде бе

  се поприбрал на топло и добре,

  та не можа на оня вълчи хребет

  една потеря малка да издебне?

  А тръгнал бе за него той да мре!...

  За същия... Един от двайсет воден.

  Един измежду цял народ "свещен"...

  От четри страшни питанки прободен,

  и днес кърви духът ми цял - "Народе????"

  Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!

  И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -

  под тях, прости ми, Боже, лик личи:

  ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...

  А ти, народе мой, и чист, и мръсен,

  на онова въже го окачи!

  Дамян Дамянов

И колко прав е Н. Генчев като казва, че много книги разказват за предсмъртните подвизи на големи личности на човечеството, но за Левски няма нито една за процеса. И процесът, и Левски остават неизвестни за света – "няма бляскави интервюта, любопитни снимки, няма дебати, манифестации" Левски е действал в една непозната за света страна, а е съден от империя, която слиза от историческата сцена. Бях позабравила подробностите около неговите взаимоотношения с БРЦК  в Букурещ. Преписах си някои от писмата на Левски ( аз някои ги имам като фотокартички). Не ви ли се струва, че сякаш сега е казано: "Понеже Левски е много скъп на всички, пък беше и много нужен на политиците, всеки бързаше да говори от негово име, да рекламира своя Левски, да настоява върху това, което той е открил в него. И може да дойде време Левски да се издава подкастрен или в подборки, той самият да престане да говори със своя глас, вместо него да започнат да говорят други... Левски трябва винаги да говори сам с поколенията.." А на мен ми се струва, че днес ние даже не говорим за Левски – нито с неговия, нито със собствения си глас. Ние наистина "отбелязваме" Левски – табло, час на класа.. а другите институции, а медиите?!...


 
 
№21 от: stoyanpetrov (19 февруари 2010 22:02)
"На българите не им трябва бог - те си имат Левски"

ПОКЛОН!!

 
 
№22 от: Cvetan (19 февруари 2010 23:55)
Поклон!!!
И вечна слава за героя!




--------------------
 
 
№23 от: Чудакът от 6-ти Б (20 февруари 2010 13:24)

(Надявам се никого да не скандализирам и подразня, но за мен подобни  обожествявания подменят паметта и възможността да оценим какви са били идеите и делата на героите, в случая - Левски. Но това е тема на друг разговор и най-вече на друго място.) В детските ми спомени обаче 19 февруари е особен ден с особени преживавания, предполагам сравними с религиозното чувство на вярващите. Майка ми винаги (без изключения, дори да съм била с висока температура) ме водеше на зарята, за да поднесем цвете. Обожавах вечерната проверка, траурната музика и гърмежите. Не смеех да погледна към паметника, защото си бях въобразила, че Левски е вграден там и каменният барелеф е всъщност подаващото се лице на Апостола. Мислех си, че се показва само на 19 февруари, така че през останалата част на годината без страх минавах наоколо:))   


 
 
№24 от: Милен Иванов (21 февруари 2010 16:40)
 Исках да напиша нещо, но не знаех какво. Думите са безсилни.
Като дете в игрите все играех герои. Повечето измислени, някои наистина съществували. Помня обаче, че никога не посмях да играя Левски и Ботев!
 Поклон.



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 23
Потребители: 0
Гости: 23

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?