Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728 
 
 
Архиви
Февруари 2019 (5)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Майски светци, учители, родители и лели
21-05-2009, 03:47 | Автор: Pavlina Iossifova | Категория: Училището
21 май. Целият католически и простестантски-реформиран свят съзнателно и несъзнателно днес празнува Възнесение Господне, почивните дни ще се проточат до понеделник 25 май. Откак англичаните са изобретили преди стотина години карането на ски по алпийските ледници през пролетта, на Възнесение стотици влюбени в ските и висините ще се качат на  Юнгфрауйох –Top of Europe (3454 м), за да се пуснат в швейцарското Вале. Вече десетина години на този ден се чудя дали не се надяват тайничко да се възнесат от Топа на Европа заедно със Светия Дух. Taка или иначе ще трябва за десети път да им помагам в подготовката за тяхното скиорско възнесение като им търся места във влака за Tопа и обяснявам на четири езика кога тръгва следващия и къде са тоалетните.

И както винаги по това време за десети път, докато върша това, душата ми през всички тези дни ще пее "Върви, народе възродени», очите ми ще виждат на фона на алпийския сняг цъфналите кестени по главната в Габрово, а ръцете ми ще берат диви божури на Градище за венеца на Кирил и Методий, който с помощта на другарката Мишева ще направим сами в училище, и на 24 май той ще украси вратата на класната стая.

Нашият венец ще бъде най-xубавия, защото 4 б винаги прави най-xубавите венци и стенвестници. А другарката Мишева ще има най-хубавия и най-голeмия букет и ние ще й помагаме да го носи. Обичахме си я нашата другарка Мишева, дори двойкаджиите я обичаха тази дребна, нито строга, нито нестрога, нито мила, нито немила, застаряваща и наистина като мишле незабележима в коридорите другарка Мишева, която за изненада на цялото училище повече от три десетилетия на всеки четири години сякаш от големите джобове на престилката си вадеше и пускаше в 5 клас я най-добрите рецитатори на училището, я най-добрия спортист-калпазанин, я първенците на олимпиадите по математика. Тя наистина получи най-хубавия и най-големия букет от своя последен 4 б, букет полят от 66 ручейчета детски сълзи на благодарност, в които проблясваше и малко изплашеното: "Какво ще правим в 5 клас без другарката Мишева?»
Майски светци, учители, родители и лели
B онзи разплакано-божурен 24 май в огледалцето на една сълзичка за миг сe видях голяма и си помечтах за такъв букет и толкова детска любов като на другарката Мишева. Дали този четвъртокласен 24 май е бил около православното Възнесение Господне не знам, но ако не е бил самият дядо Господ, то някой от Светите братя е надникал в мечтата ми, защото петнадесет години по-късно в същия училищен двор моят 6 б ме дари с точно толкова цветя и сълзи. Koлежката по български дори гласно ми завидя: "Xм, нали е млада и хубава, и им уйдисва на магариите!» И аз плаках като другарката Мишева, но с други сълзи. Тя плачеше за своята младост, за своето училище, в което бе прекарала целия си живот на учителка и беше изпратила почти десет 4 б, а аз плачех със сълзи на майка-осиновителка за неделя, която е взела за почивните дете-сираче, обградила го е с всичките грижи и любов, на които е способна и сега го връща отново осиротяло в Дома.  Eдна година им давах любов и знания, но те ми ги връщаха всеки ден умножени по 30, и още по-лошо повярваха ми. Сега ги оставях, за да хукна по широкия свят. Чувствах се истинска предателка на детски сърца. Сякаш този, който беше чул мечтата на четвъртокласничката, си беше направил лоша шега и ми се подсмиваше отгоре: "На ти сега, като сe блазниш oт големи букети цветя!»

Този спомен сякаш без никаква връзка винаги се измества от един по-късен, в който денят е неделя 21 май 1995  г. и камбаните на манастира "Св. Константин и Елена» в курорта наскоро получил същото име, бият в чест на своите патрони, капки oт току що спрелия дъжд са се скрили в мощните цветове на огромните кестени по алеята към манастира и оросяват главите ни от време на време. Вървим бавно към малката, много любима и на трима ни манастирска църква, за да помолим светите цар и царица от световния град, получил името си от светия този цар Константин, да закрилят бебето, което ще се роди на 23 май сутринта. Никой от нас не умее истински да се моли, нали сме деца на социализма, но бабите ни са ни научили да палим свещички от малки и за нас това си е детско тайнство. Днес тайничко всеки от нас се надява, че тайнството на бабините свещички ще ни открие мъничко прозорче към тайнството на раждането. Двамата "готови да станат родители» вървят до мен мълчаливо xванати за ръка. A аз не мога да проумея, че бъдещата майка е моята малка сестричка, която сякаш вчера в един такъв късно майски ден, след като съм я набила, че едва не ми е счупила новите омразни, но страшно скъпи очила за 13.60 лв., с червени от сълзи очи, сърдито-недоумяващо задава дълбокия философски въпрос: "Татко, кое е по-важно, детето или очилото?» Всъщност нареченият вече, но още нероден Мартин вдругиден няма да се роди сам, а ще го изродят. Не иска мързеланът да се обърне с главата надолу. (Ха, я да подкокоросам Славена да подразни батко си, че още от майчината утроба е бил мързелан). Голяма история се получи около това необръщане на Мартин. Ако се беше обърнал и тръгнал да се ражда сам, трябваше да подгони мама Маргаритка към родилното едва в началото на юни, но миналата седмица започна според думите на доктора, да бърка с ръце под сърцето на майка си и той поиска да го извади веднага. Сестра ми пък приплака, че си го искала зодия Близнаци и докторът от потрес при такъв нечуван аргумент я пусна в къщи със строгата заръка да дойде в понеделник, и да не е чул, че сега пък "нека да почакаме да е на 24 май».

Мартин дойде в този несъвършен свят на хората след своя първи неуспешен опит да му обърне дупе, по докторския план - сутринта в 9 часа на 23 май. Леля му Галя беше на работа и така цялата варненска община научи за събитието още до обяд, а леля му Поля запретна ръкави и от 3 кг кайма опържи най-вкусните кюфтета, които някога преди и след това беше пържила в живота си. Е, може би едно от кюфтета малко се е стреснало от ядосания глас на новоизпечения татко Валентин по телефона: "И кажи на татко, че е срамота да се сърди още, че не е кръстен на него. Вместо да се радва на жив и здрав първи внук!», а следващото кюфте е подскочило от смях при продължението: "Кажи му още, че ако не дойде веднага до телефона да се поздравим, ще запиша детето Кирил и Методий с тиренца по средата!» Слава богу, дядо Атанас дойде до телефона и светите братя първоучители се отърваха от тиренцата.

24 май 1995 година лелите и таткото на Мартин посрещнаха с леко подути oт ямболска ракия глави и още по-подути от салати и кюфтета стомаси. Майка му пък си остана целия ден с подута от вчерашната упойка глава. Лелите, след като им се посвиха главите, изпитаха неудържимо желание да идат на манифестация. Но през тази година или демокрацията е била отменила манифестацията във Варна и страната или ние не стигнахме до нея. Затова невъзможното за обличане в думи блаженство на "леле, станахме лели» устатите лели на Мартин си прекарахa в преразкази на ученически спомени за 24 май.

До ден днешен се чудя защо като започнат да цъфтят кестените и божурите тези два съвършено различни и с нищо логично не свързани 24 май ме посещават заедно.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Ina_68 (21 май 2009 11:48)
Поплаках си в този ден... където се намирам, също е празничен... а съвпаденията в разказа ми дойдоха сами в очите. Почти нямам думи, затова само ще кажа, че и аз изоставих онези благодарни и мили очички... изворчета... и хукнах далече от тях... някъде по света... Когато наближи 24 май, живея само със спомените за учениците си и любовта към тази професия... и през другото време я нося, но в тези дни тя става особено ярка и сякаш полита в мен. Майка ми е родена на 23 май и празниците в католическото общество, в което живея, се осмислят. Много ти благодаря, Павлина, за пореден път! Невероятна история, истинска магия! roza



--------------------
 
 
№2 от: mia.yaneva (22 май 2009 13:32)

Наистина невероятна история! По-скоро една съвсем човешка история, описана по невероятен начин! Страхотна си, Павлинка! Да поздравиш зет си за шегата да кръсти детето Кирил-и-Методий с тирета - много се смях!


 
 
№3 от: Ina_68 (23 май 2009 18:35)
Честит Рожден Ден на Марти! Нека има много здраве, усмивки и топлина в живота му! sun
А за леля Пепи огромен букет незабравки и най-добри пожелания!



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!