Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
1-ви април - бисери от миналото
31-03-2010, 23:52 | Автор: Simpra | Категория: Училището / Предмети и учители

Какво ще кажете по случай 1-ви април, да си спомним за смеха в класните стаи, за онези случки с нас и с нашите учители, които ни караха да се държим за корема и после въодушевено да разказваме случилото се. Някои от тях се носят и до ден днешен като вицове в училището, в което са се случили, предавани от випуск на випуск.

Предварително искам да се извиня на всички учители, за причинените от техните ученици номера и да им кажа, че ако не бяха те, сега успели щяха да са само даровитите по рождение. Всъщност ние се гордеем с това, което сме, благодарение на тях и се надяваме, и те да се гордеят поне мъничко с нас.

Започвам с няколко примера от моята гимназия. Няма да споменавам имена, защото и без друго, онези от вас, които са учили там, веднага ще разпознаят героите. Нашият клас беше много колоритен. Всеки сам по себе си беше чудак и съответно ръководството и учителите трудно се справяха с нас. Сменихме четирима учители по математика още в подготвителен клас – просто не издържаха. Първият се отказа, като видя, че никой не го слуша. На втората ни учителка пък всеки час й изчезваха помагалата – ту триъгълника (голям дървен) някой ще скрие, ту гъбата ще изчезне, та да не може да се трие дъската, която предварително беше надраскана, поради което пък и тебеширите изчезваха… накрая горката женица си загуби обецата и реши, че и това е наша работа. Отказа се от нас. Дойде една вдовица, много лоша, от типа – на Господа шестица, на мене пет, на най-добрите четворка и т.н. В дневника нищо не пишеше, обаче имаше един черен тефтер, с прилежно вписани всички класове, на които преподаваше. Всеки ученик имаше своя страница с оценки по математика. И никой не знаеше каква оценка му е писала черната вдовица. И ние решихме да я накажем. Един ден някой просто й сви безценния тефтер, и край! Горката жена!. Накрая вдигна ръце и се отказа от нас. След нея ни преподава за кратко другаря Чук – така го наричахме, защото в един от часовете, не помня по какъв повод, беше казал крилатата фраза "За какво ви е чук, щом аз съм тук!" На едно контролно всички избягахме дружно, с помощта на учителя по физическо, който трябваше да потвърди, че никой, дори той самия не е разбрал за промяната в програмата, и че всъщност вместо математика първи час имаме физическо. След този случай класната ни събра, за да ни попита какъв, според нас, трябва да е учителят по математика и незнам, дали оттогава, или просто номер пет издържа изпита за учител, но ние се укротихме. Да успее да преподава в нашия клас, за един учител си беше бойно кръщение.

И така учител номер пет влезе в клас, представи се, последваха няколко уводни изречения, след което се покашля, сиреч следваше нещо сериозно и каза: "Ученици, матьематиката е кът чорапогащьник – пусньеш една бримка и отидье цялото издельие." … последва удивление по лицата на учениците…после тихо кикотене и: "Смьейте се сега, че накрая на годината аз шъ съ смьея." Това може би не е момента, но ще кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на този учител от името на целия клас. От този момент абсолютно всички започнаха да решават задачи до забрава. Ако повечето ученици са достигнали в математиката до ниво "каране на колело", то ние я владеехме като "каране на самолет". Толкова обикнахме това "издельие", че 90% от класа завършиха с лекота ВМЕИ и сега може да се каже, че за повечето тя е начин на мислене, начин на живот.

Минавам на географията. Учителката ни беше миньонче, с много тънък глас и високо вдигната глава. На всички момичета пишеше с една единица по-ниски оценки, а на момчетата колкото заслужават. Затова пък даскала по история, правеше обратното. Та, застанала между двете редици, втренчила се в едно от момчетата, го пита:


-Какво има на Дунав при Русе?

-Мии, мост.

-Какво има на Дунав при Силистра?

-Ми, мост.

-Какво има на Дунав при Лом?

-Пак мост.

-Какво има на Дунав при Видин?

-Мост.

-Ти защо се бъзикаш с мене?! Затвори вратата от външната страна!...


и го изгони навън.

А сега продължавам с химията, която в езиковите гимназии се преподава на съответния език. Въпросната учителка обаче не владееше добре езика, поради което успяваше всеки час да ни разсмее. Бисерите й са специфични, затова ще сложа и превод:

"Ученика с дъвката – в кошчето! После Ва о’ кьоше и срамув тоа!" = Ученика, който дъвче дъвка, да я изхвърли в кошчето! После да иде в ъгъла и да се срамува!

"Ти, на втора банка! Пран льо шампиньон и есюи льо табльо." = Ти, на втория чин – вземи гъбата (ама това е гъбата за ядене!!) и избърши дъската.

"Ученика дериер – увръ ла финетра и излез!" = Ученика най-отзад - отвори прозореца и излез (на дъската).

Тази жена е преподавала повече от 35 години в нашата гимназия. Би трябвало да я помнят всички родени между 1950 и 1978. За съжаление не съм си записвала нейните бисери, поради което помня само някои, но имах съученици, които го правеха. Ако са тук някъде, ще се радвам да ги чуя отново. Помня, че същата учителка цял един час предаваше на една от испанските паралелки урока, само че на френски. Бяха се опитали да й обяснят, че не я разбират много-много, ама тя май също не ги беше разбрала… и така цял час химия на френски за испаноговорящи. Не че е било кой знае какъв проблем – нали половината от думите във всяко изречение си бяха на български.

Скоро намерих стари мои контролни работи. Как съм щяла магазин да отварям и с работничките дружно да работим - нещо от сорта на онези преизпълнените петилетки, ама по детски написано – на френски. Писала съм и за идеалния мъж, които не трябва да е невъзпитан и навъсен. Така не съм се смяла от години! Видях себе си през собствените си очи – много особено усещане – все едно някой ме телепортира във времето. И накрая ще ви кажа – върнете се в миналото и ако можете си спомнете! Забавно е.
Добавям изглед от един от кабинетите:
1-ви април - бисери от миналото
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: undo (1 април 2010 00:21)
Ех, много весело е било при вас.  На това за идеалния мъж обаче, се смях поне пет минути xixi3 Въпреки, че ако  добавим и "с чувство за хумор", направо ще опишем и моя идеал

 
 
№2 от: rocco_george (1 април 2010 02:23)
В нашето училище пък идваше по заместване една преподавателка по география,на която помежду си и казвахме пет минути пред нея на разузнаване корем или пикаещият облак.Този вторият и прякор дойде от разяснението и защо са се появили някои пустини като Гоби да речем. Облакът почва да катери планината,но тя е много висока,а на облака му е много водата в пикочния мехур и по средата на височината уморен и много му се припикало облакът изпуска резервоара си,изпикавайки се,след което си продължава пътя нагоре...

 
 
№3 от: Цонка (1 април 2010 09:34)

Нашата другарка по биология беше също така интересна. Беше преподавала в Мароко и говореше граматически правилно, но произношението й беше първоаприлско. Казваше винаги твърдо Л и Р и "гръбначния стълб", например, звучеше така: "Ла колон вертебрал"
SIMPRA, тре биен е фе атансион авек льо шампиньон.


 
 
№4 от: cvetelinka (1 април 2010 10:47)

Ех, тези гъби, колко трудности създават при ученето на чужди езици При нас имаше такъв случай:
Влиза учителката по английски и пита:
- Защо не е изтрита дъската?
При което една съученичка ентусиазирано взе да обяснява:
- There is no mushroom!


 
 
№5 от: Айви (1 април 2010 11:42)
 Ех, че е забавно!
 А тези "френски" и "английски" гъби просто ме разбиха!smile24 
 А относно владеенето на съответния език от някои учители в езиковата гимназия, нямам собствени наблюдения, защото не съм завършила езиково училище, но ще ви разкажа спомен на майка ми, която е учила в руска гимназия:
  Един от учителите им подканил момичетата в училищния стол:
  - Девачки, сдавайте си чиниите!
   


 

 
 
№6 от: Зико (1 април 2010 12:10)
Хахха, голям майтап! smile24

Благодаря!

 
 
№7 от: gamina (1 април 2010 13:12)
Ние бяхме отвратителни! Наистина! За 5 години сменихме трима или четирима класни ръководители. Които на всичкото отгоре избягваха да ни преподават Едната година, май в десети клас, бяхме седмица без класен в началото на годината - никой не ни искаше.

Ама пък иначе бяхме страшни надувки. Класът с най-висок прием от цялото училище, сега си давам сметка колко сме били ужасни. Умни и ужасни. Накрая на 11 клас трябваше всеки клас да си измисли девиз и на връчването на дипломите го казваха преди да излезе класа. Нашият беше "Знаем, че сме невъзможни, ама ни обичате". И така си беше.

Замеряли сме учителката по химия (беше много смотана, милата) с умряла змия. Тогава кабинета по биология ни беше класна стая (бяхме биолози все пак) и гледахме някаква менажерия - 2 аквариума, морското свинче Либен. Та математиците ни донесоха едно змийче и казаха, че е водно. Ние го ръгнахме в един малък аквариум и то горкото се удави. После имахме химия и "случайно" някак съученика Х (в момента ортопед в Пирогов) метна змийчето по химичката. Аз пък небрежно заключих вратата. Не знам как ни се размина това. И всякакви подобни магарии... бяхме кошмара на математичките и физичката. Преди нас бяха преподавали само на математици и физици, като ни хванаха в осми редовен не можаха да проумеят, че има хора, на които хич не им пука за математиката tz

А относно езиците - в шести клас имахме рускиня по английски. Нито с българския се оправяше, нито с английския smile24

"Люда, принеси писaвчок из душьме!" Писaвчок е тебешира и не се заблуждавайте, че това идва от "пиша". Идва от "piece of chalk" xixi2

 
 
№8 от: Simpra (1 април 2010 13:27)
smile24 Писавчок  xixi2 хахаха



--------------------
 
 
№9 от: cvetelinka (1 април 2010 14:27)

Може би сега е моментът да спомена учителя си по трудово Иван Цолов, който беше дал следното определение на собствената си професия: На мене ми плащат да се занимавам с хорския келеметор!smile24



По време на час Цолов стоеше пред черната дъска с двуметрова летва в ръка и като същи хаджи Генчо потупваше калпазаните (т. е. всички ни ), независимо в кой край на стаята се бяха сврели. По някое време тръгваше между масите, за да види как върви работният процес, и тъй като момичетата хич не се справяхме с дърво- и металообработването и все не изпилвахме материала както трябва, Цолов току възкликваше:
- Момеее, крива ти е резбата, момеее!

 
 
№10 от: isi (1 април 2010 16:41)

Ето да припомня още забавни "запазени марки" при нас - част 1 и  част 2 




--------------------
 
 
№11 от: mia.yaneva (1 април 2010 22:57)
И моят клас до 7 клас бяхме гаднички, задружни и наградени с наградата на училището :) Просто бяхме различни. Ето малко от нашите номера и учителите: 

# Другарката Жечева по история вечно четеше морал повече от това да преподава история. По това време - 5 клас не се ходеше с престилки в нашето училище, но тя държеше. И ние, за да я дразним си носехме престилките в торбички, обличахме ги в тоалетната преди нейния час и ги събличахме после.Деляхме си косата на две като нея и слагахме по две фибички - отвратително. Но тя се радваше. Обаче училището малко - видяла ни е по коридорите някъде извън нейния час и разбрала каква е работата. На другия час - пак морал. "Лицемери! Шестиците ви са кухи!" И ние, целия клас, без да сме се уговаряли, не знам как стана - вадим бележниците и почваме да си чукаме по шестиците - да видим кухи ли са. Изгони ни дружно, каза на класната и с това се разминахме. 

# В гимназията идва една заместничка на класната по математика - голяма нервачка, фъфли и нищо не разбираме от обясненията. Гърмяхме й в час конфети, какви ли не номера не правихме, но тя не се впечатлява. Ръси бисери като "Който е глупав и не помни да си записва като мене". Един ден без да се наговаряме много тя влиза в час и ние вместо поздрав - почнахме да пеем химна. Това я довърши жената и викна зам.-директорката, психоложка рускиня. Влиза тя ощастливена, пляска с ръце и казва: "Давайте споем! Що пели?" И като чу химна - отнесохме го при директорката. Ама отказахме да се извиним, защото казахме, че не можем да се извиним, че пеем Химна от уважение :)

# В 8 клас бяхме на кабинетна система - всеки клас си стои в кабинета, ходи в други кабинети само за химия, физика и биология. Дори учителят по рисуване идваше при нас. Ама много завеян беше горкият. Нищо не правехме при него и постоянно, за да не му се качваме на главата ни водеше в Парка - уж да рисуваме. Ние играехме на шише, момчетата пушеха и закъснявахме за следващия час. На него явно му писна - един ден пристига за час и заявява, че няма да ходим в никакъв парк! Ние стоим пред кабинета си - кабинетът заключен. Дежурният държеше ключа. Той, къде ви е ключа, ние - нямаме ключ. Обаче един съученик останал вътре и без да забележим сме го заключили. Почва той да натиска бравата отвътре. И дюшеш за учителя - заключили сте някого, давайте ключа. Отключваме, той влиза да спасява съученика ни, той изчезна бързо и заключихме другаря Т. вътре. Тъкмо тръгнахме да се изнасяме към парка и минава по коридора дежурната учителка и чува как някой тропа. "Заключили сте някой съученик! Отваряйте!" Отваряме и изненада и за двамата - Другаря Т. Размина ни се пак, щото срамота за него, как да ни мъмрят. 

И какви ли не подобни, но като цяло нямахме супер гадни и ужасни учители, а и явно имаха чувство за хумор, защото беше весело - не са ни мъмрили и намалявали поведението. 


П.П. Имахме по едно време в 7 клас по заместване един шемет по география - млад учител. Вдига един съученик, който имаше нестандартно име. Или усети, че не е учил, или реши да се покаже готин и го пита: "Ти знаеш ли откъде произхожда името ти?" Той обяснява точно и учителят - щом си знаеш произхода на името, няма да те изпитвам днес. Друг ден вдига един друг съученик, който се оправдава, че не е учил, защото е бил на състезание. "Какво тренираш?" "Хокей" "Щом тренираш такъв безпреспективен спорт за България няма да те извиня!" 

П.П.П. И пак учителката по история: плескаш като мокра пола = много говориш!

Сетих се още едни номер: Някой ни беше казал, че като си слагаш ванилия в носа и кихаш постоянно. На мен не ми действаше, но на други да и целият клас поголовно си слагахме ванилия. Кихаха всички в час и учителите ни гонеха по ред. Часът се проваляше. На третия ден обаче любимата ни учителка по литература усети, че където влезем мирише на ванилия и си беше така - дрехите ни миришеха вече и каза, че номерът ни няма да мине. А ние: "Ама ние имаме кулинария по трудово (което си беше истина) и правихме мекици!" Падна смях и се приключи с поголовното кихане. 

Бе и ние като при Гамина - бяхме проклети и умни. И ни обичаха учитилите, де - вечно ни се разминаваше. 

 
 
№12 от: рошав заек (2 април 2010 12:10)
Историчката Минка беше абсолютната класика в жанра. Вместо "so" произнасяше "Всьо" и с ушите си съм я чувала как произнася крилатото "Don't looking during the window", при това с френско, а не с английско Р, щото такова си й беше Р-то.
Подполковника по военно - просто извор на мъдростта. Някъде на тавана вкъщи имам забутана една тетрадка със записани негови лафове, която трябва да изровя. Сещам се за едно негово епохално изказване:
"И тогава генерал Скобелев им казал, а то никъде не пише, че го е казал, обаче той го е казал, и сега аз ще ви кажа какво е казал, а той е казал..."(и тук следваше нещо, което никак не е за пред детски уши, ама беше на руски).
Ковачева пък, преподавателката ни, Божем, по литература в английска гимназия, ме свари на една бригада в стаята да чета "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет". И като ме видя с дебела книга, попита:
- Ама ти "Война и мир" ли четеш?
В отговор й казах заглавието на книгата. Наложи се и да й го повторя. И тя ме застреля с въпроса:
- Ама аз не знаех, че се интересуваш от техническа литература!



--------------------
 
 
№13 от: Anakin Skywalker (2 април 2010 17:53)

SIMPRA, какво е това диалектно мякънье на говора на учетля по математика и какви са тези сравнения които прави???smile24 smile24 smile24




--------------------
 
 
№14 от: Simpra (2 април 2010 18:16)
Така си говореше - тихо и мьеко. А колкото до сравнението, Skywalker, то е абсолютна истина - един пропуск да имаш по математика и всичко, свързано с нея отива по дяволите. Ама така ни спечели за цял живот. После стана директор, но за разлика от предишните имаше подкрепата и обичта на учениците.



--------------------
 
 
№15 от: Simpra (3 април 2010 18:16)
Добавих изглед от кабинета по химия. В жълтата сграда се помещаваха струговете. Наричаха я "паметник на глупостта". Още при строежа й, учителката ни по физическо ходела всяка сутрин в 5 часа, заедно с учениците си, да разгражда строежа тухла по тухла. През деня строяли, през нощта те разваляли. Искали си игрището! В крайна сметка построили сградата. Наколко години след промените я разрушиха, но за съжаление сега там няма игрище.



--------------------
 
 
№16 от: Ина (14 юли 2010 22:32)
Сега се сетих и аз. Бях кротка в училище, но все пак ведньж се проявих. Учителката ни по френски в 5ти клас беше стара мома и се обличаше цялата в розово , с неизменната розова капела (по френска мода ще да е било). Така си беше заслужила прякора Пинко.
Не знам дали си спомняте едни малки метални прашки, с които се стреляше сьс сьщо така малки метални скоби. Момчетата все ни стреляха през междучасията и ни кьсаха чорапогащниците, пьк как болеше... dolu
Та ведньж не знам откьде ми попадна една таква момчешка прашка. Седях на пьрвия чин и като целнах Пинко в задника докато пишеше по дьската... Как усети не знам през дрехите, но заведе всички момчета при директора. Никой не си беше признал (защо ли) и историята приключи така в неизвестност (освен, че Пинко цяла година има зьб на момчетата). А пьк аз така и никога не посмях да си кажа, че аз сьм била, вьпреки, че всички много се радваха и смяха как е подскочила като убодена 

 
 
№17 от: катя милушева (14 юли 2010 23:36)
Другарката"Пинко":xixi:! Ние пък имахме една по руски език, дето все в сиво се обличаше и и казвахме "мишлето". Освен това имаше навика да сяда срещу нас на голямата маса, изпълняваща ролята на катедра (каква дума само, а... често някои думи ми се струват чудновати), при което крачката и висяха точно като на мишле на 30-40 см от пода. Имахме и една другарка, прическата на която приличаше на лале, съответно я наричахме"лалето", а и тя се казваше Лалева. Тя пък имаше навика да си събира с премерен жест космите от прическата и да ги пуска на пода. Освен това, всеки час при нас изтърсваше съдържанието на цялата си чанта, която бе подобаващо голяма и методично, докато ни изпитва, я подреждаше...! Имах чувството, че никога няма да я подреди!

 
 
№18 от: anni (15 юли 2010 08:41)
Нашата другарка по руски си  беше баш рускиня , но живееше в България и отдавна преподавашие в нашето училище. Беше една такава мъничка и момчетата го използваха и правеха номера разни. Те естествено седяха на задните чинове и както си говори  другарката изведнъж се чува едно дружно момчешко кихане( представете си с мутиращите гласове), а учителката като започнеше да им се кара, задето и провалят часа с онзи руско български говор (много смешно, защото като се ядосаше и започваше да се запъва) и онези ми ти метър и осемдесет сантиметрови момчета като се изправеха над нея и тя започваше да ги гледа отдолу нагоре и да мига с очи ...Иначе си беше добър човечец, нищо лошо от нея не съм видяла.



--------------------
 
 
№19 от: Боряна (2 септември 2010 12:33)

Simpra, не е лошо да се преориентираш към писане на хуморески, много се смях! И ние имахме шедьоври сред учителите, като например онзи не особено любим даскал по английски, който преподаваше изцяло и само на български. Влизаше и с най-сериозна физиономия, обявяваше, че днес ще се учи сегашно продължително време. Следваше голямо диктуване и писане ... на български. За сметка на това биоложката беше класическа рускиня - руса, с тънки устенца, лошо произношение и страшно зла! Като днес помня пискливия й гласец сред гробната тишина: "Сегодня - туфелька!"
Но най-любим момент ми е с новия учител по философия. Били сме в десети клас и се чувствахме господари на света и училището. Г-н О.Д. /после стана доста известен/ влиза с блага усмивка, голямо чело и добри намерения. Философията си беше нещо сравнително ново, на мене лично ми звучеше доста екзотично. Та влиза човека и казва - хайде сега, по един лист и всеки да напише кой е, кой се чувства, кой иска да бъде, от къде идва, абе такива екзистенциални въпроси. Ние се хилим, побутваме се и го гледаме доста предизвикателно /все пак беше на около 25 години, доста симпатичен/. И никой не пише. Човека ни гледа учудено, докато една от съученичките ми не го сложи на място: "Ааааа, г-н Д., дайте да се разберем. Ние сме тука от десет години, а Вие дойдохте преди десет минути и вече проявявате такова любопитство. Първо кажете - кой сте вие, кой искате да бъдете и т.н., но най-вече - искахте ли да сте учител по философия или просто ви трябва стаж?" Беше си леко нагло и настана гробна тишина. След това този човек се разсмя от сърце и каза прави сте, колеги, прави сте. Направи запомнящао се представяне. В последствие ни отвори очите за някои неща, които не се учеха в учиоище. Остана с нас до завършването и после напусна. Сега е високо платен консултант. И за съжаление вече не е учител.




--------------------
 
 
№20 от: nomane (29 март 2011 16:17)

Сега се сетих за учителката ни по руски в гимназията  em_11

Тя казваше: "Я сказала! Кой чул-ни чул - не мъ интирисува!"


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?