Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 
 
 
Архиви
Юни 2018 (4)
Май 2018 (8)
Април 2018 (2)
Март 2018 (15)
Февруари 2018 (3)
Януари 2018 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Шоуто трябва да продължи
21-04-2008, 01:04 | Автор: Kalata | Категория: Училището
Крайно време беше да се отчета и аз.
Когато бях малък имаше традиция за всеки по-важен празник (а и не само) да се организират представления. И като казвам представления, имам предвид концерти.
В детската градина и вероятно в първите класове си знаехме, че ще имаме поне две-три такива събития в годината - задължително по Нова година и може би в началото на март. За тях или майките ни ушиваха специални костюмчета, или бяхме с официалните униформи, ако беше за някое по-важно събитие пред партийни дейци. Тогава "ходех-на-алианс" и трябваше да пея не само на български (в детската градина), но и на английски, където разигравахме пиески и рецитирахме стихчета. Беше хем вълнуващо, хем страшно, защото трябваше да покажем крехките си гласови възможности пред голяма публика, под съпровода на фалшиво звучащ магнетофон, като гледаме същевременно да не си забравим текста от притеснение пред роднините. Още от тогава не се представям добре пред публика, въпреки че и сега ми се налага понякога.
Спомням си, че всяка седмица идваше лелката с акордеона, която ни учеше на нови песнички и следеше дали сме научили задължителния репертоар - популярни детски песни (естествено и руски), или някой възторжен химн. Дрешките пък бяха най-различни - от притеснително смущаващите костюми на магарета, зайчета и сърнички, до веселяшко-клоунските дрешки, които бяха специално ушити от майките ни, и които ги сравнявахме, за да видим кой има най-хубавия костюм. Спомням си, че веднъж трябваше да облечем мантии на големи точки за някакво новогодишно представление. Нас, естествено, ни вълнуваха подаръците, които щяхме да получим след концерта от Дядо Мраз, но сега осъзнавам колко притеснително е било за майка ми да намери платове, да ушие дрешките и всичко това само за два три дена.

Всичко това обаче си имаше своето очарование, а и някак възпитаваше в любов към музиката и театъра - нещо, което не бих заменил за нищо на света. Наистина се надявам тези традиции да не са изгубени и днес, и децата все още да изпитват тръпката от качването на сцена.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: zverche (22 април 2008 01:07)
В детската градина и ние правехме разни сценки. Една година ме определиха да играя заек в пиеската за посрещането на Дядо Мраз, защото бях "бяла и по-дребна", според другарките. Обаче аз като си се представих да скачам на два крака из цялата занимална, реших, че съм вече твърде стара да се излагам така, и се обидих. Понеже не очаквах никой да ме вземе на сериозно, се обидих още повече от яд. А учителките наистина ме взеха на сериозно. И без да ми се налага дълго да се цупя, дадоха заешката роля на едно също бяло и дребно момченце, което така си пасна, че той се абонира за ролята до края на престоя си в детската градина. Аз по това време много се захласвах по катеричките в съседната горичка. Мислех си, че си живеят много весело и безгрижно, и в безопасност от лапите на лисицата. Затова тайно се надявах да ми дадат ролята на катерицата. Учителките обаче ме облякоха като лисица с една много дълга опашка и лъскава сатенена кафеникава рокля. Направо ми призля, но вече си бях изгърмяла куршумите и трябваше да подвия опашка.
Все пак на следващата година имах възможност да бъда катерица, но вече бях пораснала и крачолите й ми бяха къси.

А в края на последната година в детската градина правехме прощално тържество пред родителите. Всяка година всяка завършваща група играеше една и съща пиеска - за галената Богданка. На мен ми дадоха главната женска роля - на Богданка. Започнаха репетициите, но една седмица преди тържеството аз се разболях много сериозно и трябваше да отсъствам. Върнах се точно един ден преди тържеството. За мое голямо разочарование не само ми бяха отнели ролята, но ми бяха дали епизодична - едни от сватовете, които  искат Богданска за снаха. Но момчето, което трябваше да играе мъжа ми, беше най-сополивото в цялата група. Цялата му престилка беше в сополи целогодишно. Той беше останал единствен без роля, защото никое момиче не е искало да играе с него. И след като аз съм се върнала за тържеството, се намери роля и за него.  Така приключи  безславно  кариерата ми на голямата сцена.

 
 
№2 от: dani (22 април 2008 10:31)

А аз в детската градина винаги разказвах приказката, която изигравахме театрално на Нова година или на някой друг празник. Затова никога нямах костюм, винаги бях с черно панталонче и бяла ризка, а около мен всички бяха с разни дългоушати и опашати дрешки. На края на детската и ние играхме "Галената Богданка". (Да не би да са я играли някога по всички детски градини на прощалното тържество?). Аз естествено бях разказвачът и успях да издъня цялото тържество. Момчето, играещо мъжа на Богданка, беше много едро и когато трябваше двамата да си легнат (нищо порочно, разбира се) в постелята, Иванчо (така се казваше) се стовари върху "Богданка" и просто я смаза с шишкавото си телце. Така ми стана смешно, че вместо да продължа да разказвам, се запревивах на земята от смях, който продължи около 2 минути. Естествено цялата родителска публика също прихна да се смее - на мен, разбира се. Никога няма да забравя как ме погледна тогава учителката ми от детската група... още, като си спомня укорителния й поглед, и ме хваща срам.




--------------------
 
 
№3 от: Надя (22 април 2008 10:49)
Аз пък бях от ония за които говори Ели. В кръжоците по рецитация, ние му казвахме група за Художествено слово! И по тези събития от както се помня все излизах с една папка, заедно с още едно момче от моя клас, също дежурен по такива мероприятия. Двамата излизахме едновремено, отваряхме папките едновремено и започвах "Светъл ден за нас е днес..." и така нататак, а той продължаваше "Танц Копаница ще изпълни детски танцов състав "Дъга" при читалище... Ужас като се сетя за тоя апломб Ходехме и по някакви радиостанции с групата. Даже веднъж в предаването "От кога се е зора зазорила" казах един ред и никога няма да го забравя - толкова се развълнувах, като чух гласа си по националното радио. Думичките ми бяха "Съветски съюз, съюз на свободните хора!". Вложих цялото си старание да звуча гръмко и гордо, баба ми се просълзи... На друго предване режисъорката ме върна 18 пъти защото не можех да сложа правилно ударението на думата "хоро", е направо се разплаках, не исках а все бърках... Но редовните задачи на групата бяха - сурвакане на висши партийни дейци, поздравителни рецители за ударници, войници, заводи и пр. Ходих даже и на лагер-школа по художествено слово, но за нея ще разкажа в темата за лагерите.
Накрая когато трябваше да кандидатствам в езиковата гимназия, баща ми отиде да каже на дружинната да спре да ме вика защото нямам време да се готвя за изпитите. Само дето прякор не ми излезе покрай тия папки, слова и рецитали... Е имам и някоя друга награда , но и някоя друга сълза, нещо с диалекта на меко не можах да се справя и не постигнах големи успехи после на сцената.

 
 
№4 от: Бяло (22 април 2008 10:53)
Това ли беше приказката с "примъъъък.....отмъъъъък", за Ели - ако правилно се сещам, Богданка е глезената дъщеря на едикойси, която искат за снаха в едно семейство, където "който не работи, не трябва да яде". А тя е научена да си седи до огъня и като и стане топло вика "отмъъъък" и някой идва да я премести (това у тях си), като и стане студено, вика "примъъъък", и някой идва и я примъква по-близо до огъня... Ама като отишла и станала снаха, я отучили от това и я научили да работи. Как? Не и давали да яде... как съм се радвала, че не са ме кръстили Богданка, много обидно ми се виждаше всичкото това... А името ми харесва много.
Аз нямам спомени от годините в детската градина... Имам снимки, ама те не извикват спомени. На снимките съм джудже с шапка с помпон и специални търлъцо-пантофи, хахаха, пак с пискюли.

 
 
№5 от: dani (22 април 2008 11:06)

И аз нещо съм я позабравил. Но горе-долу беше така. Някаква мамина щерка я взимат за снаха в една къща, където всички са големи работливци. Мъжът й, свекърът и свекървата трябва да доста да стискат зъби, за да й изтърпят мързела. После се захващат да я приучват към работа с разни хитри способи. Нещо такова като че ли беше.
Към НАДЯ: Ох , не ми говори за папки и рецитали. Цялото ми детство мина с тях. Училищните тържества не съм водил, но когато класът трябваше да се "представя " пред публика по случай някоя "светла дата", все мен изтъпанчваха отпред на подиума с папка. По едно време станах много капризен по отношение външния вид на папките. Тия с твърдите корици, облепени отвън с червена изкуствена кожа ми се виждаха "тривиални". Не помня дали лично отидох в книжарницата да си купя или ми подариха от училище една много хубава папка: с грапава и мека на пипане (отвътре с дунапрен) пластмасова обвивка. Папката се разгъваше на три, а вътре имаше един куп джобчета. Помня, че винаги заедно с мен слагаха да "чете от папка" едно момиче. Все двамата си бяхме, знаехме какво и как да правим, когато сме на подиума. Дори по едно време си мислех, че в това, дето съм все с нея на разни тържества, има някаква съдбовна неумолимаст. Бях сигурен, че един ден дори ще се оженим. (Не се оженихме.)




--------------------
 
 
№6 от: Надя (22 април 2008 11:14)
Е имаше си и своите предимства ходенето при партийците като тъпчене с пасти и шоколадови бонбони, които даже и в магазините не бяхме виждали, по някоя химикалка или тефтерче. То си беше за завиждане. Ех Дани, оказа се ти си бил момчето, а аз момичето само че в различни места. Значи знаеш за какво говоря И аз държах много на папката, тя беше важна. Много се взимах на сериозно тогава, хаха, а за момчето дори и не съм си помисляла да се женя. Той беше зубър, отряден председател и вечно хваления на родителски срещи. Направо кошмар!

 
 
№7 от: dani (22 април 2008 11:33)
"Той беше зубър, отряден председател и вечно хваления на родителски срещи"... Кошмарите вече са два, но няма да обяснявам, а си погледни личното съобщение.



--------------------
 
 
№8 от: eli (22 април 2008 14:01)

Вие да не сте рецитирали заедноlove


 
 
№9 от: dani (23 април 2008 13:27)

В духовен смисъл - да




--------------------
 
 
№10 от: dani (23 април 2008 14:14)
За прегледа на руската песен и също за вечерите на българо-съветската дружба, за седмицата на руската книга - иска ли някой да напише отделна статия? Например ти, Ели?what



--------------------
 
 
№11 от: dani (23 април 2008 15:10)

Ще се постараем да те снабдим със "суров материал" за написване на статия. Може за визуализация да добавим и някоя снимка. И тъй, другарки и другари детствофили, в чест на победата на съветсткия съюз над фашистка Германия (значи срок- до 9 май) връчваме на Ели поръчение да напише статия за вечерите, прегледите и др. такива на разните руски и съветски дружби, песни и др. такива.
Бъди готова !




--------------------
 
 
№12 от: donaddt (23 април 2008 21:58)
А нашата класна беше учителката по руски език и докато всички класове пееха две български и една руска песен, ние пеехме две руски и една българска. Като задължително пеехме някой марш - Над тобою шумят как знамьона..., Голубой вагон или Кузнечик, а коя е била българската песен не помня.

 
 
№13 от: pepino (20 септември 2008 00:28)

И аз минах през туй "Художествено слово", само че нашата ръководителка си беше истинска Госпожа в днешния смисъл на думата - аристократична, примадона... Пионерската и партийната тематики не бяха по вкуса и и съответно ние разучавахме "империалистически" материал за постановките. Не помня много - беше отдавна, но репетирахме доста. Имахме и участия на сцена. Спомням си, че за 24 май играхме пиеска с един голям параван, изрисуван с букви. Всяко от децата имаше буква от азбуката и трябваше да стои с глава промушена през конкретна дупка в паравана. Голям купон, защото зад паравана беше страшна блъсканица от деца, усукани тела, крайници и различни по височина столчета. Аз бях буква "О"


 
 
№14 от: dflame (20 февруари 2009 15:58)
В предучилищната група бяхме подготвили някакъв танц, в който момчетата и момичетата бяха облечени в национални костюми на различни народи. По време на репетициите всичко вървеше добре, обаче на тържеството в края на танца настъпи някакво разбъркване и аз, облечена в руски костюм, трябваше да изиграя танца с момче-негърче. Голям смях падна в залата!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 30
Потребители: 0
Гости: 30

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!