Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Първият учебен ден
15-09-2010, 00:19 | Автор: катя милушева | Категория: Училището
Ей, дечица, настъпи ПЪРВИЯТ УЧЕБЕН ДЕН!


Новата учебна година да е спорна и пълна с  6 6 6 6 6 6 6 6  6 6 6!
Спомняте ли си колко стреснати и объркани сме били в този ден, лично аз си спомням само усмихнатото лице на другарката Стефанова em_125 em_125  и многото цветя на катедрата и. И аромата на старо дърво, току що боядисано, и многото шум и врява. А вие?

Първият учебен ден
Първият учебен ден
 
em_14 Колко е хубава срещата на поне три поколения!
 
 Ето и снимките на Gamina
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Зико (15 септември 2010 08:29)
Сега ако има някой да пусне и една снимка на първия си учебен ден... em_11

Всичко първо е красиво.
Първа песен, първи час.
Ала няма по-щастливо
от детето в първи клас.

Чанта - люлка за буквара
и боички за дъга.
Утрото врата отваря
и ме води за ръка.

Бронзово звънче разсмива
всички птичета край нас.
Вижте колко е красиво
да отиваш в първи клас.

ЦЪК  em_38

 
 
№2 от: mchukanov (15 септември 2010 10:44)
  Еееех, Другарката Белчева em_125
... и портрета на стената - един Голям Георги Димитров. На Втория Учебен Ден ни четоха от книжката "Сърце за всички" em_37



--------------------
 
 
№3 от: Айви (15 септември 2010 11:30)
Жалко, че в момента не съм родния дом. Снимки от първия учебен ден нямам, но имам диапозитиви. Татко ме е "щракнал" заедно със съученичката , която биеше звънеца, а аз рецитирам:

Здравствуй, школа!

Мы дошкольниками были,
Мы ходили в детский сад.
Мы из глины мастерили
И лошадок и зайчат...

А теперь, а теперь
Открывай нам, школа, дверь!
Принимай  школа нас,
Принимай в Первый класс!

Стихотворението е руско, понеже майка ми преподаваше руски език и ме беше научила на няколко детски стихове и песнички.
А иначе днес имам своеобразен юбилей - 25 години, откакто съм прекрачила прага на родното училище! em_1
ЧЕСТИТ ПЪРВИ УЧЕБЕН НА ВСИЧКИ!!!

 
 
№4 от: zaharisa (15 септември 2010 12:19)

         Первоклашка, первокласник
         У тебя сегодня праздник
         Он серьезный и веселый
         Встреча первая со школой 
  
и първият 15 септември, незабравим с вълнението и организираната самостоятелност, незабравим с ужаса дали ще искат да се подстригвам em_30 
 
  А на следващите 15 септемврита :

           Здравствуй осень золотая
           Школа солнцем залитая
           Наш просторный, светлый клас
           Ты опять встречаешь нас !


 
 
№5 от: isi (15 септември 2010 12:24)

Другарката Минчева и другарката Пашова... Имахме си две учителки в 1-ви клас - нали бяхме шестгодишни първолаци  и бяхме по цял ден в училище...  Откога не съм произнасяла имената им! em_62 Нищо не помня от този ПЪРВИ първи учебен ден... Моя съученичка казва, че са ни питали, може ли някой да прочете какво пише на дъската ... Прочели сме го, пишело е нещо като: "На добър час, мили деца"  Първият ни изпит em_1
А линкът - http://bglog.net/obrazovanie/14550, който по-горе  е дал Зико, е с добре познати български  стихчета  за първокласници, качени там от нашето другарче, а едновременно с това  и съвременна  Другарка- учителка :), queen_blunder

Много исках да ви припомня и ето този първи учебен ден за четвъртокласничката Надя  и за нейната Класна - http://detstvoto.net/index.php?newsid=848

На добър час, мили деца!




--------------------
 
 
№6 от: Зико (15 септември 2010 13:57)
качени там от нашето другарче, а едновременно с това  и съвременна  Другарка- учителка :), queen_blunder  


Брей, имало наблюдателни дечица все още. em_81

 
 
№7 от: Мъри (15 септември 2010 14:39)
Честит Първи учебен ден !!!
Въпреки, че отдавна минаха времената на моите ученически години и досега
на 15-ти септември се чувствам празнично и със завист гледам пременените деца с букети в ръце, които с вълнение и възбуда бързат към училищния двор.
И днес като мина край моето първо училище нещо в мен трепва и ме изпълва с
много спомени - най-вече за първата учителка - другарката Трайкова.
Дано и днес всички ученици и учители се чувстват празнично!

 
 
№8 от: stoicho79 (15 септември 2010 17:07)
Честит празник и от мен!
Сутринта като тръгвах за работа и видях децата пременени и с букети в ръце и ведхага се сетих за моята класна - г-жа Манева. Звъннах и да и честитя празника. Сигурно на нея и стана приятно, а аз как се развълнувах - добре, че ходя на работа  с колата, че да скрия издайниците. Ех спомени, спомени!

 
 
№9 от: gamina (15 септември 2010 17:14)
Другарката Стойчева... първи клас в кварталното училище, децата от класа се познаваха още от детската градина, а аз бях хем изтърсака, хем бях "нова". Добре, че беше съседчето от осмия етаж, да имам поне един познат.


Зико

Ето снимки, сега виждам поръчката:

http://images21.snimka.bg/004361129.jpg

http://images21.snimka.bg/004360900-big.jpg




 
 
№10 от: admin (15 септември 2010 18:36)
За мен пък, първият учебен ден е бил и е двойно-вълнуващ, защото мама има рожден ден. Помня, че се получи такава смешка (щото съм си "блейка" още от дете), в 3 клас. Подготвил се бях аз (явно с помощта на татко) с двата букета от карамфили (не ги харесвах много тогава тия цветя, но в градчето ни  нямаше голям избор какво да закупиш, въпреки че можеше - тъй да се каже -  да приемеш избора да си пооткраднеш розички от булеварда). Бях си взел и картички и много старателно ги надписах (можете да си представите старанието ми, като ви кажа, че до 8 клас за разчитането на почерка ми беше необходим специалист - графолог, а картичките са се четяли). Естествено не помня, какво точно е писало на тия ми ти картички, но са започвали  с нещо подобно: "Мила мамо,..." и "Скъпа другарко учиителко...". Мисля, че съм ги писал внимателно дълго време вечерта преди 15-ти. Самите букети бяха абсолютно еднакви... Мисля, че се досещате какво е станало: на следващия ден радостно връчих на мама единия букет, малко по-късно на другарката ми. Разменени букети! Сигурно са останали много развеселени - то бива-бива обич, но да наричаш другарката си "мамо", а пък майка си "другарко учителко"  em_1



--------------------
 
 
№11 от: anni (15 септември 2010 20:21)
Честит първи учебен ден на всички другарчета учиници - бивши и настоящи!
Специални поздравления и за всички учители от нашия сайт, да им е спорна учебната година - каквото и да значи това!
Моят най-първи учебен ден беше с другарката Венциславова. Разкошен човек беше, а и все още е, много я обичах.
Иии ако някой има идеи как да се справи с прехода ваканция-училище най-плавно, да ги дава насам. Приемам всякакви.



--------------------
 
 
№12 от: катя милушева (15 септември 2010 21:16)
Админ,em_74 така другарката май е останала трогната, че букетът и е като този на майка ти.
А как беше тази руската песничка: "... То ли еще будет, ой-ой-ой"?
em_34 em_33 em_33

 
 
№13 от: Милен Иванов (15 септември 2010 21:21)
Честито, мили другарчета! Страхотен ден! Винаги ми е празнично на него! И да са живи и здрави всички учители!



--------------------
 
 
№14 от: Rosalini (15 септември 2010 21:44)
Наскоро с мама намерихме листчето, вероятно от тържеството по повод първия ми 15-ти септември... На него пишеше (цитирам по памет): "Мамо, ти ще помниш дълго онзи 15-ти септември, в който малко момиченце с дълги плитки прекрачи прага на родното училище..." Мама сигурно помни, а моите спомени стигат до плисираната пола, бялата жилетка, другарките Даскалова и Божинова... и бате Мони - съседът, който тогава беше осмокласник и който ме заведе до класната стая (такава беше традицията)... А иначе от първите учебни дни помня Снежанка, с която заедно бяхме в детската градина и правехме планове как да се върнем там, защото ни идваше много по цял ден в училище... И още, как аз, иначе доста кротко дете, заведох целия клас вкъщи да рисуваме с водни бои... Мама сигурно помни и това:)

 
 
№15 от: катя милушева (15 септември 2010 21:59)
ROSALINI, ти ме подсети, че имах и аз костюмче с плисирана поличка и сако, ама какво сако! - с джобче, на което имаше брошка ЧЕРЕШКИ em_12. Пластмасови черешки с две листенца и три плодчета, очите ми бяха все в тях

 
 
№16 от: donaddt (15 септември 2010 22:11)
http://detstvoto.net/index.php?newsid=2828

Кате, ето тук са черешките, намерени и снимани от Тивесто.

 
 
№17 от: катя милушева (15 септември 2010 22:14)
Добавих снимки от личния архив (е, този на брат му по-точно) на BOYSTAЗ. Нека той разясни историята им em_125. На пръв поглед се "усеща" динамиката на този ден и оживлението е видно. Къде е главния герой тук, BOYSTAЗ?

DONADDT, em_83 em_83 те са ,те са! Апредставете си ги как греят върху черното джобче em_126?! И плетената на една кука якичка, пришита върху тази на бялата блузка (тогава не я харесвах, защото бе "домашно изработена") и разбира се, смъKващият се памучен бял чоропогаЩник, и лачените обувки, дето убиваха, защото бяха новички:)))))

 
 
№18 от: Simpra (15 септември 2010 22:18)
За съжаление на мен няма кой да ми припомни първия учебен ден, затова помня само онова, което е останало в моите спомени. Ясно помня как бях облечена - с бяла памучна блуза, с дълга плисирана карирана пола с две дебели презрамки, подобна на тази от снимката на Гамина (ако не е и същата). Майка ми я беше ушила и ми беше любима. После дълго я носих, като по-голяма - вече без презрамките и по-къса, разбира се. Отгоре бях с кремава жилетка, ръчно изплетена от баба ми. Омразният бял чорапогащник съпътстваше "кукленските" черни обувки, които май бяха изпратени от някой специално за случая. Помня, че объркахме стаите и затова влязох последна в класната стая. Другарката ми се усмихна и ме сложи на единственото свободно място - на първия чин до катедрата. Така от първия учебен ден помня само другарката Яначкова, защото не смеех да се обърна да огледам децата. Не знаех къде се намирам и исках да избягам. После разбира се ми мина. Обичах миризмата на учебниците и тетрадките. Отначало пишех с лявата ръка, но после баба ми ме накара да държа химикалката в дясната и така до ден днешен пиша с дясната, а повечето неща правя с лявата. Помня дебелата бяла врата на класната стая и тежкото й затваряне, след втория звънец. Обичах да ходя на училище. Известен брой години по-късно същата учителка посрещна моите деца в същото училище. Имам чувството, че тя не се е променила - изглежда, заради благата усмивка на лицето й.



--------------------
 
 
№19 от: tivesto (15 септември 2010 22:40)
Цитат: Simpra
Отначало пишех с лявата ръка, но после баба ми ме накара да държа химикалката в дясната и така до ден днешен пиша с дясната, а повечето неща правя с лявата.


И при мен стана така, Милена! Бях принуден насила да пиша с дясната ръка. Сега мога да пиша и с двете. Определени неща по-добре ги правя с лявата. Личи си, че сме от една зодия. От първия учебен ден нямам много спомени. Бях седнал на първия чин и с голям интерес разглеждах учебниците, докато останалите бяха вперили поглед в другарката.



--------------------
 
 
№20 от: катя милушева (15 септември 2010 22:42)
GAMINA,em_74 липсата на зъПки - достойно доказателство, че си поРесналem_83

 
 
№21 от: mchukanov (16 септември 2010 00:07)
  А след тържествата, по-голямата ми сестра нарисува карта на квартала на един каДастрон, с ясни обозначения - Хлебарницата, Книжарницата, едни стрелки в зелено, указващи маршрута за Училището. Понеже не познавах часовника, с китайски пастели нарисува също-китайския будилник - голямата стрелка на червената линия, малката на зелената, имаш 15 минути да стигнеш до Даскалото... em_44
.. оправяй се...



--------------------
 
 
№22 от: катя милушева (16 септември 2010 00:33)

 И после:

Звънецът бие, хайде вън
на двора за игра!
Такъв прекрасен, чуден звън
го няма у дома!
Ех, чуден клас,
тъй всеки час за
теб си мисля аз!
Седя дома, стоя сама,
не свърта ме у нас.


 
 
№23 от: shturcho (16 септември 2010 10:25)

Направо ме е срам да на пиша този пост, след този на Симпра, се осмелявам :)

Какво да кажа, рев, рев, не искам да ходя на учлище, направо имах чуството, че идва края на света, бях много нещастна. Нищо не видях, нищо не разбрах, чаках час по скоро да си отида вкъщи и проблемът е, че така и никога не заобичах учлището, знанията и науката обожавах, книгите и учебниците също, но учлището... Не можах да свикна до край и не ми липсват тези моменти. Но пък ваканциите много ги обичах :)


 
 
№24 от: tanya_att (16 септември 2010 13:06)
shturcho, дали защото не обичаш училището, на няколко места си написала "учлище"? em_14

 
 
№25 от: shturcho (16 септември 2010 13:13)
Сега и аз видях, не бях забелязала, при това навсякъде така е излязло... А "И"-то ми си работи перфектно. Явно случайности няма, и това ако не е мистерия :)

 
 
№26 от: Боряна (16 септември 2010 13:22)
Аз пък много ясно си спомням първия си учебен ден. Имаше някакъв обичай по-големите ученици да хванат за ръка някой първолак и да го въведат в заветната сграда. В моя случай това беше Четвърти "А", в който учеше родната ми руса сестра  и се чувствах връзкарка. Да, ама не. Тя хвана за ръчичка едно друго момиченце. Помня как мама викаше отзад: "Виолета, хвани сестра си, бе!" А тя се обърна и мило й отговори: "Това ми изглежда по-симпатично..."



--------------------
 
 
№27 от: Pavlina Iossifova (16 септември 2010 15:35)
Борянке, а ти не си ли "върна" на кака си като порасна за това "по-симпатично?"

... защо ли пък е трябвало да сме облечени в стил народни носии, не зная?! Но това показва единствената снимка от първия учебен ден. И съм със забрадка вързана зад ушите, стил "баба копае в градината през лятото". Нищичко не помня от тържеството, от влизането в училище и краткия въвеждащ час, другарката Мишева вече познавах, щото тя дойде в края на предучилищната да се запознае с бъдещите си първолаци. Новите деца в този ден явно още не са ме интересували. Всъщност в първи клас просто се преместих един етаж по-нагоре в училището и в класната стая вече нямаше играчки и толкова много цветя, затова пък разчертана в тесни и широки редове черна дъска. Това беше ново и интересно...докато не трябваше да пиша с тебешир по нея. До 11 клас ненавиждах този момент.
...интересното и запомнящото се от първия първи учебен ден бяха пастите и сладоледа, които после ходихме да ядем с мама, малка сестричка, леля Иванка (колежка и приятелка на мама), нейната щерка Полина, мойта дружка до 7 клас и нейната малка сестричка, която по-късно стана също съученичка и дружка на мойта малка сестричка. Тези пасти и сладоледи ли бяха, които ни сдружиха, не знам, но ги ядохме заедно всеки 15 септември още 7 години, а после още 7 си ги ядоха майките и "малките", щото каките отидоха в други градове на страната.
И дали пак тези пасти и сладоледи направиха училището и 15 септември едни от любимите ми място и дата?



--------------------
 
 
№28 от: Simpra (16 септември 2010 16:04)
Сега си спомних още нещо, свързано с училището - проверката по домовете. Преди началото на учебната година, вкъщи настана суматоха. Съседа, който беше майстор бояджия дойде и пребоядиса всчики стени (тогава - с вар). Дядо ми донесе отнякъде голяма маса и я сложиха пред прозореца в една от стаите, така че светлината да я огрява. После, както всяка година междувпрочем, настана голямото чистене. Но каква бе моята изненада, когато баба ми извади най-хубавите покривки за леглата, размени килимите (по-хубавия сложи в стаята с новата маса)! Защо се случваше всичко това разбрах едва, когато звънецът звънна продължително и в къщи влязоха две непознати жени. Започнаха да оглеждат къщата, а накрая баба ми ги покани в стаята с новата маса и подменения килим. От разговора разбрах, че идват да проверят условията, при които бъдещият първолак ще учи. Огледаха помещението, а баба усмихнато им показа новата маса, върху която вече седяха купените тетрадки с широки и тесни редове, пластмасовите буквички и пръчици за смятане. Помня, че питаха баба ми дали знам да пиша, защото още тогава имаше деца, които предварително се учеха да четат. Аз не можех да чета, но разпознавах буквите и бях изписала цял един тефтер с тях, но както вече казах - с лявата ръка. Още тогава (към края на тефтера) прописах с дясната. Но да чета, се научих в училище - при другарката Яначкова!



--------------------
 
 
№29 от: Цонка (16 септември 2010 18:53)
Цитат: Боряна
А тя се обърна и мило й отговори: "Това ми изглежда по-симпатично..."

Борянкааа... em_75 em_75 em_75
Моят единствен ярък спомен от този ден е, че предварително ни бяха раздали учебниците и на едно момиченце, с което бяхме в предучилищната, майка му беше напълнила чантата му с всички учебници и му я беше овесила на гърба. Та, като разбрах, се притесних дали не е трябвало и аз да направя така... Всичко останало, което ми се е случило тогава тъне в пълен мрак. Но момиченцето с чантата на гърба и майка му, на фона на една голяма тълпа от по-високи от мен фигури, заради които нищо не виждах, са  ми светлия спомен.



--------------------
 
 
№30 от: Rosalini (16 септември 2010 21:47)
Като прочетох за "учлището'' и се сетих как в моите предученически представи то всъщност беше една сграда, направена от огромни карирани листа, в която за нищо не света не исках да отида. Подозирам, че карираните листа са дошли от тетрадката на леля, която е била на 15, когато съм се родила и беше още ученичка, докато аз бях в детската градина. Но...после толкова заобичах и книгите, и тетрадките и грешната представа бързо избледня:)

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!