Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Ученическото облекло
2-11-2010, 23:16 | Автор: admin | Категория: Училището

Някога "ученическото облекло" беше неотделима част от живота ни. Дали е било красиво или не - въпрос на естетика е. Аз ненавиждах задължителните цвички и шорти по физическо, но не мога да си кривя душата, че не са ми харесвали строгите черни / тъмносини панталони, бялата риза (блуза) и връзката (която да си връзвам като си знам – примерно като "кавбоец" – често ми се случваше; друга история е това). Има някаква много силна "дизайнерски" уловка в цялата работа. Само си помислете: бяло – тъмночервено – тъмно синьо (черно). Знаели са си работата някога...

Явно за много хора униформата е оставила лоши спомени. Детето в нас вероятно е искало да се различава, да е шарено, цветно, лилаво, розово, отровно-зелено... Ала, май са знаели какво да вършат "дизайнерите" на миналото. Само на снимките от някога изглеждам като "нормален човек", точно в тези униформи. Освен това и до днес се впечатлявам от момиченца - жени, облечени в "строго облекло": в ония ми ти поли, или с "джуфките", или пък... Има ли значение.

Колко ли форми са били моделите на ученическите облекла? Кой ли ги е "проектирал"? Ще намерим ли отговор?
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: рошав заек (3 ноември 2010 01:51)

Ненавиждах чавдарската и по-късно пионерската униформи с цялата си душа. Нямаше по-грозно облекло за мен на света. До такава степен я мразех, че освен в належащите случаи никой не можеше да ме накара да облека бяла блузка или каквато и да било дреха в тъмносин цвят за нищо на света  (сините джинси не влизат в сметката). Най-много мразех тъмносините поли, особено когато са плисирани. Връзката пък нямах търпение веднага да сваля, да я смачкам на топка и да я завра в някое джобче (все гледах да ми се намира някое джобче за тази цел), буквално като примка на шията си я чувствах. То неслучайно чавдарската връзка ми я отнеха за пръв път има-няма два месеца, след като станах чавдарче. А когато тихомълком ми я върнаха след още един месец, защото трябваше да представям училището на окръжното И"Пътешествие в Техноград", съмненията ми в организацията, която символизираше тази връзка, станаха още по-дълбоки и с времето все повече се задълбочаваха...
За последно ме задължиха да си нося пионерска униформа лятото след седми клас, когато заминах на лагер в ГДР (награда от конкурс, първото и единственото ми ходене на пионерски лагер изобщо). Формално нямаха право да ме задължат, защото вече ме бяха приели в Комсомола, но изрично ми наредиха да си нося. Е, аз се изхитрих - метнах в багажа една бяла фланелка с червени кантове по врата и ръкавите и един псевдоджинсов сукман, ушит от мама, тип "Дънки Рила". И това го пробутах за униформа. Нямаха избор, приеха го. Не можеха да ме задължат да си купя други на място, примерно.
За гимназиалната униформа пък направо не ми се говори, но и без това тя вече попада извън детството...
И досега мразя униформи и всичко, което те символизират.




--------------------
 
 
№2 от: admin (3 ноември 2010 02:30)
Зайче рошаво, а дали си пробвала,  днес, да се облечеш така? em_2 То ще е вече ултимативно-алтернативно em_11 Страховито, стархотно, тъй да се изразя. Лелеий, представям си те в престилка и с джуфки... Аз мисля, че едва ли ще се намери някой който тогава да е харесвал униформите. Нормално. Опитах се да разсъжвавам, обощено, върху нещото...



--------------------
 
 
№3 от: anni (3 ноември 2010 07:15)

Че кой би харесал да ходи всеки ден с едно и също...Престилките ни бяха ужасно грозни, при това не ни даваха да носим панталони отдолу, няма да забравя как ме върнаха в къщи една зимна сутрин да се преобувам, защото не ми дадоха да вляза в училище.Малко преди да завърша пуснаха престилки с малко по-различна кройка, имаха бастички разни, връзчици, не мисля, че ми харесваха, но все пак бяха по-различни.А по времето на майка ми са били черни, сатенени.
Всъщност аз съм за униформите в училище, обача да са направени с вкус и стил и децата да ги харесват.




--------------------
 
 
№4 от: Цонка (3 ноември 2010 07:55)

Хехе, Зайко, направо ме уби с ГДР-то. em_74 
Преди да тръгна на училище много харесвах престилките и официалната униформа. Все гледах сестра ми /с 8 години по-голяма/ как се кипри пред огледалото преди да излезе за училище и си мечтаех да порасна бързо, та и аз да се кипря така.
Освен това, терасата ни гледаше към двора на Първа гимназия, а там, преди всеки празник, учениците репетираха за манифестации. Много обичах да ги гледам - строени, подредени, крачат едновременно, пеят патриотични песни и всички облечени в сини престилки, а якичките светят, светят... Друг път облечени в бели или сини ризи... елегантни, строги... И пак мечтаех да съм голяма, та и аз да марширувам така.
После на празника гледах през прозореца  как по улицата минават в слънчевото утро групички момичета облечени всички в искрящо бели ризи, плисирани поли и три-четвърти бели чорапи, носят цветя, усмихват се, слънцето свети в лицата им, а косите им са вързани на опашки с бели панделки, като същински принцеси... И пак мечтаех да порасна бързо, та и аз така - като принцеса.
...
Накрая пораснах. И като същинска принцеса всеки път си правех връзката на хармоника с ютията, сърдех се, че трябва често да разшивам и пришивам якичката на престилката, не обичах плисираната пола, защото като се завъртиш всичко се вижда, а мама не ми даваше да слагам черни шорти върху белия чорапогащник, че било грозотия... А баба ми ме навличаше под престилката с вълнения бучещ панталон и ми слагаше вълнено плетено потниче - да не се разболея, че съм била кекава, сякаш аз пък не пиех ледена вода от чешмата веднага след физическото и не махах пуловерчето, както ми беше заръчано да НЕ правя.
И не, че не обичах престилката или плисето, просто не ми се занимаваше с поддръжката им.
Обичам да  гледам снимките ни от училище, с белите ризи, с връзките... Парадни, докарани... В дрехите сме еднакви, но истинските разлики са в лицата ни.
Нашите униформени снимки ми харесват повече от днешните ученически снимки, на които се виждат само надписи на английски и сред шаренията се губят лицата на децата. И не виждам нито една принцеса.




--------------------
 
 
№5 от: shturcho (3 ноември 2010 11:12)

Аз мразех престилките, както ги наричаха тогава. Не ми харесваха, нещо ми простееха. Към белите блузи и сините поли имах по-голяма поносимост. Иначе няма лошо според мен да има униформа, уникална за всяко училище и направена с вкус. Майка ми ми е разказвала една история, когато била малка ученичка в девическата гимназия, нямали униформи, баба ми и ушила едно моряшко костюмче, и всички деца толкова го харесали, че решили на всички да направят такива и да им бъде униформа. Предполагам, че соц униформите са взаимствани от тогавашния Съветски съюз, нали всичко се копираше оттам, така, че и "дизайнерите" ще са оттам най-вероятно.


 
 
№6 от: Cvetan (3 ноември 2010 12:07)
Аз си спомням, че си носех униформата само за официални случаи. Всекидневно си ходех с "цивилните дрехи" и връзката, но така до 6 клас, после връзката стоеше в  джоба, за да я покажа на дежурния на вратата. Все пак като забрана ни беше забранено да ходим с дънки (защото не всички можели да си ги купят). 
Аз обичах да се обличам в бежово и кафяво (както и сега ) и затова класната казваше, че съм се обличал като мече.
Моя приятел Игор като дойде в 4 клас при нас беше с съветската (руската) униформа и всички много му се смеехме. После той ходеше в зелено и затова класната му казваше, че прилича на крокодил.
Аз истинска униформа облякох чак след 8 клас (в техникума) и много се гордеех с нея.



--------------------
 
 
№7 от: Pavlina Iossifova (3 ноември 2010 14:42)
Цитат: Цонка
Парадни, докарани... В дрехите сме еднакви, но истинските разлики са в лицата ни.


Даааа, оставаха ни само лицата, с които на снимките можехме да изразим индивидуалността си.
До 7 клас униформите не ме дразнеха кой знае колко, може би защото не беше толкова строго носенето им. Престилка или тъмна пола/панталон с бяла блузка, върху нея пуловерче в не много крещящи цветове, обувките - каквито има в магазина, пионерските връзки не бяха задължителни при ежедневното ходене на училище - това не беше кой знае колко подтискащо.

Личната ми  униформена трагедия започна в гимназията, с целия й елитно-уравниловъчен дух. Раните, които този уравниловъчен дух нанесе в подрастващото ми женско съзнание лекувах до скоро. Но както е написал Рошавия заек, това е извън рамките на този сайт.

Така погледнато мога да се сложа в категорията на щастливо полууниформените  деца. Сега се замислих, че може би поради хлабавата детско-ученическа униформа имах смелостта да се влюбя в малкото училище, но в гимназията не можах. Дали пък за да се влюби, на детето, както и на порасналия, не им трябва на първо място самочувствие, усещане за собствената Различност?



--------------------
 
 
№8 от: Боряна (4 ноември 2010 15:07)
Честно да си кажа - много си обичах престилките! С тях човек можеше да се цапа колкото си иска! И до днес си ги спомням с умиление. Пък и не мисля, че бяхме ЕДНАКВИ в тях, модели - дал Господ!
Виж, плисираната гадост, бялата блуза и връзките бяха кофти работа. Не си спомням точно някаква случка, но усещането ми за това облекло е СТУД.



--------------------
 
 
№9 от: Krista (6 ноември 2010 03:02)
Ами,  аз нямах никакви претенции към престилката, защото си намирах начини да се отличавам.em_6  Дали с някаква мъничка бродерия на джобчето, различна якичка - (имах няколко, плетени на една кука),  а в по- горните класове, си бях измислила и избродирала красива буква "А" със сребърно ламе.  По мое време престилките бяха един модел, чак в десети клас пуснаха онези с червената копринена връзчица, които никак не ми харесваха.
Харесвах си даже мнооого плисираната пола. И бялата блузка с къдричките около копчетата. Чавдарската и пионерската връзка, слагах само за празник. Не помня да са ни задължавали да ходим с връзки на училище. Носила съм и пуловери над престилката, и панталони, вкл. дънки под престилката. Е, вярно че от определен момент пролетно време,  не позволяваха панталоните, но се търпеше. Абе, съвсем не съм се чувствала обезличена.em_7  Единственият лош спомен от униформите за мен, е свързан с онази прословута заповед на А.Фол, излязла в началото на учебната 1985/1986г., в която на учениците се забраняваше да ходят без униформа където и да е. В смисъл - униформата трябваше да се носи и извън училище. Имаше вечерен час, проверки по домовете от учители...направо ужас! Та, тогава, нашите ми купиха и задължителното ученическо палто. Едно такова, тъмносиньо и грозно, демодирано. Това е дрехата, която мразех истински! А иначе - тази строга заповед стана "всяко чудо за 3 дни", общо взето и нещата с униформеното ходене приключиха.

 
 
№10 от: рошав заек (6 ноември 2010 14:53)

Влади, колкото и супер-пупер алтернативно да е днес едновремешното ученическо облекло, не бих го облякла за нищо на света по една много проста и важна причина: продължавам да смятам тези дрехи за непоправимо грозни.
А още в шести клас, покрай онзи мой по-голям с четири години братовчед-гуру, разбрах едно много основно нещо: да облечеш дрехи, които не намираш за красиви и не са ти удобни, по някакви си там други причини, означава просто да се пъхнеш в поредната униформа. И това, че изглежда другояче, не й пречи да е униформа.
А принципното си мнение за униформирането вече го огласих.
В гимназията имахме една Другарка, която често ни повтаряше, че сега мразим ученическите униформи, но ще дойде ден, когато ще ни се иска да ги облечем, ама няма да може...
Е, 25 години по-късно все още у мен няма и помен от подобно желание.




--------------------
 
 
№11 от: ashtree (12 ноември 2010 01:43)
А знаете ли, че момчетата в българските училища някога също носеха престилки? Черни, лъскави, сатенени, със задно закопчаване, с коланче и два джоба отпред. Не всичко в България бе копирано от СССР през социализма- поне имам база за сравнение. Първи клас започнах в Москва - униформите за момчетата бяха панталон и куртка , направени от оня гадния тъмносин плат, дето ставаше лъскав, като се протрие, с грозни алуминиеви копчета.  Втори клас вече учих в българско училище в София, и сатенените  престилки  първо бяха голяма екзотика за мен :) Все едно рокли за момчета... Но после много ми харесаха, особено пък през топлите месеци  си носех престилката само с шорти и фанелка отдолу. Беше много удобно. Между другото, тогавашните престилки със задно закопчаване  в българските училища са копирани от Франция. Там и досега ги носят в някои училища.

 
 
№12 от: Teya (15 ноември 2010 19:44)
Аз пък си харесвах престилката, а връзката си ноех всеки  ден и ми беше мъчно, като завърших 8-ми клас и трябваше да я махна.

 
 
№13 от: nikola13 (5 март 2011 13:43)

Винаги съм си харесвал униформите. Мама винаги се стараеше да съм най-добре облечен и когато се изискваше да сме със сини или черни панталони мама винаги купуваше скъп плат (по възможност вносен) и ме водеше на шивач, за да бъде панталона точно по мярка ушит. Винаги съм се гордял с перфектно изгладени панталон, бяла ризка, синя или червена връзка (по-късно връзките бяха заменени от черна вратовръзка, която и до ден днешен е част от униформата ми - най-красивата от всички униформи). Освен това винаги се гордеех с перфектно лъснати обувки.
Друг е въпроса, че когато станах келеш-демек юноша бледен или тийнейджър, в гимназията почти нямаше сила, която да ме накара да сложа униформения тъмно син панталон - еженевно ходех с черни джинси "Lion Rock" - купени от Валентина или с избелели дънки (също купени от Валентина) и бели маратонки "Адидас". 
В празнични случаи обаче, обувах идеално лъснатите черни обувки и перфектно изгладения тъмно син панталон - все пак бях знаменосец на гимназията и командир на средношколски специализиран отряд.
С две думи ОБИЧАМ униформите. Те показват принадлежността на човек към определена общност и е страхотно човек да носи униформата на тази общност особено ако се е потрудил здраво, за да стане неин член...


 
 
№14 от: Милен Иванов (10 март 2011 21:52)

До 8 клас нямахме униформи.Чавдарката и пионерката си ги носех рядко, но с удоволствие.Но не обичах белите ризи защото много се цапаха и не можеше да се играе с тях. После вече униформата ми си беше направо красота.Помня как ходих да ми вземат мярка.За панталон, за лятна и зимна "холандка"(на която руснаците казват "галандка" и си звучи много точно), пардесю и палто.Само палтото не ми харесваше, че беше много тежко.Всичко друго си беше идеално.А да, ходихме да ни плетат и зимни раирани пуловерчета за студеното, но не обичахме да ги носим , да не изглеждаме "изнежени мамини синчета", друго си е класическата тъкана моряшка фланелка(която харесвам и днес и в момента имам в гардероба 2 с дълги и 2 с къси ръкави).




--------------------
 
 
№15 от: Sir John (11 март 2011 14:20)
Още си пазя ризата от последния учебен ден. Цялата е с посвещения от съученичките ми... Униформата създава усещане за екипност и е нещо много полезно за възпитание и израстване на подрастващите мъже. Как е за жените?

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!