Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728 
 
 
Архиви
Февруари 2019 (6)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Пътуване в Техноград
18-05-2008, 21:09 | Автор: donaddt | Категория: Училището
Раз, два, три... Крачим заедно с брат ми. Към училището. Ама не още към нашето, понеже не е готово. Крачим по тротоара към съседното училище. Правя по-малки, но повече крачки и ходим едновременно. Аз ходя с него на училище, защото в детската градина няма места. Леле, какъв цирк сътворих там: качих се на пързалката и не исках да сляза оттам и такъв рев му дръпнах, че леличките съвсем се сащисаха - другите деца реват, че ходят на детска градина, а аз, че не искат да ме вземат. Пък нищо ми нямаше, дете като дете съм. Вече говоря (понеже до едно време упорито прилагах словесна стачка), мога да чета и да броя до хиляда по стотици. Искам да пея песнички с другите деца. А другарките не искат да ме вземат. Обидена съм, естествено! И така се озовах като слушател в класа на брат ми. Оставям си палтото/якето и мокрите ботуши в гардеробчето, обувам сухи обувки и влизам в клас. Учим азбуката, да четем, да пишем, да смятаме. Скоро и нашето училище е готово. По-близо е до в къщи. Аз продължавам да ходя в класа на брат ми. Седя до Люблян. Аз мога да чета, писането и то ми се отдава, ама хич ме няма в задачите. Преписвам от Люблян, давам му да преписва от мен по писане. Ама другарката Петрова ги разбира тия работи и ни размества. Не ми дават да преписвам, сутрин все повече ми се спи и съм изпратена при баба и дядо за продължително време, за да не страдам, че нямам свидетелство. Иначе, имам си снимки с класа за новата учебна година, за Новата година с подарък от дядо Мраз, същите подаръци като на брат ми от Родителския актив - аз съм част от класа. Следващата година аз съм си вече в първи клас с децата на моята възраст. На мен ми е доста по-лесно, макар че пиша грозно, ама то кой не пише грозно. Оставам си в този клас, където ми е и мястото. Писане, четене, смятане, пеене и така ден след ден. Откривам света на техниката с "Пътуване в Техноград". Много интересни за мен занимания. Най-интересната част, от които са часовете по машинно конструиране. Ходя гордо с конструктора на два етажа, това значи от две кутии една в друга и опитно сглобявам столчета, масички, люлки, колички от метални елементи с помощта на отвертка, гаечен ключ, гайки и болтчета. На годишното състезание - второ място в групата си. Следва връчването на книга пред строя. Ама този Бисер много добър бе, една минута преди мен си е сглобил изделието. Колкото и да се старая, той все е първи. Е, утешавам се, че и за мен има книга. И дори не ми минава през главата да го убия. :) В тоя ред на мисли стигам до ужасното за мен бродиране в часовете по трудово - бод пред игла, бод зад игла, фестон, маргаритерен бод и едни толкова противни каренца. На първото си мълча, бучкам с иглата и стискам зъби, защото и момчетата дружно с нас момичетата бродират. Тая мъка най-накрая свършва, имам доста грозно избродирано каренце, ама завършено. И тогава идва несправедливостта, класната дава на момичетата по още две каренца, а на момчетата - не. Те през това време ще конструират. Адски съм обидена, аз със второто място в годишното състезание. В главата ми единствено се върти мисълта, че докато ги направя тия каренца, часовете за конструктора ще свършат. И то разбира се пак спретвам един цирк, ама тоя път в къщи. Пак рев, сълзи, хълцане, не искам да бродирам е основния израз в речитатива ми и ще свършат часовете за конструктора. На майка ми й писва и ги прави проклетите каренца. На другия път по трудово гордо отивам с конструктора и на въпроса за каренцата, демонстративно ги показвам. Битката е спечелена. Любовта към техниката остава. Класната ни показва как се завърта електрическа крушка във фасонката. Другия път ще си гладим носните кърпи, тя е донесла ютия, а Бисер, който винаги ме изпреварваше, носи одеало, където гладим носните кърпи. На следващото състезание не се излагаме, Бисер е първи, аз съм втора. Странно кои са били на трето място, не помня.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (19 май 2008 13:44)

Леле леле, какво си напрапила, Дона? Ами аз от половин година готвя статия за Техноград, разпитвам наляво и надясно (админ Влади ми е свидетел), за да си опресня паметта за тоя невероятно интересен ден. Един единствен ден в учебната година, когато училището се превръщаше в Техноград. Ей, да не се обидиш, шегувам се, няма значение кой пръв е подхванал темата. Тъкмо сега ми е по-лесно, всичко останало, което си пропуснала, ще го напишем в коментарите.
Техноград - годишното училищно състезание по какви ли не теми. Училището през този ден се разделяше на "кабинети" и "работилници" , в които отборите на "знаещите и можещите" деца се състезваха в наученото през годината (в състезанията по биология, физика, химия...) или показваха уменията си да сглобяват с конструктор, да готвят (но най-вече в "готварската работилница" се правеха сандвичи и то предимно от изцяло момичешки отбори), да карат колело (тогава на състезателите велосипедисти се раздаваха книжки за управление на велосипед от инструктора от МВР). За Техноград се готвехме поне месец преди състезанието. Класната определяше състава на отборите, които ще защитават името на класа пред цялото училище. В деня на състезанието всеки си слагаше емблема с надпис на класа и дисциплината, по която ще се състезава. Болшинството от учениците естествено не участваше в състезателните групи, а строено на училищния плац, усвояваше правилата за движение по пътищата. Помните ли, че всеки училищен двор беше разчертан с бяла боя на пешеходни пътеки, пътища и трототари. В деня на Техноград от мазето на училището се изнасяха пътни знаци, като до всеки знак стоеше по един от по-големите ученици. Мисля дори, че имаше и някакви светофари на батерии и ученици-регулировчици. Групите от деца минаваха по "улиците", пресичаха "кръстовища" и при всеки пътен знак трябваше да обясняват на ученика-охрана какъв е знакът и кой има или няма право да преминава оттук.
След като приключеха всички състезания, към края на деня обявяваха отборните и индивидуални победители. Спечелили или не, накрая всички отивахме "на банкет" - изпояждахме сандвичите, които момичетата от кулинарния отбор бяха направили




--------------------
 
 
№2 от: donaddt (19 май 2008 21:13)
То не пречи и ти да си разкажеш каквото помниш. Може да си го озаглавиш Техноград - 2 или Различният Техноград или каквото друго ти дойде наум. Аз все пак съм постоянен участник от отбора на конструкторите и е нормално да не си спомням другите тематични отбори. А между впрочем мисля по темата за кръжока по изобразително изкуство, та може да ми го върнеш.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!