Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728 
 
 
Архиви
Февруари 2019 (5)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Дневният режим
19-05-2008, 03:39 | Автор: freja | Категория: Училището

Заедно с тръгването ни на училище, започваше животът ни по режим. Или поне трябваше да живеем по режим. Пишехме го наново всеки септември и го закачахме в стаята си, на стената до бюрото, редом до учебната програма. Той изглеждаше, примерно, ето така:

Дневният режим
















Режимът за втора смяна беше в общи линии същият, само че освен размяната на местата на учебните занятия и самоподготовката, сутрин след ставане трябваше да отделим 10 минути за утринна гимнастика, която иначе я правехме в двора на училището.

Началната учителка задължително посещаваше домовете на учениците си поне веднъж в годината. И задължително проверяваше в каква обстановка живеем и учим, какво е поведението ни извън училище, подредени ли са стаите ни, дали сме си написали седмичната програма и дневния режим и разбира се – дали го спазваме. За разлика от днешните учители, тя знаеше точно по кое време родителите ни са на работа и избираше часа на посещението си така, че поне единият от тях да си е вкъщи.

Това ме караше да се чувствам между двама палачи, макар че аз си бях едно много примерно и ученолюбиво дете, и единственото, за което можеха да се оплачат от мен беше, че се карахме редовно със сестра ми и понякога водехме жестоки битки, а така също "отговарях" на възрастните покрай мен... Всъщност, "отговарях" им само, когато чувствах, че нещо е нередно и несправедливо, но те възмутено се правеха, че не разбират и предпочитаха да го тълкува не като борба за справедливост, а като невъзпитан бунт. Когато учителката идваше вкъщи, най-често я посрещаше баба ми и макар, че аз стоях на тръни, те никога не си говореха за горните ми прегрешения. Затова пък един ден чух баба да казва: "Тя си учи и пише сама, много слуша, само вечер не си ляга навреме". Ами да, вярно си беше... Всяка вечер се разправяхме за това с нашите. Ако не гледам филм, ще чета книга, ако не чета книга – ще си играя с нещо, ама страшно интересно, но никога няма доброволно да си легна в указания час. Потънах в земята от срам, а добрата ми учителка ме смъмри за това и ми изнесе кратка лекция колко е вредно да се стои до късно. Тази нейна лекция после ми я цитираха всяка вечер и ме заплашваха, че ще й кажат, ако не си легна рано. Така като гледам, нищо не ми е влязло в главата... fellow

От 4-ти клас нататък класната пак ходеше по домовете на учениците, но вече не проверяваше такива дреболии като режим и прочее (без това да ни освобождава от задължението да ги пишем). Учителката ни по литература обаче, която беше изключително строга (но от друга страна - прекрасен филолог и прекрасен човек, макар и късно да го проумяхме), си беше създала някакви нейни правила, които строго трябваше да спазваме. Едното правило касаеше именно часа за лягане. То гласеше, че ако хване някой да се прозява, това значи, че предишната вечер не си е легнал навреме и за наказание обикновено го изпитваше, а можеше и забележка в бележника да му напише. Така се научих да се прозявам със затворена уста. Което е трудно, имайки предвид, че по правило трябваше да стоим в час с ръце зад гърба...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Бяло (19 май 2008 12:18)
Това го бях забравила - и при нас идваха вкъщи да видят къде и в какви условия живеем. Имаше си контрол; родители и учители работеха заедно за нашето добруване.

 
 
№2 от: dani (19 май 2008 14:31)
Учителката ти по литература си е била не на мястото. Трябвало е да работи старшина в казарма. Това с прозяванията са си точно казармени методи.
А по едно време не знам що решиха, заедно с класната по домовете да обикаля "на инспекция" и отрядният председател. Беше много смешно. Отиваме в нечий дом с другарката класна (аз съм задължително с пионерска връзка), съученика (чката) ми се свива в ъгъла и слуша разни мъмрения и наставления, а аз си седя в съседното кресло като царче и лапам шоколадови бонбони (представяте ли си - във всеки дом ме черпеха с тях).



--------------------
 
 
№3 от: donaddt (19 май 2008 21:06)
Дани, аз имам питане, теб кой те е инспектирал? Сигурно заместник отрядния председател.

 
 
№4 от: zverche (19 май 2008 23:01)
По-интересният въпрос е мъмреха ли те, както другите?

 
 
№5 от: dani (19 май 2008 23:57)

Не така с тия въпроси, че започвам да се оглеждам за папка Явно си нямате представа какво е да си отряден председател. Него никога не го инспектират, това би уронило престижа на отряда. Отрядният го мъмрят само "при закрити врати", обикновено това са вратите на пионерската стая. Отрядният е "винаги в строя", той няма заместник. Въобще за него - като при мъртвите: или добро, или нищо... С една дума, ако можех сега да вляза в "машината на времето" и да се върна назад във времето, има поне двайсет причини, заради които бих го напердашил с папката




--------------------
 
 
№6 от: dani (20 май 2008 00:18)



--------------------
 
 
№7 от: filipovaeli (20 юни 2008 10:42)
При нас имаше и родителска тройка, която също ни посещаваше. Сещам се че едно от родителските тела работеше в търговията на едро и снабдяваше учителките с черни чорпогащници по втория начин та затова я бяха избрали. И дъщеря и имаше само шестици.xaxa2



--------------------
 
 
№8 от: donaddt (30 септември 2008 23:22)
Филиповаели, като написа за родителската тройка, та се сетих за инициативната тройка. Това беше нещо като комисия от трима ученици, които проучват дадена задача и после докладват пред отряда, обсъждат се предложенията и се гласува за някое предложение.

 
 
№9 от: ashtree (2 юни 2011 01:45)
Помня го тоя идиотизъм! Ведрина в 7.00, начало на учебните занятия в 7.15. Като "нощна птица" не можех да се примиря с това. От какъв зор? В Москва, когато тръгнах първи клас там, а и после, когато пак там завършвах десети (в СССР средното образивание беше 10 класа) почвахме в 9.00. А в 133 ЕСПУ А.С. Пушкин - София- 7.00 ведрина. Както и да е, вече в началото на 80-те активно саботирахме ведрината и правехме физкултурника на див петел, пародирайки всички упражнения, и предизвиквайки "смях в залата". Накрая я отмениха :). От какъв зор такова ранно ставане? Явно шефовете в Министерството на Просветата така са свикнали на село :) А това с проверката по домовете си беше с една единствена цел- училищната администрация да знае кой как живее, има ли скъпи мебели, техника, итн, за да си набелязват родители- "дойни крави" за изнудване за подкупи. Започваха нарочно да ти пишат кофти оценки, само и само родителите да снесат я някаква дефицитна стока, я пари кеш. Абе учителите в нашата мила Родина винаги са били мизерници и кокошкари. Да не ми разправя тоя-оня за възрожденски дух и тем подобни светли въжделения- останали са далеч в миналото преди 9.09.1944. Също така да не ми разправят за "по-качественото "образование тогава! Правеха ни на преучили идиотчета! На 15-годишен тийнейджър да му набиваш в главата Достоевски! Та това е опасно от гледна точка на психическото здраве! Ек, как бих предпочел да сме тъпи, да учим "Хари Потър" или "Том Сойер" и да играем тематични компютърни игри :). След това да отида в някой колеж без претенциозни приемни изпити, може би нямаше и хал хабер да имам  за Достоевски, но щях да имам професия, която да ми гарантира кариерен ръст,  излпащане на ипотека за своя къща, кола, пътувания по целия свят, и спокойни старини след изплащане на ипотеката. А от нас какво направиха - социални инвалиди!
Както и да е. Оправих се сам!  Сега работното ми време е сместено в западна посока, понеже повечето ми клиенти са зад "големите води" - Ламанша и Атлантика. Много ми харесва такова положение на нещата, понеже мога да лягам много късно и да не ставам в идиотски ранни часове (е, затова пък се налага понякога да седя пред компютъра без пауза за сън през нощта, но това са подробности:)

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия Ви български детски сериал е:


 
 
 
 
Ново в ПУК!