Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Кой (още) гледа от стената...
30-06-2011, 05:39 | Автор: freja | Категория: Училището / Децата днес

Благи, строги, умни, героични. Погледите ни следяха от стените, докато пишехме, докато слушахме урока, докато ни изпитваха пред дъската, докато се замеряхме с книжки топчета, докато си подавахме тайни бележки, докато шушукахме в час... Нищо не им убягваше.

Имаше поне по един портрет във всеки кабинет, но някои портрети ги имаше във всички кабинети. Георги Димитров например беше навсякъде. Може би с изключение на химията, където с предимство се ползваха Ломоносов и Менделеев. Образът на Васил Левски също бе от най-често срещаните, особено в стаите на първолаците. А Тодор Живков? Имам бледи спомени, че и него съм виждала, макар да не беше разпространен чак толкова повсеместно. По някакви причини той наистина не можеше да се сравни по популярност с Димитров, не и в училищата. Точно затова и се учудих, че...

Но не, първо да ви питам: вие какво чувствахте, когато големите снимки ви гледаха от стената?

Кой (още) гледа от стената...

Аз не си спомням някакво по-особено усещане - дотолкова бях свикнала да ги възприемам като част от интериора. Само Левски (при наличие на подходящо настроение) ме изпълваше с едно такова странно желание за героизъм, което ми беше присъщо, преди да порасна.

А как ли биха се чувствали днешните ученици, ако портретите от наше време още висяха по стените на класните стаи? Този въпрос сигурно ви се струва абсурден и вероятно поражда усмивки, но аз знам как се чувстват учениците: никак особено. Горната снимка на Тодор Живков и Брежнев всъщност не е от миналия век, а от този месец. И не е от някакъв архив, а от класната стая на дъщеря ми, в която тя учи през цялата учебна година. Вляво над дъската има табло за видни личности:

Кой (още) гледа от стената...

На таблото има място за шест снимки:

Кой (още) гледа от стената...

Долните три са били по-лесни за стигане, поради което и отдавна премахнати. Но горните три явно са се оказали недостижими и още си стоят. Доста са избледнели от времето обаче - за мен беше невъзможно да отгатна какво е изобразено на първата и третата снимка. Някаква сграда може би...

Кой (още) гледа от стената...

и някакъв планински изглед.

Кой (още) гледа от стената...

По-добро качество е невъзможно, съжалявам. Който успее да различи нещо, го обявявам за герой! :em_9:

Находката с Тодор Живков и Брежнев я направих още през септември и останах като гръмната. По-малко щях да се изненадам от всеки друг образ - някой Димитров например, понеже Живков, както вече писах, не беше много популярно лице (поне в моето училище). Точно той да оцелее - още не мога да повярвам. Оттогава на всяка родителска среща погледът ми все към таблото се плъзваше, с мисълта как да издебна подходящ момент и да го снимам преди да са го свалили завинаги (не, че са се разбързали, но все пак). Чак в края на учебната година успях най-после да изпълня мисията на фотограф под прикритие. Заедно с Ева влязох в училището без да ме питат коя съм и къде отивам, изчакахме лелките да изчистят стаята след първа смяна, шмугнахме се с небрежна походка вътре и фотосесията започна. А Ева съучастнически пазеше на вратата да не дойде някой, но шшшт! :em_107: - не казвайте на никого...

Знаете ли, когато преди няколко месеца, с възторга на истински Колумб, обявих откритието си пред нея ("Ама вие имате снимка на Тодор Живков в стаята!!!"), тя най-хладнокръвно ми отвърна: "Знам". Което ме учуди още повече. Това дете знае всичко от моето детство. Дали не съм му предала някакъв нашедетски синдром?... :em_18:

Със сигурност съм, защото гледайте каква страхотна изненада ми спретна тя вчера на своя глава. Макар че свършиха годината още на 15-ти, отишла в училището специално за да снима другия обект, на който отдавна бях хвърлила око. Това е стената до най-важните кабинети - директорския, канцеларията и т.н.

Кой (още) гледа от стената...

Всичко си стои в композицията, нищо не е променено - даже пионерчетата са с връзки! :em_20: Това училище толкова ме удивлява и... умилява. Ако в бъдеще направя нови открития в него, ще ги допълня тук.

Всъщност аз вече направих още едно, но нямаше как да го снимам. В кабинета на зам.-директора има малък бюст на Ленин. Бутнат най-горе на един рафт, между разни книжа и бумаги, но аз го видях. Обаче шшшт! :em_107: - не казвайте на никого...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (30 юни 2011 09:04)

На първата картинка ми се привижда хижа някаква.
На третата картинка ми се струва, че е връх Двуглав в Рила.
Фрея, много се смях на подвизите ти из училището. :em_109: Че ти като нищо и баскетболно табло от мазето може да задигнеш! :em_74: Ако помолиш зам. директора, вероятно с радост би ти подарил и трите картинки от горния ред, барабар с бюста на Ленин. :em_109: /Е, освен ако не е особено много привързан към него./
Ох, благодаря ти за смеха в началото на деня!
А пък от портретите най-много ме впечатляваха петимата от РМС, подредени по коридорите. :em_61:




--------------------
 
 
№2 от: bat_mitco (30 юни 2011 12:29)

 ЩЕ НАПИША ДВА ОТДЕЛНИ КОМЕНТАРА...ЕДИН ЗА ПОРТРЕТИТЕ НЯКОГА И ЕДИН ЗА ПОРТРЕТИТЕ СЕГА...
И ТАКА...А ПОРТРЕТЪТ ОТ СТЕНАТА САМО МЕ СЛЕДИИИИИ...АКО ЗНАЕТЕ КАК ОБИЧАМ ДА Я ПЕЯ ТАЗИ ПЕСЕН, АМА ЦЯЛАТА САМО С ТОЗИ СТИХ ОТ ТЕКСТА...
ДВА СА НАЙ-РАННИТЕ  МИ СПОМЕНИ ЗА ПОРТРЕТИ...ЕДИНИЯТ БЕШЕ ЕДИН ПУШКИН В ЦЯЛ РЪСТ С НЯКАКВА РАЗВЯТА ОТ ВЯТЪРА ДЪЛГА ГОРНА ДРЕХА...БЕШЕ МНОГО ГОЛЯМ И СТОЕШЕ В АПТЕКАТА...НА ДВЕ КРАЧКИ ОТ ДОМА...ТАМ СТРАХОТНО ПАСВАШЕ НА ОНИЯ СТАРИ АПТЕЧНИ ШКАФОВЕ С ЧЕКМЕДЖЕТАТА С МЕТАЛНИ БЕЛИ ТАБЕЛКИ , НА КОИТО ПИШЕШЕ С НЕВЪЗМОЖНО КРАСИВ РЪКОПИСЕН ШРИФТ / НЕЩО КАТО ТОЗИ ОТ ЛОГОТО НА NIGHTWISH /РАЗНИ НЕЩА НА ЛАТИНСКИ ...НА МНОГОТО РАЗКОШНИ ЦВЕТЯ...НА ВЕЗНИТЕ И БЮРОТО С ДЕБЕЛ ПЛОТ...ТАМ ОБИКНОВЕНО МЕ НАСТАНЯВАШЕ АПТЕКАРКАТА ЛЕЛЯ СТЕФАНКА КАРАЧОРОВА, ДАВАШЕ МИ ДВУПОСОЧЕН МОЛИВ И ОТ МЪНИЧКИТЕ ХАРТИЙКИ ЗА ПРАХЧЕТА...СЛУЧВАШЕ СЕ ДА НАМИНЕ ЧИЧО МИТКО КАРАЧОРОВ...БЕШЕ БРАТ НА ЛЕЛЯ СТЕФАНКА И БЕШЕ ЗАВЪРШИЛ ОТ ОНИЯ СТАРИ РИСУВАТЕЛНИ УЧИЛИЩА...ВСЕ МЕ ЗАКАЧАШЕ - "КАК СИ, КОЛЕГА"...КАТО СИ ПОМИСЛЯ ПОРТРЕТЪТ НА ГЕНИАЛНИЯ ПОЕТ ЩЕ ДА Е БИЛ НЕГОВА ЗАСЛУГА...ДАЛИ ГО Е РУСУВАЛ ИЛИ ПРЕРИСУВАЛ, ИЛИ ПРОСТО ИЗБРАЛ...СЕГА ВЕЧЕ НЯМА КОГО ДА ПОПИТАМ...
ВТОРИЯТ ПОРТРЕТ БЕШЕ ЕДИН МАСЛЕН ПОРТРЕТ НА СЪЗДАТЕПЯ НА СЕЛОТО - ГЕНЕРАЛ КОНСТАНТИН АДРИАНОВИЧ РУДАНОВСКИ...С ПАРАДНИЯ МУНДИР И ВСИЧКИТЕ ГЕОРГИЕВСКИ КРЪСТОВЕ И ПРОЧЕЕ...СТОЕШЕ В ЧИТАЛИЩНИЯ САЛОН...НЕ СЪМ СИГУРЕН ПАЗИ ЛИ СЕ ОЩЕ...


 СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...




--------------------
 
 
№3 от: Regreed (30 юни 2011 15:04)
Може пък директорът да е таен комунист. Сега се сещам че, на моето село Вълчедръм имаше в сладкарницата огрооомен портрет на Другаря Георги Димитров с цитат: "Колелото на историята се върти и ще се върти до окончателната победа на комунизЪма! " Може пък да дойде време и пак извадиме червените връзки, и да започнеме да се обръщаме с "другарю" и "другарко".
Сега, като се сетя за училището ...  - Моля другако, той ме дърпа под чинааа! Или : А сега обаденият на другаркатаааа! em_75

 
 
№4 от: bat_mitco (30 юни 2011 19:58)
СТРАННО...НА ТОЗИ ДЕН ПРЕДИ 40 И НИЕ СЕ ГОТВЕХМЕ ЗА МОРЕ...И ОТИДОХМЕ...И ТО ТОЧНО НА ПОМОРИЕ...
 НОООО...ДА ПРОДЪЛЖА ЗА ПОРТРЕТИТЕ...В ДЕТСКАТА ГРАДИНА ИМАШЕ ЕДИН НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, НО НЕ ОТ ТЕЗИ НАЙ ПОПУЛЯРНИТЕ , А ЕДИН,НА КОЙТО Е С НЯКАКВО МОМИЧЕНЦЕ В МАТРОСКО КОСТЮМЧЕ...

НАЙ-ВЕРОЯТНО ЩЕ ДА Е БИЛ САМОДЕЛКА - СНИМКА ОТ СПИСАНИЕ, СЛОЖЕНА В РАМКА...

 

В УЧИЛИЩЕ...СЪС СИГУРНОСТ Е ИМАЛО ПОЛИТБЮРО, НО НЕ ПОМНЯ КЪДЕ ТОЧНО СТОЯХА...ПОМНЯ ОБАЧЕ,ЧЕ ВЪЗРОЖДЕНЦИТЕ БЯХА ОТ ЛЯВО ПО ЦЯЛАТА ДЪЛЖИНА НА СТЪЛБИЩЕТО КЪМ ВТОРИЯ ЕТАЖ...

НЕ ЗНАМ КАК Е БИЛО С ВАС, НО ПРИ МЕН"ПОРТРЕТА ОТ СТЕНАТА" МЕ СЛЕДЕШЕ И ВКЪЩИ...НЕ БРОЯ СЕМЕЙНИТЕ СНИМКИ...НАЛИ ИДЕЯТА НЕ Е ЗА ТЯХ...НАЛИ ? ДА РЕЧЕМ  В КОНСТАНТИН В ЛЯТНАТА КУХНЯ) ТАМ ЗИМНО ВРЕМЕ СТОЕШЕ СТАНА И БАБА ЛЪСА ТЪЧЕШЕ ГУБЕРИ...) БЕШЕ ОНЯ "ПОРТРЕТ", ЗА КОЙТО ПО ЕДНО ВРЕМЕ СИ МИСЛЕХ, ЧЕ Е НА СПАРТАК ОТ ФИНАЛНАТА СЦЕНА НА ФИЛМА С КЪРК ДЪГЛЪС, А В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ ПЪК В ДНЕВНАТА ИМАШЕ МЪНИЧЪК ПОРТРЕТ НА СМИРНЕНСКИ...ТОЧНО ТАЗИ СНИМКА...

 

ПРИПОМНЯМ И ОНЕЗИ ПОРТРЕТИ В КИНАТА С АРТИСТИТЕ И ОБЕЩАНИЕТО СИ, КОГАТО ГИ ПОСТАВЯТ ОТНОВО В ЕЛЕНСКОТО ЧИТАЛИЩЕ( ШЕФКАТА НА ЧИТАЛИЩЕТО КАЗА ,ЧЕ СА НА РЕМОНТ) ДА НАЦЕЛУВАМ ЕЛЖАНА ПОПОВА... em_13



--------------------
 
 
№5 от: nikola13 (1 юли 2011 17:18)
Честно казано не си спомням портретите от училищата, в които учех. Понеже бях отряден председател бях водеща фигура на тържеството послучай присвояването на име на отряда ни. Патрон на отряда беше партизанина Таси Никодимов. На тържеството присъстваха негови близки и беше поставен негов портрет...
Иначе вкъщи баща ми беше поставил на видно място биографична книга на професор Асен Златаров, чийто портрет беше на корицата.
Спомням си, че в канцеларията на Татко имаше портрет на Тато. Други пропагандни портрети се срещаха на място, което баща ми и колеги използваха за сплотяване на колектива (сега т. нар. "тим билдинг"). Там с гордата си осанка стоеше другарят Йосиф Висарионович.
Когато бях юноша, някъде на границата между младша и старша възраст, бях си окрасил кутията за съкровища с портретите на Петър Велики и Наполеон Бонапарт...
Иначе показаното от Фрея  е живо свидетелство за това, как от 30-тина  години не се дават пари за осигуряване на по-добри условия за учене на нашите деца...

 
 
№6 от: bat_mitco (1 юли 2011 18:03)
МАЙ СТИГНАХМЕ И ДО СЪВРЕМЕННОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА НЕЩАТА...ЗА ДОБРО ИЛИ ЛОШО ИМАТЕ ЧОВЕК,КОЙТО ПОЧТИ НЕ Е ИЗЛИЗАЛ ОТ УЧИЛИЩЕ...ТАКА ЧЕ, ОТБЛИЗО КЪМ ПОРТРЕТИТЕ...СЕГА...
В УЧИЛИЩАТА, КЪДЕТО СЪМ РАБОТИЛ ИМАШЕ ПО ТАВАНИТЕ ПОРТРЕТИ НА НЯКОГАШНОТО ПОЛИТБЮРО...НЕ БЯХА В РАМКИ, А ПРОСТО СНИМКИ ЗАЛЕПЕНИ ВЪРХУ НЕЩО КАТО ШПЕРПЛАТОВА КУТИЯ...НАЙ ВЕРОЯТНО ГИ БРАКУВАХА ПРЕДИ 6-7 ГОДИНИ ЗАЕДНО С РАЗНИ НЕРАБОТЕЩИ И НЕНУЖНИ ПОСОБИЯ...ПОМНЯ ,ЧЕ УСПЯХ ДА СПАСЯ МАЛКО ГЕОГРАФСКИ КАРТИ...И ПОРТРЕТ НА...МИЛКО БАЛЕВ...ЗА ДА ГО ПОКАЗВАМ И ДА ОБЯСНЯВАМ,ЧЕ ТОВА Е НАЙ-ВЕЛИКИЯТ БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛИСТ...
ИНАЧЕ ОТ ПРИЯТЕЛИ И ОТ ЗАТВОРЕНИ И ЛИКВИДИРАНИ  УЧИЛИЩА ПОСЪБРАХМЕ ПОРТРЕТИ НА ВЪЗРОЖДЕНЦИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ КЛАСИЧЕСКИ ПИСАТЕЛИ...ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЯМАМЕ РАМКИ ЗА ПОВЕЧЕТО...НЯКОИ ОТ ИЗДАТЕЛСТВАТА ПРАВЯТ ПОРТРЕТИ И ГИ ДАВАТ КАТО БОНУС ЗА ЗАКУПЕНИ УЧЕБНИЦИ...И ТАМ - МОЛБИ И КАНДЪРМИ...И ТО ЗА КАКВОТО Е ОСТАНАЛО... ПОЛУЧАВАЛИ СМЕ ВЕДНЪЖ РАЗКОШЕН КОМПЛЕКТ ПОРТРЕТИ И ВЕДНЪЖ КАРТИНИ...НО И ТЯХ СЛАГАМ С ГАБЪРЧЕТА, КОЕТО ХЕМ Е ГРОЗНОВАТО, ХЕМ ТРЯБВА ВСЯКО ЛЯТО ДА ГИ СВАЛЯМ ЗАРАДИ РЕМОНТА...



--------------------
 
 
№7 от: катя милушева (3 юли 2011 18:26)
Страхотна находкаem_83, FREJA! Подобно пано, на цялата стена, имаме в ДГ. Понеже всеки ден минавам покрай него, никога не съм се сетила, че могат да го заличат някой ден. Ако представлява интерес, да го снимам? Защо ли ми се струва, че първата снимка е от Мелник?

 
 
№8 от: Милен Иванов (4 юли 2011 22:26)
Най-вероятно нещо бъркам, но първите ми спомени са за портрети на Христо Ботев и Ленин. Не вярвам да са били в тази комбинация. Може би ги помня така, защото все се опитвах да ги прерисувам. Ленин беше "по-труден". Възможно е да са били в различни стаи (1 и 2 клас).
От всички портрети най-ценни и впечатляващи за мен бяха тези на българските ханове и царе. Бяха върху някакъв плексиглас - литографии. И до сега не съм виждал по-хубави портрети на българските владетели. И това не е заради носталгията. За съжаление, не успях да ги взема някак си преди да закрият училището. Бяха уникални. На повечето имаше по двама владетели и с по няколко думи за всеки. Искаше ми се поне да ги снимам, но толкова години не успях да отида в работен ден на село... (Друго, за което ме е яд, е една географска карта за разпространението на животните в света, беше много стара още по мое време)



--------------------
 
 
№9 от: Иван Колев (31 август 2011 23:40)
В моето училище нямаше портрети освен на Христо Ботев, Васил Левски, Ломоносов, Александър Дюма, но в читалището което посещавах редовно и часове прекарвах с книгите, и съм си писал моите домашни, имаше три портрета Ленин, Тодор Живков и другаря Червенков сякаш гледаха в мен.. и ме наблюдаваха :)

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?