Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Упадъчната западна музика
28-06-2014, 14:26 | Автор: Боляр | Категория: Училището

Ако сте гледали филма "Маргарит и Маргарита", навярно си спомняте за ония свирепи времена - годините 1960-1964, когато не ни даваха да носим коси по-дълги от 1 см, да сме с тесни крачоли на панталоните, обувки с остър връх /трандафори/, и най-вече - да слушаме и танцуваме "упадъчна западна музика" - рокенрол и туист.

Класовете се строяваха и  минавахме един по един между Директора и дежурния учител на училищната врата.

... Ето какво направих аз - ученик в девети клас по това време в гимназията.

Бях известен с увлечението си по радиотехника и електротехника, бях отличник, и то в единствената в гимназията математическа паралелка. Та имах разрешение височайшо да боравя с училищната радиоуредба, т.е. да пускам музика и съобщения през голямото междучасие.

На осми март направих "поздравителен концерт" през голямото междучасие и всеки можеше срещу такса от 5 стотинки да направи поздрав за учителка или съученичка. Така се събра сума от няколко лева и Директора ми даде указание да купя грамофонни плочи "с валсове и танга" и задължително "съветски песни". Но... какво направих аз?! Знаех, че на една будчица-книжарничка се продаваха плочи на 45 оборота с туист /много модерен за нас по това време/ и купих две плочи. На следващия ден през голямото междучасие се намъкнах в радиокабината, където беше радиоуредбата, затворих с райбера вратата отвътре, пуснах двата усилвателя, всички високоговорители във всяка класна стая на двaта етажа и даже двете фунии-говорители на училищния двор, "Волумето на МАХ ", а аз си слушах от контролния говорител на радиоуредбата. От екзалтацията ме освестиха силните удари по вратата и разяреното лице на Директора!!! Занятията на гимназията бяха пропаднали!!! По всички класни стаи чиновете са били разхвърляни до стените, а "рокясалите съученици" са се кълчели в ритъма на упадъчната западна музика!!!

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: петър (28 юни 2014 21:56)

Или ти си копирал от Анди Дюфрен от "Изкуплението на шоушенк" или той от теб


 
 
№2 от: петър (28 юни 2014 21:59)

И аз съм правил много ама много простотии в училище


 
 
№3 от: Anakin Skywalker (28 юни 2014 23:08)

Цитат: петър
аз съм правил много ама много простотии в училище

 

Само ти ли, Петре??? xixi oks 

Аз да си кажа не толкова в училище, колкото навън. В даскалото бях отличник, заместник комосомолски секретар, но по по мнението на учителския съвет бях попаданал в лоша компания на момчета с противообществени прояви и нарушения на дисциплината. "Престъплението" ни се състоеше в това че слушахме онази зловеща музика xaxa2  Хеви метъл през 80-те. Или казано по техните думи "Прогнилия Запад иска да обсеби крехките ви души и сърца с дивашки красъци и изстъпления" malee2 

Аз съм писал в предишни коментари за моите перипетии за намаленото ми поведение, за свалянето ми от поста. Покрай двата яки концерта на СИГНАЛ през ноември м.г. и IRON MAIDEN нa 16-ти този месец си спомних как бях надраскал на чина името на Данчокараджовата група, точно когато бяха в немилост(понесох си последствията) и как заради значки с лика на Брус Дикенсон и компания, и британския флаг ни арестувха на попа през 1986г. Помня като днес и думите на комсомолския секретар Киро Орела (заради големия клюнест нос). Иначе не беше лошо момче, не сме имали конфликти, но си беше натегач. И беше с най многото прякори - Орела, Клюф, Магарето, Снажния (последния да затвори вратата)!!!

На специално свиканото събрание той такава реч издекламира, че хем стана за посмешище, хем щеше да си отнесе боя от моите приятели: "Как е възможно нашата младеж да се увлича по тази упадъчна музика, когато Лили Иванова и Емил Димиторв покориха сцените в Германия , Франция, Италия, Испания,Япония и други западни страни..."   Последвха дюдюкания и подвиквания: "Ей Магаре, Япония западна страна ли е бе, уууу...??..."  Тогава едвам ги удържах и разубедих другарите да не го бият. 

 

Добре дошъл в компанията и на Болярина Светлин! chao  Хайде изчезвам да гледам мача!




--------------------
 
 
№4 от: 9585 (29 юни 2014 01:19)

xixi Супер.


 
 
№5 от: Данчо (29 юни 2014 16:41)

Значи си герой, освен, че си Боляр.


 
 
№6 от: Боляр (1 юли 2014 11:43)

   Към Петър:
   Не знам кой е Анди Дюфрен и не копирам от никого!  Разказаното от мен е самата истина! Събитията  станаха, когато бях в девети клас на гимназията "Алеко Константинов" в Свищов. Директор тогава беше Нестор Несторов / уви вече покойник/, а класен ръководител ми беше Петко Пенчев. Той беше и Партиен секретар на учителите и думата му  явно е тежала повече от на Директора, защото спасението ми от изключване дължа на него. Даже у дома не разбраха, какво съм направил. Иначе щях да отнеса як бой от баща си!


 
 
№7 от: boysta3 (1 юли 2014 18:02)

Цитат: Боляр
Не знам кой е Анди Дюфрен и не копирам от никого!
Здравей Боляре. Не бъди така гневен. Самия аз също като прочетох историята на твоя дързък и смел ход, нямаше как да не го свържа с този разказ с главен герой Анди Дюфрен.
Но след като видях предишните ти две изказвания срещу съветските филми, ми се стори, че колкото и да е невероятно това съвпадение, то то би било съвсем нормално, защото това си е една нормална реакция на едно свободолюбиво същество , което попаднало в определените обстоятелства постъпва по този смел начин.
И в двата случая имаме затворена система, изключтелно потискаяща, репресираща и ограничаваща...  така че, поздравления за този твой смел ход и то постигнато в далеч по-крехка възраст... Едно е сигурно и в двата случая силата на музиката, проникваща мигновено в душите и съзнанието на хората, е поразителна.
Бъди все така дързък. Жив и здрав.
Жалко , че аз нямам спомен наш писател или сценарист или режисьор да са създали подобна случка на дързост от млад човек в тоталитарния ни период, както са направили американците. 


 
 
№8 от: петър (2 юли 2014 08:32)

Боляре, нищо лошо не съм казал, а от малко майтап винаги има нужда и се сети кой е Анди Дюфрен


 
 
№9 от: Боляр (3 юли 2014 16:00)
Здрaвейте!Нa никого не се сърдя. Тaкивa бяхa временaтa! Нa един концерт в летния теaтър нa В.Търново няколко хлaпетa гледaхме през огрaдaтa и хрaстите мaлко пaрче отсценaтa. Не сме усетили когa един милиционер се промъкнaл и ни зaби по един як в стомaхa. Не можех дa си помa дъх минути. И то зaщото сaмо гледaхме. Не сме се кaчвaли нa огрaдaтa.

 
 
№10 от: Данчо (3 юли 2014 17:44)

  Интересно, концертът не е забранен, а пък са ви били.

  И, как така са продавали плочи с туист, след като е упадъчна музика.


 
 
№11 от: незнайко незнамов (4 юли 2014 13:21)

упадъчното си е упадъчно, търговията е друго нещо tongue
не мога да забравя редичката павилиончета в града, в който поживях - точно над кооперативния пазар, в които се продаваха всякакви упадъчни неща - дънки, козметика, цигари, дъвки и какво ли още не от упадъчния западен и ориенталски свят /турски/ malee2 абсолютна скъпня, ама пък иначе гъзарско..... tantz


 
 
№12 от: Боляр (4 юли 2014 13:34)

Плочите бяхa полски и ги купих от еднa будкa книжaрничкa в нaчaлото нa грaдскaтa грaдинa в центърa. Интересното е, че я имaло и преди 1944 г. (стaри снимки от Свищов) имa я и днес! Aко имa тук Свищовлии, дa потвърдят. От тaзи будкa си купих първaтa химикaлкa, зaщото все още пишех с перодръжкa и мaстило. Зa похaрчените 1,80 имaше скaндaл в къщи.


 
 
№13 от: Боляр (4 юли 2014 13:41)

Милиционерът беше от стaрите, с кaфявaтa униформa. Къщaтa му бе до летния теaтър (сегa тaм е поликлиникaтa), всички го знaехa колко злобен и прост беше! A концертът беше с БГ певци.


 
 
№14 от: Боляр (4 юли 2014 14:08)
Имaше в Свищов едни мaлки, рaзкривени от стaрост дървени будки нa aмбулaнтни търговци, където си купувaхме снимки нa културисти (Стив Риивс), нa кинозвезди (Брижит Бaрдо, Джинa Лолобрижидa, Жaн Мaре) и тaпи зa тaпешниците.

 
 
№15 от: Krista (17 юли 2014 21:50)

Е, сюжетът на "Маргарит и Маргарита" не е много подходящ за пример в случая, ...може би, "Сезонът на канарчетата", но да не издребняваме. 
Смело, наистина смело, ако това се развива в началото на 60-те. Тогава са били най-тежките времена на предишния строй, лагерите, изправителните домове...Сигурно си се отървал и защото си бил ученик - не мога да допусна, че са убивали и деца. Но, все едно....
...Аз пък, когато заслушах упадъчната западна музика  - разбирай Metallica, Accept, Judas Priest, Iron Maiden или още по-старите рок динозаври (да не изброявам, щото не са малко),  някъде към средата на 80-те, мисля, че  вече не беше толкова "стиснато" положението. Знаеше се, че тази музика е нещо като забранена, но в училище си я слушахме на воля и не си спомням за някакви проблеми във връзка с това. 
 


 
 
№16 от: Боляр (18 юли 2014 14:05)

 Напълно си права  Крис, нещата се промениха особено след 1972 година. Тогава на някакъв пореден конгрес на БКП Т.Живков беше казал, че социализъма може да се строи от младежи и с тесни и с широки панталони. Значително отпуснаха! Почваха да гостуват вече и западни певци/ Лара  Сен- Пол, рок състава на "Дарек Шърлеи Тили/ Между впрочем бях на концерта на този английски рок състав като студент. Забиваха яко и след концерта имаше доста потрошени столове! А,... спомням си концерта на Лара Сен-Пол. Публиката се беше ентусиазирала и искаше още,още!!!, а милицията спря тока на оркестъра и микрофоните. Някой от публиката  изглежда напсува милицията и най близкия милиционер безрасъдно се втурна с извадена палка да го арестува . Но знаете ли какво стана? Изведнъж човешки въртоп погълна ченгето -- той буквално изчезна от нахвърлилите се върху него хора. Едва подкрепление от още милицинери  успяха да го спасят. Но времената се меняха и дори БКП трябваше да се примири с този факт. През 1969 година и у нас се почувства повея на сексуалната революция  и полите на момичеата се вдигнаха до самите гащички, въпреки печатите по бедрата. В завода ЗЗУ на портала ги караха да минават приведени под спуснатата бариера и на която се видеха гащите не я пускаха на работа!!


 
 
№17 от: Krista (20 юли 2014 09:42)

, а милицията спря тока на оркестъра и микрофоните. 

О, това е бил номерът им, който са прилагали на концерти. Знам за такива случаи с концерт на "Щурците" и на "Сигнал".....Толкова глупаво ми се вижда всичко това и лицемерно, най- вече. Лицемерно, защото потомците на политическата върхушка са били "наши момчета и момичета", на които всичко е позволено: музика, дрехи, свободен достъп до Запада, в същото време бащите им са се "грижили" за "благото на народа", определяйки как да се обличат и каква музика да слушат, и не само това, разбира се. Пфу! Тъмни времена са били, аз лично, се радвам, че са отминали. Разбира се, с днешна дата, нещата откъмто "демокрация" са изопачени за нашето мило Отечество, но това е просто, защото политиците ни са от едно котило, водещо началото си, именно от предишния политически строй. И за да не става толкова сериозно, ще добавя, че имаше и много хубави неща по онова време, причината, поради която посещавам този сайт, но определено не бих искала в зряла възраст да живея в страна, където порядките са били такива и основно е управлявал страхът. Така че,  предпочитам да живея в реалното време, без  сълзи за отминали времена.  smile Само с хубавите спомени от детството. love


 
 
№18 от: Боляр (7 август 2014 22:23)

Напускам сайта!

Отначало му се зарадвах, защото разбрах, че и други като мен си спомнят носталгично детството.  Но го напускам разочарован! Причината е , че това е сайт на русофили! А аз не съм болен от русофилия! Живял съм там / във "великата страна " , работил съм със "съветски специалисти" и съм с неприятни чувства към руското!


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 24
Потребители: 0
Гости: 24

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: