Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (3)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Първият учебен ден преди 30 години
15-09-2015, 15:41 | Автор: Айви | Категория: Училището

Първият учебен ден преди 30 години

 

Първият учебен ден. Годината е далечната... 1985. Преди цели 30 години! Как неусетно минава времето...  yajuyo 

Сякаш беше вчера, когато шестгодишната ми персона, облечена в червена рокличка, ръчно изплетена от баба ми стиска в ръчички букета за първата учителка. Косата ми е доста къса, но това не пречи да имам две огромни розови пандели. ogledalo 

На кръхкия си гръб нося огромна кафява чанта с пате, питащо колко е 2+2. xixi  Мама и татко ми я купиха от близкия окръжен град, защото в малко градче като нашето няма такива неща.

Баба ми полива с менче, за да ми върви по вода. Хваща ме за ръка и ме повежда към училище. С нас идва и татко. Малко ми е тъжно, че мама я няма, но днес и тя посреща своите ученици  в друго училище, защото е учителка.

Ето, че пристигнахме. Наредих се сред първокласниците. С някои от съучениците се познаваме от детската градина, но има и доста нови другарчета.

Чувствах се... особено. Беше ми празнично и същевременно притеснено. Най-общо казано: бях много развълнувана.  winked 

Започна тържеството, директорът държа реч... Дойде редът на първия училищен звънец. Пред събралото се мнозинство излязохме аз и една съученичка, с която бяхме заедно от детската градина.

Аз казах стихотворение, на което ме научи мама:

 

Здравствуй, школа!

 

Мы дошкольниками были,

Мы ходили в детский сад.

Мы из глины мастерили

И лошадок и зайчат...

 

А теперь, а теперь

Открывай нам, школа дверь!

Принимай, школa нас,

Принимай в первый класс!

 

Забравила съм много от стихотворенията, които съм изучавала като ученичка през годините, но това ще го помня винаги.

След моето стихотворение, последва това на другото момиче и биенето на звънеца.

Учителката ни въведе през прага на старото квартално училище. Там е учил татко, а една година дори и баба. А моята класна е била класна и на татко. Някои хора се чудеха защо не съм отишла в голямото училище, където работи мама, но аз си знаех, че тук ми е мястото.

Влязохме в класната стая, всички казаха, че тя е най-хубавата в цялото училище.

Учителката ни започна първия урок. Не си спомням много от него, зашото бях притеснена. Притеснявах се, въпреки че сричах, пишех с печатни букви, събирах и изваждах до 100... Можех да броя до... 400! xixi2 xixi3 Поне до толкова бях пробвала. xixi3 Още се чудя, как веднъж баба успя да ме удържи да кажа на глас цифрите до 1000 xaxa2).

Имах съученик, който четеше съвсем гладко! Мечтаех скоро и аз да се науча.  kniga 

След първия час класната ни заведе в кабинета на директора. Някои съученици веднага се настаниха на дивана и фотьойлите. Директорът им направи забележка, че когато се влиза някъде, човек не бива да се настанява, преди да го поканят. Това ми остана като първото научено нещо на първия учебен ден.

Спомените понякога ме разплакват rev , друг път ме карат да се усмихвам wink ... Тези от първия учебен ден ми действат и по двата начина, т.е. - вълнуващо. Така се чувствах тогава, така се чувствам и сега. 30 години по-късно.  yajuyo 

 

 

 

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (15 септември 2015 16:17)

Какво хубаво дете на снимката smile 

И колко много спомени от първия учебен ден! А аз нищо не помня от него. Освен този обичай с поливането на водата. Майка ми винаги ми поливаше вода за първия учебен ден, но това го помня по принцип - за всяка учебна година, а не точно от първата.  А защо казваш стихотворение на руски, да не би да си учила в руско училище?




--------------------
 
 
№2 от: Айви (15 септември 2015 16:36)

Цитат: dani
Какво хубаво дете на снимката

Благодаря! Жалко, че не успях да сложа снимка от действителното събитие. Всъщност имам диапозитиви, но в момента не разполагам с тях. Друг път ще ви ги покажа. 

Все пак на въпросната снимка съм в 1 клас.  smile 

Цитат: dani
А защо казваш стихотворение на руски, да не би да си учила в руско училище?

Не, училището си е чисто българско. Просто майка ми, преди да стане начална учителка преподаваше руски език в детските градини и ме учеше на много руски стихчета и песнички. "Здравствуй, школа" го казах на тържеството послучай завършването на предучилищната, и много исках да го кажа и на първия учебен ден, точно защото беше нещо различно. До ден-днешен съм си чешит.  xixi 


 
 
№3 от: Милен Иванов (15 септември 2015 19:31)

И аз не си спомням точно първия учебен ден. Вероятно защото детската градина се помещаваше в училище и просто се местехме на горния етаж.

Иначе имам снимка как садим борче на випуска. Аз съм с лопатата. Всеки първи клас садеше борче в двора на училището.




--------------------
 
 
№4 от: tivesto (15 септември 2015 20:37)

Много хубави и мили спомени! Благодаря, че ги сподели с нас!




--------------------
 
 
№5 от: Цонка (15 септември 2015 21:51)

Айви, с толкова топлота пишеш за спомена си от този ден winked, предава се трепетът. А когато е слънчево, синьо и зелено и се чуват детските песнички от близкото училище, направо си цял в празника!
Моят най-ярък спомен, и преди съм го споделяла и ще спазя традицията, е от голямата тълпа в двора на училището и едно момиченце, от новия ни клас, с чантата на гърба. До него е майка му, която в чантата беше сложила всичките му учебници - не знаела какво ще трябва за деня - разправяше го на другите родители. Бях впечатлена от озареното й лице. Явно е била страшно развълнувана. Пък моята майка беше на работа.
Стана ми интересно, че класната ви е завела да видите къде вирее най-важната особа в училището - директорът :) Може би ви е пожелала това да ви е първо и последно водене в директорския кабинет, докато сте ученици xaxa2 За мене ръководното тяло бяха много сериозни и страховити хора. Но това спря да е така, когато животът изправи на пътя ми химичката tongue
Чудесна статия и много мила снимка, благодаря ти, че сподели с нас! Много ми хареса! И успех на всички учители и ученици и занапред!




--------------------
 
 
№6 от: Айви (15 септември 2015 22:07)

Цитат: Цонка
Стана ми интересно, че класната ви е завела да видите къде вирее най-важната особа в училището - директорът :)

Училището е малко и някак си йерархията не беше толкова ясно изразена. Тогава (и сега) ми се стори съвсем естествено да посетим директора. 

Като гимназистка бях в много по-голямо училище, и като се замисля там срещата на първокласниците с въпросния на първия учебен ден би била странна и трудноосъществима. Най-малкото паралелките са няколко, а при нас беше само една.

Благодаря ви за хубавите думи, другарчета  hi Радвам се, че успях да събудя и вашите спомени. 


 
 
№7 от: kitten (16 септември 2015 21:53)

Колко хубаво си го написала, Айви!

 




--------------------
 
 
№8 от: Зико (17 септември 2015 08:25)

Браво, Айви, за статията. winked 

Имам снимки от първия си учебен ден и като ги гледам почти си го припомням. wink 


 
 
№9 от: anni (17 септември 2015 22:57)

Спомням си голямата чанта на гърба ми, първият ми чин, огреният от слънцето двор на училището и другарката Венциславова...

Много хубаво казано, Айви!

Да ни е честита новата учебна година!




--------------------
 
 
№10 от: Цонка (15 септември 2017 09:42)

Не съм ходила на детска градина. Много исках, но баба ми се беше ангажирала с домашното ми възпитание, макар че все мърмореше, че нашите си взимали сутрин да не казвам кое в "рЪка" laughing и отивали на работа, пък тя трябвало... нали знаете как мърморят бабичките. Ми пратете ме на детскаааа... Не може, да ми се разболяваш през ден. Обаче дойде 1977 и трябваше да тръгна на предучилищна. Така се вълнувах - най-сетне специална престилчица - светлосиничка, светлосиня торбичка и пантофки, шкафче под стълбите. Сестра ми ме заведе и закъсняхме. Децата от групата на другарката Вълчева се бяха настанили на масичките и столчетата, подредени досущ като в истинска класна стая, но в две редици, и влязох, и ме сложиха на празното столче на предпоследната масичка в редичката до прозореца, до едно момченце - Николай, и беше слънчево, и през прозореца синееше небето, а в стаята беше тихо и сякаш леко запрашено... Или споменът ми е вече запрашен smirk Беше магическо. А като ме прибираха от предучилищната, видях две от приятелките от махалата Исето и Танчето, как вървят заедно към къщи, облечени във великолепни тъмносини престилки с бели якички, носят истински ученически чанти и изглеждат едни такива сериозни и големи, големи... Те са първокласнички. 
Четиридесет години оттогава.
Честит първи учебен ден, другарчета!
smiley




--------------------
 
 
№11 от: kitten (15 септември 2017 19:09)

Много мило написано, Цонче!




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!