Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Септември 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
 
 
Архиви
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
Април 2018 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Училищните състезания по ТНТМ
25-11-2015, 23:12 | Автор: Айви | Категория: Училището

Най-ранните ми спомени за ТНТМ са от... предучилищната. Тъй като детската градина, която посещавах беше филиал към училището, в което по-късно учих, ние – децата от групата активно участвахме в повечето училищни прояви – тържества, кросове, спортни състезания...

Съвсем естествено бяхме включени и в състезанията по ТНТМ.

Другарката ни обясни какво означава. Няколко пъти съм го „превеждала“ на дядо и все се чудех как може постоянно да го забравя. За тези, които вече не си спомнят точната формулировка (като мен request xaxa2) на абревиатурата ще поясня, за да не се ровят в Google – Техническо и научно творчество на младежта.

Уикипедия казва, че това е движение, появило се в НРБ през 1967 година.

„Провеждат се ежегодни прегледи за ТНТМ, завършващи с национални изложби, състезания, конкурси, като най-добрите участници се награждават. Така се поощрява изобретателността и сръчностите на децата и младежите и се съдейства за тяхното приобщаване към иновациите. Движението изиграва важна роля за възпитаване и изграждане на техническа култура у подрастващите, за развиване на интерес към науката и техниката, за насочването им към технически професии“.

Но да се върнем на най-ранните ми спомени за ТНТМ. И така, другарката от градината ни уведоми, че след няколко дни в Голямото училище (както го наричахме) предстои състетезание и нашата група ще вземе участие в него. Естествено започна трескава подготовка. С така наречените „конструктори“ познати на всички деца от НД започнахме да се упражняваме в сглобяването на различните фигури, които бяха показани в книжката към конкструктора. Дали другарката имаше ясновидски способности, или някое птиченце ? беше подшушнало нещо xixi, но често ни караше да направим най-сложното от изображенията – т. нар. „конче“. Въпросното всъщност не приличаше особено на конче, защото от елементи на конструктор, скрепени с помощта на болтчета и гайки, малко трудно се получава нещо като кон, ама така бяха решили създaтелите на конструктора. Спомням си го бегло, обаче се сещам, че лично на мен повече ми напомняше въртолет (така му казвахме тогава) xixi2, вероятно заради подобието на перка отгоре xixi3. Сега като се замисля, това трябва да е била гривата.  lol Доста го упражнявахме и почти всички усвоихме направата му.

Ето, че настъпи уречения ден. В редичка по двама, поведени от учителката се отправихме към Голямото училище. Там ни настаниха в една стая и самият директор, разглеждайки книжката към конструктора определи коя фигура да изработим. Познахте – беше кончето. wink Състезанието се провеждаше за бързина на изпълнение – първите трима, които завършат фигурата щяха да получат награди. Не знам как, но успях да се класирам трета, а въобще не очаквах. Най-странното беше, че на трите призови места се класирахме все момичета. ogledalo Но като се замисля дамската част преобладаваше по численост в групата...

След състезанието в Голямото училище настъпи... голямото чакане на награждаването. Последното се извършваше в двора пред строя на всички ученици, така че трябваше да приключат всички състезания.

Най-после дойде ред и на награждаването. Момичето на първо място получи – голяма отвертка, детето на второ – по-малка, а моя мислост – най-малката. Някой да не си помисли, че статава дума за играчки, tz нищо подобно. Бяха си съвсем истински отвертки – възможно най-подходящите награди за 5-6 годишни момиченца!  xixi3 

Другарката каза: Ще ги подарите на бащите си.

Така и направих, ама после ме беше яд. angry2  Що ли пък ми трябваше да си давам отвертката на татко. hum-hum Сигурно има над100 и постоянно ги губи... А такава мъничка, черна и хубава отвертчица като моята...  ogledalo 

Следващият ми спомен от ТНТМ е от началния курс. Мисля че тогава бях третокласничка.

Много странно състезание беше, като имам предвид тематиката на ТНТМ-то, че чак се зачудих дали наистина надпреварата беше към въпросното движение, hum-hum  ама като се сетя за наградите – съмненията са излишни. wink 

Този път състезанието не беше индивидуално, а по групи от по 10 души.

Самота надпревара, като че ли нямаше много общо с техническото и научно творчество. lol Проведе се в няколко кръга: В кабинета по биология трябваше да разпознаем различните препарирани животни и птици (училището разпологаше с богата база от материали). За целта големите ученици бяха написали наименованията на листчета и ние ги „теглехме“ и поставяхме на съответното място. Мисля, че можехме да си подсказваме помежду си, защото се състезавахме групово xixi. Поставяха ни точки за верен отговор. По същия начин трябваше да разпознаем и цветя – от училищните саксии, и от стръкове, донесени от големите ученици. Тази част ми беше най-интересна.  ok2 

После доста време чакахме в коридора, пред една от стаите, за да излезе предната група. Спомням си, че гледахме през ключалката какво става вътре xaxa2, но не успяхме да разберем много, защото се задаваха някакви въпроси, а нищо не се чуваше.  xixi2 

Най-после ни извикаха. Въпросите като че ли бяха индивидуални. Питащите учители поставяха някакви точки за дадените отговори. Смътно си спомням въпросите, обаче все си мисля, че нищо техническо нямаше и у тях. wink Май бяха нещо по тематиката на асамблея „Знаме на мира“. Един от въпросите беше: „Коя е жената на снимката?“ пред портрет на Людмила Живкова.

Накрая учителите сумираха точките на отделните групи и обявиха победителите. Нашата десятка се класира на първо място nomer1. Наградите бяха... шпатули. xixi 

Горда от новата придобивка, я показах на дядо. Той я погледна и каза: Ъх, тя не е хубава.  tup1 

Баба го изгледа извънредно строго, но беше късно...  xixi2 

След години, опитвайки се да смъкна едни стари тапети с помощта на наградата си, установих, че дядо е бил прав.  xixi 

Последните ми спомени от ТНТМ са някъде от 5 клас, но въпреки че са най-пресни са най-смътни feel. Сещам се само, че бяхме нещо като организатори на груповото състезание за по-малките, като за целта ни искаха да носим различни цветя... После писахме имената им на листчета... Не бях участник и съответно нямам награда. 

После дойде демокрацията и настъпи краят на състезанията по ТНТМ в училище.

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: trak123 (26 ноември 2015 09:18)

Ехааа, ама бързо изпълняващ обещания, страхотно  smile Поздравления за интересната статия! При нас не раздаваха награди, но рапортувахме отделните кръжоци пред строя в училищния двор. 


 
 
№2 от: Цонка (26 ноември 2015 12:18)

Айвиии... xixi2 Настаних се да чета с огромен интерес и още на първото изречение усмивката ми се разтегна  от ухо до ухо. На награждаването вече се хилех с глас, а на "Що ли пък ми трябваше да си давам отвертката на татко... ... такава мъничка..." вече се смеех през сълзи. Разказах и на другарчето, понеже сериозно се притесни за мене, та сега имаш 2*bravoo
А с тая тенденция в наградите, ако не беше дошла демокрацията, щеше да си имаш много интересен комплект xixi3
Страшно ми хареса статията! Имах нужда точно от такава доза смях! Благодаря ти! surtze




--------------------
 
 
№3 от: Frangata (26 ноември 2015 14:36)

Не съм попадал в състезания на ТНТМ, дори не си спомням за такива (въпреки че още от малък знам за организацията) в моето училище, но сега се замислих, че с известно постоянство, човек би могъл да събере едно сандъче с инструменти, макар и не особено качествени, щом такива са били наградите. Сега погледнах в собствените си инструменти и видях, че още има две-три очукани отвертки от онова време, макар че вече не се ползват, а седят там по-скоро заради спомена.

bruuum




--------------------
 
 
№4 от: tivesto (26 ноември 2015 18:55)

Айви, поздравления за страхотната статия! yess 

Даааа, много може да се каже и изпише на тема ТНТМ. Аз бях най-големия активист в училище. Всичко започна когато бях в пети клас и приключи в десети, няколко месеца преди смяната на... сещате се какво...

В пети клас тъкмо бяха открили новото и същевременно най-модерно училище в града и то се намираше точно до моя блок. Кабинетите пълни с всякакви интересни неща, отделни стаички за провеждане на всякакви кръжоци. Както се подразбира първо се записах на кръжок по ТНТМ. За всички останали кръжоци няма да споменавам тук. Та в ТНТМ-то беше много интересно. Имаше всякакви инструменти, машини, електонни части, длета за дърворезба... абе все едно бях попаднал в "Млад техник". Страхотия. Почнахме да правим косачка на ток по схема от в."Направи си сам". В края на учебната година ме пратиха на лагер на морето в Дружба, който беше и нещо като семинар по ТНТМ. Там също участвахме в кръжоци, състезания и всякакви други. За първи път имах възможност да видя компютър Правец. Играеше шах, свиреше и най-смешното беше като напишеха нещо с клавиатурата и той го изговаряше с глас като на Буратино. На един от батковците прякора му беше Тинтявата. Издебнаха го и написаха ТИНТЯВА, а компютъра провлачено изговори: тиинннтяяяявваааа. Голям смях падна.

От шести клас нататък вече бях най-големия активист и на традиционните състезания ме включваха там, където липсваха хора, понеже разбирах от всичко. Състезавал съм се по електроника, фотография, колоездене, ракетомоделизъм и всякакви други, за които не се сещам. Печелил съм и награди - обикновенно книги.

В пионерския дом се организираха състезания с най-малките. Аз им бях ръководител. Обикаляхме цялата група и се местехме от стая в стая. Във всяка стая се правеше нещо различно. Готварство, моделизъм, викторини и други най-различни. Моите групи все печелеха едни от първите места. За мен: книга за благодарност и възможността да опитам изделията по готварство. Тези мероприятия се наричаха нещо от рода на "Пътуване в Технодрум" или нещо подобно. Пише го в книжката...

В девети клас ми зачислиха три касетофона. Задачата ми беше един път седмично след голямото междучасие да пускам пет минутен запис с най-последните новости в областта на техниката. Един вид ТНТМ агитация. Материалите вземах от вестниците и списанията, а самите записи се правеха в къщи, но за това вече съм разказвал...

Хубави времена бяха.




--------------------
 
 
№5 от: Айви (26 ноември 2015 20:10)

Радвам се, че статията ви допадна, приятели!  hi 

И аз благодаря за вашите спомени по ТНТМ! 

Цитат: Цонка
ако не беше дошла демокрацията, щеше да си имаш много интересен комплект 

И аз това си помислих, докато пишех.  xixi 

Цитат: Frangata
не особено качествени, щом такива са били наградите.

Качеството не беше проблем, простосто дръжката бе неудобна.


 
 
№6 от: dani (26 ноември 2015 20:18)

"Пътуване в Технодрум"

Но не "Технодрум", а Техноград. Mай вече съм писъл някъде за голямото състезание, когато училището се превръщаше в Техноград. Състезанието продължаваше цял ден и всеки клас имаше по няколко отбора, според видовете "технодисциплини". И беше точно както го описват Айви и Тишо - в стаите учителите пускаха по един представител от отборите на класовете и изпитваха. Това беше единственото изпитване в учебната година, за което всички (участващи) се "натискаха" да бъдат изпитани и да покажат колко знаят. Май е прав Марк Твен за разликата между работата и удоволствието - случая обикновено изпитване и това в "Техноград". Мисля че съм бил във всички отбори през годините в основното училище. В отбора по конструиране правех някакви колички или кран. Кранът беше от най-трудните фигури, но със сигурност "въртолетчето" на Айви е било къде-къде по ok2  В отбора по биология трябваше (като Айви разказва) да познаем от кое дърво е съответния лист или семенце. По физика правехме разни опити; в отрбора по математика - решаване на логически задачи.... А отвън през това време се провеждаха изпити на велосипедистите.Деца с велосипеди правеха разни номера като каране в зиг-заг между шамандури (или как се казваха там), спираха на обозначени места на двора, който беше изпълнен с пътни знаци и накрая им даваха "велосипедни книжки". И също така получавахме разни точки от отделните изпити и след края на технсъстезанията очаквахме пред сградата на училището кой отбор-клас ще бъде на първо място. Ей, Айви, браво за тази статия!!!  oks 




--------------------
 
 
№7 от: tivesto (26 ноември 2015 21:58)

Цитат: dani
Но не "Технодрум", а Техноград.

Абе на мене все ми се въртеше в главата Техносити... xaxa2 Викам си, не може да е така! Кой ще ти измисли такова поамериканчено име?! Пък то си било пак сити, ама по нашенски... xixi 

Цитат: dani
В отбора по конструиране правех някакви колички или кран. Кранът беше от най-трудните фигури...

Видях го кранът! Даже и други модели видях! Търсейки разни работи из архивите ми, попаднах на един учебник за учителите по трудово обучение. Там има какви неща е трябвало да правим по трудово. Много интересно. Някой ден ще го сканирам и покажа. Открих си и две класни работи по литература, ама те май не са много за показване... Явно не ми се е отдавало много добре писането... hum-hum 

 




--------------------
 
 
№8 от: Зико (28 ноември 2015 10:16)

xaxa2 smile  ok2 


 
 
№9 от: dflame (10 декември 2015 10:59)

Имах удоволствието да участвам в националния преглед на ТНТМ в Пловдив, мисля че беше в далечната 1984 г. Беше си като една малка асамблея "Знаме на мира", с много деца от цяла България.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 14
Потребители: 0
Гости: 14

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!