Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (3)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Имам си русначе!
23-08-2008, 23:52 | Автор: Zara | Категория: Училището
Когато се сдобих най-после с русначе, бях в празнично настроение. А когато получих първото писмо, бях просто опиянена. Светлана беше от Свердловск, майка й беше лекар, баща й - директор на завод, баба й и дядо й по майчина линия - професори, а по бащина - учительница и хирург. Светлана ходеше на балет, свиреше на пиано, знаеше немски и... четвъртото съм го забравила. При това се учила "на пяторку" (нали системата им беше петобална), т.е. беше отличничка.
Голяма радост беше, а двете опаковки, които ми беше пратила, ми се сториха ужасно красиви.
Ура, имам си русначе!
Скоро след това се оказа, че съм се сдобила с още едно русначе - Наталия от Новоросийск. И каква изненада: майка й беше учительница по немецкий, баща й отново беше директор на завод (този път полиграфический), двамата й дядовци бяха професори, едната баба - очен лекар, другата - преподавательница в университете. Наталка тренираше художествена гимнастика, ходеше на уроци по английски език, свиреше на пианино и беше печелила областен конкурс за рисунка. Учеше се на пяторку...
Е, трябваше да призная, че си имах две от най-изявените русначета, живеещи в СССР!
После се появи трето. Да му се не види и късмета - и в рода на Оля имаше директор на завод, но този път дядо й, а баща й беше професор (кога ли беше успял да стане!). За съжаление това ми русначе не беше с богато въображение и в техния род всички останали бяха лекари, освен дядото и таткото. Но за сметка на това Оля беше истинска ударничка - ходеше на немски и английски, на балет и гимнастика, свиреше на пиано и цигулка... За ученето "на пяторку" няма нужда да споменавам...
Бреее, да му се не види! Къде съм тръгнала аз с баща прост юрист и майка още по-проста медсестра! Дядо ми - милиционер, баба ми - готвачка. На спортна гимнастика ходих цяла една седмица, не пея в хора и музикалното чувство ми е ампутирано, за чужди езици да не говорим (все пак - пети клас, сега започвахме немския), руският по дефиниция не се смяташе за чужд... Е, горе-долу се учех "на шесторку", но в бележника ми беше мешана скара  - имах си от всичко за цвят.
Реших да попитам моите съученички какви русначета имат.
Мария: "Саша е страхотна. Майка й преподава в университета, баща й е директор на завод, единият й дядо е лекар......" Останалото спрях да го слушам.
Ганка: "Моето русначе ходи на балет, свири на пиано, знае немски. Майка й е лекарка, баща й е  професор, дядо й е  директор на завод..." Спрях да слушам.
Криси: "Татяна е отличничка. Баща й е лекар, майка й - преподавателка в университета..." Спрях да слушам.
Брееее, да му се не види, кой работи във Великата Съветска страна щом всички са директори и професори!!!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Надя (22 август 2008 14:16)
Много се забавлявах докато го четох, браво Зара!! Страхотно чувство за хумор! Много пяторки много нещо бре, бре и много професори, много нещо, хехехе xixi2 xixi2
Не да се хваля ама моя Коля /аз си пишех с момченце, за което всички много ми завиждаха/ не беше кой знае какво, даже и правописни грешки имаше, което много ме учудваше. Всичко свърши обаче като ми изпрати снимката си, malee2 от нея ме гледаше едно кльощаво, чорлаво не дотам чисто хлапе с вид на побойник, а аз...о, аз..бях отличничка, примерна, сресана/доколкото е възможно/ а този гамен,...ужасссссс и край, всичко свърши! После си пишех с японче, но само три писма, отне ни почти година.

 
 
№2 от: isi (22 август 2008 16:08)
Моето русначе, Аня от Ленинград, пък ме разочарова, когато установих, че не чете много подробно писмата ми, защото ми задаваше едни и същи въпроси. А и  веднъж ми беше разказала, че са ходили по някакъв повод  в ГДР (или нещо по-капиталистическо ли беше) и когато в следващото писмо аз я помолих да ми ракаже по-подробно за  ГДР, тя ми отговори, че имало справочници, учебници - да прочета, щом искам да знам.  Много се обидих - пак четох предишното и писмо, четох черновата на моя отговор - ами съвсем вярно бях разбрала всичко, пък и въпросът ми си беше съвсем правилно зададен, проверявах падежите, думите в речника - всичко беше наред. А тя не че не искаше да ми разкаже, според мен беше забравила какво ме е лъгала в предишното писмо. Междувременно бях разбрала съвсем случайно, че Аня си пише и с една от най-добрите ми приятелки и вече съвсем тотално я зарязах - Аня де. Викам си, тя направо на конвейр ги мята тези писма! Поплаках си малко все пак. А иначе така се радвах на писмата и! Нашите ме караха да клякам, да подскчам по 3 пъти, преди да ми ги дадат от пощенската кутия! Бяха пълни  с картички от Ленинград, календарчета... и все чаках някое ценно приложение. И аз пращах най-хубавите, които межех да открия! Е, не беше лошо!

П.П. Zara, статията е много готина и много смешна! И  ме успокои след толкова много години - не съм била само аз жертва на измислици-премислици, а?



--------------------
 
 
№3 от: ive (22 август 2008 20:24)
 smile24  Ама хубаво се посмях. И с "пяторките", и с конвейнера".

Аз имах много русначета и две полячета. Получих ги след като пратих адреса си в "Септемврийче".  В първият момент беше голяма радост - толкова много писма за мен. После, обаче, трябваше да отговоря на всички, което никак не беше забавно.
Най-дълго време си пишех с Татяна и Лариса. Пишеха ми много редовно и никога не забравяха рожденият ми ден. Какво ли са ми писали и на мен?

 
 
№4 от: Zara (23 август 2008 15:07)
Моето нищо не беше! На една позната русначето, и то от екзотичния вид  "момче", също я беше мамило, но не вярвам той да е бил инициатор. Оказа се, че баба му му е писала писмата, за да не се излага той. Случайно го разбрахме - бабата беше заминала някъде, а младежът беше получил поредното писмо от България. Спонтанно решил да отговори без бабушката да се намесва и резултатът беше като при споменатия по-горе Коля: грешки, задраскване, грознопис... Добре се посмяхме и като резултат настъпи още един българо - съветски разрив

 
 
№5 от: gguenkov (25 август 2008 12:56)
е, като сме почнали... да се похваля с моята Алла... Тя беше също от... Свердловск /Зара !/, но после се премести със семейството си от Урал в украйнския град Житомир.... Та с нея си писах близо 3 години, даже щеше да ми идва на гости, ама явно котка - разбирай българското посолство, й мина път и така и не се видяхме. Иначе си беше типична рускиня - от малки им личи, да знаете... Освен писмата редовно се разменяха и колети! Майка ми с радост пращаше разни неща, чудно защо повече от сухо хранително естество, разни дрешки дори...за които тя пишеше че обожавала, защото българският вкус е просто... неустоим, да речем! Е, вярно е или поне за онова време нашата хранително-вкусова промишленост беше върха!
В обратната, за България, посока прииждаха в нейните колети какви ли не уралски, а после и украински сувенири...При повече късмет понякота и конфетките, който тя провождаше, стигаха читави... даже и шоколади ми е пращала...
Не ме разбирайте погрешно - аз се радвах, аз се гордеех с това приятелство.... Все пак беше разнообразие, пък и за онези години - май беше 79-80..., това си беше чист и невинен интернационализъм! В добрият смисъл на думата....
Сета пак си пиша... явно ме влече. Но вече с непознати и вече познати от ЦЯЛ свят, а не само от СССР. Признайте си че и вие го правите.... Нои това дава таковабогатство в ръцетени... да не говорим за чисто практическата изгода - иначе щях ли да имам такива прекрасни спомени от Кишинев, където бях по работа, ако преди това не бях си писал почти година с един момък там?! Е, шарените руски пликове вече ги няма, заменени от натискане та съответния бутон Sent, но онова чуство на доволство си е същото....



 
 
№6 от: q6a (10 септември 2008 14:55)
Не мога да споделя ентусиазма ви от комуникацията с братския съветски съюз. Цялата майчина рода е по сибирско и ми беше писнало на всяко писмо да отговарям аз...Разбирай- 3 лели и 5 братовчедки,  братовчедите не ми пишеха.
Обаче си имах българче, което ми пишеше редовно, докато не и казах, че няма как да дойде на гости в Бургас лятото, защото няма да сме си там.

 
 
№7 от: ashtree (25 февруари 2009 11:29)
Ако сте запазили писмата, и ако искате да намерите тези хора  вероятно разпръснати по цели свят, посетете
http://www.odnoklassniki.ru
и се регистрирайте там. Невероятен сайт. Чрез него намерих сума ти приятели от бившия СССР, с които изгубих връзка за дълги години!


 
 
№8 от: Pavlina Iossifova (21 март 2009 00:31)
A пък аз моите русначета Галя и Света дори ги срещнах. Тогава, в разгара на кореспонденцията. Габрово беше побратим град с Могильов и учениците от цяло Габрово имаха възобновяващо се всяка учебна година пионерско поръчение да си пишат с другарче от Могильов. Галя беше моето пионерско поръчение. Дори мама по едно време си пишеше с майката на Галя, която пък идва веднъж в Габрово по побратимима линия. В седми клас бях избрана да отида на летен лагер в Могильов. Там беше и Галя, майка й дойде един ден със заводска Волга (май беше някакъв профсъюзен шеф) и ме заведоха у тях. Подариха ми и кукла, която казваше "мама". Сестра ми беше на седмото небе заради куклата после (все пак е 7 години по-малка от мен). А Света срещнах на габровския морски лагер в Бяла. След лагера ми беше на гости в Габрово. Нейният баща наистина беше директор на завод и беше ходил дори няколко пъти на Запад, а майка й преподаваше в университета в Минск. Затова и после престанах да й пиша. За къде с моя баща монтьор и майка медицинска сестра. Когато по-kъсно учех в Москва нямах желание да ги издирвам.



--------------------
 
 
№9 от: donaddt (21 март 2009 23:04)
Леле, а моето русначе си беше съвсем нормално. Тя се казва Алла и живееше в Куибишев. Сега къде ли живее? Баща й беше чертожник, а майка й работеше в завод. Писахме си май около три години. Нея съм я запомнила и едно друго момиче - Люба. Писала съм си с доста, но с тези две момичета най-много. poshta

 
 
№10 от: mia.yaneva (21 март 2009 23:46)
Отдавна се каня, но най-накря ще проверя случая с моето русначе... Нямам никакъв спомен какви са били родителите му, но май беше Саша (Александра) и живееше в Мурманск. Толкова и завиждах, че живее в белите нощи и черните дни  и вероятно вижда северно сияние :) Пращаше ми перящи салфетки, монети, а аз мисля й пращах правени от мен гердани, които дори стигаха до нея. Но аз не й взех адреса от вестник, а на една лятна почивка в някаква профсъюзна станция в Несебър, "Златен клас" май се казваше за ден-два бяха дошли група русначета, играхме песни и танци на народите и ни казаха да си разменим адресите с детето, с което танцуваме. Тя беше с дебела плитка, дълга до под дупето и очила, беше мълчалива и мила. Не беше типичното русначе на външен вид. Даже ме канеше на гости, аз много си мечтаех, особено защото исках да видя черните дни, но нямаше как да отида. Обаче дълго си пишехме, не помня да съм се разочаровала, просто по едно време си разредихме писмата и полека-лека престанахме да си пишем...

 
 
№11 от: Станимир (29 март 2010 21:48)
 Е-хе, какви паметливи хора :-) 
 И аз си пишех с две русначета, помня само, че едното се казваше Витя. Но подробности не помня. Това беше по линия на КИД (Kлуб за интернационална дружба) към ДПО "Септемврийче".

 
 
№12 от: milkulini (5 ноември 2010 17:43)
Ееее, ама че смешно! em_11 Голям майтап. Моите русначета пък не бяха с такива роднини - все лекари, директори и т.п. Спомням си обаче, че си писах най-много само с едно от тях - Аня, майка и беше начална учителка  em_17. Беше от гр. Чита. Най се радвах на шарените картички, календарчета, които ми пращаше. Запознахме се в Слънчев бряг, те бяха нещо на лагер там. После имах и други, които ми бяха намерили адреса незнайно откъде!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 28
Потребители: 0
Гости: 28

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!