Моето русначе, Аня от Ленинград, пък ме разочарова, когато установих, че не чете много подробно писмата ми, защото ми задаваше едни и същи въпроси. А и  веднъж ми беше разказала, че са ходили по някакъв повод  в ГДР (или нещо по-капиталистическо ли беше) и когато в следващото писмо аз я помолих да ми ракаже по-подробно за  ГДР, тя ми отговори, че имало справочници, учебници - да прочета, щом искам да знам.  Много се обидих - пак четох предишното и писмо, четох черновата на моя отговор - ами съвсем вярно бях разбрала всичко, пък и въпросът ми си беше съвсем правилно зададен, проверявах падежите, думите в речника - всичко беше наред. А тя не че не искаше да ми разкаже, според мен беше забравила какво ме е лъгала в предишното писмо. Междувременно бях разбрала съвсем случайно, че Аня си пише и с една от най-добрите ми приятелки и вече съвсем тотално я зарязах - Аня де. Викам си, тя направо на конвейр ги мята тези писма! Поплаках си малко все пак. А иначе така се радвах на писмата и! Нашите ме караха да клякам, да подскчам по 3 пъти, преди да ми ги дадат от пощенската кутия! Бяха пълни  с картички от Ленинград, календарчета... и все чаках някое ценно приложение. И аз пращах най-хубавите, които межех да открия! Е, не беше лошо!

П.П. Zara, статията е много готина и много смешна! И  ме успокои след толкова много години - не съм била само аз жертва на измислици-премислици, а?

   Ама хубаво се посмях. И с "пяторките", и с конвейнера".

Аз имах много русначета и две полячета. Получих ги след като пратих адреса си в "Септемврийче".  В първият момент беше голяма радост - толкова много писма за мен. После, обаче, трябваше да отговоря на всички, което никак не беше забавно.
Най-дълго време си пишех с Татяна и Лариса. Пишеха ми много редовно и никога не забравяха рожденият ми ден. Какво ли са ми писали и на мен?

Моето нищо не беше! На една позната русначето, и то от екзотичния вид  "момче", също я беше мамило, но не вярвам той да е бил инициатор. Оказа се, че баба му му е писала писмата, за да не се излага той. Случайно го разбрахме - бабата беше заминала някъде, а младежът беше получил поредното писмо от България. Спонтанно решил да отговори без бабушката да се намесва и резултатът беше като при споменатия по-горе Коля: грешки, задраскване, грознопис... Добре се посмяхме и като резултат настъпи още един българо - съветски разрив

е, като сме почнали... да се похваля с моята Алла... Тя беше също от... Свердловск /Зара !/, но после се премести със семейството си от Урал в украйнския град Житомир.... Та с нея си писах близо 3 години, даже щеше да ми идва на гости, ама явно котка - разбирай българското посолство, й мина път и така и не се видяхме. Иначе си беше типична рускиня - от малки им личи, да знаете... Освен писмата редовно се разменяха и колети! Майка ми с радост пращаше разни неща, чудно защо повече от сухо хранително естество, разни дрешки дори...за които тя пишеше че обожавала, защото българският вкус е просто... неустоим, да речем! Е, вярно е или поне за онова време нашата хранително-вкусова промишленост беше върха!
В обратната, за България, посока прииждаха в нейните колети какви ли не уралски, а после и украински сувенири...При повече късмет понякота и конфетките, който тя провождаше, стигаха читави... даже и шоколади ми е пращала...
Не ме разбирайте погрешно - аз се радвах, аз се гордеех с това приятелство.... Все пак беше разнообразие, пък и за онези години - май беше 79-80..., това си беше чист и невинен интернационализъм! В добрият смисъл на думата....
Сета пак си пиша... явно ме влече. Но вече с непознати и вече познати от ЦЯЛ свят, а не само от СССР. Признайте си че и вие го правите.... Нои това дава таковабогатство в ръцетени... да не говорим за чисто практическата изгода - иначе щях ли да имам такива прекрасни спомени от Кишинев, където бях по работа, ако преди това не бях си писал почти година с един момък там?! Е, шарените руски пликове вече ги няма, заменени от натискане та съответния бутон Sent, но онова чуство на доволство си е същото....

Не мога да споделя ентусиазма ви от комуникацията с братския съветски съюз. Цялата майчина рода е по сибирско и ми беше писнало на всяко писмо да отговарям аз...Разбирай- 3 лели и 5 братовчедки,  братовчедите не ми пишеха.
Обаче си имах българче, което ми пишеше редовно, докато не и казах, че няма как да дойде на гости в Бургас лятото, защото няма да сме си там.

Ако сте запазили писмата, и ако искате да намерите тези хора  вероятно разпръснати по цели свят, посетете
http://www.odnoklassniki.ru
и се регистрирайте там. Невероятен сайт. Чрез него намерих сума ти приятели от бившия СССР, с които изгубих връзка за дълги години!

A пък аз моите русначета Галя и Света дори ги срещнах. Тогава, в разгара на кореспонденцията. Габрово беше побратим град с Могильов и учениците от цяло Габрово имаха възобновяващо се всяка учебна година пионерско поръчение да си пишат с другарче от Могильов. Галя беше моето пионерско поръчение. Дори мама по едно време си пишеше с майката на Галя, която пък идва веднъж в Габрово по побратимима линия. В седми клас бях избрана да отида на летен лагер в Могильов. Там беше и Галя, майка й дойде един ден със заводска Волга (май беше някакъв профсъюзен шеф) и ме заведоха у тях. Подариха ми и кукла, която казваше "мама". Сестра ми беше на седмото небе заради куклата после (все пак е 7 години по-малка от мен). А Света срещнах на габровския морски лагер в Бяла. След лагера ми беше на гости в Габрово. Нейният баща наистина беше директор на завод и беше ходил дори няколко пъти на Запад, а майка й преподаваше в университета в Минск. Затова и после престанах да й пиша. За къде с моя баща монтьор и майка медицинска сестра. Когато по-kъсно учех в Москва нямах желание да ги издирвам.

Леле, а моето русначе си беше съвсем нормално. Тя се казва Алла и живееше в Куибишев. Сега къде ли живее? Баща й беше чертожник, а майка й работеше в завод. Писахме си май около три години. Нея съм я запомнила и едно друго момиче - Люба. Писала съм си с доста, но с тези две момичета най-много.

Отдавна се каня, но най-накря ще проверя случая с моето русначе... Нямам никакъв спомен какви са били родителите му, но май беше Саша (Александра) и живееше в Мурманск. Толкова и завиждах, че живее в белите нощи и черните дни  и вероятно вижда северно сияние :) Пращаше ми перящи салфетки, монети, а аз мисля й пращах правени от мен гердани, които дори стигаха до нея. Но аз не й взех адреса от вестник, а на една лятна почивка в някаква профсъюзна станция в Несебър, "Златен клас" май се казваше за ден-два бяха дошли група русначета, играхме песни и танци на народите и ни казаха да си разменим адресите с детето, с което танцуваме. Тя беше с дебела плитка, дълга до под дупето и очила, беше мълчалива и мила. Не беше типичното русначе на външен вид. Даже ме канеше на гости, аз много си мечтаех, особено защото исках да видя черните дни, но нямаше как да отида. Обаче дълго си пишехме, не помня да съм се разочаровала, просто по едно време си разредихме писмата и полека-лека престанахме да си пишем...

 Е-хе, какви паметливи хора :-) 
 И аз си пишех с две русначета, помня само, че едното се казваше Витя. Но подробности не помня. Това беше по линия на КИД (Kлуб за интернационална дружба) към ДПО "Септемврийче".

Ееее, ама че смешно! Голям майтап. Моите русначета пък не бяха с такива роднини - все лекари, директори и т.п. Спомням си обаче, че си писах най-много само с едно от тях - Аня, майка и беше начална учителка  . Беше от гр. Чита. Най се радвах на шарените картички, календарчета, които ми пращаше. Запознахме се в Слънчев бряг, те бяха нещо на лагер там. После имах и други, които ми бяха намерили адреса незнайно откъде!