Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (3)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Как се подготвях за новата учебна година
5-03-2007, 12:11 | Автор: dani | Категория: Училището
 

 

В началото на всеки септември настъпваше своеобразна предучилищна треска. Лятната ваканция беше към края и това означаваше, че е време да погледна какво пише в оня списък със "задължителните за четене" книги. Проверявах и пионерското поръчение, за да видя какви още билки и вторични суровини трябва да предавам. Тук всъщност главното беше подписа на началника на изкупвателния пункт и обикновено успявах да се снабдя с този подпис по доста непионерски начин, т.е. ходех при изкупвачите и се примолвах: " Чичо, сложи , моля ти се, един подпис, че ще си имам неприятности в училище". Изкупчиците обикновено се оказваха милостиви хора.
 Идваше време да се набавят нови анцузи, пътъци , тениски и черни шорти за физическото, защото старите обикновено вече бяха окъсяли. Модата изискваше вместо сини пътъчки да се носят така наречените бутонки, които по принцип служат за игра на футбол, но в случая функционалната употреба оставаше на заден план. Имаше и "китайски" пътъци - бели и със зелена каучукова подметка, но единственият начин да ги притежаваш, беше да си записан в някоя спортна секция. Естествено трябваше да се набави и нова ученическа униформа - бяла риза и панталон, а за момичетата - плисирана синя пола.
Най-интересно ставаше, когато се купуваха учебните принадлежности за съответната година. Отивах с майка ми в книжарницата, където на книжарката се обясняваше, че ни трябва "ученически комплект за N-ти клас". Никога не разбрах в какво се състои разликата между комплектите за различните класове. В тях винаги имаше линия и пергел, триъгълник, един куп тетрадки, които почти никога не достигаха, за да се задоволят изискванията на учителите по разните предмети. Винаги имаше нотна тетрадка, фулмастери, боички... и въобще всички тия неща, които винаги бяха на твърдата цена от 20 лева, не по-долу. Покупката на комплекта беше свързана с едно особено усещане за нещо ново и приятно. В къщи разглеждах подробно всичко, което книжарката е комплектовала, правех си сметки (винаги неверни) коя тетрадка по кой предмет ще я използвам.
Идваше момента да се изрязват етикети. Те, ако си спомняте, бяха отпечатани със синьо мастило на голям лист хартия. Изрязването им беше изпитание за ловкостта на ръцете ми, почти никога не успявах да ги изрежа по контура и това ме дразнеше. Опитвах се да подрежа още един или повече пъти, в следствие на което някои етикети добиваха доста скромен размер. А, да! Имаше и едни такива, специални етикетчета, с разни картинки по тях и, разбира се, с малко по висока цена.
После настъпваше време да се набави кадастрон за обвиване на учебниците и тетрадките. Подготвянето на обвивките си беше голяма хамалогия - картона трябваше да се разкрои, да се прецени добре къде да бъдат прегъвките, за да не "хлопат" тетрадките. Тетрадките по писмени упражнения трябваше задължително да са обвити с бял картон. В ученическия комплект винаги слагаха и едни найлонови обвивки, които обикновено не пасваха нито на тетрадки, нито на учебници. Една година открихме в съседния окръжен град магазинче за готови кадастронени обвивки и от тогава стана традиция аз и още няколко приятели всеки септември да си правим екскурзия до там, с цел закупуване на обвивки.
И сега какво още остана? Ученическата чанта, разбира се. Почти всяка година родителите ми купуваха нова. Спомням си първата "първолашка" чанта. Беше черна и широка, разбира се с презрамки отзад. Следващите бяха тесни и високи. Винаги ходех с нашите при покупка на нова ученическа чант. Не можех да се доверя току-така на естетическия им вкус! Ех, суета, суета! И децата не могат да избягат от лапите ти... Не ме отмина и модата на куфарчетата. Не помня точно кога се появиха, но в един момент беше просто въпрос "не на лукс , а на обходимост" да си носиш учебниците в черно "дипломатическо" куфарче. Куфарчетата бяха колкото скъпи, толкова и некачествени. Алуминиевите им рамки се потрошваха много преди края на годината, ключалките им също се повреждаха лесно и се случваше често както си вървиш, куфарчето ти да "зине" и съдържанието му да се изсипе на земята. Покрай ученическите куфарчета се появиха и специални майстори – специалисти по поправката им. Често съм им бил клиент.

Цялата тази предучебна треска завършваше с постригване в бръснарницата. Това се правеше почти винаги в последния ден от ваканцията, поради което 14 септември беше щастливия ден на градските фризьори. На въпросът им, каква да е прическата, се отговаряше: "ученическа", което означаваше, че дължината на косата не трябва да е повече от 2 см., а врата да е тотално окосен . Е, това не се отнасяше за момичетата, те си имаха право на " плитки".
В последните часове на последния ваканционен ден се лъскаха обувки, гладеха се блузки и червени/сини връзки, набавяха се букети цветя "за другарката"... Утре ще е първия учебен ден, но това вече е друга тема.


 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: lirum (22 юли 2007 03:51)

Хубаво казано за етикетите (не само за тях, разбира се ). Аз също не се справях с изрязването и с лепенето им - всяка година съсипвах една-две подвързии, след което майка ми, която зорко наблюдаваше събитието, или се заливаше от смях, или се разбесняваше като хала, заявяваше, че от мен нищо няма да излезе (не било нормално за момиче да е толкова непохватно ), изпращаше ме някъде, за да не й преча, а малко по-късно всички етикети бяха залепени и красиво надписани. Моето майче правеше всичко възможно, за да се чувствам специална; дори етикетите ми бяха в долния край на подвързията, за което в училище първоначално имах известни проблеми.
И аз никога няма да забравя първата си чанта. Беше - естествено - с две презрамки, виненочервена, в горната й част имаше две усмихнати чоченца. Харесваше ми, беше едно от важните неща, които бях избрала сама (след колата на дядо ми, но за това няма да разказвам). Следващите ми чанти, по силата на логиката, бяха за едно рамо, но всичките - във виненочервено. След като откраднаха две от тях, реших да сменя цвета с черен. И до днес - все така.
За понятието "ученически комплект" не пазя никакъв спомен. Ах, да! Майка ми винаги казваше в кой клас ще бъда, следваха напътствия от страна на ... книжарката (така ли я наричахме?). Вероятно е това.
Големият ужас беше пазаруването на дрехи и обувки. Особено обувките! Беше почти невъзможно едновременно да ми харесват и да са удобни... Не бях от търпеливите, които биха обиколили всички магазини за чифт обувки. А плисираните поли и белите ризки, но най-вече полите! Как на възрастните са им хрумвали подобни изтезания?!
В часовете по физическо разбрах, че момчетата имат нечестно предимство - носеха гащета!, а нас, бедните, ни принуждаваха да се вмъкваме в нескопосаното творение на нечие изкривено въображение. В един момент ми писна и просто си купих момчешки шорти. 


 
 
№2 от: pepino (26 август 2008 23:54)

Колко работи помни Админа. С право е такъв. Направо му завиждам. Помните ли несесерите? Имаше 3 вида, доколкото помня - големи с цип, по-малки - с копчета и кръгли с формата на голям молив и пак цип (когато се появиха бяха супер лукс).


 
 
№3 от: gamina (31 октомври 2008 14:09)
Шортите! Шортите бяха нещо убийствено, особено ако нямаш по-големи и си пораснала малко през лятото, така стягаха тия ластици на краката dolu
А нашите винаги ми подвързваха учебниците със зелен кадастрон, а тетрадките с бял. Имах едни "модерни" найлонови подвързии, които от едниния край се "настройваха" според широчината на тетрадката.
Несесера ми обаче беше чужбински - закопчаваше се от двете страни с магнитчета и бях обект на всеобща завист
Чантата пък си я пазя и ще я снимам, беше кожена, кафява, огромна, тежка и със Знайко и Незнайко на капака.

 
 
№4 от: исанчо (16 януари 2012 22:11)

Нищо че учех на село, и нас не ни подмина модата на дипломатическите куфарчета. Все още си го пазя и е напълно здраво. Имам запазен и един дървен пенал още от първи клас мисля, че е. Даже и синът ми го е ползвал като беше ученик. И аз си спомням първата ми ученическа чанта. Беше черна с две закопчалки и с презрамки. Мисля, че се мотае някъде на село.Прашлясала em_8


 
 
№5 от: dani (16 януари 2012 22:17)

Ами що не ги снимаш и да ги пуснеш в сайта. 




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 67
Потребители: 0
Гости: 67

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!