Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
И ми замириса на море - разказ
   Знам, малко си е рано за морския бряг. Но за спомена не е. Защото той пътува в мислите ни, без да гледа през прозореца. На него не му трябва шапка, за да не премръзне. Нито крем с висок фактор, за да не се олюпи нежната му кожа. Трябва му само лек ветрец, дошъл сякаш изневиделица и подкарал сянката на миналото. Е, и за всеки случай една чиста носна кърпа, за да попие с крайчецата й няколкото сълзици, премрежили очите ни.

Лятото, когато навърших тринадесет, за първи път видях морето. Много бях слушал от братовчедките ми за синьото море, жълтия гладък пясък, омесен с черупките на разноцветните мидени черупки и големите вълни, които се разбиват в краката им на самия морски бряг.


И това предстоеше и на мен да се случи .

Аз, брат ми и нашите родители заминахме на почивка в Приморско.Една лятна утрин нощният влак от София  ни стовари на бургаската гара.И вече след топлите мекици пътувахме в разбрицания рейс към Приморско.
Толкова дълъг ми се стори този път. Беше разбит, тесен и чакълест. И когато морето се ширна през клоните на крайпътните дървета и храсти, си казах, аз съм щастливец .


От няколко години край минералните бани до нашето село бяха открили басейн. Там правехме с брат ми първите стъпки в плувния спорт.Но все някак си не бях готов да кажа,мога да плувам.
Под вода ми бе най-лесно,докатo веднъж в дъбокото между двете страни на басейна не бях се уплашил и затърсил дъното.Добре,че веднага ме вдигнаха едни момчета, щях бая вода да изгълтам. И сега си казвах, няма начин да не се науча да плувам в морето.За какво иначе съм тръгнал толкова далече .


Настанихме се в  южния край на Приморско.Във войнишки големи палатки пo дванадесет човека наведнъж.Хранехме се в една масивна почивна станция наблизо .Вечерите гледахме светещите искрици от Международния лагер до Китен и слушахме разказите на по-големите момичета и момчета,които отскачаха често до там,където животът бе толкова различен.


Сутрин под строй цялото семейство се изнасяхме на плаж малко по на юг,до устието на Дяволската река.Застилахме  два чаршафа,забивахме четири издялани пръчки от близките шубраци и баща ни връзваше още един, по–голям за четирите му края.И сянката бе готова.


Но в морето трябваше да влизаме под час.Стане ли 10 часа,чак тогава идваше отривистата команда – къпането разрешено.Голяма мъка бе да издържим до това време,но бащиния авторитет си го имаше,нямаше как.


На третия или четвъртия ден бях готов плувец.Солената вода ме държеше леко над вълните,почнах да плувам дори до шамандурата.За ужас на майка ни,която само топеше краката си на брега.Но ние с брат ми бяхме страшни.Без пояси,плавници и други глезотии.Вече морето си беше нашата стихия .


Един ден брат ми като по-голям направи едно плуване край брега,за което на никой не каза.И когато след около час се завърна в базовия ни лагер,баща ми здраво му зачерви врата с една яка тупаница.Вече двамата с майка ми бяха пребледнели и това,че го видяха да се връща невредим,
изобщо не ги трогна .


Вечерите след оскъдните вечери бяха най–сладки с редовната разходка по единствената голяма улица на селцето.С пуканки в ръка  или круши в книжни кесии,четиримата май тогава от много време не бяхме толкова щастливи .


Баща ни намери отнякъде кукички и корди.Отсякохме три пръчки и въдиците бяха готови.Тази Дяволска река беше пълна с рибочета.А на мен се падна късмета да уловя най–едрата,около една педя истинска и жива риба.
Имам една снимка с нея,където съм се ухилил с най–широката и дяволита усмивка на истински победител.Само не можех тогава да си обясня защо баща ни накара и брат ми да позира с моя улов.Е,той си бе с доста по-сдържан,че даже и леко намръщен поглед .


Ама скоро след това ми се изясни всичко.И то стана тогава,когато вече знаех, толкова морета ми предстоят.Но зад гърба ми бе останало първото ми,толкова чакано и незабравимо море,както и първото и единствено мое детство,което сега ме кара да мисля за вълните, за брат ми и
Международният лагер в Приморско.


И за толкова далеч останали във времето,нашите скъпи родители.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: regina (3 февруари 2009 23:13)
Знам го това твое море, Любак, макар по онова време да съм била съвсем малка, но пък тук си живея от самото начало. Да, Приморско беше селце - за мене напълно безинтересно, пътят до там беше съвсем тесен - още е запазен на места, направо се чудя как твоят автобус се е разминавал с колите - не че трафикът е бил постоянен, но все пак?, Ахтопол беше гранична зона, Германката и Райския залив бяха общодостъпни, както и многото къмпинги, по плажовете нямаше платени чадъри / впрочем нашето семейство, като бургазлии, не ползваше въобще такива /, всъщност истината е, че нямам сили да пиша подробно по тази тема.
Много е хубава статията ти.

 
 
№2 от: zaharisa (4 февруари 2009 11:45)

Вчера написах коментар, който изтрих, но сега като гледам Регина е казала това което и аз исках, много точно. Тъжно е, че децата ни няма да усетят любимата миризма на малките морски градчета.
Николов, благородно ти завиждам, че си малко по-голям


 
 
№3 от: Любомир Николов (4 февруари 2009 12:08)
Zaharisa , направо ме разсмя !
От Приморско ли си , Regina ? Благодаря ти за одобрението . Специално за теб ти пращам " Момичето със сините очи . " Защото пак става въпрос за Приморско . И за едно момиче , разбира се . Но вече извън темата за детството .

 
 
№4 от: isi (4 февруари 2009 12:28)
Разказът е чудесен! Благодаря! Нищо че съм доста по-малка! Всъщност може би най-хубавото за МЕН в този ТВОЙ спомен е почивката на цялото семейство - щастливи ЗАЕДНО!  Мил ми е и заради пътуването с влак до морето, първите срещи с мириса на море, първия допир до морската вода... Все неща, които са незабравими  за човек, живеещ далеч от морето или по-скоро за дете, на което морето е част от съня и от мечтите!
Сега вече имам нужда от такива разкази (и Дани имаше тук един такъв чудесен морски спомен). Имам нужда, защото живея НА морето и не изпитвам ни най-малко тази тръпка, дори по някакъв начин умишлено страня от морето. А как само не искам да е така! Как ми липсва МОРЕТО, край което всъщност вървя всеки ден!
Единствената ми утеха  и радост е в това, че мъжът ми е от малък северен морски град и целият район там ми връща тази наслада! И там си има, разбира се,  хиляди проблеми - настоящи и предстоящи, но има я и радостта от   детството ми, преплетен дори с нови ветровити и солени усещания!



--------------------
 
 
№5 от: ive (5 февруари 2009 18:14)
Ех, да можеше да замирише отново, да се чуе! Сега нито пътя е същият, нито мирисът, нито звуците.

Моята първа среща с морето не я помня, затова защото тогава съм била на около година и половина. Било ме е страх и от водата, и от пясъка. При контакт с едното или с другото голям рев съм хвърляла.

Като малко по-голяма страхът ми мина и голяма радост беше ходенето на море. Рано сутринта се качвахме на Монката (нашият Москвич) и тръгвахме. По пътя спирахме някъде на сянка, обядвахме и пак продължавахме. Някак усещахме когато сме близо до морето и не можехме да седим търпеливо. Когато най-накрая успявахме да го видим започвахме да викаме "Морето, морето". hiphip
А на морето ни чакаха нови приятели и много игри до късно вечер...
Плачех всеки път когато си тръгвах. rev

 
 
№6 от: tonnny_bg (9 ноември 2009 22:29)

Първата среща с морето не я помня ,но една ще помня винаги.Живеех в малко градче на 30км от Варна.И на плаж ходихме само с родителите и то в почивните дни.По-често с автобуса.Така и не разбрах защо татко купи хубав червен москвич ,а го чистеше по-често отколкото да шофира.Тръгнахме една събота за плажа във Варна ,натоварени с какво ли не-сандвичи,домати ,краставици,плодове...Аз вече тийнейджърка така да се каже реших в един ден и да отслабна и да почернея  Цял ден се пърлих на бавен огън и като тръгнахме следобеда ,нашите решиха да отидем на заведение да хапнем .Настанихме се на заведение пред 'Валентина' близо до шадраваните.Поръчаха ни по половин пиле с пържени картофи,което беше най-сладкото нещо в живота ми .След като умряла от глад се нахвърлих ,реших после да се разходя и ...припаднах до шадраваните на пъпа на Варна.Дойдох на себе си  в 'Бърза помощ'  и видях укорителния поглед на майка и татко.Сега хем ми е смешно ,хем и някакси носталгично.

Хубав разказ. roza


 
 
№7 от: Любомир Николов (5 март 2010 21:21)
Тони, носталгично е, но си е твое, нали !
Преди седмица бях във Варна. Ако морето беше мааалко по-топло, щях да се буфна в него, без да се замисля.
Поздрави !

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!