Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Баща ми гъбарят, баща ми малинарят - разказ

                       С брат ми израснахме от малки с дивите плодове на Витоша и Стара планина. Нямаше друго семейство около нас с такова хоби, граничещо до лудост. И то не само баща ми, то и дядо ми беше същият. От него ли е тръгнало това скитане по планината, не знам. Това тяхното не беше самоцелно скитане. Ходенето по планините за тях не беше туризъм.

                 То беше ходене за малини, за боровинки и за гъби. И всичко, което може да расте в горите и става за ядене - шипки, лешници, трънки, глогинки, дренки и в краен случай коприва през пролетта, защото няма друго. И защото има желязо. И защото не може само да се моткат горе по високото, без нещо да вършат. А кантарионът и другите билки отдавна ги бяха загърбили. Заемат място в раниците, не тежат, а те бяха свикнали да мъкнат. Колкото може повече да тежи, толкова по-доволни се връщаха с обветрени лица, с изподраскани ръце и лакти, донасяха в къщи особен миризма, на нещо омайващо, силно, което мога да сравня само с израза на Радичков: Мирис на гергевски треви и убита ламя. Те бяха ламите.

                    Двамата казваха: Тази събота трябва да ходя за гъби. Не казваха, отивам да се разходя за гъби. Казваха, че трябва да ходят. Това им беше сякаш задължение.

                  То не беше ходене, то не беше чудо. Дядо ми се беше сприятелил с един гъбар, бай Дончо се казваше. Той продаваше до нас, на обръщалото на шестицата, над фурната, в която се изпичаха всякакви гювечи. Жълти и бели тикви, баници, гювечи с месо, аз носех в готовата тава наредени зеленчуци с много гъби. Гъбите  добре заместват месото. Най- много обичах да взимам изпечената тава, ухаеща и пареща с наполовина изгоряла бележка, залепила се в горния край на съда. По тази бележка фурнаджията даваше вече изпеченото, кой каквото си е донесъл. Понякога си мислех, че ако сбърка и ми върне тава с агнешко, няма да му се разсърдя. Не грешеше никога.  

               Две, три зелени маси бяха като продължение на ниските сгради, хлебарницата беше на ъгъла, най-горе беше РЕП-а, където сутрин рано се редях за вестник "Спорт". Макар още малък, в този вестник понякога се споменаваше и моето име. Обръщалото на трамвая си имаше и градинка с чешмичка и пейки около нея. Сега там има МОЛ.

              Този бай Дончо имаше много брадавици по лицето си. Намръщен, само с дядо ми си имаше приказката. Продаваше гъби, боровинки, лешници. Имаше разрешително, надълго говореха за гъбите, за това къде са ги намерили последния път, и дали си струва след този слаб дъждец, дето е паднал да се блъскат из планините. Бай Дончо се беше ограничил в ходенето, вече беше "малък частник". Дядо ми си помагаше на пенсията. Не изкарваше много.

                 Баща ми не признаваше туристическата екипировка. Нали не беше турист, той беше гъбар и малинар. Ходеше с обикновени пуловери, кубинки, лятото с гуменки и къси панталони, краката му бяха целите одрани, придобиваше от слънцето голяма "разлика" малко над коляното. Тогава не се носеха три четвърти панталони. Или дълги, или над коляното, къси. Чак ми беше смешен, изгорял на къси чорапи и потник. Но винаги се връщаше с пълна кофа плодове, малини или къпини. За боровинките си правеше "комбайн". Голяма срязана наполовина тенекиена кутия със забити един до друг големи пирони, с дръжка от дърво и основа дебел шпертплат. Беше в стихията си, за него нямаше умора. Вдигаше мен и брат ми в най-ранна сутрин. Вземахме тролей единица. Все още сънени работници или връщащи се от нощна смяна, такива хора пътуваха с него. Слънцето обикновено го посрещахме в препълнения рейс към някое близко село. Откъдето с темпова стъпка, почти тичешком навлизахме в гората. Защото нямаше по-добър от баща ми в откриване на големите гъбени и малинови находища. Дори на Витоша, където не бяхме сами той се открояваше. Беше подвижен комбайн, беше истински стахановец. Брат ми обаче не беше въодушевен  да му се определя норма. Приклякваше спокойно в малиновите храсти, внимателно избираше най-хубавите плодове, почиваше си и никак не бързаше. Аз бях друг, имахме малки съдинки, в които беряхме. Винаги си поставях цел, хапвах първата малина след като върха на мойто канче или кофичка беше почервенял или посинял, с малини или с боровинки.    

               Компотите ми бяха любими. Компот от боровинки, малини, къпини, дори от дренки. Компотът от дренки е със стипчив вкус, плодът е пуснал, каквото има да пуска. Аз хапвах и тези вече безвкусни, избелели и станали леко порести плодове, костилката осмуквах и плюех. Съучениците си черпех редовно с компоти, компотът от дренки беше само за най-близките ми приятели.           

                  Сладка и конфитюри, компоти и лешници, цялото ни мазе беше натъпкано от тях, не можехме да ги изяждаме. За баща ми нямаше малко. Колкото повече, толкова по-добре. Палачинки с конфитюр от малини, боровинки или къпини. С това сме израснали с брат ми.     

                    Гъбите бяха голямото разнообразие. Баща ми не береше челядинки. Тази гъба подкопаваше авторитета му на гъбар. Започваше от майската гъба, после полската печурка, ливадната. Булката и манатарката, двете некороновани царици на гъбите. Булката на първо място, с леко розовеещото се месо, с белия цвят на кожата и петната около нея, манатарката с дебелите си като умалена бъчонка пънчета. То си е истинско пънчище. Излизаше и пачи крак, с дъх на кайсия и мек жълт цвят. После масловката и рижийката, които търсехме в боровите гори. Рижката беше най-вкусно приготвена панирана с яйце, масловката я подхващахме за ципата, трябваше да се свали. По хлъзгавата й кожа се лепяха малки борови иглички, целият апартамент миришеше на планината. Маринованите масловки, с черен пипер и дафинов лист, рижките с повече оцет, когато се консервират още, така ги правеше баща ми. Вадехме с брат ми хляба, бурканите, някоя маруля, сирене и започвахме. Краставици и домати през зимата, този лукс не беше при нашето семейство.                

                   Баща ми често водеше колегите си в планината. Но само по веднъж, втори път не смееха да тръгнат, каталясали от обикаляне и облъчени от лятното слънце. Баща ми лекичко ги майтапеше, предпочиташе да им даде готови буркани с гъби или малини, отколкото втори път да се мъчи с тяхното бавно и капризно темпо. Алеите в планината са за разходка, той не признаваше нищо друго, освен поляните и горите, пътища там не му трябваха.

                 Вечер, домъкнал всичко това, в кухнята се започваше голямото производство. Първо котлони с гореща вода, измиване на буркани, беше цар на старите капачки. Имаше своя технология в затварянето им, при него нямаше пропуск. Все още с късите панталони, след два часа го виждах като щъркел как сменя крак след крак - не сядаше, искаше съвсем да каталяса от умора. Как стоеше на един крак, другият сгънат зад бедрото му, не се ли изморяваше. Беше неуморим.

                    Аз нищо не представлявам като гъбар и малинар пред него. Но и аз съм малко луд за пенсия с тези дарове от природата. Две години след като мина голямата радиация намерих едно находище. Беше нещо страшно, пет години бавно затихваше. Обикалях го постоянно. Когато го открих, гъбите бяха една до друга, за тревата чак нямаше място.

                  Или пък преди много години, когато посрещах жена си на гарата. Тя не ми беше жена тогава, в къщи нямаше никой. Бях сготвил чорба от зеленчуци. Отдавна я нямаше фурната на обръщалото, иначе с радост щях да накълцам градинските зеленчуци в тавата. Но бях прекалил с мазнината. Все пак не можех да се сравнявам с татко. И за да я докарам за хапване, сложих накрая дузина диви круши, да се отнеме блажното. Баща ми ги беше набрал край горите, нещо природата тогава не беше дала достатъчно горски плодове и гъби. И той, за да не се връща празен, към големите букети с кантарион и дузина гъби беше откъснал и дивите круши.

                     Зеленчукова чорба с диви круши. На мен много ми хареса. На жена ми не съм сигурен. Те жените искат всичко да е ясно и точно, а дивите круши бяха категоричното изключение. Какво да правя, дал съм ú нишан за себе си. Да е мислела с кого се събира. Не й е било лесно досега, знам. Но не всеки щеше да я гощава с компот от дренки, сладко от боровинки и чорба от зеленчуци и диви круши!                

                      В това поне съм сигурен!

 

14.04.2009                                                                    Любомир Николов
 
ЧЕСТИТИ да са Великденските празници на всички "дечковци" !
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Pavlina Iossifova (16 април 2009 23:18)
Ex, Любо, как замириса на гора и нейните дарове! Аз пък завиждах на една моя съученичка за такъв татко малинаро-гъбар! Моят беше придошъл в Габрово от Павликенския край и планината с нейните дарове не го вълнуваше. Единственият източник на горски блага у нас от време на време беше баба ми - единственият човек в нашето семейство, който разбираше от гъби. Аз така и не научих нищо от нея, защото тя обичаше да ходи сама за гъби, пък и да е искала да ме вземе, едва ли щеше да стане - ужасна поспалана бях (и сега съм, когато ми падне). Затова пък пресните и домашно мариновани гъби (знам ги аз онези мариновани масловки с дафинов лист, ох как ми се приядоха!) и до днес са за мен един от най-големите деликатеси.
А горските малини, къпини, ягоди и диви круши майка ми успя въпреки съпротивата на баща ми да внедри на семейната трапеза и в мазето. Уговаряше още едно две приятелски семейства за пикник на горска поляна край поточе, където мъжете оставаха да правят огън, шишчета и да изстудяват ракия, а ние с другите майки и деца хуквахме из близките малинаци. Ах, тази подлудяваща и опиянителна миризма на горски плодове, особено на мъничките горски ягоди!
Не съм сигурна обаче, че жените искат всичко да е ясно и точно (по рецепта). Така или иначе мога да те успокоя за дивите круши в зеленчуковата чорба. В габровския балкан е класика да се слагат в зеленчукови супи и гювечи не много узрели джанки, диви круши или боровинки, според сезона. Недозрели, за да "стегнат" зеленчуците, вместо домат. Е, не в пропорция една трета към зеленчуците, а примерно 3-4 диви круши, шепа джанки или шепа боровинки. Дивите круши и боровинките са класика също към дивеч с гъби през есента. Тогава могат да бъдат и узрели, но се слагат накрая, за да останат хрупкави. Пробвай, сигурна съм, че и на жена ти ще й хареса! tongue2



--------------------
 
 
№2 от: Любомир Николов (17 април 2009 06:28)
Здравей Павлина,
Ти ми напомни нещо много важно. Моят прапрадядо слязъл от Габровския балкан в Южната долина и се заселил в село Крън. От него ще да е това послание негласно, което ме е накарало да експериментирам с тия круши. Сега ти погледнах профила. Аз, когато бях ученик в Софийската Национално-математическа паралелка имах един съученик от Върбовка-Цанко. Голям математик, то всички бяхме такива. Много дребен бе Цането, леко прегърбен.
Сега често се виждаме. Той и аз живеем в Търново. Беше толкова дребен, сега е по-тежък от мен, почти е на моя ръст.
51 набор. Познаваш ли го? Поздрави , дръж яко Швейцарските банки да не фалират покрай тази криза, че всичките авоари са ми там!

 
 
№3 от: Чудакът от 6-ти Б (17 април 2009 09:12)
Оо, Любо! Добре дошъл! Цяло чудо е, че при такава системна злоупотреба с гъби сте живи и здрави tongue3 Я, вземи и измайстрои един комбайн, да го видим как изглежда, че тази година имам намерение за бера боровинки! Весели празници!

 
 
№4 от: zaharisa (17 април 2009 13:29)
Николов, баща ти не е бил прав да се срамува от челядинките   моя дядо като набере челядинки, киселец и див чесън положението с чорбичката става неконтролируемо prase
За всички потвърждавам специфичната миризма на завърналите се привечер от Витоша туристи ! През всички сезони.

 
 
№5 от: Любомир Николов (17 април 2009 18:04)
Чудак, преди десет години се натрових с една гъба, беше не по-голяма от топка за тенис. Има едни кофти сорт манатарки, трябва да се изваряват, само тогава стават за ядене. Аз подцених ситуацията ,опържих я с други гъби, с яйце! А не трябва и алкохол да се пие. Дръннах не повече от 50 грама ракия. после се крих три часа от жена ми, дрането на лисици ми се изясни съвсем ккакво значи. После тя ме натика в колата и отидох в болницата. на другия ден се прибрах. сега пак бера гъби, но не пия концентрат. взел съм си поука от онзи случай!!Весели и на теб!

Zaharisa,  това не е срам. А степен на квалификация. На него горната история не му се случи нито веднъж. Може би, защото пропи алкохол на петдесет годишна възраст. А да съм точен, защото беше гъбар от " висшия пилотаж" - пилот изтребител. Аз се подвизавам в селскостопанската авиация- но пак пилотирам.
А няма по-добра от твоята рецепта-чорба за милиони.
Весели и на теб!

Zdhariza, аз съм в селскостопанската авиация-неговото беше висш пилотаж. затова се разминаваше с челядинките. Чорбата от тези гъби е чорба за милиони!
Весели и на теб!


 
 
№6 от: Бяло (17 април 2009 20:55)
 Страхотен разказ, браво! Това с круша в зеленчуковата супа и аз съм го правила - на мъжа ми не му хареса. Май не е до полова принадлежност. Весели празници и на теб!

 
 
№7 от: Любомир Николов (21 април 2009 15:24)
Е, то същото. На мен да, на жена ми, май не! Абе тия хора нямат ли въображение, питам аз!
Бяло, празниците минаха, сега са делници. Ама да има нещо празнично и в тях, това ти желая!

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!