Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Летен лагер на панагюрските колонии
27-01-2008, 19:46 | Автор: Бяло | Категория: Училището / Лагери, екскурзии, бригади
Летен лагер на панагюрските колонии
Ние (аз и брат ми) ходехме на лагер всяко лято. Най-много пъти сме били на Панагюрските колонии, уреждаха го от работата на майка ни. Не помня с какво сме пътували, най-силният ми спомен е аромата на гора.
Летен лагер на панагюрските колонии
(Главен портал на детски лагер, съвременен вид.)
Лагерът беше разположен някъде в гората, до него се стигаше по черен път пеша, представляваше няколко къщи на по два етажа, с каменни основи - пет, ако не се лъжа, пръснати наоколо.
Летен лагер на панагюрските колонии
(Вила от лагера в панагюрски колонии, съвременен вид.)
И една ниска едноетажна постройка, в която беше столовата. Голяма поляна, плац (не знам дали така се пише "плац", така му казвахме) - там се строявахме вечер за вечерна проверка, пеехме песни, марширувайки към спалните.
Летен лагер на панагюрските колонии
(Вътрешен изглед на спално помещение, автентична снимка.)

На поляната през деня се събирахме, играехме, пак пеехме, абе много се пееше по онова време. Имаме един братовчед, Жоро се казва, тогава беше студент в Лесотехническия и ходеше на бригади, една от които по време и място съвпадна с един от лагерите ни; идваше при нас с китарата, свиреше и пееше песни, най-често сам си ги измисляше. Още си пазя тефтер със спомени - текстове на песни, разни мили неща, написани от другите деца, и тук-там записки от рода на: "днес ходихме в еди кой си музей в Панагюрище, пратих картичка на нашите, обадих се на майка по телефона (от пощата - тогава можеше само от там)" и т.н.
Летен лагер на панагюрските колонии
(Бунгала в детски лагер, съвременен вид.)

Едната от къщите беше по-отдалечена, не се използваше, и, разбира се, беше голяма примамка за нас. Беше на нещо като полянка и през деня слънцето я огряваше, ТАМ бяха гущерите. Камъните се напичаха от слънцето и малките пъргави животинки плажуваха блажено, необезпокоявани от никого. Е, някои от нас само ги гледаха в почуда, но имаше и такива, които ги гонеха, за да ги хванат и да си ги занесат вкъщи в буркан. Имаше и такива, които искаха да им откъснат опашката, за да видят как ще порасне пак. Аз лично не съм виждала как ги късат, или поне не помня..., но съм виждала гущер без опашка.
А малините бяха навсякъде в гората, поне първите дни - бързо ги опустошавахме. Едни голееми, сладки малини, уханни, мммм...
Събирахме семена в гората, едни такива кафяви, тристенни, в единия край имаха дупчица и като промушиш оттам конец, и го изтеглиш от другия край, ставаше гердан.
Летен лагер на панагюрските колонии
(Снимка на икебана, направена от Бяло в лагера.)

Правехме венци от горски цветя; имаше лавка на входа на лагера, продаваха обикновени вафли, солети, дъвки "Идеал". Имаше картинки в дъвките, събирахме ги и си ги разменяхме: ако аз имам две еднакви ти давам едната на теб и обратно.
Наблизо беше лагерът на ЦКС, играехме с тях игри - най-често футбол и народна топка. Имаше състезания с тях. Интересно, не помня нищо за награди.
Последната вечер винаги имаше лагерен огън, седяхме около него до късно, и пак песни, разкази... Лагерът продължаваше 20 дни, чакахме с нетърпение да заминем, а след две седмици вече ни се искаше да се връщаме вкъщи.
Летен лагер на панагюрските колонии
(Външни корита за пране, съвременнен изглед.)

Перяхме си дрехите сами там (били сме от 11 до 15 годишни), търкаляхме се по поляната, никой не говореше за кърлежи.
Летен лагер на панагюрските колонии
(Снимка от лагера.)

Родителите ни идваха на свиждане някъде около средата на лагера, носеха ни панирани чушки и кюфтета - задължително. Сигурно за да се уверят, че сме добре.
Послепис от редакцията.
Към разказа на Бяло ще прибавим само една кратка информация. Детският лагер "Панагюрски колонии" още съществува. Лятно време там ходят на лагер деца, които имат завързани около врата си връзки, но... не, това не са пионери. Това са днешните "скаути". Както си личи от по-долните снимки, те се забавляват не по зле от начина, по който ние прекарвахме нашите лагерни дни.

Летен лагер на панагюрските колонии

Летен лагер на панагюрските колонии

Летен лагер на панагюрските колонии

Летен лагер на панагюрските колонии

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: sevinc (6 април 2008 02:54)
Боряна, благодаря за страхотния разказ за лагерния живот. Имам една молба. Търся текста на песента от официалните вечерни проверки по лагерите. Не помня нито ред от нея, а ти пишеш, че имаш записки на песните. Възможно ли е да я публикуваш тук? 

 
 
№2 от: Бяло (9 април 2008 12:39)

Аааммм, май ме хвана натясно, мисля, че веднъж го търсих вече този тефтер, но заради теб ще поровя пак... Ако го намеря, ще пусна текста... Аз лично помня повече настроението и огньовете - огромни бяха, ей! От думите също нищо не помня.


 
 
№3 от: Вронфундел (25 април 2008 16:56)
Ей натоя лагер съм се родил дето се вика.
Баба ми беше домакин на лагера а аз растях там до 3 годишна възраст
жалко че нямам снимки вече

 
 
№4 от: разведчик (13 април 2010 02:26)
Бил съм веднъж там, на 10-11 години,  всичко бях забравил, като прочетох материала започнах да си спомням доста неща.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!