Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2020 (3)
Септември 2020 (5)
Август 2020 (7)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Салът
15-10-2009, 15:00 | Автор: ecm | Категория: Лагери, екскурзии, бригади / Бели и хитрувания

Това е една история, която се е настанила в моята Long Term Memory и въпреки, че не всеки ден се сещам за нея, спомена ще остане завинаги, като част от моето детство.

Не се сещам точно кога, но преди доста време, по линия на някакво културно мероприятие, три паралелки бяхме извозени до някаква хижа. Нямам спомен нито за името на хижата, нито защо сме я посетили. Малко преди да се качим на рейсовете "Чавдар" и да поемем към къщи, една група ученици намерихме локва – доста голяма за такъв вид природно явление, може би 50/150ft. На повърхността на мътната кафяво-зелена водна маса кротко се полюшваше някакво странно произведение на човешкия гений, което можеше да се определи с една дума – сал. Салът представляваше огромно квадратно парче стереопор (нямам и идея как се спелва тази дума, нито пък време да ровя из речниците – това е бяла, лека и плътна материя, която най често срещате, след като отворите кутията на току що купения чисто нов телевизор, или пък може би е пор който обича да слуша стерео музика).  Върху голямото парче беше прикрепено по-малко такова, чиято цел явно беше да служи за сядане. Така погледнато пълния капацитет на сала беше осем биологични единици, в случая любопитни ученици, горящи от желание да се повозят, преди да ги натоварят на опърпаните и миризливи рейсове. Разбира се тази група деца значително надхвърляше цифрата осем и поради липса на време за теглене на жребий, всеки прибягна до изпитаната тактика "по-бързия печели". Аз бях един от печелившите, и не само, бях от превилигерованите които имаха възможността да седнат. И така, с четири души седнали на по-малката платформа и четири други, разположени в четирите края, играещи ролята на "гребци", салът беше готов да отплава. Тук ще спомена едно име – Недко, това е момчето без което тази забавна история просто нямаше да се случи. Недко е едно много умно, в случая хитро дете, което нямаше щастието да бъде един от пасажерите, факт който явно не му е допаднал. Връщам се на гребците, които разположени в четирите края на сала, използвайки дълги пръти, караха това чудато превозно средство да се движи, бутайки го, като опираха прътите в дъното на локвата. За зла участ, в бързината един от гребците нямаше възможност да се снабди с прът. Той стоеше в своя ъгъл, чувствайки се малко безполезен. Тук идва момента в който се намеси Недко, повтаряйки непрекъснато колко по-добре било да си седи на брега и да гледа сеир (интересна дума). Недко реши да помогне на нещастния гребец. Намирайки един прът на брега, той го подаде на момчето, най-вероятно с цел да го направи малко по-щастлив. В момента, в който гребеца се пресегна да поеме пръта, Недко рязко го дръпна назад. Момчето на сала изгуби равновесие и правейки перфектната "дъска", елемент от скоковете във вода, на който би завидял целия Олимпийски отбор на Китай, се приземи в тинята, почти успявайки да намокри зяпачите на брега. В този момент сала изгуби всякакъв баланс. Стоящия в отсрещния ъгъл гребец беше първия пътник. Той обаче се оказа съобразително момче, което е гледало много телевизия. Забивайки пръта в дъното, обречения гребец се опита да направи това, което Сергей Бубка правеше на всяко едно състезание и което винаги е будило недуомение в моята малка детска главица, опитвайки се да си представя, защо въобще му трябва на българския овчар да скача, че даже и да използва прът за целта. Та въпросния атлет почти бе успял да се приземи сух на брега, когато един от седящите зад него с лъвски скок го сграбчи за гащите и двамата се озоваха в локвата между парчетата от натрошения прът, неиздържал редица закони от физиката, като маса, гравитация, земно притегляне, сили на еластичност и всичко това умножено по две. На сала вече се случваше това, което се случи на Леонардо ДиКаприо точно когато в главата му мина мисълта "Тоя Камерън, не се нави да наеме Брус Уилис да оправи положението. Сега ще се издавим като пилци". Това е последното което си спомням, защото точно както сте гледали по Дискавъри, със свити крака и с гръб към водата, аз се приводних, направих нещо като салто под вода и малко по малко започнах да осъзнавам факта, че всъщност не съм кой знае колко добър плувец. Останалото се е случило от самосебе си. В следващата сцена стоях до кръста затънал в локвата, издавайки странни звуци, които бих характеризирал като "ревосмях", почти задавен от огромно количество сополи. Какво ли не бих дал някой да ме беше снимал точно в този момент. Осъзнавайки, че локвата е прекалено плитка за да се удавя, страха поотмина и остана само смеха. Около мен наистина беше весело. Първия паднал в локвата гребец полагаше неимоверни усилия да плува кроул, без дори да подозира, че дъното е на сантиметри от краката му. Сергей Бубка пък се караше с последвалия го в скока герой, как щял да се измъкне сух, ама нали ние само се прецакваме (което си е вярно). Местния смотаняк, който не беше успял да се качи на сала, припкаше наоколо и викаше "добре, че не се качих, добре, че не се качих," и за малко да си отнесе боя. Най-щастлив беше Недко. Той нищо не казваше. Стоеше си от страни, подхилквайки се ехидно, но задоволството беше изписано на лицето му като лика на Ейбрахам Линкълн на пет доларова банкнота.

Още едно име ще спомена – това е Ненчо от "б" клас, който ми даде част от неговите дрехи да не стоя мокър в рейса, за което съм му много благодарен. След време, в клас имахме тема по литература. Трябваше да пишем "съчинение по преживяно". Всички свидетели на случката със сала писахме по темата. Имаше много различни версии и класната ни направи съпричастни, прочитайки ги пред всички. Даже имам запазени няколко оригинала на различни ученици, включително и моя, с подписа и оценката на дЛугарката. Ще си го сложа в to do list-а и някой ден като ми домъчнее за стария континент  и отскоча до моя роден дом, ще се опитам да ги намеря. Замисляйки се сега, тези ръкописи са единственото доказателство, че разказаното по-горе наистина се е случило.

Ех спомени, спомени…

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (15 октомври 2009 15:18)
smile24 Успя здраво да ме разсмееш. Трябва да се пробваш да пишеш хумористични разкази.



--------------------
 
 
№2 от: Айви (15 октомври 2009 16:20)
smile24

 
 
№3 от: zaharisa (15 октомври 2009 16:48)
Такава история !!! Докато четях отначало все се питах нямало ли е случаен гражданин с фотоапарат Смена наблизо, жалко наистина, че няма снимка на ревящата кал )))

 
 
№4 от: isi (15 октомври 2009 16:59)
И мен ме развесели този сал :))) А вашите разкази от едно време също ще са много интересни - една и съща случка от гледна точка на различните пострадали :))) Кой крив, кой прав - хи-хи-хи  И то ученически съчинения!  Тази дЛугарка сигурно също добре се е посмяла :)))

П.П.
ecm, aко все пак се завърнеш, откриеш съчиненията и все още искаш да споделиш - ще чакаме :)) Таман ще можем да видим как са се развили във времето твоите качества на разказвач-хуморист :)))



--------------------
 
 
№5 от: bezdelnick (15 октомври 2009 17:23)

Направо се просълзих от смях xixi2 Една такава случка наистина се помни. Страхотна дисекция си направил на събитията, които са се случили за близо 15 секунди. Прочетох я още 3 пъти и я пратих на 2 приятелчета с които имаме подобни спомени на езерцето с водните колелета в морската градина на Варна. nomer1


 
 
№6 от: ecm (15 октомври 2009 19:34)

Хахаха,
Обещал съм, ще се постарая, макар че няма да е никак лесно. Имах също така "съчинение по преразказ" и "съчинение по картина", където също имаше много "бисери". Даже някои от тях са скъсани на две от недоволен автор :) но успях да ги запазя.
Колкото до дЛугарката, едва ли се е забавлявала. Тя ни беше класна и преподавател по български и литература. Помня, че веднага след случката имаше родителска среща и много конско след това. Жената явно доста се е спекла, въпреки че всичко приключи без инциденти.
Оригинала едва ли ще изглежда по този начин. Това по-скоро е director's cut, extended edition, 16:9, Full HD, 5+1 DTS, not rated version...

 
 
№7 от: Боряна (15 октомври 2009 19:55)
И аз се смях с глас! Браво, браво! Това за Сергей Бубка ще ми държи влага много време. А за овчарите да не говорим! Поздравления! nomer1



--------------------
 
 
№8 от: Private (15 октомври 2009 21:28)
Както имаше една приказка:

"Разказа го цветно и широкоекранно"





--------------------
 
 
№9 от: Зико (15 октомври 2009 22:02)
Чакайте аз да ви кажа една подобна случка. Не толкова пикантна, но пък напълно автентична.
Та не помня кой клас беше, но бяхме на екскурзия в края на учебната година. Нали се сещате, ония екскурзии с които обикаляхме по цялата страна. И спираме в Пловдив да се разходим по центъра. Ходим на малки групички през 10-на метра. Изневиделица някакви американци, хора на възраст вече, нещо имаха работа в пощата сякаш. Американеца ми подава лъскава монета от 25 цента и ми бърбори нещо на английски. Аз по това време не отбирах от тоя език, но поне едно "тенкю" от обща култура сколасах да му кажа. Еха, радост голяма, долар е това. А аз не бях виждал, пред Кореком-а само гледах през витрината.
Естествено, новината се разчу мигновено и всички искаха да я видят тая монета. Трима от моите съученици пък се залепиха за мен и почнаха да ме врънкат за нея. Обясних им, че няма да стане и не я давам, а те не спират, вървим и си врънкат. На мен по едно време ми писна ли що ли, та минавахме покрай една голяма локва, имаше някъде към 10-на квадрата и дълбочина 15-на санти. Викам им "добре, хайде, ще я хвърля там, пък който я вземе, негова е." И скришом вадя монета от няколко стотинки, 2 ли бяха, 10 ли, не помня и я мятам в дълбокото. БУХ - и тримата пъргаво скочиха в локвата!
После ме гониха 10 минути, ама бай ви Зико нали беше трениран футболист, ще му хванат цъ.. пардон, калеврите. tongue3

 
 
№10 от: Айви (16 октомври 2009 11:04)
xixi3 Мноооо-оого забавно и смешно, Зико!

 
 
№11 от: Зико (16 октомври 2009 12:34)
Мда... Изводът е: не досаждайте на хората и не ги притискайте, че може да ви се случи случка. xaxa2

 
 
№12 от: freja (17 октомври 2009 02:32)
Забавна история smile24, забавно разказана :) . Ама вие сте се наговорили - тази страница се е превърнала в най-американската в целия сайт (всъщност колко са 150 фута, че не ми се търсят конвертори?).
Зико
, пък ти невероятен късмет си извадил - оригинален, жив американец - аз такова чудо чак след 10 ноември видях! ok2 А той защо изобщо ти е дал монетата? Заинтригува  ме.

 
 
№13 от: ecm (17 октомври 2009 18:43)
Колко да са, към 40-50 м. Някъде по-средата е отговора.
Колкото до ситуацията Американски гражданин дава на Българско пионерче (може би) куотър, което вместо да му каже "спасибо" му отговаря "тенкю", че не сте ли учили в клас по "Етика и право" - това си е чиста проба "Идеологическа диверсия".
Ето и евентуалната развръзка, доказателство, че тия учебници дето сега им се присмиваме, всъщност са говорили истината. Момчето е младо, талантливо, спортна натура, фен на Зико. Зико - футболист, легенда, играе в отбора на най-добрите, въпреки че имам теория (която не мога да докажа), че със д-р Сократес са усвоили едни бивши земи на Платини, вследствие на което си изпочупиха краката да изтърват дузпи, разваляйки ни един велик полуфинал между Германия и Бразилия. Ако трябва да бъда откровен Зико си вкара дузпата, но Платини изтърва, някой да не си помисли нещо. Както и да е на новия континент Европейски отбор да стане Световен шампион граничи с теорията царя да върне земите и да си отиде от където е. Но да се върнем на терена, където нашето момче, окрилен от чудесата, сътворени от Бразилския отбор, решава да стане футболист. Страхотно, още повече, че в ръката си стиска Американска пара и стоейки пред витрината на Кореком, става неволен свидетел на това, колко хубави неща може да си купи с такава валута. Тук за първи път младия футболист осъзнава факта, че яйцата могат да са и от шоколад, шоколада пък може да е и триъгълен, както и че най-яките колички са тия на "Мачбокс". Накратко ще опиша хипотетичното бъдеще на младия герой, че неостана до края на мача. Младия Зико започва да тренира футбол което води до - юношески успехи, преминаване в А група, мачове за Националния, брак с манекенка, трансфер в чужбина. Сбогом Зико. Ти беше надеждата на нашия футбол, но вече не се състезаваш за страната. Защо ли? Защо когато играеш за Англия, вкарваш голове, а когато се върнеш за квалификация, на нас ни вкарват? Ние ли плащаме малко или техните пари са по-зелени? Въпросите са много - отговорът е един. Всичко това се случва благодарение на онази малка лъскава монета, с която в US можеш единствено да се обадаиш по телефона (без това да включва long distance call), но чиято стойност в България е много по висока. Какво е можело да се купи с един куотър тогава? НАДЕЖДА! Същата тази надежда, която винаги умира последна...

 
 
№14 от: Зико (18 октомври 2009 09:01)
freja,

Защо е идвал? Ами защото е бил дверсант, както се е досетил ecm. ninja
И още по-лошо - те се преструваха на семейство улегнали американци, ама ние ги знаем тия работи, да не сме вчерашни.
И гледай само какво стана - 20-ина години след това доларът вече е свършил, капут. tayna

ecm , ok2

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 6
Потребители: 0
Гости: 6

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?