Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
В неделя - на Витоша!
15-10-2009, 19:49 | Автор: Боряна | Категория: Училището / Лагери, екскурзии, бригади
Татко ми ходел всяка седмица на Витоша. Мама отишла веднъж. Там се запознали. Ирония на съдбата, както се казва.
Като резултат - любов, сватба, ние със сестра ми и други катастрофи.
Промяната в семейния статус обаче никак не се отразило на навиците на баща ми. В неделя - на Витоша! И никакво измъкване.
Помня ги тези недели, все едно са били миналата седмица.
Посред нощ. Щест /шест!!??/ часа сутринта:
- Ставайте готованки! Отиваме на Витоша!
Отговори от двете топли легла:
- Ама мноооого ни се спи, бе тате!
- Аааайде още малко!
- Много е тъмно!
- И е студено!
Не минава. Опитваме с друго:
- Болна съм!
- Боли ме зъб!
- Болният ми пръст гангренясъл!
Отново не минава. Човека е чел Том Сойер доста отдавна, но помни. Вадим тежката артилерия. В два гласа:
- МАМООООО! Кажи му, бе мамо! Кажи му, че не ни се ходи!
Мама е бяла и добра. А и тя много-много не е фен на неделната умора:
- Остави децата, бе Божидаре! Горките, по цяла седмица са на училище. Да пропуснем веднъж!
Да, ама не. Татко ми е чудесен човек, но като си навие нещо на пръста - няма мърдане.
- Полезно е! А и Явор и децата ще ни чакат на лифта. Решено е. Ставайте, бе дечурлига!
Явор е чичо ми и първи братовчед на татко. Има три деца - демек наши втори братовчеди, но на възрастта на сестра ми, а аз съм изтърсак и те много не си играят с мене.
Душата ми спи, но ставам. Закуска - винаги препечени филии, няма време за вкуснотии, като палачинки например. Закусвам спейки. Гледам със завист прозорците на блока отсреща - тъмнина! Че къде ти други такива малоумници - да станат в шест часа в неделя...
Следва голямото обличане - дебели чорапогощи, грейки, най-дебелите пуловери, ръкавици /по два чифта/, шапка-космонавтка. Дори мама облича панталон /странно защо някогашните майке носеха само поли.../.
Тръгваме. Стуууууд. Поне минус 10. Всички прозорци наоколо продължават да са тъмни. Там нормалните хора спят. За капак отиваме на далечната спирка - тази на трамвай № 11, с който се ходи до Княжево. За който не знае - Надежда е точно на час път от Княжево с въпросния трамвай. В него - изненада - все пак има някакви хора. Строполявам се на седалката и се приготвям да спя. Обаче вече някак съм се посъбудила. Сигурно от студа. Започвам да зяпам през прозореца. Тук-таме минава по някоя кола. Или такси.
- Тате, защо и ние да не си вземем някое такси до Княжево? Сигурно по-бързо ще стигнем, отколкото с трамвая?
- Виж сега, моето момиче, тия хора с такситата бързат за работа, затова са с такси, да не закъснеят. Ти нали не искаш да си на училище в неделя?
Признавам - железен аргумент. Години наред си мислех, че на таксита се возят САМО и единствено хората, които отиват на работа. И тайничко ми беше мъчно за тях. Трамвая започва да ми се вижда уютен. Към последната спирка вече се е развиделило, т.е. черната сутрин се трансформира в един по-беличък ден. Пред лифта - чичо Явор с братовчедите, а освен тях - половин София! От къде се пръкна целия тоя народ? Мистерия. Нареджадаме се на огромната опашка. Започват пазарлъците - децата искаме да сме сами в кабинка. Възрастните не дават.
- Малки сте още!
- Не сме! Само Боряна е малка, нея вземете при вас, а ние сами! Моля!
Номерът естествено не минава, а аз тайничко съм доволна и се замислям, че може би има и справедливост на тоя свят.
Качваме Копитото. И веселбата започва. Всеки си има раница. Татковата е най-голяма - брезентова, със сиви каишки, побира куп неща. Моята е съвсем малка - жълта. В нея има втори чифт ръкавици, найлон и сандвич /направен по изричното ми настояване - да не умра от глад, ако ме изгубят из преспите/. Маршрута винаги е един и същ - хижа Тинтява. Пътя нагоре е страшен, но славен - полека-лека хвърляме якетата, бузите пламтят, вече грее слънце. На Витоша почти винаги грее слънце. Татко поздравява всичко живо по пътеката. Чудя се от къде ли познава толкова народ? Като поотраснах ми обясниха за планинарския  поздрав. По някое време страшно се уморявам. Съответно започвам да мрънкам. Ако може да си починем. Или да се връщаме. Или да остана да ги чакам ей тука, няма проблеми, ще слушам. "Ама ти още малко ще искаш и на връщане да слезем с лифта, а? - контрира татко ми - като ония, псевдопланинарите?" Усещам подигравателната нотка, стискам зъби и продължавам. Светлина в тунела - хижа Момина скала! О, значи сме близо! Много я обичам тая хижа, знам от опит, че след нея изкачването е още съвсем малко. Най-накрая - хижа Тинтява! С дървени тераски и големи комини. Еврика, Алилуя, Амин!
В хижата е топло, задимено и приятно. Пълно е с народ, а ние вече сме страшно гладни. От вълшебната раница на баща ми се появява една кутия с жълт капак. Наобикаляме го с явно намерение да се бием до последна капка кръв за всеки залък хляб. Не се налага. Вътре има за всички - твърдо сварени яйца, маслини, кашкавал, хляб и малки триъгълни топени сиренца в станиол. Не съм яла нищо по-вкусно в живота си. Сандвича в раницата не го пипам - все пак предстои и връщане, а планината е опасна... В хижата раздават чай, ама аз не обичам, та наблягам на хапването. Татко дискретно вади малка кафява бутилка и подава по една чаша на възрастните. Тук загадка няма - домашно приготвения му коняк - за сгряване.
Добре похапнали, дечурлигата излизаме на пързалката пред хижата. Тогава ми се струваше страшно стръмна, но всъщност не е. Големият ми братовчед се качва на ските си, казва довиждане и отпрашва сам надолу. Той МОЖЕ, защото е ГОЛЯМ. Сестра ми и братовчедките надяват миниски и се пускат по най-стръмната част. Аз имам право на избор - мъкнали сме шейна до горе, обаче много ме мързи да я тегля обратно, та вадя найлона. Има си специална писта за деца с найлони. Нагоре - надолу. И пак, и пак. Оставам без дъх, започват да ме болят някои части на тялото. Отивам при възрастните и отново започвам да мрънкам. Прибираме каките и тръгваме обратно. Спускането е повече от приключение. На много места пистата се прекъсва от шосето и трябва да спреш, да се огледаш във всички посоки и да пресечеш. Звучи логично, ако не си на шейна без спирачка. Мама сяда зад мене и се юрваме надолу със страшна сила. Преди всяко шосе се обръщаме в някоя преспа. Аз викам от радост, мама мрънка. Болят я кокалите и предпочитала в неделя да си изчисти апартамента, като всяка нормална жена, а не да обикаля планините. Гледам я страшно учудено - кой би си останал у дома, при такава перспектива!
Пет часа следобяд. Отново сме на изходна позиция - в Княжево. Другата неделя пак, разбират се татковците. Мама мълчи. На мене пак ми се спи. Отново трамвай № 11. Обаче пълен, няма място за всички. Мама се добира до някое място и аз веднага се настанявам в скута й. Заспивам. Събуждат ме в Надежда. Вече е тъмно. Сега светят всички прозорци. Колко е хубаво у дома! Топличко, светло, чисто. Директно в банята. Водата малко ми пари на бузите.
Вечеряме печено пиле с пържени картофи. Гледаме филма. Утре сме на училище.
А как ми се иска и утре да се качим на Витоша!
 
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: regina (15 октомври 2009 19:59)


 
 
№2 от: isi (15 октомври 2009 22:45)

И аз искам, и аз! Ама аз не съм...  такова ...  никога не съм била на Витоша през зимата ... и никога на Витоша като малка ... само два пъти през пролетта ... ама като голяма ...  обаче  вярно в неделя!

А моята планина си е Стара планина

Просто чудесно :) Благодаря, Боряна!
Ама наистина ли има вече сняг при вас :)))




--------------------
 
 
№3 от: Ганима (16 октомври 2009 00:00)
Ех, никога не съм се качвала когато има сняг...
Всъщност винаги през лятото съм отивала. Не знам защо така се получаваше.
Тази събота ще ми е първото качване в студено време :).

 
 
№4 от: Айви (16 октомври 2009 11:16)
 Браво, Боряна! Много вълнуващ разказ!

 
 
№5 от: gamina (16 октомври 2009 12:25)
И аз нямам голям опит със зимна Витоша - 4-5 пъти ми се е случвало, затова пък чакам да натрупа и хукваме пак към Мусала. Лятото е ужасна навалица там, зимата й е времето.

 
 
№6 от: Cvetan (16 октомври 2009 15:12)
Аз пък я познавам и обичам Витоша ипрез лятото и през зимата. През зимата като малък една неделя на ски с татко на хижа Алеко(и там лалетата и т.н), една неделя с дядо пеша от Княжево до Златните Мостове и обратно с почивка на "Иглика", почти като на Боряна .



--------------------
 
 
№7 от: zaharisa (16 октомври 2009 15:17)
Благодаря за зимната въздишка от времената на стария лифт Копитото и хижите в тази част. Мен дядо ме возеше на шейничка там, да дишам.

 
 
№8 от: Pavlina Iossifova (16 октомври 2009 23:30)
Толкова е хубаво, толкова познато, толкова .... И ми се смее и ми се плаче едновременно, ама сега си роня просто сълзици. Благодаря, Боряна!



--------------------
 
 
№9 от: mchukanov (17 октомври 2009 00:26)
Някой да помни играта, от която ми остана само песничката

Отииваме на Витоша
не е далеч от София
елааа и тиии





--------------------
 
 
№10 от: freja (17 октомври 2009 01:43)
mchukanov, за твоята игра намерих в нета това:
Това е музикално-подвижна игра. Едно дете започва да обикаля и пее:
Отивам на екскурзия на Витоша,
не е далеч от София, ела и ти!   
И посочва дете, което се хваща за него на влакче. Двете деца продължават, пеят го отново, като се посочва друго дете и така се повтаря, докато цялата група се нареди на влакчето. След това започва да се пее обратното:
Отивам на екскурзия на Витоша,
далече е от София, върни се ти!
И се посочва последното дете да си седне на мястото. И така, докато всички деца си седнат

За мен тази игра е напълно непозната, но пък ти ме подсети за една песничка, в която точно това се пееше:
... елаааа и тиии!
Обаче нищо друго не помня - нито сюжета на песента, нито думите . Някой да се сеща за нея? Учехме я в училище, беше някаква вдъхновяваща такава... Може и планинарска да е била, нищо чудно.

 
 
№11 от: mchukanov (18 октомври 2009 22:27)
   Благодаря ти, Фрея roza  - нещо такова ще да е било, само дето единствено песничката помня, даже с мелодията Може да е имала варианти с различните планини, такива, поне, си имаме много Не знам за другите, но на мен тази планина така и не ми легна на сърце - винаги навалица и хаос, а пък сякаш си в града, друго си беше с влака към Балкана - по-диво, по-натурално някак - и животинки, и селца, и хората по-различни от тези на Граф-а



--------------------
 
 
№12 от: donaddt (19 октомври 2009 09:01)
Припомних си мелодията, но текстаааа... ами за футбол и опера. Сигурно е било интерпретация някаква,
На опера, на опера, отиваме на опера,
с вратарите и центъра, защитника и стопера.

 
 
№13 от: Надя (19 октомври 2009 12:50)
Ах, че сладко:):) Благодаря ти, Борянка:) От кога чакам аз туй перо:) И Венци го чака..ъхъмм...
Разказа ме върна в едни зимни дни и походите ни до Манастира(Св.Петър и Павел) над Лясковец, само че толкова рано в неделя няма начин;):) После се стих и за една хижа Грамадлива и колегите на нашите от завода, за една дървена шейна с която ме теглеха, завита като буба в едно одеало:):) И едно голяяяяяяяяямо спусссссссссссскане, първото самостоятелно, завършило разбира се в една пряспа за ужас на майка ми и за смях на баща ми:)
Много ми стана уютно от разказа, чак ми се дощя да има сняг, ама рано е още:)


 
 
№14 от: mchukanov (19 октомври 2009 16:26)
   ДонаДДТ, мелодийката ми уйдисва идеално на твоя текст - а този вариант на песничката го изиграхме в Музикалния театър - отидохме след училище, барабар с футболната топка и няколко келеша по къси гащи, както и един военен бинокъл, който ни поискаха на гардероба, ама това няма много общо с неделна Витоша  



--------------------
 
 
№15 от: Янка патиланка (1 ноември 2009 10:03)
 Много обичам Витоша, и сега като живея в чужбина много ми липсва гледката от нашия балкон и детската ни стая (на 7-мия етаж) към планината...

 Много често се качвахме на Витоша, обикновено през лятото и пролетта. През зимата съм била само веднъж - заведоха ни от училище и беше незабравимо - писъци, крясъци, беснеене, спускане по 2-ма-3-ма седнали на найлонов чувал, бой със снежни топки! hiphip

 
 
№16 от: Цонка (28 януари 2011 19:51)
Цитат: Боряна
А как ми се иска и утре да се качим на Витоша!

И следващата неделя - всичко отначало!
em_74 em_74
Борянка, страхотен разказ!!!
Понеже тези дни съм на вълна "как е в столицата и има ли условия за това онова...", много се развълнувах от твоите неделни зимни приключения. А за майка ти ми стана много тъжно. Не стига всичко останало, ами и пържени картофи с пиле за вечеря. Милата!!!
А онова, за иронията и за съдбата... em_91 em_109 Веднъж да се качи и какъв късмет... em_109



--------------------
 
 
№17 от: Иво Колев (5 юни 2011 18:59)
Еееех, спомням си ги тези качвания на Витоша и слизания с миниските и после пеша до вкъщи(Младост-3)

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 15
Потребители: 0
Гости: 15

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?