Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 
 
Архиви
Октомври 2018 (3)
Септември 2018 (4)
Август 2018 (5)
Юли 2018 (2)
Юни 2018 (6)
Май 2018 (9)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Прекрасните лета в Толбухин (Добрич)
14-12-2009, 21:58 | Автор: Тимур | Категория: Лагери, екскурзии, бригади / Градовете тогава
Мдааа.... Т.нар. ми лятно детство е минало в Толбухин, днешен Добрич. Оставяха ме там по 3 месеца през лятото, при баба и дядо, които имаха къща с двор на ул. Генерал Колев, близо до летния театър и Градската градина, до Кубинките, ония трите високи соц. блока.
Тогава още в Градската градина и около езерото нямаше нито едно заведение, дори нито едно павилионче....тишина, красота, сянка и спокойствие на пейките под плачещите върби. Даваха водни колелета, лодки с по 2 гребла и канута, и нямаше никакви хора. А често вечер, на едстрадата до езерото разни модерни групи изнасяха концерти....Трябва да е било в летата на годините от 1968 до 1973.
А езерото беше пълно с шарани. Имаше и ресторант, градината му беше в самото езеро, много хубаво и романтично място. Хората хранеха шараните, седнали на пейките, като им хвърлиш малко хлебец и водата завираше....Аз пък още тогава си бях малко лош и много луд, открадвах на леля ми едни найлонови тривки за миене на чинии, разплитах ги и ги изправях навити на шише във ряла вода - прекрасно рибарско влакно ставаше, връзвах за кука най-обикновена топлийка, изчаквах баба Жечка да задреме следобедната си дрямка, и тайно се измъквах през прозореца, с "риболовните такъми" и скришом поемах курс към градината с езерото...колко шарани съм извадил от това езеро....
Градската градина в другия си край опираше в Гаази Баба....там имаше заведение с дървени маси и оркестър, топли питки със сирене и едни големи, вкусни и ароматни кебапчета.... Всяко лято на пистата в Гаази Баба идваха картинги. Беше голям кеф да се возим, ходехме с братовчеда, щото иначе нямаше с кого да се надбягваме, такава тишина и пустота беше и там. А и как да е другояче, всички бяха заети, я по полето, я в МТС-то, все пак беше разгара на жътвата.
Едно лято, трябва да е било седемдесет и някоя си година, един много известен полски рок-състав, "Червените китари", изнесе концерт в летния театър....тогава бяха на мода Лед Цепелин, Ролинстоунс и Бийтълс, Пърпъл и Юрая Хийп тъкмо изгряваха...стана си стълпотворение, имаше много милиция и много соц-рокаджии....
Прекрасни времена бяха, честно казано, бих си продал душата, ако ми предоставят възможност да върна времето назад... Уви, оня с рогата и копитата, държащ свитък и перодръжка в ръка не идва и не идва...
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Ina_68 (15 декември 2009 12:54)
Тази тема просто ме вдъхнови за години напред! Точно по тези места, които описваш е минало и моето детство. До трите кубинки се намира полицията на Добрич, тогава Толбухин, а срещу полицията живеех аз. Летният театър се намираше точно срещу нас и слушахме всички концерти през прозореца, а доста често и се промъквахме в самия летен театър през едни такива дупки в мрежите, които само ние си ги знаехме. Бяхме тайфата от махалата, която се простираше от "Максим Горки" и цялата "Славянска" улица. На една Коледа се преброихме, бяхме над 30 човека. Събирахме се и като студенти...имам много и вълнуващи спомени от тези мигове. До Гази Баба ходехме почти всеки ден с колелетата, там имаше много лозя и в сезоните хапвахме на воля зелени сливи, ягоди, малини, грозде...Ресторантът пък в градската градина до езерето, се казва Лебед и също имам спомени от там...пържени картофи със сирене и гъби например, нещо което го нямаше на друго място. А помниш ли, имаше една механа - Мечата дупка? Там правеха едни разкошни питки, казваха им "мечки", нещо като пита със сирене...леле колко обичах да ходя там с майка и татко...Тази механа се намираше точно до баирчето което води до Спортна среща. По-късно изгоря за съжаление и остана само спомен. Зимата това езеро в градската градина се превръщаше в ледена пързалка, дядо ми ме водеше там с шейната и с кънки ме научи да се пързалям...Ех, спомени, спомени...Съседе, благодаря ти за хубавите мигове които ми припомни!



--------------------
 
 
№2 от: Ina_68 (15 декември 2009 18:30)
Благодаря сърдечно за поздрава и милите думи относно добруджанци!



--------------------
 
 
№3 от: felice puba (15 декември 2009 20:34)
Ресторанта на езерото - "Лебеда" се казва. Мъжът ми е от Добрич /Толбухин/.  На мен ми харесва "Стария Добрич" със старите работилнички и занаятчийски дюкяни. Много хубава боза има там и гевречета, като ходим на гости все си вземаме и се чувстваме като ученици. А часовниковата кула е много впечатляваща...  



--------------------
 
 
№4 от: janina_k (24 януари 2010 22:13)

точно в градската градина (срешу "Лебеда") имаше страхотни пързалки през зимата. Там с найлонови чували или каквото намериш се пързаляхме до премръзване. Ааа най-обичах неделите- редовна неделна програма:
от 10ч. на кино - детска прожекциа и после паста (торта) парфе в "Златното петле".
И кукленият театър беше любимо неделно забавление.
А през зимата беше много весело да се върви по "жълтите плочки" на центъра- постоянно ниакой падаше (то и сега май е така :)).  


 
 
№5 от: Мира Иванова (17 март 2010 09:41)
Привен и от мен  pionerche Толбухечне съм и аз, така ме  наричаха роднините в Каварна. А бях най-малката, но от от "големия" град  hiphip Лебеда още си стои, Градската градина изглежда добре като минаваме, но и аз не живея вече там...Порастнах в Кубинките на 13-тия етаж и така бях свикнала с асансьорите, че и до днес се учудвам, когато някой каже, че го е страх... Помните ли "Високото тяло" ?

 
 
№6 от: Тимур (29 март 2010 12:55)

Не съм толбухинец, софиянче съм си, но през ония години татко е бил военен летец, командирован в полка в Толбухин и Балчик, и като дошло време да излизам на бял свят, мама отишла в Толбухин при баба и татко, така че съм бил толбухинец само първите 14 дни от живота си...

След това детството ми мина в един вътрешен двор на ул. Лайош Кошут №17, а после в квартала на 138-мо училище на Плиска. Преместихме се на новото място лятото на 1966-та год., когато бях 2-ри за 3-ти клас,  след като изгоря цигарената фабрика "Арда" срещу нас....

Не можете да си представите какъв ужас беше това местене за мен, все едно че света свършваше...как щях да живея без приятелчетата си Васко, Христо, Тошко, братята Кондакови и всички други от двора ?! Какво щях да правя без приятели на новото място ?? Тогава още не знаех, че някой е казал "Всяка раздяла е една малка смърт", но определено усещах много мъка и тъга в душата си.

Исках да плача много, но не трябваше, защото уж "истинските мъже не плачели"....много години по-късно разбрах, че май е точно обратното - "истинските" все пак скришом и тайно си поплакват, и май точно това ги прави по-истински....

22-ра поликлиника още не беше построена, хотел "Плиска" също, тролея №5 въртеше на 4-ти километър, на колелото при щаба на ВВС, Цариградско шосе беше 5-6 метра широко и павирано, а на кръстовището на Плиска имаше регулировчик ! "Военни жилища" бяха извън София.... Такива образувания като Младост и Дружба нямаше, зад хотел Плиска почваха царевици, чак до стадиона на ЦДНА и щаба на ВВС....това беше и стария път за аерогарата.... На мястото на зала Фестивална имаше бостани и гробище.... Трамвая, №№ 4 и 10 въртеше назад, на Ситняково, до сегашното Румънско посолство....

138-мо училище е на 5 метра от блока ни, а натоварената сега ул. "Н. Коперник" навремето беше пак точно толкова широка и много по-чиста, но се казваше улица 37-ма.... Та като излезехме от училище, или влизахме в поздемията на строящата се 22-ра поликлиника да си играем на каубой и индианци, или от чантите си правехме врати по дължината на ул. 37-ма и почвахме да ритаме....
Не знам кой може да повярва, знаейки какво е сега там, но през 1967-ма минаваше поне половин час, преди по улицата да се зададе кола. И виждайки ни, москвича или волгата започваше да свирка с клаксона от 150 метра, после с 3 км./ч. ни заобикаляше "вратите" и мача продължаваше насред улицата ! 

Киселото мляко се продаваше в едни големи алуминиеви легени, насипно, нямаше бурканчета, и трябваше да си носиш съд, да ти сипят....само че тогава млякото беше като сирене, и до вкъщи не губеше формата на млекарската лъжица !

През лятото, всеки ден, по ул. 37-ма минаваше синьо-жълта ръчна количка с чадър, на стар сладоледаджия....в количката имаше и латерна, та го чувахме отдалече....разбира се, имаше само 2 вида сладолед, но пък никога няма да забравя вкуса му....дядото имаше квадратна машинка, в която слагаше вафлена кора, гребваше от сладоледа, и отгоре слагаше друга кора....облизвахме между двете кори, един сладолед струваше 2 стотинки, двоен - 4 стотинки....

Искам това време да се върне ! ! !


 
 
№7 от: maxart (10 януари 2013 21:47)

yajuyo Разплака ме yajuyo


 
 
№8 от: scorpio (20 януари 2014 11:39)

Цитат: Ina_68
...Бяхме тайфата от махалата, която се простираше от "Максим Горки" и цялата "Славянска" улица.

...Ресторантът пък в градската градина до езерето, се казва Лебед и също имам спомени от там...пържени картофи със сирене и гъби например, нещо което го нямаше на друго място. А помниш ли, имаше една механа - Мечата дупка? Там правеха едни разкошни питки, казваха им "мечки", нещо като пита със сирене...леле колко обичах да ходя там с майка и татко...Тази механа се намираше точно до баирчето което води до Спортна среща. По-късно изгоря за съжаление и остана само спомен. Зимата това езеро в градската градина се превръщаше в ледена пързалка, дядо ми ме водеше там с шейната и с кънки ме научи да се пързалям...Ех, спомени, спомени...Съседе, благодаря ти за хубавите мигове които ми припомни!

 

 

     - Божкеееееееееееее, къде ме върна бе, слънчице roza !

   Като влязох в МГ живях на квартира, на "Максим Горки" 23 или 25, не помня вече. 

Беше една къща на "Жилфонд", с голям двор. 

Когато бяхме 2-ра смяна, направо от училище отивахме на разходка в градината.

Пържени картофки със сирене в "Лебеда"! - (не винаги, разбира се)

 

В кино "Добрич" или "Добруджа", винаги ги бъркам тия две кина.

  Едното беше до ресторанта на централната улица - гезмето ;)

Виках им "горното" и "долното" кино

В горното кино гледах "Ромео и Жулиета" с участието на Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг, "Разгневената луна" с участието на Малкъм Макдауел....

В "долното" гледах "Тримата от запаса", "Зарево над Драва"...

  В "Зарево над Драва" имаше един майор Филчев. По случайност и нашият учител по ВТО - Военно Техническо Обучение, се казваше Филчев и беше майор.

  Поради лични финансови разчети ;), си купувахме билетчета от 10 стотинки. за 1-я ред. После, след "прегледа" се местехме на горните редове.

 

  Срещу горното кино имаше гастроном, за който по него време казваха, че ще го правят супермаркет. Ауууу, колко трудна дума ми беше товааааааа - супермаркет. За да я запомня правех асоциация между нафтовата ни печка "Юг - супер" и пощенска марка :) :).

  Срещу "долното" кино беше руската книжарница. Още си пазя сборникът на "Рыбкин", с почти всички решени задачи. Класният ни изпитваше от него. И не само от него де.

  После живях на квартира зад Пионерския дом pionerche .

Когато завършвахме 11-ти клас, точно тогава започна разкопаването на главната улица и затварянето И за превозни средства. Сутрин отивах по една улица на училище и на обяд се връщах по друга (сутрешната вече беше разкопана).

  На главната улица имаше един ресторант "Централ" - събориха го. 

 

Цитат: Мира Иванова
...Помните ли "Високото тяло" ?

 

Да беше нова сграда до Универсалния магазин.

Автогарата беше до сегашната Бърза помощ. До нея се намираше единствения Снек бар в града а отсреща имаше часовникарско ателие.

Благодаря ви, че ме върнахте назад във времето. Чак се учудих колко много неша помня оттогава.

 


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!