Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юни 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 
 
 
Архиви
Юни 2018 (4)
Май 2018 (8)
Април 2018 (2)
Март 2018 (15)
Февруари 2018 (3)
Януари 2018 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Букет и сладко от горски ягоди - разказ
Виждах ги всяка сутрин в хотела, закусваха мълчаливо. Баща и дъщеря. Мъж на средна възраст, прошарени коси, среден на ръст, наблюдаваше я с нежност. Момичето беше около тринадесетгодишно, красиво, със спортна походка. Винаги си поръчваха от менюто палачинки с горски ягоди. Скиорският сезон беше в разгара си, после тръгваха да обикалят пистите наоколо и късно следобяд се качваха в стаята си, оставаха им още няколко дни, в които щяха да са заедно. Защото той живееше отделно от семейството си, вече половин година. Разбрах го случайно, една сутрин бях седнал на съседната маса и дочух какво си приказват. Както никога досега бяха разговорливи.
- Мама ми разказа една случка, била е на моите години. История с букетчета от диви ягоди. Може би и ти я знаеш.
 Да видим, разказвай - облегна се назад бащата. Току що бяха привършили с палачинките.

 

- Мама се влюбила за пръв път на един спортен лагер, високо в планината. Имало е много момчета и момичета. По цял ден били по тренировки, но вечер задължително се събирали около лагерния огън. И едно момче, казвало се като теб, тате, я избирало винаги от многото нейни приятелки, нали я знаеш онази игра на тунел. Ръка за ръка, гледали са се особено, някакъв ток протичал по телата им. Или са се търсели за танците, когато китара или акордеон разнасяли мелодиите си по голямата поляна, обградена с борови дървета. Но нищо повече, все пак онова време било друго, така ми разказваше мама. Един ден били около едно малко езеро, и топката, с която си играли попаднала навътре в него. И мама нагазила в студената вода, без да се замисли. Нали за тази топка отговаряло нейното момче. Как да го остави в беда. И после се разболяла, няколко дни лежала с температура в лагера. А той всяка вечер, преди лагерния огън бил при нея, с букетче от горски ягоди. Приятелките много й се сърдели, защото тя винаги изяждала сама ягодките. Не искала да дели чувствата си и този си подарък с никого. Така минал целият лагер, и оттогава мама много обича горски ягоди. И аз ги обичам. После никога повече не го видяла, този Любчо. А пък аз все си мисля, че това си бил ти, тате.

Видях как бащата се усмихна, после хвана дъщеря си за ръка.

- Чудното е, че и аз имам една такава история. И сега, като си помисля, какво съвпадение, онова момиче, за което ще ти разкажа, се казва като майка ти, Пролет. Едно лято отидох при братовчедките ми, бях на твоите години. А те засаждаха борчета високо в планината. Цялото им училище беше там. Ставаха сутрин много рано, преди изгрев слънце. Росата мокреше краката, мъглата обаче бързо се вдигаше и по обяд вече не можеше да се работи от жега. И всяка вечер имаха забава в столовата или около големия лагерен огън навън, край високо вдигнатото знаме на училището им. Аз бях с тях само една вечер, и танцувах с това момиче, за което ти казах. Много си го бях харесал. А на другия ден набрах много ягоди, сечищата бяха почервенели от плод. После вкъщи варих сладко, за първи път в живота си. Стана ароматно, отлично се справих. И есента мойте братовчедки ми дойдоха на гости. С тях беше и Пролет. Черпих ги от моето сладко, бях много горд с това. Исках да й кажа, че я харесвам, че искам отново да бъда там, с нея в планината, под звездите и край светлината на вечерния огън. Но бяхме едва на твоите години. Не я видях повече. Оттогава и аз много обичам горски ягоди. Двамата, баща и дъщеря, се бяха умълчали. Може би си представяха , че зимата вече е свършила. Дошло е горещото лято. И те са там горе, при поляната с дивите ягоди.

 

Но не само двамата. А той, тя и Пролет, една жена на средна възраст, с едва видимо прошарени коси, която както тях обича много червените, дребни и дъхави горски ягоди.

 

Защото това са техните истории, на мама и татко, букет или сладко, какво значение има това. А може и да са ги преживели заедно, забравили са някои подробности, все пак доста време е минало оттогава. Но дъщеря им ще ги накара да си ги припомнят, защото тя най-много от тях обича неповторимия вкус на дивите ягоди.

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (4 февруари 2010 14:22)
Много красиво, дъхаво и нежно, макар и малко тъжно!

 
 
№2 от: Любомир Николов (4 февруари 2010 16:25)
Кате, двете истории са истински. Едната е моя. По идея на една блогерка. Аз само ги свързах заедно.

 
 
№3 от: ваняя (4 февруари 2010 17:12)
Коя е твоята?
И като се замислиш, е една история, но видяна и пречупена през призмата на две различни очи,

vishenka_27 дааа.

 
 
№4 от: катя милушева (4 февруари 2010 18:53)
Предполагам - втората! Получила се е хубава връзка, изглеждат точно като отделни гледни точки с край за читателя.

 
 
№5 от: Любомир Николов (4 февруари 2010 18:59)
Ваняя, моята е "момчешката". "Момичешката " бе разказана в един блог, авторката ме помоли да напиша нещо по нея. Добавих моята, и се получи това.
pionerche
Рапорт даден, рапорт приет!
Катя, благодаря !

 
 
№6 от: ваняя (4 февруари 2010 21:44)
Ако не ми беше казал, че са отделни, никога нямаше да се досетя. Направил си разказ с дьлбок смисьл ok2 (или поне аз така го разбирам).

 
 
№7 от: Любомир Николов (5 февруари 2010 08:57)
ВАНЯЯ, те са отделни. Но най-лесно щеше да са просто разказани. Все пак трябваше да влязат в някаква обща история.
Поздрави

 
 
№8 от: Айви (5 февруари 2010 17:13)
 И аз никога нямаше да разбера, че са отделни. Връзката е станала перфектна!
 

 
 
№9 от: Любомир Николов (5 февруари 2010 18:36)

Айви, това е хубавото от написаното, защото всеки може да го тълкува, както си иска.
Можех да ги разкажа тези истории отделно.
Но ми хрумна изведнъж, да ги сглобя така. И да добавя накрая : " А може и да са ги преживели заедно, забравили са някои подробности, все пак доста време е минало оттогава."
Защото все пак разказът трябва да излиза от разказаното, нали.
Поздрави !

 
 
№10 от: donaddt (5 февруари 2010 18:37)
Любо, при играта на "тунел" нямаше ли някакво здраво тупане по гърба? hmmm

 
 
№11 от: Любомир Николов (5 февруари 2010 19:58)
Много точно, виж какво ми разказа "момичето".
"Беше мълчаливец, аз също, особено когато ме хващаше за ръка и ме повеждаше под тунела, краката ми се подкосяваха, а другите момчета го удряха по гърба със всичка сила. Беше ги яд на него, защото когато успяваха да ме откраднат от него, той упорито пак ме избираше."
Поздрави,  DONADDT !

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 9
Потребители: 0
Гости: 9

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!