Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Малки глупаци в чужбина
12-08-2010, 14:33 | Автор: mchukanov | Категория: Училището / Лагери, екскурзии, бригади

Годината е 1988, Европейското тъкмо свърши, Марко ван Бастен се заби в спомените ми, като един от най-най-най играчи с феноменалния си гол срещу СССР на финала. Студентските бригади в Англия и Сащ (дали пък не трябва така да се пише) бяха далеееч напред в тъмнината на бъдещето. Нашата треска бяха пътуванията на разменни начала. Изключвам всякакви форми на детска икономика - макар, че и това е сериозна тема. Великата схема на гостуването - първо ние у тях, после те у нас. Къде - как къде - Москва, Белокаменна Москва. Как - как как - с влак. Куфарите се стягат, срещата е "под часовника", вечерното потегляне. Аз, - известен любител на пътуването с влак, подготвен за... ооо...идея си нямам как човек може да се подготви за 2дневно пътуване с влак. Обичайните кюфтета, увити във вестник, хляб, печено пиле, малко сандвичи, консерви - абе знаем всички как ни стягаха багажа, смях и веселба. За сефте влизам в тези прелюбопитни Съветски вагони, ония, на които им се сменят колелата като влезнат в СССР (как ли ще стане). Сериозна група от 4  момчета и 20 момичета, от 2 различни училища - предпоставка за сериозни преживявания... Посред нощ Русе, митница и Граничари - "Лек път и поздрав на Москва!", Румъния. Тогава легенди се носеха - помните как се продаваше тоалетна хартия там - срещу бележка, че си ял; и подобни. По светло влакът спира на някаква румънска гара и виждаме с очите си истината...тъжно...или нямахме навик - отворихме прозорец и хвърляхме на децата на перона бонбони и сандвичи, очите им светкаха...бррр...скараха ни се, че сме отворили прозореца. На изхода от Румъния влакът го дезинфекцираха на една гигантска влакомивка. Унгени, едни титани в черни граничарски униформи обърнаха купето за секунди, свалиха ни на гарата - да пийнем кефир, и - а сега да видим как ще сменят колелата - вагоните увиснаха във въздуха, повдигнати от криковете, готово, качвайте се. И като тръгна този ми ти влак...едно равно с брезови гори...бе няма ли град тука...гори...гори...я - в далечината дим - наближаваме град. Не - димът беше на локомотива, един предълъг влак ни возеше през полята на Украйна, а във вагоните вече се въртеше амбулантната търговия - "Кросовки есть..." - какво ли е пък това. Стигнахме Киевската гара в Москва и оттам на най-странното превозно средство, което бях виждал до тогава - предница на ГАЗ-ка, назад рейс, тръгнахме. Накъде сме? - близо...45 минути пътуваме по едни проспекти..накрая стигнахме "нашия квартал" - Крилатское (нямам еръй) - един огромен жилищен комплекс в края на Града... Дали се изненадахме от мащабите ли - вероятно не - стресът дойде от факта, че спяхме в един училищен коридор, но тази тръпка бързо се преглъща от феномена на Чужбината. Посрещнаха ни, настанихме се и започна голямото запознаване със всичките Серьожи и Олги в близката околия. Ааа, да - имаше и един Альоша. Как се систематизира ДеЦкото изумление - ако започна да го номерирам, може би тук е първо.
  Храната - лелките в столовата се бяха погрижили за ранната вечеря с особен вид студена супа. Да, ама добре, че бяха останали от копърките, защото местната разновидност на таратора, приготвена от квас, сметана, малко накълцан салам и варено яйце, бе далеч от обичайната вечеря на подрастващите в нас младежи... Вкусът... ах Вкусът - така и не го опитах(ме) - горките Московски женици ни гледаха едно такова странно... но поне имаше достатъчно хляб. Споменах ли - момичетата спяха във физкултурния салон. Пропускам обичайните лагерни дивотии, които биха могли да се случат сред събрани накуп хиляди младежи... Хронологията се губи, но мисля да започна с фактологията.
  Мавзолеят на Ленин - след прелюбопитното пътуване с Московския метрополитен стигнахме до заветната цел. Групата се движеше хаотично из подлезите в шеги и закачки, в една от които - ама в буквалния смисъл - жертва станах самият аз - скромната дружеска подсечка, или спънка - как се наричаше - ме изпльоска по корем на излъскания до блясък мрамор, в следствие на което джинсите ми се съдраха на коляното. О, УЖАС - нямало да ме пуснат в Мавзолея така, Другарките се запрепъваха да търсят и вадят безопасни игли, карфици и  подобни крепежни елементи. Наредихме се на една дъъъълга ЧервеноПлощадна опашка, а аз тръпнех от любопитство дали ще ме пуснат, или няколкочасовото висене под жаркото слънце ще е напразно. Е - пуснаха ме хората - видяхме Ленин, или поне го зърнахме и продължихме разходките.
  Кремъл

Малки глупаци в чужбина

- излишно е да споменавам опитите да дрънчим по Царь Колокол с джобни ножки и ключодържатели.

Малки глупаци в чужбина

Малки глупаци в чужбина

Обаче църквите - прекрасните храмови комплекси - как да не си ги запечаташ със Смената - снимахме си на воля, и почти накрая на разходката на някой му направи впечатление, че на вратите имаше едни еееей такива табелки, ясно указващи забраната за снимане... Да, ама ако ги бях видял навреме, сега нямаше да си имам спомен от Кремълските църкви...

Малки глупаци в чужбина

Малки глупаци в чужбина

Малки глупаци в чужбина

И да не си помислиш, че не оразмерявахме ботушите на Петър Първи в Оръжейната палата...
  Водоплаването - Московските канали - лятото тогава беше горещо и следобедите се прекарваха по плажовете на каналите на Москва -река. Чудно преживяване - става почти навик. Впечатление правеше масовостта на тези забавления - хората се къпеха повсеместно във водоемите. И някак дотолкова свикнахме с това явление, че следващата дивотийка си дойде сама. Ден пореден от гостуването беше посветен на Кусково. Не съм бил във Версай, но за двореца в Кусково казаха, че някога го наричали Малкият Версай. Сградата беше разположена на брега на малко езеро, на чийто отсрещен бряг московските граждани се разхлаждаха в зноя. И така, току пред вратата на музея, нашето другарче М. попита МоляДругарката може ли да се изкъпе в езерото. "Може, може" беше отговорът, но докато се изтълкува дозата ирония, М. беше скатал дрешките си на крайбрежния бордюр и с отмерен скок цамбурна във водата под вцепенените погледи на Съветските ТоварищУчительници. Ужас, Срам, как можа, бе М.??? И пак с вода, и пак там - ЖАЖДААА, след неколкочасово обикаляне из музея, стигнахме заветната лаФка, в която се продаваше вода. Бутилка минерална вода, дори 2, ледено студени, по 1 картонена чаша и - ооо - удоволствието да гориш от жажда и да предвкусваш живителните глътки. Надигнахме ония ми ти чаши, и ... настана едно масово - как се казва, като да си напълниш устата с вода и рязко да издухаш всичкият си наличен въздух през устата - пфсуууу. Никой не забеляза, че надписът на етикета гласеше "Кисловодская", кисело-соленикаква вода! Ужас...
  Домът - традицията повеляваше да се гостува и на Съветско семейство. Попаднах в един изключително интересен дом - бащата на фамилията беше офицер от флота на Москва, големият брат на Серьожа беше моряк във Владивосток и - за наш късмет - отпуската му съвпадна с нашето гостуване. Дали има общо - да! Вечерята премина в изобилно ядене на няколко вида далекоизточни риби (едната от които розово-оранжева, после разбрах, че било сьомга), варени меса, пиене на чай, разкази и шеги на някакъв странен език, и дойде време за... закуската. Голямата и незабравима чиния с каша - НЕЕЕЕ! - категорично не можех да опитам дори от странната субстанция. Таткото видя физиономията ми, усмихна се и извади от хладилника останалите от снощи риби. Спасение. А другият младеж, с който бяхме в семейството, след като изяде паницата с каша, на въпроса Нравится?!, незнам как кимна, но се сдоби с още една пълна паница от кашата, докато ме гледаше как си закусвам рибените сандвичи... Нравится...
  Изгубени в превода - сега му казват шопинг, тогава как наричахме времето за пазаруване - ей ви тука 2 часа, да се мотаете из ГУМ-а, за подаръци и други чудеса. Среща на тоя вход в 12.30. Обикаляме с другарчето, спазарихме няколко грамофонни плочи, сред които един почти криминален Рейнбоу за 10тина рубли и една весело поръчана грампластинка на Ю-Би-Сорок, обичайното зяпане по щандовете (тогава бяха претъпкани с какво ли не) и логичният въпрос - колко ли е часът. Питаме един товарищ сколько му е часът и той отвръща "Пол двенадцать"(или както там му се вика) - като хукнахме към указаното място за среща... И дългото обясняване на лимон, в търсене на думата, хич и не ни идваше на акъла, че е лимон...
  Та ей такива ги вършехме по света, да не каже някой - само у нас..

Малки глупаци в чужбина

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: toni_1976 (12 август 2010 14:52)
Супер!!!
Искрено ви завиждам, че сте ходили на такава екскурзия!
Москва е любимия ми град и така и не можах да ида в него.....дори и по Живково време em_8

 
 
№2 от: bat_mitco (12 август 2010 14:56)
    КАТО СЕ ЗАМИСЛЯ, СЛЕД КАТО ПРОЧЕТОХ ТОВА, МАЙ ВЕЧЕ НЕ МОГА ДА КАЗВАМ ,ЧЕ НЕ СЪМ БИЛ В ЧУЖБИНА...ХИЧ ДА НЕ Е МОЖЕ И АЗ ДА СЪМ СИ КУПИЛ ПЛОЧИ НА РЕЙНБОУ И ЮБЕ СОРОК...МОЛОДЕЦ,МОЛОТОВ,МОЛОДЕЦ... em_132



--------------------
 
 
№3 от: Pavlina Iossifova (12 август 2010 15:16)
Иха, как ми стана топло, че чак жарко на душата. Ама Киевский вокзал - о, не, искам на Белоруский, там се продаваха най-вкусните чебуреки. Ама кат си помисля, айде пак на Киевский, че доде есента и ще трябва да ходим с влака за буркани в Бг, и за красовки, и за спортивный костюм "РИТА"...
Младене, искам втора, част, това не е Фсичко, сигурна съм em_17 em_12 Всички глупаци и малки и големи се връщат в къщи, искам до връщането и разбягването под часовника. И какъв подарък купи на мама и на кака, а? Не може без подаръци, амаха! em_30 А, кво са сетих, да не би да сме се срещнали с тебе на ВДНХ в това лято 88о. Помня едни разпищолени български лагерници, чак ме досрамя да се обадя, да не си помислят съветските другари, че съм с тях, em_11
Бат Митко, чуковете настрана, "можно и в зернах". Пояснение: тъдява някъде, т.е. в началото на перестройката 85-86, малко преди смъртта на Молотов ще е било, поизчезна кaфето в Белокаменната. И се появи вица: върви антисталинска демонстрация и скандира: Дайте нам Молотова! Дайте нам Молотова! (с малка буква като съществително - "мляно кафе"). Някаква бабушка гледа, слуша и се намесва на висок глас: "Можно и в зернах!"



--------------------
 
 
№4 от: mchukanov (12 август 2010 15:22)
  Лелеее, верно ВДНХ - имаше и там някаква сериозна простотия - на лодките, ама трябва да върна лентата - може верно наЩа група да е била, Павлинке em_11
  Подаръците... какво ли донесох от Москва - ааа, да - български вълнени ризи за мъжете и шарфове за жените, едно хипопотамче, една книжка на Харун Тазиев и... оставих там една любоФ Советская em_13 ееех... хорошо вспомнит em_89



--------------------
 
 
№5 от: undo (12 август 2010 15:35)
Аууу, е що я остави, Чуканов, тая лИбоФ съвеЦка? Сега и аз мога да кажа, че съм била в Москва, поне духом. И да, чакаме си продължението, нещо много интересно си го предал... em_16

 
 
№6 от: templar (12 август 2010 15:37)
Блазя ти! Аз не успях да отида в СССР, а днес тези неща не могат да се видят. Невъзвратима история. Майка ми беше на една голяма екскурзия, която включваше освен Киев и Москва и Грузия, Армения, Азербайджан... половин земно кълбо.

 
 
№7 от: Цонка (12 август 2010 16:01)
em_75  Нравится! Очень нравится! em_75
А грампластинка на "Молодые ребята из микрорайона", по нашенски "Ню киЦ он дъ блок", имаше ли?
Ей такова околосЪветско чаках. Благодаря! С влак е още по-интересно.



--------------------
 
 
№8 от: cvetelinka (12 август 2010 17:12)
У нас само баща ми беше ходил с влака на дружбата в СССР. Като се върнаха (с трудовия колектив), гарата беше пълна със семействата на пристигащите. Съответно куфарите с подаръците се отвориха още на перона и ние, най-малките, получихме по една (по-точно един) Чебурашка, който/която/което писукаше, като го/я натиснеш по коремчето. После се прибрахме и вкъщи като се отвори наново... За мен имаше мебели за кукли: маса със столове, гардероб и диван от светло дърво (в момента гардеробчето татко го ползва като шкафче за инструменти), а също ходеща кукла (батерията се слагаше в количката, която куклата буташе). За брат ми: инструменти за дърворезба, за мама: купа от червен кристал (мотае ми се и още една, стъклена, по форма приличаше на лодка) и прибори за десерт с дръжки от филигранно сребро. За бабите - по един кухненски комплект от тези за стена. Имаше и един часовник с форма на ключ, и огромен плик дъвчащи бонбони... Била съм малка, но толкова ясно ги помня тези неща - явно големи емоции са били. И пак, баща ми леко се е разминал - една приятелка на баба ми беше домъкнала с влака на дружбата две детски автомобилчета - за двете внучета.
Ох, чакайте, че се сетих за Баш Майстора на екскурзия em_14

 
 
№9 от: катя милушева (12 август 2010 22:20)
 Невероятно и интересно,как само на един дъх го разказваш,дай детайли!
И подължение! em_83 em_83  И за ЛЮБОФТа  също! em_17


 
 
№10 от: Simpra (12 август 2010 22:30)
em_84 em_81 em_125 Като че някой събра "какво се случи в предния епизод" накуп! Запъхтях се, докато те догоня. Как мина границата и напряко през брезовите гори, все едно не беше влак а изтребител. Искам да знам! Как излеждаше домът.. и тия два часа в ГУМ-а - ти ги мина за 3 секунди. Искам да знам какво имаше там, и не само там. Снимките - дай ги em_30 Телепортирай се пак в миналото и донеси още съкровищни спомени. em_44



--------------------
 
 
№11 от: iceto (13 август 2010 01:36)
Искаме и снимкитеem_30



--------------------
 
 
№12 от: mchukanov (13 август 2010 01:53)
  И аз искам, ама тия ъмнайсе години поизядоха доста. Хаха - обаче се сещам - че глупаците, освен, че са малки и големи - сиреч нямат възраст, нямат и националност. За двата дни съвместно пребиваване в България с Руските деца има няколко емблематични случки, обаче рискувам да попадна под ударите на цензурата - не се е пила бира от подрастващите по онова време, да не си помислите нещо, и домашна ракия не им се даваше по къщЯта на хората, хич - даже никак. Понеже българите и русите не са скрепени с невидимата вековна връзка, ама хич, помня как Дядо ги целуваше и почукваше стаканите - ну давай, давай, наздоровя, нравится, а... Каша ще ми ядат...
  Ама какви детайли, Катя, аз да не съм от умниците - поне заглавието не е такова, какво да разказвам за Меншикови и височината на Спасская башня - за детайли има енциклопедии и пътеводители. Мен ми се иска да чуя и други подвизи, ааа em_17
  Еее, Симпра, ама верно туй пътуване с влак - след него усетих как ходи моряк на сушата, нали казват имал поклащаща се походка, половин ден си залиташ в поклащането на влака. Какво ли е да пътуваш до Владивосток с влак - само мога да си помечтая... em_44
  Снимки и лИбоФ СъвеЦка - като се намерят em_16



--------------------
 
 
№13 от: Надя (13 август 2010 07:44)
Много хубаво:)
А русначетата дойдоха ли в България?
Влакът беше "Синият Дунав" нали? Майка ми ходи с него и ми донесе най-красивите кордели и кукли на света....

 
 
№14 от: zaharisa (13 август 2010 10:51)
"Москва, Москва, как много в этом звуке ... " (Пушкин)
Е нямаше ли друго кулинарно освен рибите и кашата? А наливен квас, а пирожки  em_64

 
 
№15 от: anni (13 август 2010 17:37)

Бре, Чуканов, вие сте били като онези футболисти дето се изгубили във Франция, а трябвало да пътуват и започнали да лазят и да  пуфтат с надежда минувачите  да разберат, че търсят гарата, отде да знаят, че "гара" е френска дума.




--------------------
 
 
№16 от: катя милушева (13 август 2010 20:23)
Младене, Чуканов, не ми излизай с номера за ЕНЦИКЛОПЕДИЯТА! Къде ти, видяното през детските очи го няма в никоя, ама никоя енциклопедия.

 
 
№17 от: mchukanov (14 август 2010 00:17)
  Детските ми очи, Кате, за Радост не бяха късогледи, ама и за разлика от паметта..
Цитат: zaharisa
Е нямаше ли друго кулинарно освен рибите и кашата?
- имаше, Захариса, една кутийка червен хайвер ми се е запечатала, за изпроводяк, дето после котката я изяде... - де да знам как се яде туй подобие на рибено масло, което ми беше надоело, ама очен много em_8 em_1



--------------------
 
 
№18 от: yogimax (18 август 2010 16:55)
Какво съвпадение. И от нашето училище точно през лятото на 1988 г. организираха ескурзия до Москва. Е как иначе, нали сме от Руското! Половината клас ходи, но аз не, защото беше със самолет, а аз казах, че няма да летя със самолет и се заинатих. После помня, че едно момче си беше купило от Москва електронната игра с октопода и съкровището, а на мен ми бяха донесли пак от СССР вълкът и яйцата и си ги трампихме тогава.



--------------------
 
 
№19 от: ivashki (18 август 2010 18:32)
Ееех, какви спомени. Аз ходих 86-та не в Съюза, а в ГДР-то. Но преживяванията бяха почти 1 към 1, особено 3-дневното пътуване с влак. От влакомивката след Дунав мост помня, че никой не ни предупреди и както си бяхме по прозорците на влака, ни дезинфекцираха и нас. На гарата в Букурещ- национална гордост- местно конте, с варени дънки и топирана коса, важно- важно вади "Феникс"- кутия. В самото ГДР- първите 2 дена- супер хотел в Карлмарксщад (ако така се пишеше),но след това- младежко общежитие в берлински квартал- еквивалент на нашата "Орбита". Но връщането беше голяма работа- за първи път на самолет-  Ту 134 на "Балкан".

 
 
№20 от: koa (27 август 2010 01:40)
Така е - Румыния, Унгены - пограничники смотрят строго, но справедливо - и спрашивают - А серьги Вы записали?. Как да им обясниш, че треперушките са на ушите ми цял живот , че съм била на 40 дена баба като ми ги е сложила? И в училище завуча изпадаше в ужас - все не исках да си ги свалям и ходех "обичкосана". А Москва . . .н-да. Не искам да подсмърчам - все пак съм изкарала там до-о-оста годинки, но СЕГА е съвсем друго. Или аз съм съвсем друга?

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 6
Потребители: 0
Гости: 6

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!