Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Април 2020 (1)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Спомен от една училищна екскурзия през 1988 г.
18-08-2010, 17:19 | Автор: yogimax | Категория: Училището / Лагери, екскурзии, бригади
Средата на юни, 1988 г., учебната година завършва с четиридневна екскурзия до София, Рилски манастир и Сандански. Кои сме героите? Шестокласници от Руското училище Антон Иванов в Шумен. Препълнен автобус с два класа, 6а и ние 6б. Дълго 6 часово пътуване до София, която е първият ни пристан. Много шум, игри и закачки в автобуса. Пристигаме привечер в Сливница, където е уговорена първата нощувка. Засреща ни лятна дъждовна буря. Влизаме в почивната станция, където дори има телевизор и току що започва срещата на откриването на Европейското първенство между отборите на ФРГ и Италия. Нас обаче бързо ни разпределят по стаите, начеващият пубертет води до особен интерес между момчетата и момичетата, които се групират на противоположни лагери и започват номера по между им. На следващото утро сме отправени почти под строй разбира се към мавзолея на Георги Димитров в София. Жълтите паведа, даващите наряд на пост пред мавзолея, облечени в странни униформи, лика на вожда, всичко това за нас, децата от провинцията беше ново. След това нахлухме в храма Ал. Невски. Мнозина си накупиха кръстчета за по 2 лв, които безмилостно бяха изтръгнати от вратовете на децата, от учителките. И след това хвърлени назидателно в коша... Стана следобед, нахвърлихме се на първата срещната машина за сладолед, но за жалост се оказа плодов :( След това о щастие, пуснаха ни за два часа свободно време в центъра! Не пропуснахме да наваксаме със сладоледа, един съученик се похвали че е изял 7 сладоледа em_12 Но разбира се гвоздеят на свободното време беше ЦУМ. Пълни щандове, с дефицитни за провинцията стоки, как няма да си накупим неща?! Грабнах без да се замисля чисто ново тесте в 52 карти и хилка за тенис на маса. В емоцията си направих лоша сметка, след тези покупки ми останаха всичко на всичко 85 стотинки. А имахме още 2-3 дни екскурзия, и нямахме организирана храна, всеки си купуваше каквото намери. Вечерта в полушоково състояние отпътувах заедно с групата за Рилския манастир, където щяхме да пренощуваме. Преди лягане ядох от останалата ми от път храна-хляб и домат. Другарката ме видя и ме съжали, донесе си два кремвирша. Аз обаче не ям месо и останаха неоползотворени. Огромна спалня, натръшкали сме се 15 дънгалака. По едно време през нощта, о ад. Брутална гръмотевична буря, с такива гръмотевици, каквито само в планината и само в долината на Рилския манастир с неговата акустика могат да се чуят. На следващото утро бях спасен, фурната край Манастира продава току що изпечен, бял, дъхав хляб. Дадох 40 стотинки и осигурих яденето поне за два дни напред em_1  Потегляме към Сандански. Следобяд сме там, имаме свободно време няколко часа. Всички драснаха по магазините, но аз седнах на една пейка и прекарах времето там, до нея продаваха сладолед. Дадох си последните 38 ст. за шоколадов сладолед. По едно време един съученик идва срещу мен и ми носи една голяма, дъхава пица. Казва "за теб я купих, нали нямаш пари". Така ми се ядеше, но нали съм горд, казах "а не, мерси, не съм гладен"...имах още от хляба си em_74 На следващия ден щяхме да си тръгваме, чакаха ни 12 часа път от Сандански до Шумен, щях да бъда спасен от гладна смърт.
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: templar (18 август 2010 19:07)
"Икономиката - икономична, дело на всеки"

 
 
№2 от: Simpra (19 август 2010 07:51)
Пазиш ли още хилката и тестето карти?



--------------------
 
 
№3 от: катя милушева (19 август 2010 08:08)
 Е, и после,сигурно тези хилки са ти били най- ценната придобивка? Гладен,но горд,а?Мисля,че много деца могат да си спомнят такива "горди"моменти от живота в които страдаш,но "перчема ти се вее гоРдо".
 На една подобна екскурсия до Мургаш,аз с едни новички кубинки/твърди,още не разтъпкани/гордо се катерех по чукарите с мазоли на краката,но не се предадох.Когато вечерта трябваше да си лягаме ,бях много изненандна като видях,че мазолите ми са почти с големината на картофи. То и слизането не беше лесно,но поне получих"ордена на магарешкия трън" от един мой съучиник.
То момчето, май искаше да ме зарадва ,а пък аз му се обидих.Ама кЪво да правиш"круша недозрала"....

 
 
№4 от: donaddt (19 август 2010 09:15)
Поздравления за смелостта, em_12 На мен ми трябваше много време, за да напиша "Тъмната страна..."

 
 
№5 от: toni_1976 (19 август 2010 11:38)
Тази статия ме върна и мен в онова далечно време.
Ние също бяхме на екскурзия по същия маршрут.
Беше цяло щастие, че ни пуснаха сами из ЦУМ. От там си закупих един розов заек, плюшена играчка. Бях много горд с нея, защото в Стара Загора нямаше такива.
След това ходихме и в Рилския манастор.
Навярно в онова време, всички училища използваха един и същ маршрут за екскурзии.
И пиците си спомням как ги ядохме, но в кой град беше не помня....

СЪРДЕЧНО ТИ БЛАГОДАРЯ YOGIMAX , че ми подари един позабравен спомен!!!  em_20

 
 
№6 от: ваняя (20 август 2010 15:11)
Вчера го четох и днес отново влязох в детството ,за да прочета пак за двата кренвиша и топля хляб em_1 Много ми хареса разказа и си спомних как вьв втори клас ни водиха на КАМБАНИТЕ ,стори ми се много дьлга екскурзия и си мислех че сме отишли кой знае кьде ,а дори не сме излезли от София em_1 em_13, обаче си имаше автобус и сандвичи и снимка ,а твоето си е било направо приключение em_115

 
 
№7 от: kiril tsonev (20 август 2010 23:28)
Много хубав разказ , с него се върнах и аз към лятото на 1988. Тогава бях 4 клас , а нашата екскурзия беше в Североизточна България. Спомням си , че посетихме Варна  , Силистра , Толбухин ( сега Добрич) ,Плиска и Преслав. За първи път на тази екскурзия спах на хотел (Първата вечер в град Тервел , а втората в Лозница).
  След доста години разбрах , защо в това малко градче Лозница , има такъв модерен и голям хотел... Та това било родното място на най-големия ловец в ЦК...:)

  А по повод на хилките за тенис на маса ...:) В Силистра повечето момчета си купиха '' Gold Cup'' - доста атрактивна марка за онова време. Струваха по 12 лева.На връщане обаче едно момче от другия клас , започна да се притеснява какво ще каже майка му за хилката ( че била много скъпа , за това ли му дала пари..:)) И взе че ми я продаде за 9 лева...:)))
    После в махалата  , ми предложиха 20 !!! лева за тази хилка. Аз не я продадох , а след време някъде я изгубих... em_1

 
 
№8 от: zelenotofenche (22 август 2010 20:17)
Ах тоя незабравим хляб от рилския манастир.Престъпление е да отидеш в Рилския манастир и да не си купиш от хляба.

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 16
Потребители: 0
Гости: 16

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!