Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Писмо получих на х. Гергиница
6-10-2010, 21:30 | Автор: kametel | Категория: Училището / Лагери, екскурзии, бригади
За първи и последен път отивам на лагер от училище на хижа Гергиница. Прекарваме си добре. Денят ни е запълнен с походи, игри и най-различни пионерски дела. Вечер гледаме "Планетата на маймуните", но отпред, на поляната. Защото всеки ден по това време спираха тока и хижарят пускаше ток от акумулатора на един москвич на малък телевизор.
Но да си дойдем на въпроса. Никога не се бях делил от семейството си и сега там сам не се чувствах много комфортно. Един следобед другарката раздава писмата на децата и чете и моето име. Лелееееее, каква радост! Прибах се в стаята си, за да прикрия вълнението си, и зачетох.  Предавам почти дословно: ''Здравей, скъпи Дани. Много ни липсваш. С татко решихме да си купим палатка и да дойдем да те посетим." Казвам се Йордан и писмото беше до Йордан. Много мило ми стана, че ще ме посетят. Пишеха, че ще дойдат другата седмица, защото сега нямали пари. Пишеха, че ме обичали и колкото и да нямали пари, ще купели палатка, за да дойдат при мен. Лелее, как ме връхлетяха чувстватааа! Разревах се като бебе. Последните пари... обич... липсваш ни... Не смеех да изляза от стаята, да не ме види някой,  че съм ревал... В тоя момент в стаята влиза другарката и казва: "Дани, хайде, че майка ти и баща ти са дошли да те видят." Еее, вече това беше прекалено! Тотално разминаване с писмото, което четях преди минута. Излизам покрай стените. Крия се, за да видя тайно дали наистина са те. Нали все пак сега четях ''тяхното'' писмо. Излизам, гледам нашите ме чакат долу пред оградата на хижата. Питам ги: "Нали другата седмица,  с палатка?"  Те мигат на парцали. И аз им показвам писмото. Лелеее, че бъркотия! Ами това писмо не било за мен. Хи-хи хи-хи хи-хи...  Голяма комедия, ама за мой срам. Защото видях какъв ревльо съм!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: катя милушева (6 октомври 2010 21:37)
Страхотно недоразумение! Защо пък ревльо, според мен си бил дете със сърце и нищо друго. А даде ли писмото на истинския получател? em_42
Трябва по-често да казваме на най-близките си, че ги обичаме, даже поне по веднъж на ден, иначе се вледеняваме. em_2

 
 
№2 от: Simpra (7 октомври 2010 06:56)
Цитат Катя Милушева:
Трябва по-често да казваме на най-близките си че ги обичаме,даже поне по веднъж на ден иначе се вледеняваме.


Та аз го правя всеки ден по няколко пъти. И не само това - радвам се на всичко красиво наоколо. Човек трябва по-често да поглежда встрани, наоколо, нагоре към върховте на дърветата и покривите, да се взира в хората и да се усмихва. Иначе много бързо ще му мине времето и поглеждайки назад - няма да види друго освен празнота. Времето минава бързо само, когато е празно и без спомени



--------------------
 
 
№3 от: bat_mitco (7 октомври 2010 09:22)
  ДАНИ,ДАНИ...ПИСМОТО Е БИЛО ТОЧНО ЗА ТЕБ...

   СИМПРА, НЕВЕРОЯТНО Е ДА ЧУВАМ  НЯКОЙ ДА ГОВОРИ НЕЩА, КОИТО ОЩЕ НЕ СЪМ КАЗАЛ...ДАЖЕ ЧУВАМ КАКВО ТИ / НИ..?/ ОТГОВАРЯТ...



--------------------
 
 
№4 от: Pavlina Iossifova (7 октомври 2010 11:51)
Толкова вълнуващо, топло и близко. em_1

По памет цитирам писмото от първия лагер на мой близък. Някак си всички в семейството научихме това писмо наизуст. Детето, което го пише, е във втори клас:
"Здравей, мила мамо!
Аз съм добре. Тук вали през цялото време, но ти не се притеснявай. В палатката влиза вода, но ти не се притеснявай. Храната в стола е гадна. Но ти не се притеснявай. Аз съм добре.
Поздрави ...

Мамо, не може ли в неделя да дойдете да ме вземете оттука?"



--------------------
 
 
№5 от: Цонка (7 октомври 2010 12:14)
Цитат: bat_mitco
ДАНИ,ДАНИ...ПИСМОТО Е БИЛО ТОЧНО ЗА ТЕБ...

Точно за теб си е било, kametel. Още щом са го пуснали в пощата, вашите са размислили и са решили да не чакат цяла седмица и да търсят разни палатки, а веднага да дойдат и да ти покажат, че им липсваш и много те обичат.

Павлинка!!! em_75  Да не губят време в притеснения, а да го спасят незабавно от онова място...  em_75  Страхотен вик за помощ! em_75  em_12



--------------------
 
 
№6 от: cvetelinka (7 октомври 2010 13:04)
Много хубава история с много загрижени, любящи родители. Това най-много ми харесва в случката - че всеки Дани си има мама и тати, които нямат търпение да го прегърнат!
А писмото, цитирано от Павлинка, си е направо шедьовър на епистоларния жанр!

 
 
№7 от: isi (7 октомври 2010 13:18)

А ето тук пък точно едно писмо ОТ лагера   - от Бяло до мама и татко, с големи подробности за стаята и храната em_1 И с красив почерк :))

Всъщност, kametel, замислих се, кое е било по-хубаво за теб в този момент - това че мама и татко са дошли и са там, вече са  при теб, или мисълта, че са написали такова писмо... кое си предпочитал да е истина?  Наистина ми е интересно... :)))
Хубаво е да се казват, но е хубаво и да се правят онези малки и големи  нещица, когато става дума за обич и за обични нам хора...
И от двете има нужда - да кажем, да направим...  Май не трябва да се сравняват...

Тате никога пък не ни е писал писмо, но пък ни намираше изненадващо на всяко едно екскурзионно - хоп, появява се изневиделица на някоя хижа в Средна гора,  в Рила, в Пирин... Питал, разпитвал, вървял пеша, валял го дъжд :)) Постои час-два и хайде обратно :))) Бяхме много щастливи и горди :))




--------------------
 
 
№8 от: bat_mitco (8 октомври 2010 06:01)
    ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1978 С ПЛАЧ НАПУСНАХ В СРЕДАТА НА СМЯНАТА ЛАГЕРА В БЯЛА...ПЪРВИЯТ МИ И ЕДИНСТВЕН ПИОНЕРСКИ ЛАГЕР...ТАТКО ДОЙДЕ ДА МЕ ВИДИ И АЗ СИ ТРЪГНАХ С НЕГО...НЕ Е ИЗВЕСТНО ЗАЩО ТОЧНО...ДАЛИ ЗАЩОТО НЯМАШЕ БИБЛИОТЕКА, КАКТО АЗ СИ МИСЛЕХ...ДАЛИ ЗАЩОТО НЯМАШЕ ТЕЛЕВИЗОР И ПРОПУСНАХ ЦЯЛАТА ВТОРА ФАЗА НА СВЕТОВНОТО В АРЖЕНТИНА...С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ФИНАЛА. НЕГО ГО ГЛЕДАХ , НО ВЕЧЕ У ДОМА...МАЙ Е ТРЯБВАЛО ДА РАЗКАЖА НА МАРИО КЕМПЕС ТАЗИ ИСТОРИЯ,  КОГАТО МУ ПИСАХ ПИСМО ЗА АВТОГРАФ...
      ТА ТАКА, ДАНИ...KAMETEL...ИМА И ПО-РЕВЛИЛИ РЕВЛЬОВЦИ...
  МЕЖДУ ДРУГОТО," ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ" НЕ СЪМ ГО ГЛЕДАЛ...БЯХ "НА ЛАГЕР"...ОНЯ ЛАГЕР, ОТ КОЙТО МОМЧЕТАТА НЕ ТРЯБВА ДА БЯГАТ...ОЩЕ ПО-МАЛКО С ПЛАЧ...



--------------------
 
 
№9 от: Боряна (8 октомври 2010 10:48)
Страхотна история, Кamatel! Пазиш ли писмото? Пък и е хубаво да знаеш, че и момчетата плачат.

Павлинка! Направо ме разби! Но ти не се притеснявай...em_7
Аз имам подобна случка - ходила съм на лагер само веднъж - на Панагюрските колони в нещо като казарма, ужасни условия. И писмото до мама беше кратко и ясно: "Мамо и тате, ЕЛАТЕ ДА МЕ ВЗЕМЕТЕ. ТУКА УМИРАМЕ ОТ ГЛАД!em_30 " За мой лош късмет тогава беше поредната криза и никак нямаше бензин. Не ме взеха /за което не съжалявам, лагера си беше купон/. Никога обаче няма да забравя погледа на мама, когато ме чакаше да сляза от автобуса.em_85



--------------------
 
 
№10 от: kametel (26 януари 2011 22:28)
Много сте мили.



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 26
Потребители: 0
Гости: 26

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!