Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
За моя първи лагер, за провалената ми мисия и търговски успехи
19-04-2011, 09:19 | Автор: Dolli | Категория: Училището / Лагери, екскурзии, бригади
Някога всички родители бяха убедени, че след море за децата е много полезно да отидат на планина. Мене ме засилиха на Панагюрските колонии. Как попаднах 7-годишна първокласничка в средношколски лагер, не проумявам. Обаче се чувствах царски - всички каки ме щипеха по бузите и ми даваха сладки работи. Позволяваха да им пробвам роклите, обувките и герданите. После ме изкалпазаниха да им нося тайните бележчици до батковците в съседните вили. А батковците пък ме светнаха, че куриерският труд се заплаща. Така джобовете ми бяха винаги пълни с целофанени пакетчета суха туристическа лимонада "Ехо", а устата ми - вечно запенена щото на Ехо-то най-хубавото му е да го смучеш сухо.
По някое време времето се развали, едни ми ти планински порои се изсипаха, каките и батковците си седяха по вилите и си пишеха писма в несвяст, а аз тичах напред назад между вилите. Вир вода мокра естествено. И с пликче  лимонада "Ехо" в устата, разбира се. И изведнаж насреща ми пред бариерата на лагера гледам татко ми с мотора. Заряза го и хукна към мен, грабна ме на ръце и ме понесе към лекарския кабинет. Докато се усетя, бях тръшната на кушетката и татко повтаря "Дишай, Долче! Дишай, дишай дечко! Дишай, моля ти се!", а докторката пълни някаква спринцовка. Докато обясня, че съм се запенила от "Ехо", а не от алергията ми, голям зор беше...
Все пак, това, че ме "държат мокра навън в дъжда" възмути татко и той ме преоблече, омота ме в одеало и набързо ме метна на мотора. Така скоропостижно приключи купидонската ми служба - никакво щипане на бузките и никаква заплата във вид на лимонада. Ех! А от САМИЯ лагерен живот ама грам спомени нямам!
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (19 април 2011 09:47)
em_74 Ех, Купидонеее, голям майтап. Сигурна ли си, че не отнесе инжекцията?  em_75
Че ти си била във вихъра на лагерния живот. Дори си била главната артерия, по която се е разливал. И това ако не е хубав спомен... em_36  em_75



--------------------
 
 
№2 от: Simpra (19 април 2011 18:13)
em_73 em_76 Ей, без дъх останах да се смея.

Цитат: Дилбер Танас
Коя година е това ? Баща ти в тоя дъжд е видял доста зор на мотора..
Пък ти да не си бил на този лагер em_96



--------------------
 
 
№3 от: bat_mitco (19 април 2011 18:50)
АБЕЕЕЕ...МЕН ДА ПИТАТЕ Е ТРЯБВАЛО НА ПАКЕТЧЕТА "ЕХО" ДА ПИШЕ "СТРОГО ЗАБРАНЕНО ДА СЕ ПИЕ РАЗРЕДЕНО С ВОДА"..."БЛИЗАЛКОВА ЛИМОНАДА"...ИЛИ НЕЩО ТАКОВА...
А ЗА СПОМЕНА С "АЛЕРГИЯТА" И ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДРУГИ ЛАГЕРНИ...МОЖЕ ДА Е СТАНАЛО КАТО В ОНАЗИ ИСТОРИЯ  С ОНАЗИ  ЖАБА ДЕТО ТРЯБВАЛО ДА КАЖЕ КОНФИТЮЮЮЮР, АМА ТЯ КАЗАЛА МАРМАЛАААААААД...В СЛУЧАЯ ЩЕ ДА Е ИЗВИКАЛА НА ВЪЗРАСТНОТО НАРОДОНАСЕЛЕНИЕ "ЕХООООООО..."
СМЕШНА СМЕШКА, ДОЛИ...МНООООГО СМЕШНА...



--------------------
 
 
№4 от: Cvetan (19 април 2011 19:29)

Браво Доли!!! em_81
Аз също се запених, ама от смЕХО em_7 em_76 




--------------------
 
 
№5 от: Dolli (19 април 2011 19:50)
Колко сте готини всички, сигурно още не съм казвала, понеже лимонадената тема ми е първата em_2
Честно, много се притеснявах да пиша, а пък вие така ме окрилихте... 
10х Цонке, бат_митко, симпра и Цветане!!!
Дилбер Танасе, глей ся: на мене моторите са ми ранното детство. Некои бащи са рокери преди рокерството. После безвъзвратно си купуват коли...
Т'ва е положението em_48




--------------------
 
 
№6 от: 9585 (19 април 2011 20:59)
Ахахахахахах паднах от смях, браво на теб em_75
Трябва да си призная, че когато аз бях около 13 годишна, със "съпруга ми" от квартала като ни беше срам да си кажем нещо любовно, пращахме помежду си Жулиета от другия вход, която тогава да е била 1-2 клас em_27 em_74

 
 
№7 от: катя милушева (19 април 2011 22:31)
Ми,мисия по-важна си имала,а лагерният ЖИВОТ е мил за останалите! em_73

 П.П.
 Това ме подсети са моят първи лагер със съсвава по танци. Аз също бях на 7 години,когата големите от състав отиваха на лагер ....и аз като ракох "И аз ще ходя!"-рекох и отсекох.Похеже бях малолитражно човече не носех куфар,ами дрешките ми бяха в куфара на кака Гинче.А,всичките те големи и Копидон им пъснал по еда стреличка,а аз ,к'во...аз съм отишла да играя!.....И играех,та пушек се вдигаше, даже ме побваха на коя секунда след като засвири корепетитора мога га вляза в ритъм и да заиграя определен танц...Не им се давах...:))))
 И така на раменете на един батко се прибирах от репетиция,защото не можех бързо да ходя.а като го питах как се казва ,той ми отговаряше Вятърко Облачков...
И помня,че ме затвориха в един гардероб на една от съблекалните ,защото не исках да им кажа пълният текст на една детска песничка,която едно от момчетата свиреше на пияно/заради едно момиче естествено/,но не знаеше текста.....,за да се покаже ,че може да свири. Песничката и сега си я помня:
Днес децата вън на двора
си на правиха от сняг
цял човек голям и стеашен
със тояга и калпак.....
И аз друго не си спомням от този лагер,освен,че на ГОЛЕМИЯТ КОНЦЕТР ми сзхвърча ГОЛЕМИЯТ цървул/то като за мен малки нямаше:(/в публиката,но спечелихме...и после ме носеха на ръце.

 
 
№8 от: Pavlina Iossifova (19 април 2011 22:31)
Хаха, нямам емотикони в момента, иначе щях да напляскам всичките смеещи се :):):) "Запенена от ЕХО в служба на любовта". Доли, опитай се да си спомниш как си била облечена :) Искам да си те представя точно как си изглеждала, когато те е видял татко ти... Много вдъхновяваща история! Чудя се кога ли ще я прочетем в оХудожествен вариант в Сценария!?! Че тя си е готово кино :)



--------------------
 
 
№9 от: катя милушева (20 април 2011 00:13)
Цитат: Pavlina Iossifova
Чудя се кога ли ще я прочетем в оХудожествен вариант в Сценария!?! Че тя си е готово кино :)
  Мисля,че скоро ще настъпи ЛАГЕРНОТО ВРЕМЕ em_12

 
 
№10 от: Dolli (20 април 2011 02:14)
Цитат: Pavlina Iossifova
Хаха, нямам емотикони в момента, иначе щях да напляскам всичките смеещи се :):):) "Запенена от ЕХО в служба на любовта". Доли, опитай се да си спомниш как си била облечена :) Искам да си те представя точно как си изглеждала, когато те е видял татко ти... Много вдъхновяваща история! Чудя се кога ли ще я прочетем в оХудожествен вариант в Сценария!?! Че тя си е готово кино :)


Павли, нахили ме страхотно !!! Не ми беше хрумвало да си "погледна" спомените отстрани като във филм. Комедия 100% !
Е, представи си килотено розова рокля, обаче спортна - с къс ръкав и четири огромни джоба! На всеки джоб има копче, върху което се закопчава нещо като катарама с илик. Самата рокля също се закопчаваше отгоре до долу с копчета. Този щур модел беше измислен и реализиран от бабчето ми, която всячески се стараеше да задоволи нуждите ми от достатъчно място за безопасно складиране на всякакви джунджурийки (в случая пакетчета с лимонада "Ехо"). По-късно на една друга рокля имах джоб и на ръкава си. Ако дрешките ми нямат джобове, си носех "разните неща" в чорапите или в обувките, което много възмущаваше баба ми... Идеята за розовия цвят сигурно е бил на майка ми, която силно си падаше по романтичните неща.
Платът на розовата рокля беше нещо памучно, рехаво като тъкан. Чистичка и изгладена вероятно е изглеждала прилично, но мокра от дъжда беше доста раздърпана. Знам, защото всичките тези много копчета по роклята ми изведнаж сякаш натежаха и провиснаха. Помня също, че бях с бели къси чорапи и бели сандали, които от калта също не бяха вече това, което са били. Само прическата ми беше просто б е з у к о р н а! Не помня друг път в живота ми някой да ми е сплитал плитките по три пъти на ден - каките много ги биваше да си играят на фризьорки.
Е, рапорт даден em_20



--------------------
 
 
№11 от: bat_mitco (20 април 2011 09:18)
ОПИСАНИЕТО НА ЕКИПИРОВКАТА МИ ДОКАРА ПОДОБАЮЩА МУЗИКА...МЪЧА СЕ ДА ПРОПЕЯ С ГЛАС КАТО НА САЧМО, НО СТАВА НЕЩО КАТО ИЗКУКУРИГАЛ СЪЧМО...КАКТО КАЗВАШЕ ТОДОР КОЛЕВ "ЖЕЛАНИЕТО Е ПО-ГОЛЯМО ОТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ"...



--------------------
 
 
№12 от: Krista (20 април 2011 16:06)

Хехехе, каква весела история! em_7 
Милото дете, как е тичало в дъжда, горкото,  с тайните на каките и батковците.... em_42
Доли, а пък татко ти, представям си какъв шок е изживял...:) 


 
 
№13 от: Pavlina Iossifova (21 април 2011 13:27)
С леко закъснение, но първо Добре Дошла тук, Доли !
Ама какво кацане в Нашето Детство направи само - върху купидонови стрели! em_36  с килотенорозова спортна рокля с четири джоба и копчета с катарами и и запенена с ЕХО уста!!! em_44 em_65 em_85 em_67 em_87
Роклята ми става любимец-убиец em_109 Няма такъв филм em_84




--------------------
 
 
№14 от: isi (21 април 2011 17:08)
Ей, благодаря, Доли, много забавно Добре дошла и от мен със закъснение :))



--------------------
 
 
№15 от: donaddt (21 април 2011 20:51)
Дори сега бих искала да се спретна в такава рокля,

 
 
№16 от: Dolli (22 април 2011 00:32)


Абе хора,
с какво заслужих всичката тази симпатия - нищо и никакво купидонче в пембена рокля?!
А сериозно,
признателна съм ви за посрещането.
От все сърце!



--------------------
 
 
№17 от: Anakin Skywalker (22 април 2011 21:25)

Цитат: Dolli
Некои бащи са рокери преди рокерството. После безвъзвратно си купуват коли... Т'ва е положението


Моят баща също не беше изключение с неговата Ява, но впоследствие си купи Москвич 412, а Явата продаде по скоро аз да не се пребия с неяem_74
Добре дошла и от мен, Долиem_125




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?