Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930 
 
 
Архиви
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Ваканция, ура!
26-06-2008, 11:24 | Автор: Надя | Категория: Училището / Лагери, екскурзии, бригади
По повод настоящото лято...

Вариант 1: Най-популярният – на село при баба и дядо. Обширно поле за действие, много приятели, никой не бере грижа кога се прибираш и изобщо режимът е свободен. Има язовири, реки, дървета за катерене, градини за обиране и колелета за каране. Обикновено има и селски сбор през лятото, който е апогея на ваканцията, но той заслужава отделна тема. Недостатъци: трябва да помагаш от време на време в земеделската работа, вашите все пак те навестяват от време на време и те "постягат", селските деца обикновено недолюбват много градските.

Вариант 2: На лагер – най-желания. На море, ако успееш да се вредиш, бройката е ограничена и ако те пуснат вашите и на планина, там е без проблем. Мноого деца, много песни, игри и спомени за разказване. Недостатъци: спазва се режим, като в казармата малко, трябва да седиш във водата определен брой минути, има опасност от мамби и други ученически номера, лагерът не продължава цяло лято.

Вариант 3: Оставаш си у вас – най-нежелания. Вашите са на работа и може да си правиш каквото си искаш, обикаляш града с приятели, кино и книги. Недостатъци: няма много деца наоколо, родителите обикновено ти поставят някакви задачи за през деня, изпълняваш тимуровски летни поръчения защото няма с какво друго да се занимаваш. Ако нямаш баба на село значи имаш в града и неизбежно те пращат там да ти се порадва.

Вариант 4: Отиваш при другия родител ако вашите са разведени – доста добре. За да компенсира липсата ти през останалото време другия родител ти позволява всичко и ти купува всичко. Недостатъци: ако има друго семейство ти обикновено не ги понасяш, задават ти се неудобни въпроси за родителя и семейството при което живееш.

Вариант 5: Чужбина – малцина са щастливците – деца спечелили конкурси и съревнования, деца на изявени партийни лидери и на броци против фашизма. Нямам сведения за това как са прекарвали там и кои са били недостатъците, но предполагам, че най-неприятното е като се върнеш целия марков, всички да те намразят.

Вариант 6: На вила, на палатки, на къмпинг – много забавно. По цял ден се киснеш във водата, заравяш се в пясъка, изследваш района с децата на приятелските семейства. Недостатъци: ами, родителите са ти винаги пред очите, ходиш за бира до селския магазин, който не е много близо, комари като врабчета и страшен студ вечер.

Вариант 7: На почивка с вашите с карта от завода – нито много добре, нито много зле. Има деца, има басейн или море, ходиш на ресторант с оркестър, срещаш нови приятели. Недостатъци: ами с родители на почивка не е голяма почивка, стаята е двойна и ти обикновено или спиш с единия родител или си на някакво неудобно сгъваемо легло. Пак има режим на хранене и на мероприятия, има повече възрастни отколкото деца.

 

Кой от посочените е вашият?


 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: ive (26 юни 2008 17:58)
Моят вариант беше първо при едните баба и дядо на село. След това ме взимаха и отивахме с карта на море. След морето пък ме оставяха при другите баба и дядо на другото село.
Всъщност хубаво време беше. И трите места си имаха своята атмосфера, нещо което ги различава едно от друго. Общото беше, че и на трите се чувствах свободна и безгрижна. smile24 Земеделска работа никой не ме караше да върша, а колкото до леглата на морето - не са ми правили никакво впечатление. Родителите ми пък, по незнайна причина, не бяха строги извън къщи. Може би, защото съм им липсвала докато съм била на село и не са ме виждали. На морето пък и те са били във "ваканция" (отпуск) plaj  и сигурно не им се е занимавало с много дисциплина.

 
 
№2 от: isi (30 юни 2008 13:53)
Моят вариант също беше смесен, но не знам защо не съм ходила на обикновен лагер  - само на лагер школи и на ЕКСКУРЗИОННИ ЛЕТУВАНИЯ  yess Моята класна след 4-ти клас беше учителка по география и голям ТУРИСТ! В края на краищата на мен страшно много ми харесаха тези пешеходни походи, катерене, слизане, малко  губене, туристическите песни, хижите, слънцето, дъждът - и до ден днешен обожавам планините! Но не за всички беше така - на първото екскурзионно бяхме почти целият клас, на следващото такова - бяхме 3-4-ма  ентусиасти от предната година!  И май тук към недостатъците на лагера - режим, дисциплина - се прибавят:  още по-строг режим и по-гляма дисциплина, много вървене, ранно ставане, носене на гръб целия багаж всеки ден, дори някой път и сухата храна от предната хижа, че и дори чаршафите, ако изобщо има такива, миене със студена вода, къпане по график, май веднъж за двете седмици, вървене в редица по един средно 5-6 часа, жажда, а насреща гореща вода в "модерна" пластмасова манерка.... Всичко това на мен сега ми звучи страшно готино, защото още тогава, като малка, успявах да се справя и се чувствах герой! Но за планината и причините за моята любов към нея - трябва отделно да разкажа.
Иначе със сестра ми стояхме доста голяма част от ваканцията у нас - но пак имаше много игри, ако не с децата от блока , защото са си на село, то двете с нея! И вярно - книги и кино!
На 2-те села - и там ходехме, но за кратко, нямаше много деца, пък и други удобства ни липсваха mig_mig Ааа,  и земеделска работа - задължително - аз тогава съм копала царевица повече от колкото сега, картофи да се вадят, фасул да се бере и какво ли още не - но сега ми е много хубаво да си спомням тези моменти ..... и баба, която умора не знае и през цялото време разказва, разказва .....



--------------------
 
 
№3 от: Надя (30 юни 2008 14:46)
Мда, наистина съм пропуснала екскурзионното летуване. Аз само веднъж ходих и бях вече 8ми клас. Но спомена е жив, за тежката раница, за глада, за загубата на посока и т.н.
И аз също много обичам планината. А какво правим и двете на морето се питам??? smile24

 
 
№4 от: cveti (23 септември 2008 17:25)
Мен и сестра ми ни спохождаха 4 от вариантите
Вариант 1- седмица след започването на лятната ваканция бивахме закарвани с гордоста на семейството -синя шкода, на село при баба и дядо.Бяхме щастливи, защото се събирахме в махалата цяла тумба деца, а и братовчедите ни бяха там.Баба беше строга, но справедлива.Помагахме с плевене на цветната градина, доматите и пипера, като награда всеки следобяд ходихме до единствената сладкарница в центъра, където ни се купуваше :една кутия жокейчета /слепени с много, ама многооооо крем/, едни интересни сладкиши наричани -Ну пагади /два кръгли блата слепени с шипков мармалад и заляти с шоколад/ и Голямммм буркан от 800 мл.със сметанов сладолед /ест.буркана ние си го носихме, а леля Нада ни го пълнеше хихихихи/.Вечерята беше към 7.30 ч. и непремено под асмата, след това първият готов гладник минава да събира останалите по къщите и се започвя бясна игра на стражари и апаши, разказвахме си страшни истории .....Сутрин се будехме от миризмата на бабини мекички с чаша прясно мляко.

Вариант 2-Обичах лагерите.Това изживяване ме споходи за първи път в 4-ти клас, и ходихме на Галата.Беше страхотно, космическо, невероятно, най-великото ми изживяване далеч от родителското тяло.

Вариант 3- Имаше един период в който си седяхме в къщи.Това се случваше месеца преди да започнем училище.Не беше никак лошо, бяхме сами,разполагахме с огромната сума от 0,50 лв. на дете /общо 1 лв./, необезпокоявани висяхме в книжарницата до нас, ядяхме пица от машина /това бяха най-невероятно пухкавите пици/ или прословутите балатонки със салам камчия, абе с две думи обикаляхме улиците, като бездомна глутница кучета ама ни беше кеф и бяхме щастливи.

Вариант 4-Урааааааа, мама ни събужда в 2.30 ч през ноща, в 3:00 ч тръгваме за морето.Сестра ми си е надула пояса предварително и се опитва да се натика в колата с него между куфарите с дрехи, щайгите със зарзават и няколко възглавници приготвени за нас.Яде бой заради надутия пояс, а аз се хиля глуповато и съм доволна.Към 9 ч.сутринта мама ни буди и усещам мириса на море.Нямам търпение да се настаним и да отидем на плаж-имам нов бански донесен от Полша/смятам се за хита на сезона облечена в него, нищо че съм в 5-6 клас/.Следва лутане по уличките на Созопол за да открием подходящата квартира за комплект от 3 семейства всяко с по 2-3 деца, мама изнервена подвиква на тати да си гледа пътя.Пристигаме, разтоварваме, обядваме или вечеряме, отиваме на ресторант, щото за плаж време няма /според мама -баща ти е виновен, че късно сме тръгнали сутринта/Няма значение.....пия кола, слушам оркестъра и ям вкусна порция мешана скара задължително поделена със
сестра ми.Утре....10 дена-плаж, сандвичи, праскови и диня, разходки, отново мешана скара и кола, стотици мидички, пясък и в ушите ни, мама маже тати с кисело мляко -като рак е, мразя сестра ми иска същият гердан от морски охлювчета.....15 септември....

 
 
№5 от: Надя (11 юни 2009 18:16)
Ах, ваканцията дойде момичета и момчета. Какво чакане падна, какво броене на дните и ето я, хоп, тука е! Грабвайте въдиците, поясите, федербала и атакааааааааааа!

 
 
№6 от: рошав заек (16 декември 2009 14:54)

Коледа иде, а пък аз се размечтах за море...
И при мен се съчетаваха няколко варианта на лятна почивка. Щом учебната година приключеше, заминавахме с нашите с карта на море на Китен. И беше върхът. Мен ме гледаха баба и дядо, и затова дори много се радвах, че съм с мама и татко, а пък и на тях им беше домъчняло, та не ме стягаха особено. В станцията беше пълно с деца на колегите им, игри, люлки, стрелбища, походи до "подмолите на раците", неизменният ресторант с оркестър, лятно кино, в шести-седми клас вече и по дискотеки се помъкнахме... И после на гости при родата в Бургас... Абе, върхът. А после ме прибираха вкъщи, ама то в малък град почти като на село. Пристигаха братовчедите ми и още куп деца от големите градове - при бабите и дядовците, и махалата се удвояваше. Това игри на индианци, на стражари и апаши, на "ръбче" и народна, на "царю честити" и "картини"... Кино, ама с цялата махала, петнайсетина хлапета, гледахме по сто пъти "Слонът, моя приятел" и филмите с Гойко Митич в лятното кино... Излети до близките местности в планината - сами, "възрастните" бяха няколкото 13 - 14-годишни каки и батковци... Лунапарк... Че и някоя книжка дори успях да прочета.
Още от мъничка самата аз бях категорично против да ме пращат на лагер. На море с даскали, които ти казват колко време да стоиш във водата, кога да лягаш, кога да ставаш, строявания, проверки - ей това изобщо не можех да си го представя. Дори и разказите на братовчедите ми за лудориите и мамбите не можеха да ме съблазнят. В седми клас обаче спечелих някакъв конкурс и ме пратиха за награда на лагер в ГДР. Там, слава Богу, изобщо не ни тормозеха с пионерска дейност, само дето ни заведоха до Лайпциг в музея на Димитров, и това беше. 14 дни пълно щастие! И първата целувка - с местния хулиган Уве, 15-годишен дангалак, който ме возеше на мотопед... то беше любов, то беше чудо...




--------------------
 
 
№7 от: Anakin Skywalker (27 февруари 2010 18:48)
Моят вариант беше първо в Почивната станция в Приморско, родителите ме оставяха заедно с още 3 момчета на колеги и така... половината ваканция под грижите на управителя на станцията чичо Иван. Ставахме черни като негърчета от Уага Дугу. Другата половина от ваканцията - при баба и дядо на село



--------------------
 
 
№8 от: Simpra (27 февруари 2010 21:42)

За жалост съм си градско дете отвсякъде. Искам да кажа, че пра-роднините ми са се озовали директно в София след едно голямо преселване (бащата на майка ми и майката на баща ми са преселници, които дошли тук още като деца, после всеки заживял своя живот и чак техните деца (майка ми и баща ми) като пораснали случайно се запознали) и така ние нямаме село, за което и до ден днешен съжалявам, защото когато ми омръзне от газове и дупки няма къде да се завърна. За щастие имаме вила близо до София, където прекарвах летата с братовчедите, които бяха през през три къщи. Обаче режимът съвсем не беше лек! Ставаше се рано. Закусваше се попара, или филия със сладко/мармалад/сирене, но винаги с чаша прясно мляко и се почваше ученето на пустия френски. Баба ми беше учителка по френски, а сестра й преподаваше немски. Братовчедите (които изкараха училище с една тетрадка от първи до дванадесети клас) учеха немски (и го научиха!). През цялото детство ми се говореше на френски, а аз отговарях на български. Между закуската и обяда се четяха книги на френски, даваха се нареждания да се помете, избърше или да се изтупа нещо - пак на френски. Ако ще се готви нещо, рецептата се рецитираше от мен на френски.  Мразех този език! Оцених го едва, когато пораснах, но това нанесе своите поражения върху спомените ми, защото сега нямам такива като например от гроздобер, вадене на картофи, доене на кравата и др. подобни все интересни за всяко дете неща. През лятото всъщност играта траеше един час преди обяд и още няколко преди вечеря. В това време се обикаляха съседните баири, строяха се колибите, скривалищата и наблюдателниците. Правеха се бързи бели, защото бяхме като отвързани. После бабите-командири извисяваха гласове и всички разбираха, че краткото време до обяда е изтекло. След обяд се спеше или поне се казваше, че не е удобно да се притесняват хората по време на следобедна почивка и така всички нетърпеливо се въртяхме в следобедния си "сън", докато стане четири следобед, и хуквахме едни към други, пак като отвързани. Ходехме до реката, завирахме се да шпионираме в чуждите дворове и в близкото ТКЗС, стреляхме с лъкове, крояхме планове… и така до вечеря. След вечеря беше най-скъпото време – излизахме по тъмно на разходка с дядо ми и ходехме до ловджийската чешма (това е до съседния баир), и тогава той ми разказваше невероятни истории. Малко преди да започне училището, отивахме задължително на морето, което е част от Вариант 1 или може би Вариант 6. Само че там сутрин, след закуска, преди да се отиде на плаж се учеше английски с майка ми, която както може да се сетите по нищо не отстъпваше на баба ми. Затова сега мога да открия библиотека на детските (и не само) книжки на разни езици. Обожавах вечерните разходки по плажа, Несебър и полетите със самолет до морето и обратно. Накрая на 15-ти септември отивах с облекчение на училище, където ако щете вярвайте си почивах и бях щастлива да говоря на български. Всъщност всичко това е било за добро, защото въпреки езиците, никога не пожелах да избягам от България, може би отново напук, както някога на френските въпроси отговарях на български - напук останах тук. Заради мириса на морето, горящите дърва в печките през зимата, светулките по пътя към ловджийската чешма, хълмовете, планините, българските манджи, интересните места и вероятно, за да наваксам пропуснатите срещи с приятелите, включително и с вас.




--------------------
 
 
№9 от: Надя (27 февруари 2010 23:12)
Хе-хе, Симпра, такова полиглотско лято май нямаме досега сред нас:):) Наистина ми беше интереснО!

 
 
№10 от: катя милушева (27 февруари 2010 23:16)
Много натоварена програма? Кога си имала време да пореснеш?!

 
 
№11 от: Simpra (28 февруари 2010 00:01)
pirat Ами, още не съм пораснала! По-точно детството ми е с удължено действие, нали ме тормозеха, когато трябваше да играя... Е, сега си играя, защото няма кой да ме тормози! bruuum Нали съм ви споделяла как в първата ми работа набирах номера например на готварски рецепти или приказки по телефона и прехвърлях разговора на някой нищо не подозиращ колега! Падаше голям майтап! А за рождения ми ден семейството ми подари люлка, висяща от тавана.



--------------------
 
 
№12 от: Anakin Skywalker (28 февруари 2010 12:32)
SIMPRA, кажи оставаше ли ти време за плуване, за каране на колело, за игра на федербал? Иначе аз също учех език (английски), но в езикова школа, през време на учебната година. До морето помня пътвуанията ни основно със самолет. Като по голям не ми харесваше вече пътуването с гордостта на семейството - Москвич 412.   Много дълго беше. А така - тати (или някой от бащите на другите 2 момчета)ни изпращаше на летището, след по малко от час полет с Ан-24 или Як-40 бяхме на бургаското летище Сарафово.
Славни времена бяха



--------------------
 
 
№13 от: катя милушева (28 февруари 2010 13:26)
Моите варианти за ваканция бяха по скоро №2 а №7, но имаше един по-комплексен вариант, защото ваканциите бяха дълги, а отпуските на родителите ми не чак толкова дълги и понакога не съвпадаха съвсем точно. Затова съботно-неделните пътешествия за нас бяха най-голямото удоволствие. Понякога тръгвахме още в петък вечерта, заредени с провизизи. По този метод със синия москвич 408 обикаляхме най-красивите места в България. А след това си продължаваше вариант №3 - впечатлен и свободен после разказваш на тайфата къде си бил. mig_mig

 
 
№14 от: Anakin Skywalker (28 февруари 2010 14:01)
Момичета и момчета, разкажете повече за морските си приключения, за морските ваканцииsun



--------------------
 
 
№15 от: Simpra (28 февруари 2010 17:16)
Ето специално за Анакин малко повече за морската ваканция:
Кацаме на летището. Слизаме от Анчето. Вдишвам мириса на водорасли и виенето на свят от полета веднага ми минава. Отиваме на лентата да си чакаме обикновено един куфар с един голям сак. Мятаме се на едно такси, което ни откарва до предварително запазената квартира или там, за където ни е станцията. По често сме почивали в стария град на Несебър или Созопол. Сутрин закуската обикновено беше конфитюр/ мед в малки пластмасови кръгли кутийки, които се отваряха като киселото мляко. В чинията слагаха парче масло, парче сирене и нарязан на кръгчета шпеков салам. И до ден днешен обожавам филия с масло, отгоре салам, най-отгоре сладко и всичкото поръсено със сирене. Консумира се с топъл чай. След английския, на топлия вече пясък, отивахме на плажа. Започваше се едно копане на дупки и правене на огромни замъци. После къпане в морето с плуване до шамандурите, но не по далече. След обяда, който ако сме на квартира беше с купон за определени ресторанти,  се почиваше естествено, което за мен означаваше прочит на някоя от задължителните за четене през лятото книги. И понеже никога не спях след обед, обикновено почивката на морето ми стигаше да му видя края на списъка. И към четири и нещо след обяд пак отивахме на плажа, където пак се заемах с копаенето на поредната дупка. Тя трябваше да не е близо до брега, за да не разрушават вълните замъка, но колкото по-далеч от морето беше, толкова по-дълбоко трябваше да се копае и аз копаех… После се оформяха стените на замъка, след което започваше изграждането на кулите с накапване. Слагахме и миди за допълнителна украса. Понякога се случваше да мине някой злобар и да ритне всичко. Играехме и на волейбол във водата. А как изгаряхме! Колко кисело мляко сме употребили като лек за червената кожа! След три дни вече имахме тен. Вечер се разхождахме или из града, или минавахме по брега. После се прибирахме, родителите сядаха да си бъбрят, да изпият по една ракия, а ние започвахме играта кога на "Седморката на Блейк", кога на "Арабела". Понякога си правехме къщи, ходехме си на гости, такива момичешки работи. Една година помня трябваше да правим хербарий за училище и аз бях събрала различни видове водорасли. Бях ги изсушила, подобно на екземплярите от сушата, между страниците на дебела книга. Получи се страхотно! Беше единствения хербарий, включващ водорасли. Седяхме по 15 дни на морето. Обикновено втората половина на август, след което се прибирахме в София. И това беше най-щастливото и безгрижно време, защото си почивах наистина до началото на учебната година. Е, като изключим домашните задължения, но тях няма да описвам. А колкото до федербала – играех го само, когато трябва примерно да забавлявам някое дете, дошло на гости. А плувах, също като вас предполагам, и в училище – имахме задължителни часове по плуване и то в старата баня срещу Халите.



--------------------
 
 
№16 от: Anakin Skywalker (28 февруари 2010 23:02)
SIMPRA, звучи страхотно ok2
Наистина имаш и дар слово и писателски талант, да опишеш нещата красиво и романтчино.bravoo Ние пък се отправяхме най често за Приморско от сарафовското летище и там нашата стая в ПС ни чакаше. Трите софийски хулиганчета. И се започваше веселбата. Плаж,  слънце,sun  волейбол играехме както на пясъка така и във водата.  Аз също съм по светъл и най много изгарях от моите приятелчета, но не помня да съм се мазал много - много..
ползвахме някакви кремове май на Нивеа, но мразехме с кислеко мляко да се поливаме. Както вече споменах, ставахме негри от Бунгауа...
Тогава обаче ако някой ми беше казал че ще дойде ден през летните месеци да ходя облечен в стил юпи, с официални обувки, костюми вретовръзки . щях да се изсмея...но уви дойде това време За плуването ще кажа , че и ние имахме плувни часове по физическо, Ходехме на Спартак, но и в минералния басейн на Централна баня също. За голямо съжаление после знаем тази баня в какво се превърна, дори и до сега не е реставрирана напълно. Но преди няколко гподини направо си беше като декор за филм на ужасите. Дори щях да каня холувудски продуценти и режисьориmig_mig да снимат хоръри там.
Имах и идея за няколко заглавия: "Кървава баня"
"Телякът вампир" или "Мъртъв но сресан"tongue3 smile24



--------------------
 
 
№17 от: Pavlina Iossifova (1 март 2010 15:05)
Към полиглотското лято на Симпра:

Напомни ми един разказ от детството на майка ми. Мама е селско дете със софийски братовчеди. Та в началото на 50те, когато тя вече е била на ръба на детството и юношеството по-малките й софийски братовчеди пристигали на село през лятната ваканция, но в комплект със софийската си баба, че в онези гладни за София години, на село и децата и градската баба да се поохранят. Тази градска баба като симприната била учителка по френски. Сещате се, че докато майка ми и вуйчо ми е трябвало да помагат на селската баба и на родителите си на нивите, бледните софийски братовчедчета ги пояли с мляко и други благини и не ги пращали на нивата. Мама много им завиждала, докато един ден малката софийска братовчедка не дошла при нея със заговорнически план. Мама трябвало да убеди селската баба да каже, че непременно й трябват повече помощници за нивата, за да се отърват софиянчетата от "тоз пусти френски" и режима, който много приличал на описания от Симпра.



--------------------
 
 
№18 от: isi (16 август 2010 22:13)
Цитат: toni_1976
Нека си спомним за летните ваканции, по онова време - 80- те години :)

Аз като градско чедо, нямах село и повечето време прекарвах ваканцията в игри пред блока с тайфата.....но идваше време когато всички деца заминаваха по селата си и аз оставах сам...:(
Тогава и за мен изгряваше слънцето - майка ми правеше стройна програма за ваканцията ми:
1-во: Почти един месец с прабаба ми бяхме на вилата ни, намираща се на 7 км от Стара Загора - слава Богу, там се намираха деца :)
2-ро: Две седмици на гости при наши приятели в китното новозагорско село Кортен - имам незабравими спомени от там!
3-то: Две седмици на балкан в Габрово при роднини - от там ми се отваряше голям апетит!

И то ваканцията свърши.....



--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 13
Потребители: 0
Гости: 13

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по:


 
 
 
 
Ново в ПУК!