Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Ноември 2021    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930 
 
 
Архиви
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
Юли 2021 (2)
Юни 2021 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Изгубени статии: Ахой, обърнати ударения!
14-04-2012, 21:37 | Автор: eli | Категория: Училището / Лагери, екскурзии, бригади

"Хе-хе-Хелмууут" крещях преди всяко хранене покрай хижата на въпросното германче, един типично по тевтонски вкиснат дребен Хелмут. Българите бяхме в крайните хижи, дървени и в алпийски стил, с остри покриви, като от приказките. (Няма нищо по-меко от чешки юрган или поне аз за двадесет години не съм го открила!) След нас бяха къщичките на германците, после терасовидно надолу се падаха палатките, обитавани от домакините, след това плац и столова.

От пътуването натам помня прашни спални вагони на три етажа, естествено бой кой да спи на последния, скука и накацали по линиите румънски циганчета. Някой ни беше светнал да им хвърляме дъвки, колко жесток можеш да бъдеш на 14. И заблуден. Съмнявам се изобщо да знаехме къде отиваме. Мъгляво се споменаваха Велики Татри и кофти храна. Ядат си краставиците със захар, варвари!. И толкова.

После автобус, гора, нощ, как сме попаднали там от гарата не помня. В автобуса се качи бате Михай, в когото впоследствие всички момичета с влюбихме и извика: "Ахой, Булхарско!" Какво ти "Ахой", беше сигурно три часа, но на четиринадесет си и любопитен и дружно живнахме за бодър привет.

А в лагера не правехме почти нищо (което е двойно отрицание, разбира се).

Не ходехме на плаж на рекичката например, в индианска нишка по горското шосе. Когато се чуеше мотор на кола, местните викаха "Позор, аутоо". Смяхме се до сълзи и си викахме предупреждението просто така, за купона.

Но да продължа:

Не ходехме на "пазар" в селото, което можеше да се похвали с най-заредения магазин, в който бях стъпвала. Защото на 14 търсиш шоколади и "Кола", а тук и двете се продаваха на корем.
Не участвахме в нощно търсене на съкровище. Не помня да открихме нещо, но тръпката си я биваше.
Не участвахме в дневно търсене на съкровище, с все същия резултат.
Не ходихме на екскурзия до Острава. Пуснаха ни на нещо като появилите се впоследствие и в България битаци. Продавачите някак разсконспирираха разваления ни руски и като по чудо се оказа, че всички са били на море в България!

И като стана дума за руски, това е един от малкото случаи, когато станах свидетел нещо научено в училище да проработи, и то както ти е обещал учителят. Нашият подлъга момчетата да наизустят "Я помню чудное мгновение..." с идеята, че изрецитираш ли го по-така, всяка дама ще падне в краката ти. И стана! С общи усилия българската група възстанови стиха и гордо го връчи на влюбеното другарче, което по етапен ред го даде на едно момиче, което пък го даде на немския обект на чувствата...
И като стана дума пък за езици, не гледахме "Извънземното" на чешки, в залата на лагера. Може да не разбрахме нито дума, но накрая всички плакахме.

И като стана дума пак за езици, не обръщахме най-некултурно гръб на приветите на "чехчетата". Докато ни направиха бележка, че "Ахой" значи и "Здравей" и "Довиждане". Странно...

И така четиринадесет дни, най-вълшебните в живота ми. Помня как вече към края на смяната слизах по пътеката, а от лагерната уредба се носеше It’s a Wonderful Life. Печеше особеното, планинско чешко слънце, не знам защо бях сама и никога няма да забравя как с детския си, четиринадесет годишен мозък си помислих, "Това е, щастлива съм".

После пак автобус, гора, а на края на гората бате Михай застана до шофьора и пак извика "Ахой, Булхарско". Никой не му отговори, плачехме.

 

БЕЛ. Оригинално статията е публикувана на 15 декември 2008.


КОМЕНТАРИ

#1 написал: Любомир Николов (15 декември 2008)
Да, на 14 светът е прекрасен, особено ако откриваш непознати земи!


#2 написал: dani (15 декември 2008)
Има такива писатели, на които ти се ще да им звъннеш, след като прочетеш книгата им. Това всъщност е реплика на Холдън от  "Спасителят в ръжта". Казвам я и аз, защото точно това ми се искаше и на мен, когато стигнах до последното изречение на статията. ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!


#3 написал: isi (15 декември 2008)
Ели, добре че е Дани, аз така и не можах да измисля какво да ти напиша тук! Освен: "Това е, щастлива съм!"


#4 написал: marulka (16 декември 2008)
Ели,
И аз плача. И искам да съм на 14!
Благодаря ти!


#5 написал: eli (16 декември 2008)
И аз, че ви има и ми се радвате на спомените
Сега обаче виждам, че съм забравила да обясня заглавието. Всички "чешки" думи в текста  тогава ми звучаха странно ударени в началото и съответно "неправилни". Така звучи и името на селцето, което умишлено няма да напиша. Започва с М


#6 написал: furious_kid (16 декември 2008)
Ахой, Маринкевова!
Чудесно, ама чудесно си го написала!


#7 написал: felice puba (16 декември 2008)
ELI, колко много спомени и всичките прекрасни!


#8 написал: zaharisa (16 декември 2008)
Хубаво, цветно и детско
А финала със слънцето направо ме отнесе в деня, когато една съученичка навършваше 15, бяхме щастливи без да знаем защо, купувахме й подарък,  мен ме затвориха да пиша стихотворение от което  остана фразата
"светът е хубав, ти си на 15 и всичко грее в розово и златно"


#9 написал: Julian (Днес, 15:09)
Така си го написала, че вече не съм сигурен дали и аз не съм бил там през тези дни. Браво Eli...

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: veselin (15 април 2012 20:39)

старо, ама златно! ели, имам много сходно преживяване, но малко по-късно от твоето. аз обаче бях в словакия и там никак не искаха да говорят на руски. може би защото по това време СССР вече умираше. обаче това с магазините ми е супер познато - най-вече свързано със сладоледите. а Татрите, ех Татрите. два пъти през живота си съм пил вода направо от реката и единият път беше именно в Татрите. за две седмици в банска бистрица не ни заведоха на битак. освен редовния басейн и спортната площадка, ни водеха на Татрите и някакъкви замъци. хубавото беше, че до замъците имаше много стрелбища. ех, колко войници и колички си донесох. не помня името на нашия местен водач, тъй като всички го наричахме Галфончо.


 
 
№2 от: ashtree (18 април 2012 17:01)

Винаги ми е било странно, как в думата zmrzlina - сладолед, може да иома цели пет съгласни една след друга....:)


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 20
Потребители: 1
Гости: 19
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?