Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 
 
 
Архиви
Февруари 2020 (3)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
Ноември 2019 (1)
Октомври 2019 (6)
Септември 2019 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
На пост пред Пантеона във Варна

Съвсем случайно попаднах на този сайт. И като се зачетох, та до 3 сутринта.. Спомени, спомени.. Като гледам, повечето спомени тук са от по-млади от мен, но май нещата не се променят бързо. Та.. покрай вашите спомени и аз се сетих за един мой такъв..

Бях 7-ми клас. По него време (1977-ма) всички основни училища даваха наряди като почетен караул пред "Паметникът на загиналите борци против фашизма и капитализма от град Варна и Варненски окръг в периода 1923-1944 г.», известен като Пантеона, който се намира в Морската градина на Варна, в непосредствена близост до Двореца на културата и спорта. Привилегията се падаше само на учениците с най-добър успех. А като се има предвид, че в едно училище имаше средно по стотина седмокласници, от които се избират едва 15, представете си какво треперене беше, дали ще попаднеш в заветните 15.

Е.. попаднах. Вярно че бях първа резерва и извадих късмета, че един от избраните се разболя, та отидох на негово място, но така или иначе отидох.

Два дни обучение – как се марширува от лагера (който се намираше в една двуетажна сграда на Акациите – сега там май е само паркинг – от години не съм ходила нататък, така че не съм сигурна какво има в момента) до главната алея пред Пантеона; как се прави тържествения марш по алеята; как се правят смените.. А особено маршировката по Алеята беше специална – при всяка крачка съответния крак се вдига високо над земята и се набива обратно – бавно и тържествено – през целия път по алеята, докато се стигне до самия паметник. Всяка нова смяна се водеше от командир, който командваше и самата смяна. Времетраенето на всяка смяна е половин час, като първата смяна е в 8:00ч, а последната - в 18:00 ч. Имахме и специални униформи – момичетата с черни поли и бели блузи, момчетата – черен панталон и бяла риза, моряшки широки яки за всички, лъснати обувки..

Самият караул се състоеше от две момичета и две момчета. По времето на поста момчетата стояха горе до самата врата, въоръжени с пушки (много им завиждахме за тях), а момичетата обикаляха долу около паметника в полукръг – като се срещнеха на задната (респ. на предната) страна, заставаха мирно, едновременно се обръщаха кръгом и започваха следващата полуобиколка.

Честно казано, много неща вече не си спомням, но две случки са ми се набили в спомените..

Вали проливен дъжд.. Ние (поредната смяна) вървим като мокри кокошки под дъжда. Всякакъв ентусиазъм е отишъл на кино, но няма как, трябва да се ходи на караул. Стигаме до алеята и съответно се чува заповедта на командира: "Готови за марша!», а аз тъжно си мисля: "Мамка му, сега трябва и крак да набивам». И в следващия момент се чува: "Бегооом марш».. Една секунда колебание и всичките полетяхме на бегом по алеята, като се заливахме от смях.. Стария караул ни гледа шашнато, а командира крещи: "Марш долу бе, кво зяпате кат тъпанари». Естествено, в този дъжд жива душа нямаше около паметника. В крайна сметка изпратихме стария караул със смях, докато се изнизваха на бегом по посока на лагера, а ние прекарахме следващия половин час заврени под боровете – за да не ни вали толкова дъжда.

Другата случка, която си спомням беше в неделя – ясен слънчев ден; Морската градина пълна с народ; около паметника сигурно имаше поне стотина души – зяпат, снимат с фотоапарати..

Отиваме на смяна. Съответно всичко е по правилник – заставане мирно в началото на алеята, тържествен марш по цялото й протежение, момичетата се сменяме долу като войници – завъртане на 90 градуса, крачка напред и пак завъртане – новите сме готови за обиколка, а старите са готови за тръгване. Докато ние (момичетата) се сменяме, момчетата, предвождани от командира, крачат тържествено по стълбите нагоре, за да се сменят със старите. Стигат горе, командира отстъпва крачка встрани и командва: Едноо! (крачка встрани в противоположни посоки, за да могат да се разменят); Двеее! (крачка напред). И в следващия миг чуваме всички: "Алеее, хоп!»..

Секунда мъртва тишина.. Следва хихикане от страна на публиката, което бързо прераства в смях, докато момчетата гледат втрещено, а командира избухва със сериозен тон: "Вие не знаете ли какво да правите бре?» При което всички присъстващи започват вече да се държат едва ли не за коремите от смях, докато момчетата смутено изпълняват последната стъпка от смяната (ние, момичетата направо щяхме да припаднем вече от хилене).

Е.. до вечерта в лагера разбраха какво е станало и командира го изпратиха скоропостижно да си ходи, но шоуто си беше шоу. По-късно се чу като слух, че са го изключили от комсомола за гавра с национална светиня, но дали е било истина, не зная.

Та така де.. със заветния караул..

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: didimus (9 октомври 2012 16:29)

И аз съм била караул, на Братската могила в Пловдив ,но десет години по-късно и честно казано си позволявахме дори повече волности - времето вече беше такова, че не се следеше толкова строго и си беше голяма веселба vinagi_gotov !


 
 
№2 от: shturcho (10 октомври 2012 09:28)

Виолета, тази чудесия с караула я бях забравила, точно така си беше, голямо безумие с това обикаляне на паметника, помня, че имах какички приятелки, които обикаляха и ходех да ги видя, ама не можеше да ги заговарям, беше ми много глупаво, само погледи си разменяхме, все едно не се познаваме. 

Благодаря ти за тази статия, стана ми и на мен весело, като си спомня с какви сериозни физиономии обикаляха всички и е имало някой да разчупи атмосферата.


 
 
№3 от: regina (10 октомври 2012 14:30)

Струва ми се, пред този "Пантеон" във Варна продължават да се събират абитуриентите на 24 май? Ние в Бургас също си имаме "Пантеон", където сме били "караул", и който продължава да бъде събирателна точка на абитуриентите от голяма част от от бургаските гимназии /друга такава е Казиното/.


 
 
№4 от: shturcho (10 октомври 2012 15:18)

Цитат: regina
Струва ми се, пред този "Пантеон" във Варна продължават да се събират абитуриентите на 24 май?

 

Има една такава работа, ама защо продължава и в днешно време не знам... Нас през режима ни задължаваха и имам снимка там от абитуриентската. А едно време и младоженците задължително минаваха оттам, имам такъв спомен.


 
 
№5 от: regina (10 октомври 2012 23:30)

Традиции...


 
 
№6 от: Бебо (12 октомври 2012 18:49)

Иииии, спомням си ги! Колко съм ги виждал, докато обикалях с Балканчето Морската градина или като се шляех с кучето в района. smile 

А този лагер, където сте се събирали, къде точно се намираше? Трябва да е бил някъде до "Хоризонт" или пък до "Панаира"с въртележките и блъскащите се коли, както му викахме по-онова време.

 




--------------------
 
 
№7 от: Виолета Михайлова (12 октомври 2012 19:30)

Ами падаше се чак в края на площадката, от долната страна. На около петдесетина метра от Виенското колело (ако си спомняш къде беше едно време). :)


 
 
№8 от: Parechenko (19 април 2013 12:10)

Коментарът е изтрит заради спам.


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 18
Потребители: 0
Гости: 18

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Кой е любимия Ви празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!