Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Март 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Март 2019 (8)
Февруари 2019 (7)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (8)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Дъждовното лято на 1983 годинa
21-06-2013, 00:22 | Автор: dani | Категория: Училището / Лагери, екскурзии, бригади


Спомени за едно екскурзионно летуване

Дъждовното лято на 1983 годинa
Последното, което мисля да правя, е да спя. Не мога да заспя, защото утре рано сутринта тръгвам на екскурзионно.
В спортното ми табсо е събран целият багаж:
1. Бельо
2. Четка и паста за зъби
3. Сапун и хавлия
4. Няколко тениски, анцуг и горнище
(всъщност горнището на анцуга трябваше да е анорак от непромокаем брезентов плат, но родителите ми нямат пари за такива туристически “глезотии")
5. Резервни пътъци ( а  на похода ще ходя в любимите ми “бутонки")
6. Книга ( “Смърт край Нил" на  Агата Кристи –която ще прочетат почти всички големи момичета от екскурзионното, но не и аз)
7, 8, 9… Фенерче, комплект моливи и тетрадка, туристическо ножче и др. разни "принадлежности".
И Последно – дъждобран.
Дъждобранът го уши майка ми в последните часове на последния ден преди заминаването. От съвсем обикновен найлон, купен от магазина за градинарски стоки. Мама попълни съдържанието и на чантата според изискванията на ръководителката на екскурзионното.
А ръководител на нашето ексурзионно летуване е другарката Цветкова – класната ми. Заедно с мъжа й чичо Николай и с фелдшера на училището бате Мишо те ще ни заведат на 14-дневно пътешествие из Средна гора.
И ето че не мога да заспя от вълнение. Въртя се в леглото и искам колкото се може по-скоро да стане 5 часа сутринта и да тръгвам към гарата.
----
Влакът бавно потегля от нашата провинциална гара. Няколко купета с деца от второ основно училище “Христо Смирненски" се отправят на едно така желано пътуване. Последни наставления от майка ми, която ме изпраща на перона. “Добре, майко, ще се завивам, когато спя; ще се преобличам, веднага щом се изпотя след игрите; ще си изяждам всичко в столовата, ще слушам…."
Обаче накрая перонът с моята и всички останали майки леко започва да изостава назад и за нас, децата, това е началото на истинската свобода. Защото ваканция значи свобода, нали така?
----
А как е да пътуваш във  влак, който вози в купетата си  около 40 деца по време на лятна ваканция?
В едно купе играят на филми, в съседното ( където има само момичета), си говорят за… не е важно за какво, важното е, да станеш  добре приет в момичешкото купе (  кое момче ще издържи на това изкушение mig_mig ). В коридора са любителите на “зяпането през прозореца". А има и купе на “интелектуалците" : там Симо и Митко  задават на останалите деца логически задачи или се заиграват на  партия шах.
В купето на “другарката" са най-послушните ( почти само момичета), които с удоволствие разплитат кълбото прежда ( класната ще изплете по време на това екскурзионно почти цяла фланела на сина си Светли) и слушат разни историии от времето, когато другарката Цветкова е била дете.
А през прозореца се редуват планини и полета. Ниви, засяти с  пшеница и царевица, овощни градини, реки, малки и големи градчета… Всичко това, което е Бълагрия. Прекрасната, добрата, родната, нашата България, за която пише в “Родинознанието" ни: “Хубаво си, мое мило Отечество!"
И така, в игри, забавления и преминаващи пред погледа ни красиви гледки неусетно стигаме до крайната спирка на нашето пътуване. Малка гара, автобус, който ни превозва до някакво село. Оттук нататък е планината. Пътеката скоро ни завежда в прохладните горски пазви. Изкачването става все по-трудно. Чичо Николай е накрая на “индианската нишка" и заплашва, че ако някой изостане след него, ще го подкара с туристическата си тояга. Разбира се, най-отпред вървят шестокласниците. Ние, дето сме от 4-ти за 5-ти клас, едва се влачим в края на колоната. А трябва за вечеря да стигнем до първата спирка на нашето екскурзионно летуване. Последно изкачване. Накрая на баира се чуват радостните викове на пристигналите първи. Едва влача изморените си крака и си мисля за партизаните, които някога са ходели по планините, криейки се от фашистите. Горките партизани, си мисля. Със сигурност ако живеех по тяхно време за нищо на света не бих се съгласил да отида в партизански отряд. Вече дори започвам да съжалявам, че тръгнах на екскурзионно. И накрая – ето я. Пред погледа ни се изпречва хубава висока сграда. Национален комплекс “Бунтовна".

Дъждовното лято на 1983 годинa
(продължението следва)

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Цонка (21 юни 2013 08:33)

6. Книга (“Смърт край Нил" на  Агата Кристи –която ще прочетат почти всички големи момичета от екскурзионното, но не и аз)
xixi3

другарката Цветкова е била дете
malee2 Да, да!!! tz Била е друг път... Измисля си! xaxa2

Ама таман се зачетох и свърши... Давай бърже продължението, Даниии... hiphip Какви ги навършихте там? Разправяй! 




--------------------
 
 
№2 от: ssi (21 юни 2013 09:01)

Да...и аз не четях книги на такива места (доколкото си спомням). Ходех по горите и винаги ми беше много приятно да гледам и слушам.

 

 


 
 
№3 от: dani (21 юни 2013 09:36)

Дааа, сега като я започна тази история... winked Това е най-хубавото ми летуване от детството ми, а статията съм я замислил от няколко години.




--------------------
 
 
№4 от: Krista (21 юни 2013 11:57)

Много, много увлекателно! Ще ми е интересно да прочета и нататък...още повече, че не съм била на такова приключенско пътуване. В нашето училище организираха рядко екскурзионно летуване, а организаторът беше др. Григоров, който беше страшничък, защото често, буквално  биеше децата. Та, интересът не беше особено голям. sad 

А лятото на `83 - та, наистина беше дъждовно, помня това лято много добре... 


 
 
№5 от: yogimax (21 юни 2013 19:11)

Да, абсолютно дъждовно беше лятото на 1983 г. Къде ти сега такива лета. Тогавашното лято го прекарах на село в Жеравна. Помня една сутрин трябваше да отиваме за риба на язовира с братовчедите. Но валеше такъв дъжд цяла сутрин, че майка не ме пусна, щял съм да се намокря и да настина. Те отидоха без мен. Яд ме беше, исках да се правя на голям с големите, а не ме пуснаха заради дъжда... Що гъби набрахме там през това дъждовно лято... Отделно от това пък намерих дневника на сестра ми от същото лято, който тя си е водила, тя е по-голяма, била е 2 от седмиците също на село, и често фигурира "днес пак валя дъжд, не можахме никъде да излезем, играхме карти в стаята". :) Други пикантерии от този неин дневник: "Ходихме на кино-гледахме филма Нана", "Играхме карти в дола и край гората", "Брахме гъби", "Брулихме сливи за ракия на чичо Нейчо", "следобед ходихме на Аперитива".




--------------------
 
 
№6 от: катя милушева (26 юни 2013 01:29)

bravo2 bravo2


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 12
Потребители: 0
Гости: 12

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!