> Лагери, екскурзии, бригади / Наука, спорт, изкуство > Мексико, Пампорово и талисмани

Мексико, Пампорово и талисмани


12-06-2010, 04:12. : freja
Сега, когато Земята е много повече футболна топка, отколкото синя планета, аз си спомням световното в Мексико'86. Първото ми запомнено първенство въобще, което започна през последните дни на моя пети клас. Мама ми беше купила (от магазин "Младост"? hum-hum ) една прекрасна тъмнорозова тениска с логото на Мондиала отпред - двете кълба, земното и коженото, и надпис MEXICO86 под тях. Тази тениска толкова много ми харесваше, че я носех постоянно и навсякъде, само с изключение на училище, където приоритет имаше синята престилка. Затова пък ходех розова на трудово, понеже трудовото се провеждаше в училището по трудово, а там униформата не важеше. И, разбира се, всички ми завиждаха, даже и момичетата, които - също като мен - нямаха и грам понятие от футбол. Може би наистина е била голяма рядкост тази тениска, щом втора такава никога не срещнах.

После учебната година свърши, но не и световното. А ние заминахме семейно на почивка в Пампорово. Ежедневието там беше най-разнообразно - екскурзии, походи, игри и какво ли не, обаче с тази подробност, че всеки ден включваше и едно допълнително, задължително в станцията ни мероприятие: гледане на мачове. Тогава татко изчезваше заедно с другите татковци в Залата с телевизора. Веднъж и аз отидох с него. Имаше един-единствен незает стол, точно зад колоната в центъра на залата. А от другата страна на колоната се намираше телевизорът. Както се подразбира, аз от екрана нищо не видях и след съвсем кратко въртене на стола установих, че гледането на мачове е скучно занимание. Зарязах татко и хукнах при приятелките си.

Нашите татковци, трябва да им се признае, не само зяпаха футбол по телевизията, ами така се въодушевяваха, че след срещите ходеха да ритат на игрището. И толкова разпалено играеха, наблюдаваха и коментираха, че човек спокойно би могъл да си помисли, че се намира на самото Световно, като ги гледа. Като казвам "игрище", разбирайте перфектно уреден спортен комплекс, на 100-тина метра от почивната станция, с отделни игрища за тенис, волейбол и баскетбол, заградени с високи телени мрежи. Един ден - навън валеше из ведро - майка обличаше сестра ми за вечеря; аз вече бях готова, а татко го нямаше. "Иди да го извикаш, сигурно е на мача" - каза ми майка и аз тръгнах. Към игрището. Обиколих и трите игрища - жив човек нямаше, само аз се мотаех под дъжда. Върнах се мокра кокошка, а майка ме подхвана от вратата - "Защо си излизала навън, в тоя дъжд, да се разболееш ли искаш..." и т.н. до безкрай - сякаш че не беше тя тази, която ми каза да извикам татко "от мача"... Какво да се прави, явно за "мач" съм признавала футбола, който можеш да видиш на живо, но не и срещата по телевизията, която татко е гледал в онзи момент... Пак добре, че не съм се запътила към Мексико, да го търся по стадионите, че да бия толкова път под дъжда - това вече наистина щеше да ми докара някоя настинка.

Ако има и един резултат, който през онова безгрижно лято е достигнал до не-футболното ми съзнание, това е разгромяващото 6:0 за СССР срещу някакъв отбор. Резултатът се обсъждаше надълго и нашироко от посетителите на Залата с телевизора, с огромни дози респект и възхищение, чак на мен ми ставаше героично и шампионско, като си помислех за невероятните 6 (шест!) гола, вкарани от великия Съветски съюз...

След края на световното едни наши познати с връзки на Запад ми подариха две западни съкровища - значка с кактусчето Пике, талисманчето на Мондиала, както и една чисто нова гумичка с логото на първенството, раирана в зелено и бяло. Да, футболът може да ми е чужд, но съкровища не отказвам grabgrab. Като изключително безценни придобивки, изобщо не се докосвах до тези двете, пазех си ги в една кутийка. После Пике го загубих на второто изваждане от кутийката (и си умрях от яд, беше толкова красива значка, изпипана до последния щрих), гумичката постепенно я изтърках и сега от нея е останало едно мъничко топченце, а пък розовата ми тениска... тя се протри, отесня и свърши като парцал за прозорци.

Може би с това щяха да свършат и всичките ми мондиалски притежания, ако няколко години по-късно едно русначе (от противоположния пол fellow ) не ми беше изпратило цял лист с ваденки на талисманчета от световни първенства. Всъщност всичко на всичко шест броя човечета бяха, но по-важното е, че измежду тях се усмихваше и моят Пике с жълтото сомбреро! laughing И до днес това ми е най-най-любимият спортен талисман за всички времена!

Мексико, Пампорово и талисмани