> Лагери, екскурзии, бригади > Спомен от една училищна екскурзия през 1988 г.

Спомен от една училищна екскурзия през 1988 г.


18-08-2010, 17:19. : yogimax
Средата на юни, 1988 г., учебната година завършва с четиридневна екскурзия до София, Рилски манастир и Сандански. Кои сме героите? Шестокласници от Руското училище Антон Иванов в Шумен. Препълнен автобус с два класа, 6а и ние 6б. Дълго 6 часово пътуване до София, която е първият ни пристан. Много шум, игри и закачки в автобуса. Пристигаме привечер в Сливница, където е уговорена първата нощувка. Засреща ни лятна дъждовна буря. Влизаме в почивната станция, където дори има телевизор и току що започва срещата на откриването на Европейското първенство между отборите на ФРГ и Италия. Нас обаче бързо ни разпределят по стаите, начеващият пубертет води до особен интерес между момчетата и момичетата, които се групират на противоположни лагери и започват номера по между им. На следващото утро сме отправени почти под строй разбира се към мавзолея на Георги Димитров в София. Жълтите паведа, даващите наряд на пост пред мавзолея, облечени в странни униформи, лика на вожда, всичко това за нас, децата от провинцията беше ново. След това нахлухме в храма Ал. Невски. Мнозина си накупиха кръстчета за по 2 лв, които безмилостно бяха изтръгнати от вратовете на децата, от учителките. И след това хвърлени назидателно в коша... Стана следобед, нахвърлихме се на първата срещната машина за сладолед, но за жалост се оказа плодов :( След това о щастие, пуснаха ни за два часа свободно време в центъра! Не пропуснахме да наваксаме със сладоледа, един съученик се похвали че е изял 7 сладоледа em_12 Но разбира се гвоздеят на свободното време беше ЦУМ. Пълни щандове, с дефицитни за провинцията стоки, как няма да си накупим неща?! Грабнах без да се замисля чисто ново тесте в 52 карти и хилка за тенис на маса. В емоцията си направих лоша сметка, след тези покупки ми останаха всичко на всичко 85 стотинки. А имахме още 2-3 дни екскурзия, и нямахме организирана храна, всеки си купуваше каквото намери. Вечерта в полушоково състояние отпътувах заедно с групата за Рилския манастир, където щяхме да пренощуваме. Преди лягане ядох от останалата ми от път храна-хляб и домат. Другарката ме видя и ме съжали, донесе си два кремвирша. Аз обаче не ям месо и останаха неоползотворени. Огромна спалня, натръшкали сме се 15 дънгалака. По едно време през нощта, о ад. Брутална гръмотевична буря, с такива гръмотевици, каквито само в планината и само в долината на Рилския манастир с неговата акустика могат да се чуят. На следващото утро бях спасен, фурната край Манастира продава току що изпечен, бял, дъхав хляб. Дадох 40 стотинки и осигурих яденето поне за два дни напред em_1  Потегляме към Сандански. Следобяд сме там, имаме свободно време няколко часа. Всички драснаха по магазините, но аз седнах на една пейка и прекарах времето там, до нея продаваха сладолед. Дадох си последните 38 ст. за шоколадов сладолед. По едно време един съученик идва срещу мен и ми носи една голяма, дъхава пица. Казва "за теб я купих, нали нямаш пари". Така ми се ядеше, но нали съм горд, казах "а не, мерси, не съм гладен"...имах още от хляба си em_74 На следващия ден щяхме да си тръгваме, чакаха ни 12 часа път от Сандански до Шумен, щях да бъда спасен от гладна смърт.