> Лагери, екскурзии, бригади > Ах, тези деца... или Приятни мигове в лагера Леденика

Ах, тези деца... или Приятни мигове в лагера Леденика


5-07-2018, 14:41. : boysta3

Здравейте отново!

Преди две седмици някъде ми попадна на погледа една статия за децата в пионерски лагер, но всъщност й обърнах внимание заради двете снимки на дечица. Изумлението ми бе, когато започнах да я чета. Бе написана в онзи иронично насмешлив стил ала Чудомир или някои от нашите възрожденци като Ботев и Вазов. 

Ето сега, ви я представям и на вас, да й се насладите.


      

      АХ, ТЕЗИ ДЕЦА...


      Близо до пещерата "Леденика" удобно се е излегнала двуетажната снага на пионерския лагер със същото име, а около него весело щъкат по пионерските си работи 96 пионерчета. Природата е красива, слънцето грее ласкаво, децата (като всички деца) са добри и послушни - с други думи идеални условия да напишем един хубав репортаж за радост на родителите и за завист на колегите.

      Та ето ни пред портала на самия пионерски лагер. Портал, естествено, е символично казано, защото такъв няма. Няма и ограда, което е сигурно доказателство за порасналата съзнателност на младите пионерчета. Е, случва се разни не съзнателни и малко пийнали чичковци, прибирайки се от близкия ресторант, да се възползват от липсата на ограда, за да попеят стари песни на заспалите деца, но в това няма нищо лошо - нали трябва да се грижим и за естетическото възпитание на подрастващото поколение.

      Това е третата смяна за това лято и първата смяна на специализирания пионерски лагер, в който участвуват деца от 2 до 8 клас - първенци в движението за ТНТМ. Областите, в които се занимават са само четири: ракетомоделизъм, автомоделизъм, фотодело и наблюдения върху флората и фауната на района, но по всичко си личи, че децата са всестранно развити личности. Още по пътеката от входа на лагера те могат да проявят способностите си за придвижване в местности със силно начупен релеф - за целта добрите чичковци строители, които и бог не помни кога са били тук, са оставили след себе си купчинки чакъл, тухли, счупени стъкла и недостроени съоръжения.

      Като бъдещи участници в най-различни експедиции децата трябва да умеят да работят и живеят в различни, понякога и трудни за живот условия. Не знам кой се е погрижил за тези условия на лагера, но неоспоримият факт е налице - те съществуват. Стоте деца се мият само на шест чешми с приятна на вид, тъмнокафява вода, идваща от зарежданите два пъти седмично цистерни. Знам, че читателите са хора опитни и веднага ще попитат: "Ами като свърши водата на втория ден децата с какво се мият?". Прав и всезнаещ си ти, читателю - водата наистина свършва обикновено на втория ден най-вече с помощта на няколко овчари, които без да се страхуват от приятния й кафяв цвят поят с нея стадата си. А децата, като активни участници в движението за ТНТМ, експериментират така нареченото сухо миене. Особено големи успехи са постигнали някои момичета от 7 и 8 клас, които, научени по всяка вероятност от неволята, скоро ще умеят и въобще без вода да живеят. Тя и питейната вода не е особено много - няколко чешмички на 400 м разстояние от лагера, до стола, но децата са народ хитър и съобразителен - намерили са си от някъде няколко лимонадени шишенца и си носят вода в тях. Виж, въпросът с почистването на лагера е по-сложен - има само една чистачка. Тя естествено не смогва, но децата й помагат - носят вода от стола, мият двете тоалетни, където освен вода няма и осветление и добре, че е така - иначе може да им скимне да ходят по нужда вечер или нощем - ще се шуми, ще се пречи. А така си знаеш - не оставяй дневната работа за през нощта!

      Всичко това учи на ред, дисциплина, труд... въобще на много неща учи.

      Другото положително е, че част от прозорците са заковани и не се отварят. Спи се на топло - не се настива.

      Особено интересни са заниманията със съселите и другите гризачи. Има само едно нападнато дете, но това е излючително дете, пък и кой знае - може детето да е било виновно. Иначе децата се учат на любов към животните и съжителствуват непрестанно с тях. Дори ако им вдигнеш дюшеците, можеш да намериш по някой малък техен приятел - я мишле, я нещо друго - въобще хармония. Е, понамирисва малко на мишовина, но бива ли за такова дребно нещо въпрос да се прави.

      Младите агробиолози могат да се запознаят и с влечугите - змии колкото щеш. Истина е, че по-плашливите деца все още се страхуват от змиите, но всъщност няма нищо страшно - фелдшерът има противозмийски серум, ще извари спринцовките в тенджерката, ще сложи една инжекция и всичко ще е наред.

      Пионерските ръководители също могат да се усъвършенствуват. Поради лошата телефонна връзка при злополука те могат да разчитат изцяло на себе си. И какво от това, че са хора вече на възраст - нали човек се учи докато е жив.

      И въпреки всичко има неща, които помрачават оптимистичната картина на нашия репортаж. Първо - да вземе в редакцията да се получи някакво възмутително писмо, че условията в лагера били непоносими, че било престъпление да се държат децата при такива условия. И после, въпреки отличните в действителност условия за труд и отдих, едно момиче да вземе да избяга. Две пионерски смени минали през този лагер, тази е третата, никой не се е оплаквал, никой не е бягал и сега изведнъж - сигнали, бягства... Как може да има такива хора, как може? А и тези деца...

      Но не бива тези дреболии да развалят общото добро впечатление от лагера. Сегашните пионерски ръководители са хора комплексно развити и след още една-две смени апостолски труд сигурно ще направят лагера дори образцов. А иначе всяка прилика с действителното положение на нещата в пионерския лагер "Леденика" НЕ Е (правилно сте разбрали) случайна! Просто защото случайни неща на този свят няма...

      Кирил ПОПОВ

      Борислав НАУМОВ

      снимки Иван КОШНИЧАРСКИ (автентични из статията)

(из в.Отечествен зов, Враца, 25 юли 1980 г)

======================

Някои пояснения от мен:

1. Не знам какво е ТНТМ... вероятна някаква младежка организация по Соц време.

2. Във Враца по мои спомени имаше голям проблем с водоснабдяването, моите спомени са около 84-85та, тогава лятото пред блока, или май късното лято, та пред блока спираха водоноски и хората отиваха в пластмасови големи кофи да си наливат вода от 3-4 каналки отзад на цистерната. Проблема май се оправи чак края на 80те или след 86та, когато построиха по-голяма стена на язовира за питейна вода до Михайловград, за да увеличат водосбора.

3. Странно ми стана че в този пионерски лагер са отивали само отличниците, по мое време, края на 80те, на лагер на морето ходеха май който поиска, и май щото нямаше голямо натискане, а и за да се попълни нормата, ходеха по-скоро 3-каджиите и средните ученици, отколкото пълните отличници, които не си спомням да са били там , когато аз ходех.

4. Според мен картината може пълно да описва случващото се в лагера по това време, аз съм бил в този лагер зимата пак някъде в края на 80те, но не си спомням някакви особени премеждия с вода и тоалетни без ток, само си спомням замерянето с топки и пускането с шейни. Май бяхме не повече от 5-7 дена, по време на зимната ваканция. Сега се напъвам, почти нямам спомени за условията на спане и останалите битовизми, но летния лагер го помня перфектно с всякакви подробности.

Ами това е , което мога да поясня... Явно след този репортаж, някой може и да е взел мерки и в близките години да са променили нещата.

=======================

Сега написах в Гугъл "лагер Леденика" и попаднах на хотел Леденика, вероятно се касае за същия лагер в статията. Преди малко бях попаднал на друга хижа Леденика, не знам как, но са две две хижа с едно и също име, на около 500 м една от друга. Ето по мои спомени , хижата (лагера) където съм бил аз в края на 80те.

*наклона на пътя го ползвахме да се пързаляме с шейна тогава.