Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Юли 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
 
Архиви
Юли 2020 (2)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Лили, любовта и леката атлетика
24-11-2008, 14:15 | Автор: Любомир Николов | Категория: Училището / Голямото междучасие
                     Началото

 

            Бях толкова малък, когато се научих да чета и пиша. Нямах пет
години. Дядо ми бе пенсиониран учител, твърде млад и много обичан от хората. С по- големия ми брат започнахме да ходим при него на  " училище ". То и брат ми тогава бе още малък за училищния чин, за мен да не говорим.

                            Аз съм българче и силна

                            майка мене е родила;

                            с хубости, блага обилна

                            мойта родина е мила.

                                Аз съм българче. Обичам

                                наште планини зелени,

                                българин да се наричам -

                                първа радост е за мене.

                            Аз съм българче свободно,

                            в край свободен аз живея,

                            всичко българско и родно

                            любя, тача и милея.

                                  Аз съм българче и расна

                                  в дни велики, в славно време,

                                  син съм на земя прекрасна,

                                  син съм на юнашко племе. 
 
         
                  С това стихотворение започваше всеки учебен ден при дядо ни. Бяхме като частни ученици, с тетрадки, домашни и диктовки. Имахме и оценки, много строг беше в изискванията си към нас нашият учител.

             Когато станах първокласник знаех да пиша, чета и смятам.  Започнах в 134 училище на Пиротска, тогава Жданов. До градинката със църквата " Никола и Георги Софийски ". Имам една снимка от онези години . Седим на чиновете прилежно поставили ръцете зад кръста, с пионерски връзки и задължителните рубажки от черно сукно. Мили  сме.    Аз бях отряден председател, най- добрият в класа и много нужен на отбора ни по футбол. Топката беше моята втора стихия  след четенето.

 

                                Лили и любовта

 
               Стояхме на един чин, аз много я харесвах. То си бе първото влюбване.  Но на никой не казвах за тези си чувства. Лили бе много хубава, по- скоро миловидна, с кръгли очилца и две руси тежки плитки, накрая вързани с бели панделки. Беше като мен силна ученичка. Това никак не бе маловажно за онова време. Спомням си по-отраканите ни съученици как се докарваха пред момичетата в междучасията. То бяха борби , бой с чанти и какви ли не магарии. Аз не се включвах в тези им лудории. Но когато имахме час по физкултура бях недостижим. Един ден и аз не издържах на желанието да покажа колко съм смел . Няколко момчета в междучасието бяхме отворили широко прозорците  на класната стая. Минавахме по перваза отвън от единия край на стаята чак до другия. А бяхме на третия етаж. Учителите ни хванаха и за наказание ни свалиха пионерските връзки – беше голям срам. Но следващият ден се смилиха над нас и ни ги върнаха.

         Обещахме да не правим такива щуротии. Сигурно тези обещания не са били спазени още дълго. Не помня точно , но съм сигурен че е било така.

 

                         Леката атлетика   
 
    Бягам от много малък, просто не знам от кога , откакто се помня. Бях почти на десет, в училището знаеха вече , че съм много добър. Имаше едно състезание в градинката отсреща. 134-то училище е в единия й край. Тогава аз бях първи от всички, в трети клас , а имаше и седмокласници. Гледаха ме като извънземен, опулени как този дребосък може да им скрие топката.Такъв бях, можех. Та същата година ни заведоха на стадион "Септември" в Красно село - на края на София. Да гледаме някакво състезание на големите. За пръв път отивах на стадион. Червената писта, разграфена с бели тебеширени линии толкова много ме плени.  Издържах до втория старт. После скочих до учителката по физическо. Трябва да бягам, й казах. Но ти си още малък, може би след година, две. Невъзможно е да чакам толкова, сега слизам на пистата. Много дължа на тази жена, другарката Зидарова. Тя се намеси  и аз хукнах да се състезавам. Нямах дори гуменки, бях бос. За първи път с нисък старт и пистолет, разбира се че закъснях след сигнала. Но после ги отнесох. Победи ме само един, той бе голям и трениран, нямаше начин да не е първи.Треньорите ме прегръщаха, искаш ли да идваш на стадиона да тренираш -чака те голямо бъдеще.

         И така се започна с любовта към леката атлетика. А тя беше далеч по - трайна от любовта към Лили. Много спортове ми се отдаваха, но съм й бил верен докрай. Вече бях на тринадесет, когато един треньор по футбол ме гонеше цял месец с обещания, че  с мойте качества един ден и при мъжете няма да имам никакви проблеми. Накрая разбра, че няма смисъл да настоява и ме остави на мира.

 

        Години, години, години. Някъде назад останаха  Лили и леката атлетика.

                                   А любовта, дали е още със нас! 

24 .11.2008                                Любомир Николов

 

 

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: gamina (24 ноември 2008 19:47)
love Много добре разбирам любовта към леката атлетика - закърмена съм с нея (почти буквално), че даже и посветих после 13 години за ужас на майка ми
И сега трепвам като стъпя на писта, и малко ме е яд на себе си, че спрях. Иде ми да грабна шпайковете и да скачам, да скачам... размечтах се
Всъщност почти всичките ми спомени от ранното ми детство по някакъв начин са свързани с атлетиката - посрещания и изпращания на летището, спортната база на Белмекен, картички от половината свят, радостта когато мама си е вкъщи за повече от няколко дена. За мой огромен срам мъничко се радвах, когато стана така, че не замина през '88 за Сеул... ужасно е, но бях на 7 все пак

 
 
№2 от: Любомир Николов (24 ноември 2008 21:23)
Я кажи коя е майка ти, Белмекен, Сеул, интересно .

 
 
№3 от: gamina (24 ноември 2008 21:56)
Някъде тук из коментарите я бях споменавала - Росица Стаменова ;)

 
 
№4 от: dani (25 ноември 2008 06:36)
цитат: Аз бях отряден председател, най- добрият в класа
Още един отряден! И отново най-добрият!yeyeye

Привет, колегаchao




--------------------
 
 
№5 от: Любомир Николов (26 ноември 2008 19:44)

400 метра , нали ? поздрави .


 
 
№6 от: gamina (26 ноември 2008 22:14)
Да :)

 
 
№7 от: о. Георги Георгиев (27 ноември 2008 18:32)
Отличник, състезател и отряден председател, така ли? Хм...
От всичкото това аз бях само отличник, но  гледах да не прекалявам.
Иначе един такъв Джеймс Бонд от нашия клас - Алекси - отвлече вниманието на Ванчето та... бяхме в хладни отношения. Скоро го срещнах в София - беше в структурите на СОТ и беше препасал половинметров револвер. Живот...

 
 
№8 от: Любомир Николов (2 декември 2008 12:18)
 Далеч съм от такива Джеймс Бондовци . Какво да се прави , понякога много хубаво не е на хубаво ...

 
 
№9 от: Любомир Николов (16 декември 2009 07:26)
Люси, голям си образ, ще знаеш ! На тази снимка !

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 19
Потребители: 0
Гости: 19

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: