Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Август 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Август 2020 (2)
Юли 2020 (4)
Юни 2020 (4)
Май 2020 (1)
Април 2020 (5)
Март 2020 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Наричаха ме с имена
16-01-2009, 16:36 | Автор: Надя | Категория: Голямото междучасие / Жаргона

Когато се родих и взех да осъзнавам, че всеки си има име с почуда установих че много хора ме наричаха по различен начин. За майка ми бях "Надюшче", за баща ми "Яки приятелче", за баба ми бях "Нади Пеневу Доневу", а за брат ми бях "Ей келеш". После заживях в годините на началното училище и станах "номер 18", за съседските деца от блока бях "Донева", тъй като си говорехме на фамилии, беше ни забавно, не знам защо. Растнах, порастнах и станах "номер 21", а после в езикова гимназия – "Нейдийн" и "Лясковец" и пак някакъв номер, който не помня. Започнах да учителствам и станах г-ца "Мисдонева", а след като влязох в университета бях просто "колежке" или "колега" за по-ерудираните. В английския ми период не бях "Надя", а "Надиа", ииии ето че сега съм вече "госпожа", което пак не е моето име. Добре, че си чух името когато започнах да работя, за колегите бях просто "Надя" и се удивих малко че се казвам така, и се замислих и установих, че май съм остаряла, щом вече се наричам така.

Статията започна с мен, но тя всъщност ми се иска да бъде посветена на ученическите прякори, една толкова забавна страна на детството ни. В моя клас например имаше какви ли не животни и предмети – "Паяка", "Козата", "Циганчето", "Музиканта" и т.н. Учителите също имаха други имена, но те не са за споделяне. Ужасно интересно ми беше, че и съседите в блока имаха странни имена – "бай Иван Капака", "Митьо Писевия", "Декаметражиш" и пр. Колегите на родителите ми понякога имаха имена от старите филми, като един, когото наричаха "Фантомас" или "Роко и неговите братя" или някой си "брат ми Робърт".

Много ми се иска да науча и вашите индиански имена, а сигурна съм, че имате такива. Е, сигурно някой може и да ги скриете, но те за мен са винаги повод за усмивка. Примерно гледайки една моя съученичка, по настоящем издигнала се в родния град до престижна длъжност в общината, винаги се сещам за прякора и и се усмихвам, не върви на вирната глава някак си да се каваш "Арабаконак"....

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: filipovaeli (16 януари 2009 16:52)
НАДЕ поздрави за веселата статия mig_mig ! Предусещам, че ще е много забавно тук . За съжаление аз прякор съм нямала. Казвам за съжаление, защото всички с прякори са много колоритни личности. По късно пак ще се включа в разговора. Сега ще тръгвам от офиса, но ще се присъединя довечера пак hvalba .
 
п.п. От всичките ти имена най-ми харесва Мисдонева .



--------------------
 
 
№2 от: Krista (16 януари 2009 19:24)
Ами и аз съм била без прякор. А и в училище нямахме много. По -скоро имахме странни обръщения понякога - производни на името. Приятелката ми, с която в прогимназията седяхме на един чин (светла й памет! ) и викахме Тинта (а тя беше Златина). Имахме си и Ика (от Стоилка). А някъде към шести-седми клас всички момчета решиха да си общуват като си обръщат имената - Иван - Нави, Кирил - Лирик, Ники - Икин и т. н......

 
 
№3 от: Ганима (16 януари 2009 21:31)
И аз не си спомням да съм имала прякор в училище.
Някои от съучениците ми имаха, но не всички. Спомням си - Гъбата, Коцето (казваше се Людмил, каква е връзката - не ме питайте ), Русия или Белия (не помня кое от двете беше, а може и двете да е имало), Дъбравите, Боксера...
Знам, че имаше още, даже се сещам за хората, но съм забравила прякорите...


 
 
№4 от: marulka (16 януари 2009 23:25)
Ееее Надя,

Страхотна идея ...До 19тата ми годишнина никой не ме наричаше Мария (освен нашите ако не ми се караха). Мама и татко като малка ми викаха Марулка (от приказката), а после Мони или Мути, сестра ми как ли не ме е наричала (от Миза до Сис), а чичо и до днес ме нарича Мимоня ( а неговата дъщеря Ива нарича Бибоня). Приятелите ме наричат Мими най-вече, но и Марго, Мери, Мари, Марче :) А немците ме наричат просто Мария... Най-смешното е, че като съвсем малка съм се представяла като Мими Колика Дудака с партизанско име Гаянка (от къде идва това нямам представа).
Моите съученици имаха много цветущи прякори като Репата, Гърча, Тъпаняки, Виктор Яйцеклетката (това е защото много клюкареше и беше като момиче), Станчо Ръждата... А в университета излязоха още по-добри прякори от сорта на Лили Джолана (по обясними причини), Стефчо качеството, Ники Маратона, Вики талисмана и Цвети Щангата (ходи като щангист). Голяма част от тези прякори се дължат на мой съученик, много е талантлив и винаги ме докарва до сълзи с новите си хрумвания.
Б.А. Имената на героите са променени, за да не се познаят  tongue2



--------------------
 
 
№5 от: timegoesby (17 януари 2009 16:05)
В училище бях Дългата. Защо ли? Сега съм само 1.80
Това се прехвърли и върху по-малката ми сестра, която мигом се превърна за децата и учителите в Малкото щръкле (от щъркелче).
Нашите най-често ни наричаха шеговито с имена, които нямаха нищо общо с тези, които ни бяха дали - Тодоричка и Грозденка

 
 
№6 от: donaddt (17 януари 2009 17:52)
Аз пък имах доста прякори. Ама искам да споделя за прякора си от един лагер - Фишек. Беше ми даден за бързо бягане. Толкова бързо, като фишек, xixi2

 
 
№7 от: Надя (19 януари 2009 17:42)
Фишек е доста готин прякор, даже малко завиждам за него. Марулка, като гледам и тя като мен е с много имена, а това "Мими Колика Дудака с партизанско име Гаянка" ме уби, много поетично звучи, направо като литературен герой.

 
 
№8 от: mia.yaneva (20 януари 2009 11:34)

По въпроса с прякорите... Аз имах един, но устойчив – имам си го от 5-ти клас, а и досега някои приятели от училище ми казват така...

 

Прякорът ми беше Лешо, от лешояд, не от малък сладък лешник, както си мислеше една приятелка. Измисли ми го едно момче от квартала, после се пренесе в класа ... Малко беше ученическа свалка – такива бяха свалките в 5-ти клас. Лешо, защото се подстригах късо и прическата ми приличала на лешояд. После в гимназията прякорът ми се пренесе и в новия клас, но стана на Лешадзе, все пак бяхме руска гимназия и прякорите трябваше да са подобаващи. Сега си е Леш или Лешо. Сега дори не го забелязвам, но в училище ме дразнеше в началото. Все пак – момиче с такъв прякор! После бързо реших да не се давам и взех да се надсмивам над себе си, подписвах се с една хвърчаща птица, стана забавно и вече никой не ме дразнеше по този начин. Даже съучениците ми подаряваха снимки и картинки на лешояди... Още си ги пазя. Особено се дразнеше майка ми, най-вече като някоя майка на дете от класа се обади в къщи и търси Лешо. Представяте ли си какво е това за една майка на момиче! С моя прякор имам и интересна случка: когато сме били в 8 клас, най-добрата ми приятелка (и досега!!!)  явно много е разказвала за новия си клас и за мене в къщи, защото на един семеен неделен обяд баща й не издържал и казал: "Добре де, разбрахме, че ходиш с този Лешо, доведи го в къщи, поне да го видим!".     

 

Иначе, в средното училище се наричахме на фамилии, защото в класа имахме от доста имена по няколко бройки  – 3 Марии, 2-ма Мариновци, 2-ма Ивайловци... Другите прякори бяха както и други споделяте – по физически характеристики главно (Кокала, Дудо, Тулупски, Дългуча...). На близначките викахме "двете мухички", защото бяха с черни коси. А в училището имаше Гонзо (пак едно момиче, която направо я съжалявах за този прякор, но си беше точно като Гонзо от Мъпет шоу горката), Пинчера (пак момиче), и въшките (компания от 5 момичета, пак гадно...). Като цяло децата са си жестоки и гаднички в това отношение.


 
 
№9 от: zaharisa (20 януари 2009 18:05)

След като прочетох коментарите дотук направо ми е неудобно да призная, че съм залепила на много хора прякори...
Помня и едно момче Борис, с логично съкращение Боби, Бобчо, Бобче и оттук - Фасулче , Фаса, Фас ... а дори не пушеше.
Аз като малка с гордост се представях : Тата До (което наистина показва сричките в имената ми, но не и буквите). На 4 , за кратко бях "кака Даниелка" - името на любимата съседка по вила, по-голяма от мен с космическите 8 години
А съседите - Червеният ужас (заради косата), Луис (от Луис Курвалан, по обясними причини) и любимото ми семейство - Мечките. Спомнете си една детска песничка "...за зимен сън се готвела Мецана пред къщата си тупала юргана..."

Е заради това тупане на какво ли не през балкона, на жената отдавна й викаме Мечката, а на благоверният й - Мъжът на Великата Мечка.


 
 
№10 от: beboran (20 януари 2009 18:06)

Супер тема
Моят прякор минаваше пре Цайс, Очиларката (напомням и за някаква змия - макар че не това е идеята) и всичко все свързано с факта, че носех очила... Но нали се сещате тогава очила с рамки като сегашните нямаше и моите бяха като черчевета на прозорец sun , а и аз доста често ги чупех и тъй като не можехме да си позволим да купуваме нови , от време на време се налагаше да ходя с лепени рамки - и изглеждаха още по-кошмарни. 

А иначе всичко с очилатите прякори приключи в един прекрасен ден , в който  основния измислител на тези ми прякори беше хванат в голямото междучасие,  от силната ми ръка и ступан пред целия клас .. Все пак бях близо една глава по -висока от него
От прякорите на другите се сещам : Комина, Шмайзера, Зелето, Бръмбара, Порa, Пачата, Ушопляс, Ципирипи, Гаврош, Дегриз, Делфина, Батката, Сатаната и много други - все от приятелите на брат ми
Съседите под нас пък бяхме кръстили Жълтурките




--------------------
 
 
№11 от: dulgata (3 март 2009 03:19)
Не помня, дали не ви го разказвах някъде, но сега по повод прякорите се сетих за Ивката - Пардона, или по-точно ПардонО. Този прякор Ивката си го заслужи по достойнство. Историята е следната. Ние сме чавдарчета и ни водят да разглеждаме музеите в София. Цял ден ни търкаляха из разни разкопки, руини и какви ли още не важни места (ние сме в 3-ти клас) и нищо не разбираме, освен, че сме в София. После ни качиха в един трамвай, а ние като примерни чавдарчета не сядахме, за да има места за възрастните. В един момент една напудрена и начервосана бивша софийска кокона, но вече баба се обърна към Ивката: "Ммомченцееее, ще ми помоооогнеш ли?", подавайки му някаква пазарска мрежичка. Нашето чавдарче и мъжко момче веднага откликна, но точно преди да изпълни дълга си до край, бабата го настъпи с тънките си токчета, ама здравата. После се обърна към него и с физиономия на актриса от древна комедия каза: "Оооо, пардон, пардон!"
Ивката намръщен я изгледа, не се стърпя и на чист кюстендилски диалект се чу едно звънко: "... съм ти Пардоно, като ми откина ногата!!!"
* откина - откъсна * нога - крак malee2
От тогава и до сега си е ПардонО, поне за нас!

 
 
№12 от: gamina (3 март 2009 21:34)
хахахах
ах как се смях

Аз прякори не съм имала, даже не се сещам за кой знае колко прякори на съучениците. Имахме Коки (Весела иначе), която сама се прекръсти на Жълт лебед. Преди това един Ивайло стана Мръвката и от там Мръви (понеже на един рожден ден изяде сума ти пържоли), тоя прякор така му се лепна, че целия град в последствие го знаеше така.

А мен са ме наричали само около името ми - Людче, Люси и Лили. Особено Лили беше много "на мода" като бях малка. По същото време братовчед ми Иван беше известен на село като Лашко, понеже всички бяха убедени, че ТРЯБВА да е кръстен на дядо ни Лало

 
 
№13 от: beboran (7 март 2009 01:39)
ПардонО, на DULGATA ми обра точките !!! smile24 Супер история



--------------------
 
 
№14 от: Pavlina Iossifova (24 март 2009 04:46)
Ox, че е весело тук. Прякори май нямах и нямам, но разни имена. Първото име за цялата рода от възрастни: едно единодушно Пепи, с изключение на футболните приятели на татко, за които бях "малката Жига", защото татко беше Жигата. От Желязков. До седми клас за съученици и учители бях просто Павлинка, а сестра ми ми лепна една Пара, в отговор на моето грозно Мара за хубавата Маргаритка. Колко се бихме, скубахме и карахме заради тези Мара и Пара, а сега са ни любимите ни имена "само за нас  си", че ги и разлигавихме: Марче и Парче. В гимназията и университета станах твърдо Поли, което племенникът ми превърна в Польо, а Москва в Полька. Но най-обичаното от мен име употребява до днес само един човек, много любим приятел. След международна лятна бригада в Ловеч с поляци и бране на праскови, на въпроса на този приятел: "И какво прави на бригадата, Павлинке? Научили ли се да пиеш полска Виброва на екс?, аз чистосърдечно отговорих: "Не, само брах пшошковки." Ето така се роди Пшошковчето, което аз много си обичам.



--------------------
 
 
№15 от: sanchox (22 април 2009 06:59)
Абе тука само жени сте се събрали май ;)
Чак ми стана неудобно.
Аз лично пракори не съм имал, като изключим на един лагер дето ми викаха "космичния" щото много ми харесваше това прилагателно да го закачам към хубавите неща - еди какво си е много космично.
Иначе на брат си (и той на мен) от мнооого години му викам идиот (обръщение: "идиото")  и ако други хора ни чуят остават зяпнали.


 
 
№16 от: mia.yaneva (22 април 2009 11:22)
Ами ето още едно момче в отряда - добре дошъл!

Не вярвам да ти е лошо сред много жени, че чак и неудобно да ти стане

А и не сме само жени моля, моля... Да си имаме уважението към момченцата ни bruuum pirat aviator

 
 
№17 от: sanchox (23 април 2009 00:44)
Мерси за доброто посрещане.

Поздрави и от мен на всички !

Сложих си снимка от гимназията, щото от основното училище като цяло нямам добри спомени, а от гимназията като цяло имам чудесни спомени. Току виж някой от наште хора ме видял.

Ух, отклоних се от темата, рискувам админите да ме сдъвчат.



 
 
№18 от: donaddt (23 април 2009 07:26)
Ами хубава ти е снимката от гимназията. Нека да има и един батко сред толкова много дечурлига.

 
 
№19 от: Надя (23 април 2009 17:11)
Бялото поло и комсомолското сако ужасно ми напомни за батко ми . И той така се отправяше към гимназията, стиснал една кафява джоб папка, цялата изрисуана с химикал:)
Добре дошъл и от мен и попътен вятър в морето на детството! pionerche

 
 
№20 от: sanchox (25 април 2009 10:13)
Чантата, с която пък аз ходех, е просто за музеен експонат. Силно се надявам да не са избелели надписите.  Цялата беше изписана с мъдрости от Конфунциево, та чак до по-ново време. Като си ида в България това лято, ще я снимам.
(няма нужда да казвам, че тя се пази... и въобще тука май сме се събрали все прибрани хора ;)

 
 
№21 от: vasil (6 май 2009 08:43)

Трябва да кажа,че прякорите не бяха съвсем невинни...  на мене  ми бяха лепнали прякор   катафалката  от  катастрофа която бях преживял, но аз бях цвете в сравнение с едно момиче , което бе удостоено с името  кошмара, понеже не беше особено красива   ...май не беше само розово нашето детство  !!


 
 
№22 от: titi75 (6 юни 2009 21:44)
Привет и от мен! Аз също не съм имала честа да се сдобия със звучен ученически прякор, ОБАЧЕ приятелката ми от тогава се подвизаваше под името КАРАБИНА, идващо по наследство от по-големия й брат ШМАЙЗЕРА.

 
 
№23 от: Гергана (6 юни 2009 22:25)
titi75,

Успя да ме разсмееш!smile24

 
 
№24 от: Надя (8 юни 2009 11:55)
Е не, не мога smile24 smile24 smile24 Тити75 ме потресе с тези прякори. Така се смях рано сутринта, че за малко да забравя, че е понеделник

 
 
№25 от: Teya (20 юни 2009 08:24)
Мдааааа, прякорите. Моите бяха два - сакато и дериша ( от диария ).Мразех съучениците си от цялото си сърце.

 
 
№26 от: stovas (12 септември 2009 08:34)

И забавно и весело и малко носталгично ми става като чета тези историйки. Спомням си, че и аз имах детство, но за съжаление не в близкото минало. Изминаха толкова години от тогава, но и до сега си спомням всички прякори на съучениците си. И то по номера. Не, не, няма да ви отекчавам с дълъг списък от 35 имена и прякори, но не мога да пропусна Гейшата, Мърляча, Кълвача, Краставичката, Дългия, Сънчо, Гуспата, Бастуна, Стрелцов, Шейка, Мастиката, Мосюто, Милиционера, Патока. А и моето име, което си е най-обикновенното Стоян претърпя много трансформации през годините и хората. Бях и съм: Тече за леля ми; Тене за баба ми; Таки за свяко ми (от една македонска песен "Таки даскалот" понеже не ми се учеше много, много; за браточедките ми - Тенкис или Тенкиш (от  един филм "Капитанът на Тенкиш"); в училище бях Грундика ( за това, че имах такъв магнетофон и бях много навътре в музиката); с жена ми си викаме Гъче ??? (няма нищо общо с глагола тъпче); за голяма част от гаджетата ми, сякаш се бяха наговаряли и си ме предаваха от една на друга заедно с името Теди (от героя в един филм Теди бойланд); за една по изключение може би бях Тициан; за друга бях Ян, а за една бях просто Куче; с  брат  ми си викаме Бута, Бутка ( не е от павилион) или Буткаров; за всички приятели, колкото и детски да звучи  съм просто Тенко или Тенка.  


 
 
№27 от: рошав заек (16 декември 2009 01:54)

Познавах Петела-боксьор и Коня-каратист. В махалата имахме един Гошо, на който викахме Ласкьо от "лъскав", защото ходеше с бръсната, т.е. лъскава глава. Това се трансформира в Лас Палмас, Лас Вегас и дори във Веласкес. Във випуска освен дежурните Дългия и Цайса имахме Гуджо и НанА. А моят детски прякор все още е в широка употреба, и дори тук ме наричате с него (е, не винаги уточняваха, че съм рошав) .
По-късно познавах едни братя Семката и Кукера. Майка им се дразнеше, когато ги търсят по телефона на прякори, само че твърде малко хора ги наричаха с паспортните им имена. Така, че когато някой позвъни у тях, редовният диалог беше:
- Се... тоест, (еди-кой) си може ли?
- Няма го.
- Добре де, а Ку... таковата... (еди-кой си)?




--------------------
 
 
№28 от: darenie (29 май 2010 15:13)
В Е С Е Л О О О О О О !  И при нас бълваше от детски закачки като ЖЪЛТУРА, МОЛИВА, ЧУШКАТА, ВРАБЧО (а гаджето му, моя съученичка, ВРАБКА), ЧАПЛЕЙШЪН (от чапла) и ред други... Някои от тях аз намирах за естествени и се обръщах така към притежателите им, след което останалите ме смъмряха (защото се обиждали).
Днес имаме не по-малко забавни сред колегите, но предназначението им вече е друго - да не се  разбира кого визираме, разказвайки някоя историйка - ГОНДОЛАТА, ФАКСА, ЛАФТОПА,  и замълчавам...

 
 
№29 от: Биба Б (7 септември 2010 03:16)
em_75Много ми харесва тук! Май и ще имам доста да наваксвам с информация, че съм от скоро. Но по темата. Най-ярки спомени имам за Гъжвата, Чушкопека (едно момче с перманентно зачервен нос), МеталКова (фенка на метал музиката), Сома, Клетника, Зубрация, Блекота, Румцайс (беше прякор на момиче, което се казваше Румелия), Гаргамел. Въобще малко бяха тези, които не бяха си намерили втори кръстник em_12

 
 
№30 от: daksi (15 септември 2010 18:16)
И ние имахме Гаргамел в класа. Имахме още Спас Зъбатото, Сачи, Деса контеса. Аз бях с много имена - Шишка, кюфте и разни други вариации по разбираеми причини. Не бях късогледа, НО ПЕЕХ в хора :)

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 11
Потребители: 0
Гости: 11

Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?