Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728 
 
 
Архиви
Февруари 2019 (5)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Манифестациите
24-05-2015, 09:44 | Автор: dani | Категория: Училището / Голямото междучасие


Манифестациите от времето на моето детство имаха особено присъствие в детския ми свят. Преди всичко те бяха празници. Празникът беше не толкова в помпозната представителност на тия шарени от костюми и лозунги шествия, не дори в новите играчки и лакомства, които родителите ни купуваха от градските сергии в този ден. Децата не измерват празничността по изобилието от "материални блага" , те не търсят някакъв "културен естетизъм", който да им създаде празнично настроение. В нашия детски свят празникът беше просто ПРАЗНИК, смесица от неочаквано появили се усещания за нещо радостно, изпълващо те с възхита и щастие.

Манифестациите

Месец преди манифестацията започвахме да се готвим за нея, като часовете по физическо се превръщаха в "строева подготовка". Учителят ни строяваше в редици и колони "на една ръка разстояние" и тълпата от бели тениски и черни шорти се понасяше по училищното игрище. Правехме обиколка след обиколка, но все не успявахме да достигнем желаната от физкултурника хармония. Това го ядосваше и той все по-гневно крещеше: "Левии, левии, раз, два, триии..." . Понякога класният ръководител решаваше класът да мине на манифестацията с някой специално подготвен номер. Една година нашата класна измисли някакава композиция, която трябваше да разиграем пред трибуната с официалните лица. Темата на композицията беше асамблеята "Знаме на мира".

Манифестациите


За целта освен маршируването по физическо възпитание, се наложи да идваме всеки следобяд в училище за допълнителни маршировки. Номерът беше следния: Докато набивахме крак, трябваше да издигаме над главите си транспаранти с надписи: "единство" , "творчество", "красота", като при вдигане на съответния надпис изкрещявахме това, което е написано. Класната ни постоянно недоволстваше, защото при скандиранията вместо "красота" се чувало "краста". Колкото и да се опитвахме обаче, все не успявахме да изговорим ясно думичката и накрая учителката се отказа от идеята със скандирането на прочутия девиз, явно се притесняваше по време на манифестацията някой от отговорните другари да не възприеме "краста"-та като лична обида. Идваше моментът на "генералната репетиция", когато всички класове се събирахме заедно, за да оттренираме общото маршируване.

Манифестациите

Строявахме се извън двора на училището, отпред се нареждаше духовата музика или пускаха само момчето с тъпана да отмерва крачката. Най-трудно беше на завоите, когато трябваше да се извъртим "с дясното рамо напред", без да нарушаваме подредеността на строя. Докато първият от редицата тъпчеше на едно място, останалите съразмерно уголемяваха крачката, а последният беше принуден да се разкрачва като щъркел, за да не изостане. Директорът и още няколко учители си избираха някакво местенце, което обявяваха за "трибуната на официалните лица" и когато стигнехме до тях, надувахме гърлата за "мощно ура".

Манифестациите

Вечерта преди самата манифестация майка ми изглаждаше бялата ми риза и синия панталон, баща ми удряше една вакса на черните ми парадни обувки, така че можех да се огледам в тях. Трябваше да се набавят и цветя – един или два букета. Първият букет служеше за размахване докато манифестирахме, като на минаване покрай трибуната го хвърляхме в краката на "отговорните другари". Ако манифестацията беше по случай 24 май, подарявахме букет с цветя на класния ни ръководител. Макар че в града имаше магазин за цветя,  най-често се сдобивах с букета от цветната алея в градския парк. Да се късат оттам цветя беше забранено и дори по едно време тръгна слух, че ако уловят някой да краде от розите, ще го изселят да живее в циганската махала. Въпреки тия забрани, щом настъпваше мракът, вземах ножицата на майка ми и се промъквах в розовите храсти, за да си подготвя манифестационния букет. След като се приберех в къщи, изрязвах бодлите на розите, натопявах ги във вода, за да не повехнат до сутринта и с това цялата подготовка за манифестирането приключваше.

(Следва продължение - ЕТО ТУК.)

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (22 май 2009 17:17)
В навечерието на 24 май, с помощта на Надя, чудесните Манифестации на Дани са отново на първа старница! Ето ТУК е продължението на неговата статия 



--------------------
 
 
№2 от: Айви (22 май 2009 21:08)
  "В нашия детски свят празникът беше просто ПРАЗНИК, смесица от неочаквано появили се усещания за нещо радостно, изпълващо те с възхита и щастие. "(Dani). Абсолютно точно казано! Напълно така си беше!

 
 
№3 от: Pavlina Iossifova (22 май 2009 21:10)
Благодаря ви Надя и Иси, че ни подарявате на нас "зайците" в сайта тази чудесна статия! И разбира се, АВТОРА, АВТОРА! Вълшебна статия, Даниbravoo roza

В този случай вярвам, че има и колективни спомени. Тъкмо преди малко включих компютъра с идея да видя какво има публикувано от миналата година и ... Изненада! Ако бях писала за това, щях да опиша същите чувства и възприятия. Само дето бях облагодетелствана да живея в малка кооперация с градинки отпред и никога не ми е идвало наум да обирам градските рози. На 24 май в нашата градинка винаги имаше много божури, а и в местността над нашия квартал растяха дори диви божури. В двора на баба пък имаше един храст с големи бели цветни топки - в Габрово му казваха картооп. Моите букети за 24 май винаги бяха от божури и картооп, които след 2 клас си берях сама.

Към чуденката на Ели от миналата година: къде момичетата си държаха паричките. До 4 клас мама винаги ме чакаше в края на манифистацията, т.е. съпровождаше я по тротоара на главната с една приятелка, чиято дъщеря ми беше съученичка, и после отивахме да се черпим. По-kъсно винаги си избирах белите блузи да са с джобче на лявата страна на гърдите или направо с две джобчета, имаше такива модели. И тъй като стотинките лесно можеха да се изсипят от джобчето, бях успяла да се спазаря с нашите за книжно левче, с обещанието да не го харча цялото.

А на манифестации на 9 септември със сигурност ние, учениците не сме ходили. Имаше, обаче, пионерски сборни групи от "активисти" от различни училища, които поздравяваха другарите от трибуната с рецитации и им поднасяха цветя. Нашето семейство винаги си ходеше на село "за 9 ти" и много добре си спомням как аз и сестра ми чакахме мама и татко в публиката, а "Жигулито" беше паркирано накрая на главната. Така де, да не губим време да се връщаме в къщи и да хванем поне хората на мегдана на Върбовка.

Ах, и нещо от рубриката "Манифестации и мода". Във вече по-заможните 70-те мама и нейните приятелки си шиеха за 24 май с предтекста "да не излагаме децата" и за 9 септември "да не се излагаме пред хората", нови тоалети. Коментара на татко: "Добре, че няма манифестации през зимата!"



--------------------
 
 
№4 от: Гергана (23 май 2009 07:44)
Здравейте и от мен! Аз съм от Поморие. Тук на всяка манифестация всички ученици манифестирахме. Най-гадното беше, че ни викаха в 9.00 ч. в училищния двор, а нашия ред пред трибуната беше най-накрая - към 12.30 ч. И наставаше едно чакане... ужас. Докато дойде нашия ред да минем, белите ми чорапки вече бяха черни А у дома, преди да излезем в 8.00ч (на 1-ви Май), вече даваха манифестацията в Москва и гледахме с интерес това представление. Мама осоляваше пържолките да са готови, като се върнем само да ги включи да се опекат. Друг път пък, като се върнехме например на 24-Май, ходехме на пикник някъде из горите. Ех, спомени!

 
 
№5 от: катя милушева (24 май 2011 22:07)
 Дани
В нашия детски свят празникът беше просто ПРАЗНИК, смесица от неочаквано появили се усещания за нещо радостно, изпълващо те с възхита и щастие.
em_125

 
 
№6 от: Зико (24 май 2015 09:45)

Честит 24 май, мили другарчета! chao 


 
 
№7 от: anni (24 май 2015 20:06)

Спомням си музикалното озвучаване на града ни преди манифестацията, обикновено ходехме с приятелки пеш до центъра, поради ограничения транспорт,а след маршировката-града беше наш. Заедно със сладката мисъл,че можем да се приберем когато си поискаме. Честит празник,другарчета!




--------------------
 
 
№8 от: kitten (24 май 2015 20:43)

Честит 24 май и от мен!

 




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 22
Потребители: 0
Гости: 22

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?


 
 
 
 
Ново в ПУК!