Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Януари 2022    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
 
 
Архиви
Януари 2022 (10)
Декември 2021 (1)
Ноември 2021 (1)
Октомври 2021 (4)
Септември 2021 (4)
Август 2021 (5)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Контузиите
11-06-2009, 15:12 | Автор: Надя | Категория: Училището / Голямото междучасие

Юнак без рани не може! – казваше баба ми, ако ме видеше да хленча. И аз така се научих, да не мрънкам, малко реванол за дезинфекция, малко лейкопласт (по бабешки "левкопласт", "анкерпласт") и бегом обратно навън.

Мисля имала съм две, горе долу тежки контузии, и няколко порезни рани, за щастие крака и ръце не съм чупила.

Първото е камък в слепоочието. Естествено, че беше случайно и естествено, че аз бях виновна, ама не си признах де. Същински комунист на разпит. Едно момиченце от долната махала прояви неблагоразумието да мине с новото си балканче през нашата махала и съответно си понесе наказанието, което се състоеше в спускане на гумите на новото балканче. Да обаче момиченцето имало брат, който се върна да отмъсти и така аз се оказах с камък в главата, не ме болеше много, но нададох страшен вой, баба и дядо истински се изплашиха и след като ме превързаха със счукан лук, гордо ме поведоха към къщата на злосторника, да искат справедливост. Аз разбира се, с най-нещастната физиономия на света допринесох за якия шамар, който майката на младежа му заби и се почувствах безкрайно удовлетворена, дори докато се приберем, всичко ми беше минало.

Второто беше разбит нос, в следствие падане от пейка по лице. Не знам как стана точно, само си спомням, че както седях, на облегалката на пейката много ясно, изведнъж се оказах с уста пълна с пясък и малки камъни. Докато ме водеха към къщи всички изглеждаха адски изплашени. Явно съм била грозна картинка с кърваво и мръсно лице, но аз чувствах само смъдене и пясъка между зъбите. Майка ми съответно едва не припадна, но си отмъсти за това че я изплаших с болезнени щипещи промивки на раните. След това полежах известно време, доскуча ми и реших, че нищо чак толкова не се е случило. Само дето и до ден днешен се шегуват с мен, как Пламенчо, момчето на баба Ценка, който не знаел как се казвам идвал да ме търси:

"Абе нека излезе да си играем Оная със счупения нос." – така ми викаше балканджийчето.

И последното са няколко порезни рани, които мисля всеки има. Обобщавам ги на едно място защото са горе долу от една категория. Порязване на крачето с лозарска ножица, одиране на глезена на пирон, порязване на показалеца в машината за мелене на кайма, порязване на горната устна при падане и т.н.

Сега като се замисля аз даже и спукана глава не съм имала, а така исках гипс за някоя ръка или крак! Ами нали юнак без рани не може, какъв юнак съм ако нямам даже един гипс??

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: isi (11 юни 2009 16:33)
Ами аз да побързам да си довпиша моите контузии, че предполагам по-късно ще звучат незабележими на фона на вашите - на момчешките, и на тези от рода на контузиите на сестра ми :))
 - Май направо  буквално си прерязах вените на ръката на назъбения ламаринен  капак на  кутия от ТАХАН халва (това може и да съм го разказвала), ама се случи докато бърках в буркана с кисели краставички - :))  нищо "геройско', напротив - лакомия...  Но пък геройски сама си спрях шурналата кръв с един огромен куп памук, ръката ми беше отмаляла и не можах да си отворя риванола. После най-болеше докато отлепя залепналия памук от раната :)) Явно нищо сериозно, ама си беше стряскаща тази обилна кръв :)) Още си имам белег, точно върху него си слагам пръста , когато си меря пулса :)))
- Един случаен пирон ми закова обувката в крака - ама обувките бяха от онези модерни "еспадрили" или нещо такова , та затова :))  Беше зор докато я събуя :)) после само инжекция за тетанос, а лекарят дори не беше притеснен - само попита "Пиронът проби ли цялото ходило, излезе ли от горната страна на ходилото?  - при което разбрах, че моето нищо не е :)))
- Сещам се и за едно падане с абсолтно ожулване и смъкване на кожата от едното ми бедро - била съм по къси панталонки, паднах някак от един по-висок бордюр на село... и готово. Обаче това го разказвам, защото съм запомнила, че после ме возиха с една каручка из село  за да се успокоя, да не плача :))  даже си спомням , че това беше по-същественото и по-интересното :))

И въобще не си спомням да ме е боляло при тези и други такива контузийки, чувството за болка го помня от по-скорошни години и май от  по-незначими рани, ох, например от ваденето на един мъдрец ... Ужас!
Това се сещам, ама си бях послушно дете... сетра ми, виж, има няколко пъти цепена и шита глава, операции на краката, ръцете, гипсиране... ой, ама тя и до ден днешен е така, да ми е жива и здрава!
Ама те бабите казваха и друго: да би мирно седяло, не би чудо видяло :))) Така че - никакво оплакване, юнаци!



--------------------
 
 
№2 от: Надя (11 юни 2009 16:54)
Ей много режеха тия ТАХАН халви, лоша работа. Да си прережеш вените докато бъркаш в хладилника засега ми става фаворит! Предчуствам, че темата ще стане доста забавна.

 
 
№3 от: furious_kid (12 юни 2009 00:03)
Наде, Милоо-о-о-о-о-ост!
Защо тази болезнена тема, защо?!


Смея да се надявам, че съм единствен в сайта, чийто ник е изцяло рожба на ...контузиите! Още ТУК обяснявам ужаса не хирурга в участъковата ми поли(у) клиника, когато за пореден път ги стреснах... Как ли не съм ходил там - с фунийка, стърчаща от дясното око, с пробити като от картечен откос гърди , след като на гоненица дръпнаха за крачола и ме спряха насред порива да прескоча обсипаната с шипове ограда на училището... А след това до ден днешен съм все така перманентно контузен, но немирясал... Да не прилагам рентгенови снимки, че това би било по-подходящо за сайт на мазохисти, отколкото на непорастнали деца..
И ВСЕ ПАК!!!


  ЮНАК БЕЗ РАНА НЕ МОЖЕ!!!  
   ЮНАК БЕЗ РАНА НЕ МОЖЕ!!!  
  ЮНАК БЕЗ РАНА НЕ МОЖЕ!!!   

 
 
№4 от: papi (12 юни 2009 09:58)

ООО от къде се сети за тази тема. Честно казано нямаше момент в детството ми без засъхващи корички на лактите и коленете. А помните ли старите катерушки, приличащи на къщичка? От една такава в Младост 2 паднах надолу с главата. Нищо особенно ако някой преди това не беше забил една летва долу. Падайки, ми се заби в небцето. Прибирам се аз цялата ми уста в кръв, от небцето стърчат сума ти трески. Аз истински юнак изтърпях цялата процедура по изваждането, даже си изжабурках с ракия по стар български обичай.


 
 
№5 от: Надя (12 юни 2009 10:34)
Вили, съвсем бях забравила за твоето безкрайно детство по отношение на контузиите. Та ти без проблем можеш да станеш патрон на темата и даже неин символ!

 
 
№6 от: gamina (12 юни 2009 11:38)
И ние с братовчед ми всяка вечер си брояхме раните - кой има повече Колената и лактите ни бяха перманентно ожулени.
На мен най-големите геройства са свързани все с колелета, първо на 5 години опитах да видя какво има в ръчките на кормилото на Зайката, резултата още си го нося на едната вежда :D Същата Зайка стана причина братовчед ми да му шият брадата.

По-късно си разместих кокалите по рамото с Балканчето - контрата се беше развила и ме мяташе напред. Това беше много болезнено падане. Аз пред колелото, колелото през мен... после се хванах за багажника и се влачех с него няколко метра. За щастие мина само с наместване на изкълченото рамо и нов болт на контрата.

Ама как забравих първата ми катастрофа с Балканче! Лятото първи срещу втори клас. Возя се с Балканчето на братовчед ми, тъкмо ми беше поникнала кожата по изгорената ръка и постоянно ми се повтаряше да я пазя. Е да, ама аз не знаех какво е контра и как се спира с Балканче! Зайката нямаше такава екстра и аз слизах скачайки в движение. Та спускам се по едно надолнище и се чува "Бабоооооооо, виииииииииииииииииииж!!! АААААААААААААААААААА"
Право в мрежата отсреща! И от прясно оздравялата ръка стърчи тел! След като ме бинтоваха отнесох едно добро количество шамари и не ми даваха балканчето. Добре, че месец след това, дядо ми съвсем неразумно ми подари за рождения ден, моето си Балканче :)

Не са ме шили и гипсирали до момента... чак да ми завиди човек как леко съм се отървавала...

Инак и аз съм падала надолу с главата от катерушка - къщичка. Ама нямаше дъски за щастие...

 
 
№7 от: freja (14 юни 2009 03:27)
Наденцеее, браво!!! Такава тема подготвям от 27 юли м. г. и от тогава ми стои на чернова, и чака да я пусна, и чака ли, чака... И даже познай какво заглавие бях подготвила - точно "Юнак без рана не ходи" смятах да бъде, което пък е цитат от... моята баба!!! smile24 Явно по един и същи начин са ни успокоявали след всяка лудория и... явно сме по-големи лудетини от момчетата tongue2 . Браво за инициативата, а сега започвам да изброявам, само не знам дали раните ми ще се съберат в един коментар xaxa2 , ще гледам да съкращавам...

Най-най-първият ми спомен за каквато и да било драскотина не е нищо особено, но го споменавам само, защото е първият, който помня. Била съм на 4 годинки (и половина), а сестра ми - бебе в количката. Отиваме с майка на разходка, майка се спира да говори с някаква нейна приятелка и същевременно натиска спирачката на количката. Тази спирачка ми беше много интересна и загадъчна и клекнах зад задното колело да я разглеждам. Не знам какво съм човъркала по нея, но явно съм я вдигнала, а количката явно е била под лек наклон, тръгна към мен, бутна ме, коляното ми се "защипа" между гумата и острия калник, а пък той така се заби в кожата ми, че като ревнах... Не болеше много, но имаше много кръв (поне по тогавашните ми критерии). Накрая, като спрях да подсмърчам, майка ме сложи в багажника (ех, какви големи и здрави багажници имаше тогава...), а на мен пък толкова ми хареса в него, че после редовно я врънках да ме вози там (тя пък все ми отказваше).

И следващата ми рана не беше нещо особено, но пък премина точно под девиза "Юнак без рана не ходи". Тези думи така ми се бяха запечатали в главата, че аз наистина ги бях превърнала в девиз и исках да имам колкото може повече признаци за геройство по себе си. Някъде в първи клас си подскачах сама на пансиона пред блока, на няколко метра от пейката с баби. Падането не беше нарочно - бях се засилила да прескоча няколко квадрата наведнъж, та на последния се пльоснах едно хубаво по корем. Усетих, че коляното ме боли, надничам - кръв. Нищо работа, но аз останах - тук вече нарочно - по очи, за да видят бабите каква съм юначка. Ей, сигурно лежах 5 минути там, а те изобщо не ме забелязаха, сама трябваше да ходя при тях и да им показвам...

Първия си истински величествен белег получих през лятото след втори клас. Когато баба на село гладеше дрехи, слагаше ютията на една желязна поставка за ютии върху стола до нея. Връщам се значи много развълнувана от игра и обяснявам нещо много разпалено на баба, която глади, но понеже съм капнала, без да гледам сядам на стола, да си почина. Разпаленият ми разказ секва, аз скачам като опарена, надавам едни писъци, баба отначало не разбира какво е станало, защото и през ум не й минава, че мога да седна точно върху горещата поставка на ютията... Е, кожата ми веднага се отлепи (бях по къси панталонки, разбира се), то не беше рев, ходене при селския доктор, мазане с мазила цяло лято... Белегът в началото имаше перфектната форма на ютия, след няколко години започна да се заличава, да се смалява, но и днес си се забелязва, ако се вгледа човек...

Следва 4-ти клас, когато карах оранжевата си "Зайка". И аз, като Gamina, обичах да се спускам по едно надолнище на село, като набирах огромна скорост единствено от инерцията, а накрая оставях колелото да спре само на равното. И така един ден се спуснах надолу, скоростта се увеличаваше главоломно, аз се радвах на вятъра в косите... докато не изхвърчах в една обширна кална локва до пътя. Какъв полет, каква грация... После видях, че съм налетяла на някакви разсипани буци пръст и камъни, попаднали незнайно как точно на моето трасе. Подобен идеален полет с идеално разперени ръце и крака осъществих отново чак в 10-ти клас, при демонстрация на "какво перфектно оли мога да правя", когато ролката на скейта ми ненадейно се срещна с единственото камъче по иначе безупречния асфалт... И последното ми такова падане, но в обратната посока, т.е. по гръб, е при изпълнение на стойка на ръце, пак в 10-ти клас. Не знам какво стана, нямах проблеми със стойката на ръце, много я обичах даже. Трябваше от нея да направя кълбо напред и да се изправя, но аз май се засилих прекалено много при изпълнението и пропуснах кълбото... Това ми беше последната стойка на ръце в живота.

В 5-6 клас пък, в една почивна станция, при игра на гоненица с по-големите каки, за първи път си разцепих устната. Трябваше да се втурна след един завой по едни стълби надолу, но нещо скоростта ми няма да е била много съобразена и взех стълбите на няколко претълкулвания. А после какво внимание беше... Аз - с устна по-голяма от тези на Анджелина Джоли, всички каки и родители ме гледат като герой и ме водят при лекарката... По-късно - в 8-ми клас  - на едни тренировки едно момче ми причини същата травма, а аз така се изненадах и ококорих, че то като започна да ми се извинява... чак приятно ми стана по едно време smile24 . Как не ми е останал белег по устните или не съм се разделила с някой зъб при тези два случая, се чудя. Тогава вече не би ми било толкова приятно.

А лятото след 7-ми клас станах жертва във въоръжен конфликт, в каквито конфликти уж вече бях спряла да участвам. Както си стоях кротко вкъщи и се подготвях за приемни изпити, изведнъж на вратата се звъни на пожар и се блъска. Едва отключих и в коридора влетяха няколко хлапета от "малките", предвождани от сестра ми. Момчетата ги били стреляли с фунийки, те им откраднали едната тръбичка, момчетата ги подгонили и сега трябвало да се скрият. По стълбището отвън вече се чуваха гласовете на прииждащите страшни момчета и аз се втурнах към вратата да я заключвам. В същото време обаче сестра ми натискаше отвътре дръжката, за да не влязат. От ръката й стърчеше острият счупен край на тръбичката (стъклена, естествено - най-вероятно от луминесцентна лампа), но това го разбрах, чак след като остра болка разряза по дължина целия ми среден пръст отгоре. При което дребосъците извикаха единогласно едно "Аааааааааа!!!..." и после: "А пък кака й се поряза!" и сами отвориха вратата, за да осведомят момчетата, че невинна жертва е паднала във войната, и то каква жертва, за по-сериозна рана от тръбичка никой не беше чувал. И така беше сключен мир и май това бяха последните тръбички, които блокът ни помни. Що се отнася до пръста ми, той си е бил за шиене, обаче на мен даже не ми хрумна, че някакво порязване заслужава лекарско внимание. Само поръсих ужасната рана с един прах, за който бях чувала, че спирал кървенето, лепнах й един анкерпласт (онова твърдото с марлята, дето е уж с цвят на кожа, но е 10 пъти по-дебело от нея, което рядко залепва както трябва, а пък като се залепи, трудно се отлепва) и пак седнах да уча. На изпитите след 2 седмици се явих с превързания си пръст (ама не можах ли друг пръст да си срежа и аз!), как съм писала идея нямам. А нашите даже не разбраха какво тежко произшествие съм преживяла и започнаха да се досещат, че порязаното ще да е било до кост, чак когато към края на лятото белегът все още си стоеше. Майка ми продължава да се шегува, че ако ме изгуби, по него ще ме познае.

 
 
№8 от: Ники (14 юни 2009 12:32)
Аз, понеже не съм много по писането, ще ви спестя моята лична "Приказка без край" и ще се огранича само в истинските "изпълнения" / това с ожулено коляно или лакът не се брои /. Ще подкарам "от краката към главата":

1. Краката. То е ясно, че който поне веднъж не е наранил ходило, глезен или коляно по време на детството си, изобщо никакво детство не е карал! Та и аз, за да не се излагаме, мога да се отчета с един глезен, едно коляно и "още нещо..." Прехвърляме се около 30 години назад във времето, във великото българско село Върбовка... Сега като се замисля, като че ли почти всички мои "подвизи" са свързани с престоя ми там!
Трябва да съм бил около 7-8 годишен, когато един ден баща ми предложи да ме повози на доброто старо "Балканче" / мотоциклет /. Не помня как е било возенето, но при слизането, незнайно как, глезенът ми се озова върху ауспуха, който, съвсем естествено, беше горещ. Пропуснах да спомена, че действието се развива през лятото и, по правило, всяко примерно момче е обуто в сандали. Болката от изгарянето беше неописуема и примесена с усещането на изгорял чорап залепнал за кожата. Спомням си, че веднага след инцидента баба ми препускаше към Здравпункта, а аз ревях неудържимо на гърба и.
Коляното на десния крак пострада заедно с главата при едно футболно мачле в Русе. Инцидентът беше ужасно нелеп, а действието се разви на едно волейболно игрище на стадион "Дунав". Бях около 12-13 годишен и учех в една спортна паралелка, в която ежедневните учебни занятия се редуваха с тренировки по футбол. И, нали сме си запалени футболисти, издебваме всяка свободна минута да погоним топката, играейки където намерим свободно място. Та в злополучния мач на волейболното игрище "батко ви" направи нещо, с което и най-техничните футболисти не биха се справили. Опитвайки се да поема една топка с обръщане, завъртайки се наляво, успях да се запозная отблизо с устройството на единия от железните стълбове, на които се закача волейболната мрежа! Едновременно фраснах дясното коляно и лявото слепоочие - направо две в едно! Спомнях си, че в първия момент, паднал на земята, две-три съзвездия ми се разхождаха пред очите. После прегледи, известно време не ходих на училище и всичко се размина без сериозни последствия.
За последния инцидент в раздел "краката" ще ви пренеса в 1986 или 87, в "китното" русенко селце Бъзовец. И по-точно в консервния комбинат в селото, където ходехме на бригада през лятната ваканция. В завода, на едни поточни линии изработени от стомана и дебела ламарина с неподвити ръбове,  се пълнеха буркани с краставички и разни други работи. Та по време на една смяна, както си ходя по наредените на пода покрай поточната линия и мокри от течащата навсякъде вода палети, леко се подхлъзвам, залитам и един ръб на ламаринен плот се забива в... долната част на "долната част на гърба ми"! / Благодарности на Жорж Ганчев за термина, без който не бих познавал така добре анатомията си /. И пак, болка, леки сълзи и...съдран анцуг. Тази ламарина не прощава!

2. Ръцете. За съжаление не мога да се похваля със задължителното счупване на пръст или друга част... Направо ме е срам! Порязан пръст обаче мога да отчета, като в случая обстоятелствата са по-любопитни. Седя си аз в кухнята през една лятна неделя и се опитвам да разрежа една диня, зяпайки прехласнат поредния епизод на "Синьо лято" и... От този ден нататък научих, че рязането на диня изисква ОСОБЕНА концентрация! Предполагам се досещате: ножът се изплъзна и хряс! - по средата на върха на левия ми показалец. Кофти трът/п/ка както казвахме в училище. Сега ми е останал един лек белег.

3. Тялото. По-съществената случка, която избрах да ви разкажа е от времената, когато беше модерно да се пръскаме със спринцовки. Това май беше след модата на пръскането със специално пригодени бебешки биберони. Заедно с кварталната шайка, прекосяваме част от града, за да се промъкнем в едни складове за отпадъци и се сдобием с ценните изхвърлени след употреба спринцовки. Промъкваме се покрай чичко-пазач, тарашим складовете и накрая попадаме на едни "залежи" на спринцовки. Всеки граби колкото може, а аз, нали съм си умник дето равен няма, си свивам и иглите на спринцовките, които предпазливо забождам на предната част на тениската си като внимавам да не се убода. Накратко: заваля дъжд, намокрихме се здраво, а и пазачът ни подгони. Прескачайки оградата се наложи да се претърколя по корем, при което иглите от тениската се изпозабиха в гърдите ми. Не беше ужасяващата картинка с остриета забити докрай и стърчащи ватрешности, но след известно време започнах да усещам най-различни симптоми като парене в гърдите, рязки спазми и прочие приятности. И какъвто съм фантазьор, веднага реших, че съм се заразил с някаква отрова и умирачката е близо. Е, оказа се, че съм от издръжливите и ето ме сега развихрил се в стремежа си да ви пълня главите с глупости. Като стана въпрос за глави...

4. Главата. Онова с волейболния дирек съвсем не беше най-интересната ми случка с главен герой Главата. За последните събития ще се завърнем там, от където започна нашата Епопея на контузените - във Върбовка. Един от най-ранните ми спомени въобще е от момента, когато съм бил на 3-4 години. Тогава, през 70-те, живеехме на село заедно с баба Руска и дядо Кольо. Условията не бяха кой-знае какви и дори бойлер нямахме, та се налагаше майка ми да топли вода на печката, за да изкъпе вечер мен и сестра ми. И една прекрасна вечер, когато майка ми решава да смъкне кофата с вряла вода от печката, аз от своя страна решавам да я пресрещна и да и помогна. Резултат беше една "колизия", в следствие на която бях залят с вряла вода. Най-много пострада едното ми ухо, което и досега си има лек наклон и по-слаба чуваемост!

И накрая...

 За тези, които по една или друга причина, все още не са посетили Върбовка - малко сте закъснели. В момента селото изживява един "ромски ренесанс" като едва 400-500 жители от няколкохилядното население са българи и няма да откриете описаната тук атмосфера от миналото. През осемдесетте обаче ромите / баба и дядо винаги са ги наричали "влася" щото идвали от "румънско" / не бяха толкова много. Факт е обаче, че и тогава някои от "другарчетата", с които си играех, бяха власи. Та в един летен ден, с няколко момчета си играем на пръскане с водни пистолети на площада пред читалището. На един от местните индианци / така викахме на циганите / му свършиха "мунициите" и аз хубавичко го наквасих. Той обаче реши, че няма да ми остане длъжен и ме цапардоса по главата с дръжката на празния пластмасов пистолет. И пак - болка, кански рев, опити с яростни ритници и блъскане да му потроша "балканчето" ако не друго и достойно оттегляне. Отивам в близкия пенсионерски клуб, където работеше баба ми, да ми промият главата. Като ме видя, баба Руска приседна на едно столче, за да не падне съвсем. Аз, изненадан от нейната реакция, се поглеждам в огледалото и с геройско удоволствие забелязвам, че по цялата ми глава и надолу по шията е текла кръв. Отново трайните поражения бяха незначителни ако не броим неистовото ми желание сегиз-тогиз да досаждам на хората с ненужно дълги излияния.



--------------------
 
 
№9 от: катя милушева (28 октомври 2009 21:44)
Страхотна тема...!!!! Е и аз да допълня....
Едно време, нали помните, млякото си го купувахме в бурканчета, едни тумбести със станиолени капачки.... Та можеше да си вземеш мляко, само ако върнеш празни бурканчета.... Е бяха ме изпратили за мляко, а аз ще ходя с колелото.... и така се изтърсих, че едно стъкло стърчеше от коляното ми /още си имам белег/, но аз плаках, защото не можах да взема мляко и ми беше много обидно, че въпреки раната /отидох със стъклото в коляното до магазина, за да съм по-убедителна, продавачката каза "НЕ МОЖЕ БЕЗ АМБАЛАЖ!!!"
Следващата по-значима контузия бе докато играехме на жмичка в парка пред занималнята /била съм парви клас/ и за да се заплюя първа, реших да премина напряко през оградата от чемшир, но оказа се, че той беше вързан с тел, която го поддържа и.... Така прелетях през него и по лице се плонжирах върху макадановата настилка на алеите.... получи се охлузно ударно натъртен ефект..
Повече ме болеше от присмехулните подмятания после...


 
 
№10 от: Надя (29 октомври 2009 10:44)
Кате, Кате, как ме разсмя рано сутринта с тоя АМБАЛАЖ:):) smile24 smile24

 
 
№11 от: Белчев (29 октомври 2010 01:29)
Вие сте ненормални!!! Как не ви намерих по-рано :))) ... А за раните мога да кажа, че в 6-ти клас отнесох удар с дърво в тила и една седмица в неврология на легло, защото предния ден бях защитил едно приятелче да не го бият от съседния клас.

Другата ми тежка травма беше в коляното, като поднесох с Балканчето на един завой и подпрях с коляно в един остър камък ....
Бях спечелил състезание по филателия и на другия ден заминавах на специален лагер.... змаинах ама друг път :)))

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 2
Гости: 15
Интересности
Книжарничка за стари детски книги, обмен на книги, някои се подаряват
 
 
 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: