Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Май 2020    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
 
 
Архиви
Май 2020 (1)
Април 2020 (6)
Март 2020 (2)
Февруари 2020 (4)
Януари 2020 (1)
Декември 2019 (1)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
Кой, какво, кога и как
19-04-2010, 00:31 | Автор: ваняя | Категория: Училището / Голямото междучасие
Мислех си снощи какви ли спомени има всеки от нас за своите сьученици hum-hum.

Моите започват от предучилище с едно дебело момче. Бяхме по две деца в шкафче и аз се паднах с него, но той беше решил, че шкафчето ще е само за него и не ми даваше да си сложа моите дрехи и обувки там. След като учителката не реагира по никакьв начин на неговата постьпка, аз се оплаках на нашите и на другия ден баба му направи забележка учтиво, но строго и оттогава той стана много мил с мен.

Пьрви и втори клас имах сьученик, който живееше в блока до нашия и всеки ден се прибирахме заедно. Един ден обаче нещо се скарахме и той ме удари, а аз сьответно му го вьрнах, като го ритнах под капачката wink. Обаче той взе, че се разрева и учителката се скара на мен.

По-натам за пьрви пьт видях някой да работи на частно. Едно комшийско дете ме заведе у тях и целият им коридор беше затрупан с картонени кутии, които се сгьваха надомно (тя тихо ми каза де на казвам на никого обаче).

Трети и четвьрти клас бяха свьрзани с една прекрасна книжарница до училището, кьдето продаваха онези малки сладки тефтерчета, които можеш да прибереш и в най-малкото си джобче, и красивите новогодишни играчки, изваждани  покрай празника. И тьй като редовно си забравях тетрадката за класна работа, просто тичах до книжарницата и всичко беше наред.

Точно по това време, докато ни водеха на наблюдение из парковете, дойде и новината за радиацията.

В пети клас имах най-добра приятелка, с която уж много се разбирахме, но в един хубяв ден тя се разсьрди за една нищо и никаква глупост, свьрзана сьс скачането на ластик.

От шести клас помня учителя си по немски език, който много приличаше на Монк, както и една сьученичка, която реши да скочи от дьрвото в двора с разтворен чадьр, но за щастие нямаше лоши последици.

Аз ще спра дотук girl_sigh
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: tivesto (19 април 2010 00:59)
До моя блок построиха новото училище. Аз започнах да уча веднага в него. Бях в пети клас. Паралелката, която бяха сформирали общо взето беше изцяло от ученици от друго училище и 5-6 други от които и аз. Единият от съучениците ми беше много нахакан и постоянно се заяждаше с мен. Аз търпях, защото бях нов в класа. Дойде зимата, падна сняг а той не спираше да ме тероризира. Над училището до моя блок има доста стръмен скат целия обрасъл с къпини. Върху къпините навалял един хубав, пухкав сняг. Съученикът ми отново започна да се заяжда, аз не издържах и го метнах в къпините. Той се оплете, и изподра жестоко. Едвам го извадиха оттам. От този момент разбра, че не ме е страх от него и станахме големи приятели. Както казват хората: "Вземи му страха, че да ти е мирен живота".



--------------------
 
 
№2 от: regina (19 април 2010 23:19)
В предучилищната си бях харесала един ИВО и всяко междучасие ходех да го милвам по главата. Другарката /тя беше колежка и приятелка на баба ми/ казала на майка ми и тя ми обясни, че "така не се прави". Още не съм проумяла защо.

 
 
№3 от: катя милушева (19 април 2010 23:28)
 REGINA,според мен се прави както ти подсказвА сърцето,другото са клишета...! kiss3

 
 
№4 от: Цонка (19 април 2010 23:32)
regina,
"Така не се прави" е страхотна тема.

Ваняя, какво се случи с момиченцето с кашоните?

 
 
№5 от: ваняя (19 април 2010 23:41)
Представа си нямам

 
 
№6 от: Krista (20 април 2010 12:53)
В шести клас дойде нов ученик, когото настаниха на чина пред мен. Дразнеше ме много, защото ръката му постянно беше на моя чин. Не помагаше нищо като щипане, драскане, бутане....Онзи беше невъзмутим.  

 
 
№7 от: petiap (21 май 2010 12:21)
Толкова много спомени, които внезапно ми изплуваха докато четях :)  Никога няма да забравя една съученичка, в училището, където учех от 1-ви до 3-ти клас, която редовно идваше на училище без чанта и каквито и да било учебници и тетрадки и когато класната я питаше "С., къде са ти нещата?" , тя просто казваше: "Ми забравих си ги в къщи." А също и един празничен ден, всички пременени с бели ризки и сини полички и панталонки и точно тогава мойто другарче по чин З./ не си спомням защо/ реши, че трябва да ми надраска цялата ризка с химикалка- много ме беше срам цял ден така podsmruk

 
 
№8 от: nchotorova (9 юли 2010 17:20)
Сутрин ни караха да правим ведрина на двора... Всички класове, с чантите до нас, подксачахме с якета и престилки - беше ужасно неудобно. Когато влезеше учителката дежурния се изцепваше "Клас стани, клас мирно" и всички ставахме на крака.
Водата, в която се топеше гъбата за чистене на дъската, често имаше странен цвят, а и момчетата се целеха с тебешири.
Във всяка стая, над черната дъска имаше портрет на Георги Димитров. Какво ли са направили с толкова портрети?
Вместо да си пращаме SMS-и, си пишехме бележки по време на час.
Спомням си, че ни водеха до средата на първи клас и после сами - по цял ден. Събирахме се в градинката на Седмиочисленици и нямахме GSM-и да се обадим на майките си, нито беше необходимо. Като се върнех на обяд пусках котлона да си стопля ядене и разбира се то загаряше...
Играх шест години балет в Двореца на пионерите. Е, станах програмист, но сигурно балета е спомогнал за това.
Имах едно руско колело Лястовица, което така тракаше, че цялата улица ме чуваше и ролкови кънки, които се слагат на обувките.


 
 
№9 от: toni_1976 (16 юли 2010 21:02)
Ех, спомени, спомени...
Аз си спомням как точно разбрах за радиацията (аварията в Чернобил).
Бях в 3-ти клас и бяхме с прабаба ми на вилата (на 7 км. от Стара Загора), тогава ядох репички и моркови директно от градината....хрупахме маруля и краставици....
Следобед заваля дъжд, от който растенията изсъхнаха...киселинен дъжд....тогава разбрахме, че става нещо нередно...
След това (юни месец) отидох за лятната ваканция при роднини в с.Кортен (Новозагорско) и тогава дадоха по телевизията интервю с тогавашния министър на Министерството на Народното Здраве (името му беше Шиндеров, ако не се лъжа) и тогава разбрахме колко е опасно (така казваха родителите ми) em_3

 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 17
Потребители: 0
Гости: 17

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Трябва ли нов дизайн на сайта?