Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Февруари 2019    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728 
 
 
Архиви
Февруари 2019 (5)
Януари 2019 (1)
Декември 2018 (7)
Ноември 2018 (2)
Октомври 2018 (4)
Септември 2018 (4)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
Из съкровищницата на "Нашето детство": Искрици от моето детство
Някога написах това в един друг сайт...
... защото не знаех за този.
Всъщност мястото му е именно тук и никъде другаде.
 
А вие смело можете да допълните списъка с искрици от вашето детство. Искрица по искрица - пламъче става, и е добре да го поддържаме запалено, за да се сгряваме, ако ни лъхне студ.
 
 
Не изпускахме "детското" в 10:10 и 17:10., защото тогава Cartoon Network нямаше.
Любимите ни филми бяха "Синьо лято" и "Арабела".
Любимото ни предаване беше "Милион и едно желания". Милион и едно писма написахме, никога не изпълняваха нашите жалания.
А по "Студио Х" много страшни филми даваха  :em_79: . Но за да ги гледаш, вашите трябваше да ти разрешат да стоиш до толкова късно.
Играехме на "Седморката на Блейк"  :em_2: (аз все Джена бях; не ме оставиха да играя Ейвън :em_80: ).
"Учехме" бойни изкуства от филмите (после се създадоха истинските клубове, в които разбрахме, че нищо не сме научили  :em_7: ).
Като даваха Златните ни момичета по телевизията, пред блока си измисляхме наши съчетания с обръчи и топки.
Като даваха Асамблеята, разчертавахме асфалта на квадрати и рисувахме с тебешир.
И всичкото това на чернобял телевизор го гледахме  :em_9: . (Или поне до ’84.)
Играехме на ластик.
И на пансион.
И изнудвахме момчетата да играят с нас  :em_11: .
Правехме си Тимуровски команди и помагахме на възрастни хора. Без никой да ни кара.
Ядяхме обикновени вафли, намокрени с вода.
И бонбонки "Детска радост".
Който не дойдеше на манифестация, му пишеха отсъствие, забележка и мъмрене от директора. На 1. май редовно се омацвахме със собственоръчно направените хартиени макове, боядисани с червена темперна боя  :em_20: .
Качвахме се на покрива на блока и си разказвахме вицове. Бабата от осмия етаж, като чуеше топуркането отгоре, търчеше да докладва на другите баби и всички вкупом ни причакваха на слизане. Който не бягаше бързо, си отнасяше боя  :em_28: . Но никой не падна от покрива.
Даваха ни по 10 ст. за училище. Ако си ги събираш цяла седмица, цели съкровища можеше да си купиш!
Събирахме опаковки от шоколади, бонбони и дъвки. Също салфетки. И марки. Най-ценните екземпляри в колекциите бяха вносните!
Пишехме си с русначета. Конвенционална поща, не e-mail  :em_42: .
Измисляхме си сценки и ги играехме пред възрастните.
Пиехме лимонада на прах. Е, не я пиехме на прах, разреждахме я с вода  :em_9: . Едно пакетче за една чаша. Но можеше и без вода, ей така, изблизваш го от пакетчето. Пакетчетата бяха хартиени, синьо-жълти, с нарисувана чаша със сламка и балончета.
Искахме да станем космонавти като Люк Скайуокър.
Който удареше някого, ядеше бой от родителите си.
Като се стъмни, се скупчвахме и си разказвахме страшни истории  :em_60: .
Викахме духове, надъхвахме се един друг, че са дошли и после ни беше страх да се прибираме в тъмния вход.
Хулиганите стреляха по птичките с прашки. А тогава това беше престъпление.
Купувахме си наливен сок от 5 ст. в мръсна стъклена чаша и го пиехме на крак до бараката, от която сме го купили.
Играехме федербал. С моята приятелка задържахме до 100 и няколко пъти, без да падне ракетката!
Не минавахме под стълб на път за училище, за да не ни пишат двойка.
Двойката, изобщо, беше много лошо нещо.
Играехме на 3-5-8.
И на кент-купе  :em_2: .
Изчоплихме всички градинки пред блока, за да търсим заровени съкровища.

А то съкровището е било в ръцете ни. Онова вълшебно детство. Ако някой срещне из някой форум тема "Изобретих машината на времето", да ми пише ЛС  :em_101: .

 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: Надя (23 април 2008 13:41)
Е време е някой да напише нещо за тия Тимуровски команди. Те като че ли маркираха детството ни. Децата се деляха на тимуровци и на нетимуровци. И лелките от блока много умишлено се възползваха от тоя Тимур, все ти го натякваха, за да те накарат да им пренесеш нещо, да прибереш нещо или да не вдигаш шум. Така ме беше яд на тоя Тимур понякога. Сега назад във времето обаче разбирам колко необходим и полезен е бил той. Жалко, че днешните деца си нямат Тимур, пък и неговата команда.

 
 
№2 от: dani (23 април 2008 14:28)
Ех, защо децата са така недосетливи!? Имат съкровище в ръцете си, а не знаят... Защо човек трябва да разбере, колко е хубаво да си Питър Пан едва след като е необратимо порастнал? А дали е необратимо?
А за това, че детството на хората от различни поколения е било еднакво щастливо - преди време се зарових в мемоарите на разни писатели, за да видя какво са писали за детството си. Винаги е едно и също: и при Иван Вазов, и при Чарлз Дикенс ( "Коледна песен"), Марк Твен и пр. Все за същото съкровище, което са притежавали без да знаят и после са го загубили. Има нещо много сбъркано в човешкото общество. Хората се опитват да живеят така, че да са щастливи, какво ли не измислят, за да придобият щастие и никой не забелязва истинското щастие - онова, което го имаме без пари, без трудове и без да го планираме, в дните на детството си.



--------------------
 
 
№3 от: razkazwacha (23 април 2008 15:55)
Някой, по- умен от мен бе казал, че щастието е само в минало време...



--------------------
 
 
№4 от: admin (23 април 2008 16:12)
Дани, водили сме този спор и преди. Всяка възраст има своята красота, своята "съкровищност". Детството е нещо в което времето не се съзнава - тогава времето е дълго, леко, неразбираемо, ухае. Не може и да бъде друго, защото това е "зазоряващото се време" :). Ала детството не може да съществува без света на възрастните - още повече човешкото детство. Детството на всекиго е щастливо, но само погледнато след време. Детето се радва и страда, има си почти същите проблеми като нас, то е и добро и зло, красиво и пошло, всякакво, на него са присъщи всичките хубави и лоши черти на възрастните. И тези хубави или лоши черти то ги взема от околните.
А когато порасне човек, детството е най-близката и позната "ухрония" (каламбур с утопия - т.е. "не-времие" или "безвремие"): кътче, красиво, уютно и топло, в което всичко е наред, където светът няма зъби; място, където мечтите още съществуват. И работата е в това, не да оставаме деца, а да си имаме такива кътчета, защото това ни помага да се запазваме като хора, когато започнем да осъзнаваме времето. Тази ухрония ни помага също да имаме красотата и "съкровищността" около нас дори и пред самия праг на смъртта.




--------------------
 
 
№5 от: dani (23 април 2008 20:47)
Към Админ: Значи тогава децата живеят в безвремие. Така впрочем се пее в една песен на руския "Питър Пан и Венди": А детството няма минало, а детството няма минало и може би затова то е безгранично щастливо. Защото всяка друга възраст си има свое минало, а детството започва със самото себе си. Нещо като начало на света. В началото беше детството - нещо такова. Самото детство пък сякаш е извън времето, так да се каже, притежава някаква своя "вечност". Всяка друга възраст е някаква промяна, която не можеш да констатираш, защото промяната... малиии много нещо го зафилософствах. Ей, хора, аз си обичам и си харесвам детството, без никакво "защо". Без обяснения.



--------------------
 
 
№6 от: admin (23 април 2008 23:28)
Не, втори админ, тоест Дани - децата си живеят в напълно осезаемо тяхно време - те стават сутрин даже преди нас (поне преди мен ), те отиват на училище в 8 часа, те се хранят, обичат и страдат, подскачат, бягат, седят и прочее, но това време за тях е друго. Всеки техен скок, крачка, търчене на нейде, всяко тяхно ръкомахане, смях, плач, падане е нещо, което ги прави, изгражда. Аз го нарекох зазоряващото се време. Но след зората, трябва да дойде пладне, сетне залез. Коментара и спора ми (ако има такъв) е именно заради необходимостта - просто ние, възрастните да им помогнем да станат хора - опитвайки се да останем и ние такива .



--------------------
 
 
№7 от: razkazwacha (24 април 2008 21:15)
Хей, Хора - всяка възраст си има своите щастия...Детството ми бе хубаво, поне аз си го харесвам, но и ми харесва да съм възрастен! Постигнах някои от мечтите си(не всички за радост- понеже няма по-тъжно нещо от човек, останал без мечти), и мога да правя много повече неща, за които като малък само мечтаех.
Спомените са прекрасно нещо- онова топло кътче , вкоето винаги се връщаме,
но нека усетим и се порадваме на мига днес, сега- защото утре вече няма да го има
-или ще е станал спомен. А и ние, които се срещаме тук явно сме останали малко повече деца от другите- и това е прекрасно- това прави ежедневието ни малко по-хубаво...



--------------------
 
 
№8 от: eli (24 април 2008 22:44)
Абсолютно, Разказваче. На моменти мен дори ме хваща яд на тях, усещаш, че си имал нещо едва когато го сравниш с базата си данни от "топли кътчета", а дотогава то на свой ред се е превърнало в спомен. А щастието е да вървиш под слънцето или под снега, или под дъжда и да ти е готино и да си мислиш, "Колко е хубаво, че ме има на този свят'.

Защо сте толкова сериозни и разкиснати всички днес?  

 
 
№9 от: dani (24 април 2008 22:58)
Не днес, а вчера! Аз между другото дори се самоцензурирах. Тук отгоре над разказвача имаше нещо мое  гадно звучащо, което написах и изтрих. Обаче нека да спрем с филосовските размишления. Наистина, много задълбахме, а вижте само кава ефирна и прекрасна е стаията, която (не) коментираме

Някой знае ли нещо за Машината На Времето? В "Мечо Пух " не пише ли нещо за нея?



--------------------
 
 
№10 от: Зико (24 април 2008 23:57)
Хубава статия.

 
 
№11 от: Jolie (28 април 2008 21:32)
Уоуууу 99% от нешата и аз съм го правила.Благодаря ти че ми припомни някой позабравени спомени,но не и забравими.Благодарнха съм,че хората имаме способността да имаме спомени,защото какви бихме били тогава?!?

Едно много странно нещо си спомних.Правех си Аптека на тавана.Събирах всякакви брошури и лекарства ,бях си направила кабинет и т.н.Много исках някои да се нарани,само и само да мога да го излекуам и да ми залепя лепенка,да му напиша рецепта... :)
 

 
 
№12 от: Zara (10 август 2008 20:16)
Да добавя и аз нещичко към списъка:
Играехме на "Шаро, искаш ли сироп".
Играехме на ръбчета и на всеки 30-40 мин. по улицата минаваше кола и ни прекъсваше играта :)
Вдишвахме ванилия на прах, за да кихаме.
Класа ни имаше "шевство" с цех от най-близкото предриятие.
Носехме в училище вторични суровини, минимум по 5 кг. на човек.

и т.н.

 
 
№13 от: pepino (19 септември 2008 00:06)
Бързам да напиша за всички, които се интересуват. Не е нищо сложно, ама да ви кажа - работи безотказно. Как за какво - за Машината на Времето говоря. Ето пращам линк. Щраквате и се пренасяте назад с около 20-30 години.

http://detstvoto.net/index.php

Успех с пътуването! Среща - на място. Аз вече съм там

 
 
№14 от: катя милушева (7 ноември 2009 00:37)
По въпроса за щастието, за съжаление, когато си малък, не само физиологично ти е стеснен кръгозора,, и само неща, които ти носят силна светкавична емоция те впечатляват, после порастваш и се оглеждаш назад, и виждаш, че много неща не си забелязал (надявам се не много важни) или си пропуснал да забележиш. Когато си дете, живееш, движейки се към светлината на мечтите си и бързаш да пораснеш.

 
 
№15 от: Милен Иванов (25 февруари 2010 22:07)
И аз си обичам детството, и предишното, и сегашното. И преди мислех, че е най-важно да караш хората да се усмихват и сега също. И преди считах, че трябва да държиш на думата си, и сега. И преди като ходех на море изравях по 5 кубика пясък, сега малко повече, че са ми големи ръцете. Преди си събирах картинки от дъвки Би-Бип, сега си събирам метални войничета. Даже сега е по хубаво, защото тогава успявах да си намеря тези картинки, които сънувах, само че сънувах такива, които ги има в серията, а сега от няколко години сънувах едни войничета, които тогава не са съществували, и ето че миналата година някакъв майстор в Украйна ги направил, ама същитеuuux malee2 (червеноармейци с будьоновки и тежка картечница "Максим") и аз вече ги имам!!! Ура, ура, ура! Най-хубавото е, че жена ми се радва на моите игри.



--------------------
 
 
№16 от: Simpra (25 февруари 2010 22:58)
Тайната на щастието в миналото/детството/ може би е, че децата обикновено се стремят да правят това, което им харесва. Ако се стремим към обичаните от нас неща, ще успеем да запазим детското в себе си. Децата са това, което си представят, че са. Това, на което играят в момента е истинско за тях и точно то ги прави щастливи. Това усещане при възрастните май е изчезнало. Съобразяваме се с много отговорности и играем някакви роли, които май не винаги ни харесват. И още нещо - някой беше казал, че децата влизат в училище като въпросителни и излизат като точки. Ако се превърнем поне за малко отново във въпросителни и си върнем онзи устрем, може и да заблести щастливо искрата на детството в очите ни.



--------------------
 
 
№17 от: катя милушева (25 февруари 2010 23:08)
  Според мен тайната на детството е, че не знаеш многото неща, които възрастните мислят за "важни" и светът е такъв, какъвто го откриваш сам. Тогава са ти нужни много малко неща, за да си щастлив. bruuum bruuum

 
 
№18 от: kitten (17 април 2014 15:14)

И харесвахме истинския "Мечо Пух" на А. А. Милн, а не чалга-версията на Дисни. И Мечо Пух беше кафяво, а не жълто мече. puh_med




--------------------
 
 
№19 от: Бебо (20 април 2014 22:22)

Много хубава и интересна статия. Коментарите - също.


П.П. Никой не искаше да ходи да се подстригва през месец март, защото после всички го наричаха "остригано магаре".   




--------------------
 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 21
Потребители: 0
Гости: 21

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Най-любимия празник?


 
 
 
 
Ново в ПУК!