Нашето детство
Влизане в сайта
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Април 2018    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
 
 
Архиви
Април 2018 (1)
Март 2018 (15)
Февруари 2018 (3)
Януари 2018 (6)
Декември 2017 (8)
Ноември 2017 (2)
 
 
Администрация
Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, freja, Надя, InternalError

Редактори: Бяло, Дани, Дона ДДТ, Дългата, Захариса, Зверче, Зико, Зори Джункова, Ели, Иве, Иси, Марулка, Тивесто, Чудакът от 6-ти Б, Цветан, Цонка, Лилия

Официален e-mail:
detstvoto (при) gmail.com

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

 
 
Броилка
 
 
 
За късите крака на лъжата
29-04-2008, 22:45 | Автор: Бяло | Категория: Училището / Голямото междучасие
Когато си само на осем, ти се струва, че светът е лесен за разбиране. Толкова е просто...
Бях във втори клас, учителката се казваше другарката Павлова. В голямото междучасие даваха кифла и чаша мляко. Всъщност даваха мляко, ако си носиш чашата (от вкъщи). Ако си я забравил, както в случая, за който искам да разкажа, те изпращат до лавката да си купиш. Цената беше 2 ст. Да, ама в онзи случай аз нямах две стотинки, а не можех да го кажа пред всички..., но пък живеех на пет минути пеша от училището. И реших бързо да изтичам до вкъщи, да си взема забравената чаша и бързо да се върна. Кой ти да прецени, че осем годишните крачета не могат да стигнат до дома и да се върнат преди началото на следващия час; и кой да знае каква гаднярка е тази другарка... Първо ме накара да си призная откъде съм взела чашата - а то беше очевидно, в лавката нямаше пластмасови шарени чаши с дръжка, продаваха само прозрачни, каквито има и днес по лавките. А после - защото съм излъгала, че отивам да си купя от лавката (а тя ме прати там, не съм казала аз, че там отивам) цял час стоях в ъгъла с лице към кофата за боклук и с гръб към класа.... Срам, срам...
Имам още един ясен спомен от онова време - всеки от нас имаше тетрадка, в която родителят се разписва, че ти е проверил косата за въшки, преди да те прати на училище. Беше моят първи опит в света на имитациите, можех да стана известен фалшификатор на ценни произведения на изкуството, но... не оцениха този творчески порив, нахокаха ме грозно, нарекоха ме с обидни имена... аххх. Между другото имам талант и днес, проверявам от време на време - не съм изгубила тренинг (тук намигам заговорнически).
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: dani (29 април 2008 23:27)
Аз също живеех на 5 минути от вкъщи и веднъж ме върнаха, понеже уверих учителката, че не съм без домашно (по български), а съм забравил тетрадката си за домашна работа. Всъщност беше точно обратното- забравих да си напиша домашното, а тетрадката си беше в чантата. На бегом (за да се задъхам, та да докажа, че съм тичал до вкъщи) обиколих улицата около училище и мислех по въпроса за домашното, после седнах и го написах набързо и влязох в клас. Учителката се върза на хитрината и дори не погледна домашното (нали си бях зубърче, нямаше начин да не съм го написал както трябва). После каза: "На когото му е къс ума, са му дълги краката". А аз си мислех - на някои са им дълги двете.



--------------------
 
 
№2 от: zverche (10 май 2008 16:11)
Дани - цитат: "Аз също живеех на 5 минути от вкъщи"...

Дани, чудно е къде си живял в действителност?
Това ми напомня за майтапите по адрес на моята братовчедка, чиито родители имаха апартамент точно до Централния Софийски Затвор. Нейните съученици винаги й разправяха следния виц: "Някога живеех срещу затвора, а сега живея срещу нас." А ти къде живееше тогава?

 
 
№3 от: pepino (18 септември 2008 22:50)
Опитвам по памет да възстановя един коментар, който снощи писах, но се изтри след атаката на сайта.

Когато започнах да изучавам руски език в училище, имах добри успехи в продължение на 2 години - мисля, че се падаше 5 и 6 клас. Оценките ми бяха добри, бях усвоил падежите и доста от тънкостите на доброто произношение. После учителката се смени и моят успех рязко спадна. Не намирах обяснение, защото новата учителка бе дори по-добра в езика и преподаването му. Аз обаче вече бях загубил интерес и тръгнах надолу. Скоро забравих всичко и когато дойде ред да учим руски в гимназията, вече бях от групата на изоставащите. Учителката бе мила, добра жена. На мравката път правеше. Един ден ме вика на "очна ставка" и почти ме моли: "Кажи нещо, за да мога да ти пиша прилична оценка (разбирай повече от 3). Каквото и да е." В този момент отнякъде ме осени прилив на творческо вдъхновение и събрал кураж издекламирах това:

"Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не зарастёт народная тропа,
Вознёсся выше он главою непокорной
Александрийского столпа."

И всичко това (колкото и да бе кратко) с мекото, музикално произношение, фраза, патос... Учителката ме гледаше с възхита но и въпросително. Явно очакваше да продължа с това:

"...Нет, весь я не умру - душа в заветной лире
Мой прах переживёт и тлeнья убежит -
И славен буду я, доколь в подлунном мире
Жив будет хоть один пиит.

Слух обо мне пройдёт по всей Руси великой,
И назовёт меня всяк сущий в ней язык,
И гордый внук славян, и финн, и ныне дикий
Тунгус, и друг степей калмык.

И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждал,
Что в мой жестокий век восславил я свободу
И милость к падшим призывал.

Веленью бoжию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца;
Хвалу и клевету приeмли равнодушно
И не оспаривай глупца."

Да, ама как да го кажа, като хич не си бях направил труда да го прочета. Наближаваше времето на голямата промяна и акцентът беше твърдо върху английския език. Кой ще ти се занимава с руски. Е, опитах да мина между капките, но номерът не мина. Пламъчето в очите на учителката угасна така бързо, както се беше запалило. Точно както се запали и угасна пламъчето в очите на учителя Йода, когато гледаше как младият Люк Скайуокър се опитва да изтръгне космическия си кораб от прегръдката на блатото само с помощта на Силата, концентрирана в протегнатата му напред ръка.

Мдааа! Къси са краката на лъжата, да му се не види! tz


 
 

Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 

 
Последни статии
 
 
Кой е тук?
Общо на сайта: 28
Потребители: 0
Гости: 28

 
 
Помооощ!
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Приятели
 
 
Анкета

Ходли ли сте в Мавзолея?


 
 
 
 
Ново в ПУК!